След близо десетгодишни преговори, Европейският парламент постигна споразумение за реформа на политиката си по предоставяне на убежище, с по-строги мерки по отношение на лица от държави, смятани за относително сигурни. Одобрението далеч не беше сигурно, което подчертава значението на това решение, посочва Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
„Наистина се надявам, че ще го постигнем“, каза във вторник в интервю еврокомисарката по вътрешните работи Илва Йохансон преди гласуването на реформата за правото на убежище. „Това беше маратон“, каза тя имайки предвид придвижването на пакета до етап на гласуване.
В сряда Европарламентът одобри обхватна реформа на политиката на общността по предоставяне на убежище, която от една страна ще направи по-строги граничните процедури, а от друга ще накара 27-е членки на блока да споделят отговорността.
Основните политически групи в Европарламента преодоляха опозицията на крайнодесните и крайнолевите партии, за да приемат новия пакт за миграцията и убежището.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен приветства гласуването като каза, че то ще „обезпечи европейските граници като същевременно гарантира защитата на основните права“ на мигрантите.
Политическият пробив се осъществи по време на председателството на Испания през декември, когато голямо мнозинство подкрепи реформите, преодолявайки опозицията на Унгария и Полша.
И германският канцлер Олаф Шолц, и гръцкият министър по въпросите на миграцията Димитрис Кайридис нарекоха реформата „историческа“. Кайридис каза пред Атинската информационна агенция, че гръцкото правителство е подкрепило това усилие от самото начало и решението е историческо за „европейското обединение“.
Френският президент Еманюел Макрон каза, че Европа действа „ефективно и хуманно“, а италианският вътрешен министър Матео Плантедози призова, по думите му „най-добрия възможен компромис“.
Но се появи несъгласие, когато унгарският министър-председател Виктор Орбан подигравателно нарече реформата „още един пирон в ковчега на Европейския съюз“.
„Единството е мъртво, вече няма сигурни граници. Унгария никога няма да се поддаде на лудостта на масовата миграция! Нуждаем се от промяна в Брюксел, за да Спрем Миграцията!“, написа Орбан в пост в „Екс“.
Критики на НПО
Благотворителни организации за подкрепа на мигранти също остро осъдиха пакта, който включва изграждане на гранични центрове, където ще бъдат държани търсещи убежище лица, а някои ще бъдат изпращани до „безопасни“ държави извън ЕС.
„Амнести интернешънъл“ каза, че ЕС „безсрамно“ подкрепя сделка, за „която знае, че ще доведе до по-големи човешки страдания“, а Международната федерация на червения кръст призова държавите членки „да гарантират хуманни условия за търсещите убежище и засегнатите мигранти“.
Самото гласуване отначало беше нарушено от протестиращи, които крещяха: „Пактът убива, гласувайте с „не“!“, а десетки демонстранти пред сградата на парламента в Брюксел издигнаха плакати с лозунги, заклеймяващи реформата.
Крайнолявата група в Европарламента, която твърди, че реформите са несъвместими с ангажимента на Европа да спазва човешките права, каза , че това е „черен ден“.
Това е „пакт с дявола“, каза френският евродепутат Дамиен Карем от групата на Зелените.
През януари Елма Саис – испанската министърка на приобщаването, социалната сигурност и миграцията, защити пакта за миграцията от критиките на няколко леви партии, които осъдиха загубата на права на мигрантите. Саис описа пакта като „крачка напред“, тъй като ще позволи по-голяма координация на европейско равнище и по-добра интеграция на мигрантите на пазара на труда.
Мярка за облекчаване на притока на мигранти в южните части на ЕС
Съгласно настоящите правила на ЕС страната на пристигане носи отговорност за приемане и проверка на търсещите убежище лица и за връщането на онези, преценени като неотговорящи на условията – система, която постави южните държави под натиск и подхрани крайнодясната опозиция.
По новата система нередовни мигранти ще бъдат държани в нови гранични центрове докато молбите им за убежище се обработват. Депортирането на онези, преценени като неотговарящи на условията, ще бъде ускорено.
Реформата ще изисква държавите от ЕС да приемат хиляди търсещи убежище лица от държавите „на първа линия“ като Италия и Гърция. Като алтернатива те биха могли да предоставят пари или други ресурси на поставените под натиск държави. Поне 30 000 търсещи убежище лица годишно ще преминават през системата за презаселване (от една страна в друга). Годишна финансова компенсация от 600 милиона евро (650 милиона долара) ще бъде фиксирана за онези, които предпочитат да плащат вместо да приемат (мигранти).
Фон дер Лайен увери, че страните, на чиято територия мигрантите стъпват най-напред, като Италия, отсега нататък „вече няма да са сами“ пред предизвикателствата, породени от имиграцията. „Пактът взима под внимание нашите нужди“, подчерта Пиантедози. „Това е най-добрият възможен компромис(…) Италия изигра важна роля, така както и Европейската народна партия, коментира италианският външен министър Антонио Таяни.
В интервю в деня преди финалното гласуване еврокомисарката Йохансон изтъкна, че с новия пакт ще бъдат затворени „редица вратички по отношение на вторичното придвижване“.
Вече е планирано, че след двугодишен преходен период, „ако човек пристигне в Португалия и поиска убежище в Португалия, ще трябва да остане в Португалия“, обясни Илва Йохансон в отговор на въпрос на новинарската агенция „Луза“. Това стана в момент, когато съществуват опасения, че страната може да стане входна врата към ЕС за мигранти, които след това искат да се установят в държави като Германия или Франция.
Пакетът въвежда и спешна реакция в случай на неочакван прилив на мигранти, като кризата, пред която ЕС беше изправен през 2015-16 г., когато над 2 милиона търсещи убежище лица влязоха в блока, повечето от разкъсваната от война Сирия и Афганистан. Молбите за убежище достигнаха 1,14 милиона през 2023 г. – най-високото равнище от 2016 г. насам.
Туск се зарича „да защитава“ Полша от презаселване на мигранти в рамките на ЕС
Полският министър-председател Доналд Туск в сряда каза, че неговото правителство ще „защитава Полша срещу механизма за презаселване [на ЕС]“.
Полската дясна партия „Право и справедливост“, която управляваше до изборите през октомври 2023 г., беше яростен критик на реформите, а новата управляваща коалиция начело с Туск, независимо от нейните до голяма степен проевропейски възгледи, запази тази позиция.
Миграционни сделки
Успоредно с реформата ЕС възпроизведе същия вид сделка, която беше сключил през 2016 г. с Турция, за да спре миграционните потоци. ЕС постигна споразумения с Тунис, наскоро и с Египет, които са представяни като по-широки договорености за сътрудничество. Много депутати обаче, критикуваха тези сделки.
България, която граничи с Турция, е силно засегната от мигрантски потоци от Турция. Тази година се наблюдава спад в нелегалното преминаване в сравнение със същия период на 2023 г., по данни на тогавашния министър на вътрешните работи Калин Стоянов. На 22 март той каза, че тази година е имало 5 777 нелегални пресичания (на границата), при 18 474 през предходната година.
На присъединяването на България към Шенген първоначално беше наложено вето от Австрия и Нидерландия, той като страната се смяташе за транзитен маршрут за много имигранти към Централна и Източна Европа.
Опоненти
Марин Льо Пен – лидер на френската крайнодясна партия „Национален сбор“, се оплака, че промените ще предоставят „съдебна безнаказаност“ на НПО, които са съучастници на трафикантите“.
Тя и лидерът на партията й Жордан Бардела, който е евродепутат, казаха, че ще се опитат да отменят реформата след изборите за Европарламент през юни, на които се предполага, че броят на крайнодесните представители в законодателния орган ще се увеличи.
Правителството на Орбан отново потвърди, че Унгария няма да приема никакви търсещи убежище лица.
Унгарският външен министър Петер Сиярто каза преди гласуването, че „този нов пакт за миграцията практически дава зелена светлина на нелегалната миграция в Европа“. Той добави, че Будапеща „няма да позволи нелегални мигранти да стъпят в Унгария“.
Словашката република недвусмислено отхвърли новия пакт на ЕС за миграцията и каза, че не се е съгласила със задължителното преразпределение на нелегални мигранти, посочи словашкият външен министър Юрай Бланар след гласуването в сряда.
Чешките евродепутати изразиха подкрепа за някои елементи от миграционния пакет, но отхвърлиха други. Тяхната позиция е отражение на критиките, че предложенията не съдържат всеобхватни решения на миграционното предизвикателство и им липсва амбиция. Освен това чешки представители изразиха загриженост от това, че миграционният пакет не включва стратегии за предотвратяване на миграцията.
Резултат
Председателката на Европейският парламент Роберта Мецола от своя страна увери, че не е изненадана от скромното мнозинство при гласуванията за отделните закони от пакета за имиграцията, като се има предвид, че те са „политически чувствителни въпроси“.
„Това е повратен момент“, каза заместник-председателят на Европейската комисия Маргаритис Схинас. „Пактът, който е пред вас, не възстановява Партенона. Никога не сме твърдели, че ще го направим“, каза той и добави, че преди е действала „безсистемна миграция“, която устройваше популистите, защото печелеха гласове.
Мерките в новия пакт ще влязат в сила през 2026 г., след като Европейската комисия реши как ще бъдат прилагани.
