„Хан Крум“, худ. Васил Горанов
На 13 април 814 година умира един от най-успешните български владетели, който превръща отслабената България в новата велика сила на Европа. За него ще ви разкажем в тази статия…
През 803 година на престола на тресящата се по онова време българска държава се възкачва хан Крум. По всяка вероятност по този начин той става основоположник на своя собствена владетелска династия – “Крумовата”. Вероятно той произхожда от Панония, която по онова време се намирала в пределите на Аварския хаганат. Още преди разпадането на Стара Велика България, Панония била населявана от големи маси прабългари, които се заселили там по време на хунското нашествие в Европа. След края на управлението на хан Кардам в България настъпва вътрешна криза. Настава ожесточена схватка за владетелската позиция, което поставя държавата и българо-славянския съюз, който е в основата й, в голяма опасност. С възкачването си обаче, Крум съумява успешно и бързо да овладее положението в отслабеното българско ханство и да подсигури стабилността.
След като умело преодолява вътрешнополитическата криза, ханът обърнал погледа си на северозапад. През 805 година българската войска прехвърлила Карпатите и започнала крупно настъпление срещу Аварския хаганат. Българите разбили напълно аварските части и окончателно ликвидирали тяхната държава. С тази шеметна военна кампания България удвоила територията си и се простряла далеч на запад, достигайки чак до Средния Дунав. Така българите станали съседи с франките, чийто владетел по онова време бил Карл Велики. С този ход Крум успял да присъедини към своята държава тамошното българско население, местните славянски племена, както и доскорошните господари – аварите.
„Хан Крум Страшни и покорените авари“, худ. Димитър Гюдженов
Голямото усилване на българите никак не се харесало на Византия. На трона в Константинопол тогава седял императорът Никифор I Геник. Въпреки че между двете държави царял мир, василевсът се страхувал, че българите, които се превърнали в обединител на славяните на полуострова, биха могли да решат да откъснат населените от тях земи в империята. Напрежението станало критично, когато през 807 година във Византия избухнал бунт на славяните. Никифор решил, че опасността от евентуална намеса на България била твърде голяма. Тъкмо когато императорът се отправил към българо-византийската граница се наложило да се завърне в столицата си, където готвели преврат срещу него. Този ход на Византия накарал Крум да предприеме действия пръв.
Средновековната крепост Сердика
През 808 година българската войска проникнала в долината на река Струма и разбила охраняващите я византийски части, а през следващата 809, той обсадил мощната крепост Сердика и след упорита борба градът бил присъединен към България. Веднага след като превзел града ханът наредил да бъдат изклани до крак всички ромеи, включително мирното население и прилежащия към крепостта гарнизон от 6000 войници, като наказание за лютата съпротива. Това дело спечелило на Крум прозвището “Страшни”.
България сега се превърнала в още по-голяма заплаха за Византия. В Константинопол била събрана невиждана войска (някои оценки дават 50-70 000 души), в която били повикани както европейски, така и сили от Мала Азия. През 811 година Никифор, начело на армията си настъпил решително на север. Изпратената огромната сила наложила Крум да поиска мир, но неговото предложение било грубо отхвърлено от самоуверения Никифор. На 11 юли ромеите се прехвърлили през Стара планина и последователно разбили по-малобройната българската войска и един допълнителен отряд от 15 000 бойци. Българското поражение било пълно и Никифор влязъл триумфално в незащитената Плиска. Василевсът заповядал столицата да бъде разграбена и опожарена, докато той лично оплячкосал Крумовия царски дворец. Жени, старци и невръстни деца били измъчвани и варварски избивани, нивите подпалени, добитъка изклан, а всичко останало било изравнено със земята. За да спаси народа си от византийското зверство, Крум се обърнал към Никифор с думите: “Ето, ти дойде и победи. И тъй, вземи каквото ти е угодно и си иди с мир.”. Главозамаялият се от победа император обаче отказал и наредил жестокостите да продължат с пълна сила.
Но докато Никифор пирувал в Плиска, Крум трескаво подготвял своят контраудар. Той превърнал старопланинските проходи в лабиринт от капани, ровове и барикади, а към силите си набрал българи от местното население, привлякъл славянски и аварски отряди. След като Никифор и войската му се наситили на грабежите, те се отправили към Върбишкия проход, откъдето трябвало да се завърнат обратно в Тракия. Когато навлезли в тесните пътеки, през нощта над тях изневиделица се изсипала българската войска. Сред ромеите настанала пълна паника и дезорганизация. Мнозина затъвали в реките, докато се опитвали да ги прекосят, и били изпотъпквани от останалите. Други пък се опитвали да прескочат огражденията, но когато се хвърляли от другата страна ги чакали дълбоки ровове със заострени колове. Трети се опитали да подпалят барикадите, но и те погинали в огъня. Така византийците се оказали в капан, от който нямало спасение. Там Никифор изрича прословутите думи:
„И крила да имахме, никой да не се надява, че може да се спаси!“
„Хан Крум Страшни и главата на Никифор“, худ. Димитър Гюдженов
Никифор бива обезглавен, а впоследствие от главата му бива изработена скъпо украсена сребърна чаша, с която Крум черпел с вино славянските князе на масата си за победата.
Крум пирува със славянски князе, докато му поднасят чашата от главата на Никифор пълна с вино
Година след абсолютния разгром на империята Крум вече бил възстановил щетите нанесени от византийския поход, и сега владетелят решил да постави Византия на колене. С решителен удар и краткотрайна обсада ханът подчинил крепостта Девелт и предприел масова офанзива в Тракия. Огромният ужас, който всявал Крум, накрал подплашените ромеи да изоставят дори необсадени крепости, сред които Анхиало, Верея, Никица, Проват, Филипопол и Филипи, от страх, че българите скоро ще почукат и на тяхната врата. Крум отново предложил мир, но това негово предложение било отхвърлено от новия император. За наказание, с помощта на модерни обсадни машини смятаната за непревземаема крепост Месемврия била подчинена.
“Крум с войската си преди поход”, худ. Димитър Гюдженов
Византия обаче продължавала да не желае мира с българите. Така през пролетта на 813 година империята се отправила на нов поход срещу българите. Въпреки голямото си числено превъзходство, край Одрин имперската армия била напълно разгромена за пореден път. Обърнатите в бягство византийски войници хвърляли броните и оръжията си, тичайки към близките крепости, но пусната след тях българска конница не им оставила никакъв шанс. Преследването продължило чак до Константинопол, където пръв побързал да влезе императорът, който кратко след това бил свален, заради поредния неуспех.
Българската държава в навечерието на похода срещу Константинопол (istoria.bg)
Сега пред Крум най-накрая се открил триумфалният път към столицата на Византия. Одрин оставил под обсада, а той самият начело на армията се спуснал чак до Константинопол и го обсадил. Градът той оградил по земя с дълъг окоп, а пред ужасените погледи на хилядите столичани, Крум извършил езическо жертвоприношение. През целия ритуал никой не посмял да пусне дори една стрела срещу него. За Византия ножът опрял до кокала и тя се решила да иска мир. Това обаче било поредното ромейско лукавство. На уговорената мирна среща византийците се опитали да убият хана, но той като по чудо се избавил от клопката. Измамата предизвикала яростта на българския владетел. По заповед на Крум всичко в радиус от 50-60 километра от Константинопол се превърнало в едно огромно пепелище. Всички манастири, църкви, паметници, къщи, селища били заличени от лицето на Земята. Българите не пощадили нито добитъка, нито земеделската продукция. Мирното население било изклано, а живите били отнесени в плен далеч отвъд Дунава. Българският владетел наредил на колите с трофеите от войната да се товарят и мраморни статуи, колони, медни скулптури и всякакви културни произведения, демонстрирайки пълно превъзходство над империята. След като приключили с унищоженията си по Мраморно море и в Тракия, основните български сили се върнали при обсадения Одрин и го подчинили. В началото на зимата на 813 година 30 000 българи се завърнали и прегазили Аркадиопол, като отвели със себе си в България 50 000 пленници.
С началото на 814 година Крум усилено се готвел за финалния си удар срещу империята, който трябвало веднъж завинаги да подчини Константинопол. Била извършена невиждана инженерна подготовка. Били изработени обсадни машини от всякакъв вид: 10- до 20-етажни подвижни обсадни кули, достигащи височина до 55 метра, катапулти, стреломети, огнехвъргачки, тарани, подкопни съоръжения и високи обсадни стълби. Всичко това било натоварено на 5000 железни каруци и потеглило към Цариград, теглено от хиляди волове. След като научили за това, изплашените ромеи започнали трескава подготовка за защита на града. Страхът достигнал такова ниво, че даже византийският император наредил да се изградят нови стени зад стените. За жалост на България, на 13 април 814 година, хан Крум умрял от сърдечен инфаркт и не успял да осъществи грандиозните си кроежи.
Великият български хан, освен даровит военачалник, се оказал не по-малко талантлив държавник. На Крум е заслугата за създаването на първата писана законова система на България. Легендата разказва, че към това го подтикнало разговор с разбитите авари, които му казали, че краха на тяхната държава бил предвещан от тегнещото над страната беззаконие. Крумовите закони сурово наказвали клеветничеството и кражбата. По този начин Крум поставил всички поданици на царството си пред еднакви правила, намалил властта на влиятелните боили и изравнил границата между българи и славяни, като направил важна стъпка към пълното им обединение.
Хрониста Свидас за Крумовите закони
Управлението на Крум дало мощен тласък на България в културен, политически и военен аспект. Под негово командване българските войски удвоили границите на царството си, а под върховенството на Крум били поставени множество различни народи и племена. Така мястото на аварите като трета европейска империя, разположена между Франкската и Византийската, било заето от България, на която проф. Рънсиман с право дава името “Първа българска империя”.
