Готов е анализът на работната група, създадена през октомври 2023 година, със заповед на министъра на околната среда и водите в оставка Юлиян Попов, с основна задача да предложи законодателни промени за ограничаването на неприятни миризми от промишлените инсталации. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
В работната група участваха експерти от компетентните дирекции на МОСВ и неговите структури – Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) и Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), както и от Министерството на здравеопазването (МЗ) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), припомниха от пресцентъра на ведомството.
В доклада до министър Попов са представени проблемите с разпространението на неприятни миризми, възможните подходи за ограничаването им, посочени са конкретни примери с предприетите действия и решения във всеки отделен случай. Направен е преглед на нормативната уредба у нас, която засяга проблема с миризмите. Анализирани са решения и практически опит в страните от Европейския съюз и други държави, обясниха от министерството.
„Няма унифициран и международно приет подход за решаване на проблема с миризмите. Няма европейско законодателство или норми в тази посока. Всяка страна го решава по различен начин, а някъде е решен на регионално равнище“, каза министърът в оставка Юлиян Попов през януари т.г. на поредната среща с гражданите на Русе. Тогава той информира участниците, че се проучват и анализират проблемите с миризмите с цел да се намери дългосрочно решение, пое и изпълни ангажимента да бъде извършена комплексна проверка за източниците на замърсяване на въздуха в града. Неприятните миризми са повод за многобройните сигнали на граждани в редица градове в страната, сред които Русе, Разград, Димитровград и Нова Загора, посочиха от МОСВ.
Според експертния анализ миризмите в околната среда от антропогенен произход обикновено се отделят от промишлени и селскостопански дейности, включително пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ), хранително-вкусова промишленост, екарисажи, земеделие, животновъдни сгради, леярни, нефтохимически паркове, кланици, предприятия за производство на хартия и целулоза, дейности по компостиране. След изпускането им, миризливите газове имат потенциал да въздействат на рецепторите по негативен начин, да предизвикат дразнене или неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве. Това въздействие е повод за жалби до властите и затова регулирането на замърсяването с миризми е от съществено значение за справяне с проблема.
Работната група проучи нормативната уредба и регулация в държави от ЕС и извън общността и представи в доклада практическия опит на Белгия, Франция, Германия, Унгария, Нидерландия, Австрия, Италия, Словакия, Ирландия и Испания. От всички проведени дискусии и представени становища става ясно, че проблемът е комплексен и не може да бъде решен напълно и само в рамките на политиката по опазване на околната среда, а налага създаване на нормативна уредба, която да съдържа конкретните отговорности и процедури по осъществяване на контрол от страна на всяка една от институциите с отношение към проблемите с миризмите – МОСВ, МЗ, МРРБ, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на земеделието и храните, общините.
Анализът на работната група, ръководена от зам.-министър Ренета Колева, дава конкретни предложения за изменения в секторното законодателство (действия с превантивен характер), въвеждането на мерки за контрол, мерки за санкции, както и изготвяне на пътна карта за прилагането им съвместно от отговорните институции. Предстои докладът да бъде представен и обсъден с депутати в Народното събрание, информираха още от министерството.
Няколко сигнала за замърсяване на въздуха са постъпили на Зеления телефон на МОСВ през януари. Сред тях са и такива за нерегламентирано изгаряне на материали.
