дом Акценти НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ СЕ СЪБИРА ДВА ПЪТИ В ОДРИНЦИ

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ СЕ СЪБИРА ДВА ПЪТИ В ОДРИНЦИ

12.08.2021

1877

Народното събрание на село Одринци, община Добричка, се събира два пъти в годината – на Трифон Зарезан и на Деня на градинаря /тук той се отбелязва в началотона август/. В Одринци не избират кмет, поради стапящото се население, тук им назначават кметски наместник. Но пък използват народни празници, за да се събират, за да общуват, за да отбелязват радостта си от собствения си труд, за да се повеселят и отдадат признателност на свои съселяни.

Традиционния Празник на градинаря този път в Одринци отбелязаха на 7 август. В градинката пред кметството и под сянката на дървета, които и най-възрастните не помнят кога са засадени. В същата градинка имаше и малко изложение с плодове и зеленчуци, произведени в Одринци. Голямо изложение не направиха, защото тук всеки знае какво и колко произвежда в градината си.

Одринци си има свое знаме. Но свой химн си няма. Все още. Затова и седмият поред Празник на градинаря започна с изнасяне на знамето на селото и с химна на Република България. Тръпки побиха присъстващите не само от националния ни химн, но и това, че националният ни флаг и знамето на селото бяха в ръцете на дечица. Тръпки и с мисълта „Дай, Боже, селото да се възроди и тук да се раждат много деца!”

Деца с направени за случая бели тениски с надпис „Празник на градинаря, с. Одринци”, щъкаха през цялото време между масите, отрупани със специално приготвен за случая курбан, кебапчета, салати, дело на спонсори на празника, а и с бира, безалкохолни напитки, купени от участниците в празника…

Празник без слова не е празник. Градинарите бяха поздравени от кмета Атанас Атанасов, от настойника този празник да го има Георги Градинаров, от уважавания най-възрастен градинар Цветан Иванов, който, пак по традиция, проведе с награди и градинарски конкурс, при това много любопитен и полезен. И, разбира се, от секретаря на читалището Елисавета Маринова. Всъщност, т. нар. черна работа за светлия празник се падна на Елисавета, която с помощна още на няколко градинари, трябваше да сглоби всичко и да се получи на практика този хубав празник на тежкия градинарски труд в тежко време на кризи в икономиката, здравето и политиката.

На празник като на празник. Имаше хора, имаше песни, имаше шеги, имаше почерпки, детски игри… Имаше и награждаване, а наградите са били преди това обмислени от група уважавани в цялото село градинари.

Ето кои получиха наградите: Данко Минков, Виолета Цветкова, Михаил Андонов, Наталия Чернева, Жельо Захариев, Георги Дойчев, Георги Градинаров, Елисавета Маринова, Росен Мирославов, Стоянка Койчева,Петромир Стоилов. А ето и спонсорите, без които празникът нямаше да е като празник: Здравко Желев, Иван Колев, Деница Сачева, Младен Павлов, Марин Милчев, Красимир Николов…

Водещата на празника Елисавета Маринова се беше погрижила да научим и някои малко известни факти.

Празникът на градинаря в Одринци се празнува поне от около 50 години. Тогава е бил на Петровден. След прекъсване е бил възобновен на 12 юли 2015 година.

Покровител на градинарите е Св. Мъченик Фока.

До 1890 г. у нас се консумират само зелени домати. Едва през 1895 г. в Куртово Конаре започва производството на червени домати. Доматите идват в Европа от западната част на Южна Америка. Домат на френски е „pomme d’amour” – любовна ябълка. Преди това хората са ги мислели за отровни иса ги използвали само за декорация. Американците са ги смятали за отровни до 1620 г., когато Робърт Гибън Джонсън на стъпалата на съда в Ню Джърси изяжда пред очите на мнозина домати така доказва, че не е отровен.

Краставицата се препоръчва за употреба още в кулинарните книги на древноримския гастроном Апиций. Нейният произход е Индокитай, където се отглежда още преди 3000 години. Краставицата присъства и в книгата на Гинес, най-дългата краставица е 1.83 м, тегло 6 кг и е отгледана в Унгария.

Пиперът произхожда от Южно Мексико и е отглеждан масово от индианците. А черният пипер, познат у нас като подправка, се произвежда най-вече в Индия.

По това време на годината българите сме луднали по салатите и зимнината. Продукцията на градинарите от Одринци е по много мазета, в курортни комплекси и заведения. Родственици на градинарите от Одринци я разнасят из цяла България и зад граница.

Сега в Одринци са се заели да разработятспециален проект за отбелязване на Празника на градинаря и с него ще кандидатства за евросредства. Но тукашните градинари си имат и мечта за селски пазар, както и за създаване на поне на цех за преработка на продукцията им, с което в селото да се създадат допълнителни работни места, а градинарството да се развие още повече. Мечтаят си за място за отдих покрай рекичката, а там да има и малко водно огледало, което да е зарибено и местното кметство да печели от него, а мечтите им са и на концесия на селото да се отдаде и язовир Одринци.

Такъв е животът!

Народното събрание на село Одринци вече мисли да има ли и Коледна и Великденска сесия, за сесиите на Трифон Зарезан и Празника на градинаря не съществува друго мнение от това да се продължи традицията.