Като домакин на среща на много близки хора. Така Десислава Стоянова определи усещането да посрещне препълнената с посетители зала на откриването на фотографската изложба “Майки / дъщери” в Центъра за съвременно изкуство и библиотека в Бургас. “Историята, която разказваме тук, е много съкровена. Тя е за четири поколения жени от моето семейство и дълго е премисляна и преживяване. Някои от тях междувременно пораснаха, други си отидоха”, добави Стоянова, която е идеен автор на изложбата и стои не само зад текстовете, описващи отделните теми, но и пред обектива заедно със своите дъщеря, майка и баба.
Тя допълни, че желанието ѝ е срещата на толкова много души на едно място, сред които множество семейства с деца, много от които майки и техните дъщери, да не е толкова свързана с нейната лична история, а с тази на самите наблюдатели.
“В най-смелите си мечти си представях как тази изложба провокира размисъл, споделяне, срещи между най-близките, защото винаги има какво да кажем на майките си, на децата си, на себе си.” Покана към такова споделяне отправя и оставен в центъра на залата разтворен тефтер, в който пише “Разкажи ми…”, както и оставен QR код с е-мейл, на който всеки желаещ може да опише своя семейна история или ритуал, както и мисъл или емоция, вдъхновени от проекта, които в един момент могат да се превърнат в част от негово продължение.
Десислава Стоянова разказа, че идеята за изложбата се заражда още преди пет години, когато, обмисляйки взаимоотношенията с дъщеря си, в съзнанието ѝ се появяват картини като фотографии. “Осъзнах, че в тези картини освен в ролята на майка, мога да се поставя и в ролята на дъщеря. Има толкова много повтаряемост в тези отношения. Те постепенно се подредиха в четирите групи, които виждате тук: “Чуваш ли ме?”, която е за конфликта и възможността да погледнеш с емпатия към другия; “Познавам ли те?” – за търсенето на връзка и близост, и възможност да се огледаш в другия; “До теб съм” – за удоволствието да даваш и да се учиш да приемаш; “До мен” – за подкрепата, която получаваме една от друга през поколенията”, обясни авторката.
След оформянето на концепцията с организацията на нейното визуализиране и оформяне във фотографска поредица се заема фотографът Георги Георгиев. “Нещата започнаха като на шега. Дъщеря ми беше още на девет години и прояви завидни актьорски умения. Очаквах, че майка ми и баба ми няма да се осмелят да участват, но те подкрепиха идеята и подходиха много отговорно. Имах чувството, че докато правихме снимките, всички сме в ролята на нещо преживяно. Имахме страхотни преживявания заедно в кухнята – това светилище на дома, както и когато баба ми игра за първи път “Не се сърди човече” и ни победи”, разказа още Десислава Стоянова.
Пет години по-късно към основните четири теми тя добавя и пета, която не е мислена като част от изложбата. В нея е показана книга, която тя подготвя за 50-годишнината на майка си като опит едновременно за благодарност, но и извинение. Има и един своеобразен календар от мисли и кадри, който представя нейния опит да изкара майка си от изолацията, която покрай КОВИД тя решава да си наложи. В него тя всеки ден ѝ праща нещо от външния свят, което се надява да я стимулира да излиза повече навън и да търси малките неща. Зад решението да сподели тази част стои идеята да покаже, че не е задължително комуникацията между поколенията в едно семейство да се развива в конкретни форми, а може да възприема много и различни такива, обясни още Десислава Стоянова.
“Независимо от различията и независимо че изложбата е “Майки / дъщери”, тя представя отношения, които важат за всички семейства, както и между бащи и синове”, каза фотографът Георги Георгиев и допълни, че е важно всеки да се отстоява такъв какъвто е, но е добре хората и да споделят, и да се приемат, защото “докато ги има хората, ги има и семействата и тези отношения като цяло”.
След официалното откриване двамата автори поканиха представителите на няколко поколения жени от едно семейство сред присъстващите да си направят кратка фотосесия пред обектива на Георги Георгиев в специално подготвен за целта кът.
