Задушаване на свободното слово, страх от ядрена заплаха, разпродажба на национални ресурси, разбиване на монополи и сенки на доносническото минало. Така звучат основните акценти от първата страница на първия брой на вестник „24 часа“ от 18 април 1991 г. Тогава това са били важните новини на деня. Днес също – актуални 35 г. по-късно. Това показва, че „24 часа“ не е подвластен на времето, а има усет да подбира темите, които винаги ще вълнуват хората.
Три десетилетия и половина по-късно България е различна държава – демократична, част от Европейския съюз и НАТО, с формално свободни медии и пазарна икономика. И въпреки това, ако отворим отново онази първа страница, няма как да не се запитаме: колко от тези битки всъщност са приключили?
Свободата на словото вече не се задушава с укази, а с финансиране и зависимости. Чернобил не е просто спомен, а символ на нови, геополитически рискове. Ефирът отдавна не е само честоти – той е алгоритми и платформи, които определят какво виждаме и какво остава скрито. Монополите не изчезнаха – те смениха формата си. А миналото, свързано с доносничество и зависимости, продължава да хвърля дълги сенки върху настоящето.
Историята рядко се повтаря дословно. Но понякога тя просто сменя езика си. Затова решихме да проверим какво развитие са претърпели най-наболелите теми от първата страница на първия брой на „24 часа“.
Смърт чрез удушаване на независимия печат
В България няма никога да има независим печат, ако се приеме вчерашното предложение на депутата Стефан Радославов от БСДП за освобождаване на партийно-котерийните издания от данъка върху оборота. Внесеното изменение в Закона за данък върху оборота и акцизите включва в списъка на освободените и „… приходите на политическите партии и други обществени организации от нестопанска дейност – печатни издания (вестници, списание и др.), свързани с разпространение на информация“. Тъй като на вестникарския пазар освен затруднения има и реална конкуренция, това би дало на партийните издания огромно и непочтено предимство, смятат специалистите. Ако данъкът върху оборота от 22% остане само на шията на независимите издания, бързо ще ги удуши.
През 2025 г. България е на 70-о място по свобода на медиите
Днес проблемът за независимия печат все още е налице, но се наблюдава в нова форма и дори може да се каже, че се е задълбочил. Според доклад на „Репортери без граници“ България е на 70-о място в света по свобода на медиите и се счита за една от най-слабите страни по този показател в ЕС. Основните изпитания днес са концентрация на медийната собственост, икономически и политически натиск, зависимост от реклама и държавно финансиране. А вместо директна цензура, както е по времето на комунистическия режим, сега по-често се говори за самоцензура и контрол чрез пари и влияние на олигархичните кръгове. Поради развитието на технологиите се появи и още един нов фактор: дигиталната среда. Някои онлайн медии водят до дезинформация, пропагадна и фалшива информация, жълти новини и зависимости от глобални платформи.
Чернобилският саркофаг диша през пукнатините
Това твърдение на съветски учени-физици от Института за атомна енергия „Курчатов“, е публикувано вчера в британския „Таймс“. Според изданието бетонната обвивка на реактора е застрашена от разпадане, открити са многобройни дупки, някои толкова големи, че през тях могат да минат дори птици. Във вторник съветската телевизия показа уникални кадри от вътрешността на 4-и енергоблок на чернобилската АЕЦ. Въпреки огромното количество излят бетон в саркофага на реактора има много пукнатини, които са източник на радиоактивност. Изследването с малка камера, осъществено за първи път след катастрофата, показа фрапиращи неща: бетонът и пясъкът, с които е заливан реакторът при гасенето на пожара, са се превърнали в маса, подобна на вулканична магма.
СНИМКА: ГЕТИ
Още един удар с дрон и може да изпусне радиация
И ако тогава има реален страх от екологична катастрофа, защото системата е нестабилна и технологично остаряла, днес ситуацията не е особено по-различна. През февруари 2025 г. саркофагът на АЕЦ „Чернобил“ беше повреден при атака с дрон заради войната между Русия и Украйна. А инспекция през декември потвърди, че конструкцията е загубила част от защитните си функции. Ще са нужни 3-4 години за пълното му възстановяване. От Международната агенция за атомна енергия обясниха, че радиационните нива остават нормални и няма съобщения за изтичане на радиация, но силно е притеснително, че саркофагът няма да издържи още един удар с дрон. Повредите ще създадат висок риск от изпускане на радиоактивен прах, останал от катастрофата през 1986 г. „Ако ракета или дрон го порази директно или дори падне някъде наблизо, например ако е „Искандер“, опазил ни Господ, това ще причини миниземетресение в района“, обясни директорът на централата Сергий Тараканов. – Никой не може да гарантира, че саркофагът ще остане на мястото си след това. Това е основната заплаха.“
Пушкаров отнема монопола на 44 фирми
Ръководителите на Министерството на индустрията, търговията и услугите огласиха първата крачка на новата си акция. Ще бъдат свалени „шапките“ на 10 фирми монополисти от машиностроенето, на 6 от металургията и минералните суровини, 7 от химията и биотехнологиите, на мебелния, обувния, шивашкия монопол и на др. На тяхно място ще се появят повече, но по-малки шапки. Те обаче ще останат пак върху държавните глави. Тази манипулация трябва да стане на два етапа до началото на май.
Първият заместник-министър г-н Христо Стойчев се позовава на полския опит, но у нас всичко щяло да започне отзад напред, за да избегнем грешките на поляците. Ръководителите на министерството обаче не могат да обяснят как ще се демонополизира обувната промишленост например, в която 4 завода имат абсолютен монопол.
Инициаторите на новата реформа се кълнат, че вършат всичко в името на конкуренцията и пазарната икономика, носеща държавни шапки.
Днес концентрацията на власт се е трансформирала
В днешно време монополите не са изчезнали, а по-скоро са се трансформирали. През 90-те процесът е бил свързан с разрушаването на държавни монополи, а днес има регулатори като Комисия за защита на конкуренцията. В много сектори обаче има олигопол или силна концентрация на власт. Такива например са енергетиката, горивата, банките и телекомите. Често дори се говори за картелни практики и ограничена конкуренция. Затова непрекъснато избухват скандали, че фирми се договарят помежду си и може да възникнат конфликти на интереси.
Бюрото на парламента е в списъка на доносниците
Тази информация даде добре информиран източник, който пожела да остане анонимен. Според него докладът на Комисията по досиетата е бил готов във вторник през нощта. До вчера на обяд под него са се подписали всички членове на комисията без Румен Данов, който не се явил в уговорения час. Според анонимния източник сред доносниците фигурират две имена на членове на бюрото на Великото народно събрание. Той твърди, че един е вече пожертван, а за другия се води пазарлък. Петър Дертлиев е заплашил, че ще изнесе името му на днешното заседание, твърди източникът. Събраното по спешност Председателство на БСП е натоварило Александър Лилов с политическите консултации около случая, посочи източникът.
Комисията по досиетата продължава да разкрива агентите на ДС
Темата за Комисията по досиетата е актуална и днес основно заради процеса на лустрация (макар и в мек вариант – само чрез публичност) и дебата за влиянието на бившите служби върху съвременната политика и икономика. Преди всеки вот комисията проверява кандидатите. Това често води до скандали, когато се разкрие, че известни политици са били агенти на Държавна сигурност (ДС). За много хора обаче това е единственият начин да разберат кой ги е следил или е доносничил за тях преди 1989 г. Затова периодично се появяват предложения за закриване на Комисията или за прехвърлянето на архивите към държавните, което винаги предизвиква остри спорове между различните политически сили. Въпреки това през юли 2025 г. парламентът прие на първо четене промени в закона, целящи да прекратят практиката някои институции, като ЦИК, да изпращат непълна информация за проверка на кандидат-депутати. Към февруари 2026 г. се обсъждат и поправки, които да задължат изборните комисии да предоставят по-изчерпателни данни. Само през миналата година са установени стотици нови случаи на принадлежност към бившите служби.
Разпродажбата на ефира продължава. За българи вход забранен
От днес пред Министерския съвет ще стоят безработни радиожурналисти. Те протестират срещу разпродажбата на кабелната мрежа на чуждестранни лица и фирми. Според говорителката на Комитета за съобщения и информатика Люба Аначкова единствено правителството има монопол над ефира. Димитър Луджев се възползва от правата си, за да даде място в ефира на „Гласът на Америка“. Преди няколко месеца първият опит да се създаде частно радио в Пловдив завърши с намесата на правоохранителните органи. Така ще завършват подобни опити и занапред, поясни г-жа Аначкова, докато не бъде приет специален закон за телевизията и радиото.
Сега нашите медии губят влияние, надделяват чуждите платформи
Днес битката на този фронт е още по-ожесточена, и то за дигиталния и телевизионния пазар. В България вече няма класическа разпродажба на честоти, както през 90-те, но телевизионният и радиопазарът е силно концентриран. Големи групи държат значителен дял от ефира. А новото медийно пространство днес е изключително различно – социални мрежи, онлайн платформи, подкасти, видеа. Основният проблем е, че чужди платформи като YouTube, Facebook и др. доминират информационната среда, а българските медии губят влияние и приходи. Това показва, че темата е еволюирала от ефир към дигитален контрол и алгоритми.
