На 19 февруари, когато се навършиха 146 години от гибета на Апостола на свободата Васил Левски, ученици от първи „г“клас на СУ „Св. Климент Охридски“ с ръководители Снежина Георгиева и Силвия Николова участваха в интерактивен урок „Искам да съм като Левски“ във Възрожденското училище на Регионален исторически музей Добрич.
Надежда Иванова разказа на малките любопитковци по много достъпен начин интересни моменти от живота на Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски. С детската си фантазия участниците в образователната програма се пренесоха в ония стари времена, когато едва 12-годишен Васил поема по трудния път на живота. Имал е право на много избори – да остане монах като вуйчо си и в молитви към Бога да прекара дните си; да стане занаятчия като баща си и да шие аби на хората; да остане учител и да учи децата на четмо и писмо, но той избира пътя на борбата за „Свята ичиста република“.
Момичетата с голямо вълнение влязоха в ролята на Райна княгиня и започнаха да вежатдумите „Свобода или смърт“върху знамето на революцията.Момчетата искаха пък да са като Левски и с удоволствие облякоха четническата униформа, сложиха калпака с лъвчето начело и си направиха снимка за спомен. Всеки искаше да се докосне до българските светини, пред които някога Левски се е клел за вярност към родината. Те докоснаха с детските си ръчичкибиблията, пищовът кремъклия и камата, като произнесоха клетвените думи на Апостола:
„Заклевам се в Евангелието, в честа си, и в Отечеството си, пред Бога, и пред Честното събрание на съзаклятието, че от всичко което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо до смърт и до гроб.
Ще се бия юнашки с враговете и няма да отстъпвам, докато дишам под небето!
Отричам се от този свят и се обричам на смърт, на мъки и страдания, които ще понасям за благото на наша майка България.“
Малките първокласници бяха добре подготвени от своите ръководители и участваха активно в играта на въпроси отговори. Рецитераха в един гласстихотворението „Аз съм българче“, изпяха и песента „Де е България“ по текст на Иван Вазов.
На урока присъстваха и родители. Те с интерес следяха жизнерадостните реакции на децата. С радост установиха, че макар да не вогат да четат гладко, децата им са усвоили много знания.
Участниците в интерактивния урок споделиха, че дълго ще пазят спомена от това незабравимо преживяване.
Ивелина РОМАНОВА
Регионален исторически музей – Добрич
- ДОБРУДЖАНЦИ
- ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
- МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
- БЪЛГАРИТЕ
- РИБОЛОВ
- ГЮВЕЧ
