В Конферентната зала в Ректората на Софийския университет (СУ) “Св. Климент Охридски” се провежда международна конференция, свързана с дигитализирането на църковното културно наследство. Научното събитие е организирано по програмата “NARRATE – Необходимост от дигитализиране на документиране на църковни културни съкровища в манастири и храмове“ на “Еразъм+“ и ще продължи до 13 март, съобщават от висшето училище.
По време на научния форум ще бъдат обсъдени най-добрите практики в дигитализирането, предизвикателствата към дигитализирането на църковни артефакти, както и други важни теми.
На откриването на конференцията присъстваха ректорът на Софийския университет – проф. д-р Георги Вълчев; посланикът на Република Гърция в България – Алексиос Мариос Либеропулос; кметът на Столичната община – Васил Терзиев; деканът на Богословския факултет на СУ – доц. д-р Ивайло Найденов; доц. д-р Светослав Риболов – главен организатор и координатор на събитието и заместник-декан на Богословския факултет; учени от Гърция и Турция.
“Можеш да живееш в днешния ден, да се движиш към бъдещето, но миналото е много важно, защото ти помага да правиш по-малко грешки. Разбирането на миналото е истински важно за изграждането на по-добро бъдеще, в по-съкратено време, и по смислен начин. За тези цел е нужно да разберем миналото и да го разчетем правилно, и безпристрастно, така, както се е случило – в неговата пълнота. В този смисъл вярвам, че днешният опит е важен за осъществяването на тази цел. Да разберем документите, еволюцията на обществото, вярата, и да имаме извори, които са достъпни за всички, които да могат да се прочетат“, каза кметът на София Васил Терзиев.
Той благодари на всички, които са направили това световно наследство достъпно за целия свят. “Разбирането и научаването едни от други, чрез диалог, е движеща сила за разбирателството и мира, и затова е необходим добър прочит на миналото. Вие пазите нашето минало от кражба, пазите нашето минало от загуба – във войни, в пожари. Вие извършвате безценна работа и съм тук, за да изразя своята искрена благодарност, и да предложа своята подкрепа“, допълни Васил Терзиев.
Посланикът на Гърция Алексиос Мариос Либеропулос отбеляза, че конференцията е свързана с църковното наследство, с наследството, което е много важно, тъй като трябва да опазваме миналото. По думите му с дигитализацията, която е ключова за всеки бъдещ иновативен опит за изследване, ще успеем да запазим своето минало, и културното наследство.
В своето приветствие ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев заяви, че темата за културното наследство придобива нови измерения в днешно време, защото тя не ни помага единствено да погледнем в бъдещето. “Културното наследство по принцип споява днешното време. Ние обитаваме едно време, но живеем в различни светове. Всяко едно поколение има свои ценности, свои светове, и културното наследство ни помага да намерим пътища едни към други“, каза проф. Вълчев.
Ректорът посочи, че проектът е изключително важен, защото вади наследството отвъд тесните национални граници. По думите му в своята бурна история Балканите имат споделено наследство и трябва да гледаме на него в голямата му широта и мащаб, както се е случило във времето. Според него това наследство, съчетано с модерните технологии и дигитализацията, ще го направи достъпно за много хора, и благодарение на това ще осъзнаем значението на миналото в днешния ден.
На конференцията са поканени специалисти, които да представят резюмета на презентации за най-добрите практики в цифровата документация; дизайн за инициативи за цифрова документация, насочен към потребителя; стратегии за сътрудничество за защита и опазване на културно наследство в риск; предизвикателства при документирането на църковни артефакти; етика на дигитализацията и културната чувствителност. Ще бъдат обсъдени и предизвикателствата на местната църковна среда; църковно-историческата география на Тракия; археологическите открития и консервация на църковни паметници в Тракия, както и бъдещето на документирането на църковните съкровища – технология, финансиране и устойчивост, добавят от СУ.
Днес дигиталните технологии са неразделна част от човешкото знание в различни области. Продължаващото развитие на тези технологии предлага безпрецедентни възможности за прецизно и всеобхватно документиране на църковните съкровища в региона на Тракия. Дигиталните технологии правят възможно и широкото разпространение на тези богатства за образователни и религиозни цели. За постигане на тези цел екип от експерти от Гърция, Турция и България изпълнява проекта NARRATE в региона на Тракия. Проектът цели да подкрепи и местни пазители на тези съкровища, като помага за откриване на нелегален трафик. Всяко описание и представяне в интернет служи за запознаване на международната научна общност с тези съкровища, допълват от висшето училище.
Регионът на Тракия е особено важен във връзка с ранното християнство, средновековната византийска култура и поствизантийското си наследство по време на Османската ера. Тракия е дом на някои от най-важните раннохристиянски и средновековни църковни центрове на Балканския полуостров, много от които могат да проследят миналото си до времето на апостол Павел и неговите ученици. Тракия е уникален граничен регион, свързващ Гърция, Турция и България, изключително впечатляващ и от научна, и от културна гледна точка. Сливането на разнообразни култури и влияния придава на Тракия богат и жизнен характер. Макар регионът да е бил предмет на множество археологически и исторически изследвания, до този момент не са предприемани забележителни и всеобхватни проекти в областта на дигиталното каталогизиране и представяне.
