Когато научиш за историите на деца, лишени от родителска грижа, осъзнаваш, че нито едно дете на този свят не трябва да страда. Всички деца имат нужда от любов и нормални условия за развитие, коментира за БТА Зорница Христова-Жолева, която е приемна майка на тримесечно момченце. За него тя се грижи заедно със съпруга си, като семейството има и две биологични деца на 7 и 9 г. По случай Осми март – Международния ден на жената, Жолева сподели за вдъхновението да бъде приемна майка. Желанието да бъдат полезни и да помогнат на нуждаещи се деца подтиква нея и съпругът ѝ да подадат заявление за приемна грижа.
Нашият профил е за деца от 0 до 3 г. Тримесечното бебе е второ дете, за което се грижим, обясни Жолева. Бебето е било приютено директно от родилния дом. За да се случи това, семейството получава съдействие от фондация „За нашите деца“. Историята на бебето и името му не могат да бъдат разкрити, но Жолева е категорична – щастие е да дадеш обич на дете, дори и да не е твоето собствено.
Майчинският инстинкт в мен надделя, когато попаднах на материали за деца, нуждаещи се от закрила. Много естествен беше целият процес. Изключително подкрепящи бяха социалните работници както от общината, така и от фондация „За нашите деца“. Изградихме добра и искрена връзка, разказа още Жолева. Семейството е имало опасения, че хората около тях ще реагират с резерви към решението им. Всъщност обаче подкрепата е била не само от най-близките, но и от приятели и колеги. Тримесечното бебе има също любовта и вниманието на двете деца на семейството. Без да ги караме, те инстинктивно му се радват, каза Жолева. Тя признава, че процесът за приемна грижа има административни трудности, което е наложило съдействие от няколко институции. По думите ѝ около година е отнело изготвянето на всички документи, за да се случи приемната грижа. Всички трудности, твърди Жолева, си заслужават. Да отворим сърцата и домовете си за тези деца, е призивът, който отправя приемната майка към всички семейства, които могат да осигурят необходимата грижа за нуждаещите си малчугани.
На въпрос дали раздялата с детето е тежка, Жолева призна, че не е леко. Това е призвание, няма как да избягаш от любовта към това дете, но приемният родител трябва да разбира своята роля правилно. Виждайки радостта на осиновителите, си щастлив, че си извършил буквално подвиг – дарил си детето с любов и даваш възможност на други хора да изживеят това, което ти си изживял.
Колко са приемните родители и какви са трудностите пред тях
Към 31 януари 2024 г. броят на децата, отглеждани в приемни семейства с доставчик община, по проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане (АСП) във връзка с модернизиране на системите за социална закрила – Компонент 1“, е 1438. Тези, отглеждани в приемни семейства, с доставчик Дирекция „Социално подпомагане“, са 103. Децата във възрастова група от 0 до 3 г. са най-голям дял, следвани от тези на възраст от 6 до 14 години, сочат данните на АСП, предоставени на БТА. Общият брой утвърдени приемни семейства, вписани в регистъра, е 1765. От тях само шест са са доброволните приемни семейства.
Според Диана Минчева от фондация „За нашите деца“ е нужна активна информационна кампания за набиране на приемни семейства. Като проблем тя отчита, че са малко тези, в които могат да се настаняват деца от най-специфичната група – от 0 до 3 г. По думите ѝ законодателството не позволява настаняването на дете от 0-3 в резидентна грижа. Това налага съответно необходимостта да имаме по-голям набор от ангажирани хора, желаещи да полагат грижи децата в тази възраст, коментира експертът. Има приемни семейства, одобрени за грижа на деца на възраст 6-9 г., в които много дълго време няма настанявания, отбеляза още експертът. Категоризирането става по оценка на социалния работник, на комисията по приемна грижа, на база на лични характеристики и качества, уточни Минчева.
Първо се провежда информационна среща, като семействата се запознават със същността на приемната грижа. Те попълват специален въпросник, след което се свързват с отговорната институция или организация, а социалните работници правят проучване на домашната среда, ресурсите и дори обкръжението, отбеляза Минчева. На семействата се дава списък с документи, които трябва да изготвят. В момента, в който са готови с целия набор от документи, се провежда втора среща и посещение в дома. Стартира процес по обучение и оценка на приемното семейство, след което се изготвя доклад от преминатото обучение. Последва представяне пред комисията по приемна грижа към Регионална дирекция за социално подпомагане, която взима финално решение за одобрението или отхвърлянето на кандидатите. Когато пристигне заявка от отдел „Закрила на дете“ за настаняване на конкретно дете, се преглежда списъкът със свободните за настаняване приемни родители. При наличие на свободно подходящо семейство се задейства съответната процедура по „напасващи срещи“, обясни Минчева. Изразявайки съжаление, експертът коментира, че през последните години се стига до „прескачане“ на последния етап, защото се налага да се правят спешни настанявания на деца, например още от родилните отделения.
Периодът на настаняване в приемна грижа зависи от различни фактори и статуса на детето. При някои деца се работи за реинтеграция и връщане в биологичното семейство, съответно процесът е с различна продължителност. За деца, които подлежат на пълно осиновяване, също не може да се предвиди срокът на приемна грижа, но ако има съгласие от биологичните родители –детето по-бързо бива вписано в регистъра за осиновяване, обясниха от фондацията. Има спешни настанявания в рамките на 2-3 месеца, уточни Минчева.
Въпреки че приемните семейства са подкрепяни от социалните работници през целия процес, има и известни трудности, разказаха още от фондацията. Професионалните приемни родители получават трудово възнаграждение в размер на 1,5 от минималната работна заплата, както и издръжка на децата, настанени в приемни семейства, която е различна за конкретните възрасти.
Приемните родители работят на граждански договор, така че това е едно от сериозните предизвикателства, което силно ги демотивира, коментира Минчева. Те не могат да излизат в болнични или да влизат за лечение или операция в болница, тъй като нямат възможност да ползва право на т.нар. заместваща грижа, защото такава просто липсва, обясни тя. На приемните родители може да се изплаща и еднократна помощ, а в случая фондация „За нашите деца“ се старае максимално да е полезна в процеса чрез финансова ежемесечна помощ, набавяне на хигиенни материали и хранителни продукти с дълъг срок на годност, осигуряване на подкрепящи дейности, консултации, срещи за обмяна на добри практики и др., увери още Минчева. Има и доброволни приемни родители, които не получават заплащане, а само издръжка за настаненото при тях за отглеждане дете. Те също преминават през процес на оценка на одобрение, добави тя.
Консултативен експертен съвет към социалното министерство вече обсъжда промени в процеса по приемна грижа. В тази връзка Минчева изрази надежда, че ще има подобрение на приемната грижа и ще бъде изготвен финансов стандарт. Според нея е необходимо да се пречупи и предубеждението към децата с трудности в развитието. Това е сферата, в която трябва да насочим нашите усилия – да се мисли в посока за специализирана приемна грижа, каза още експертът. Минчева изрази надежда, че с отдадеността на фондацията, рамо до рамо с приемни родители като Зорница Христова-Жолева, и с подкрепата на институциите, в обществото ще има положителна промяна на нагласите към приемната грижа. На сайта на фондацията може да бъде открита подробна информация за същността и целите на приемната грижа.
