В Горни Богров близо до София се намира чудодеен – растящ камък. Местоположението на селото е много стратегическо от древни времена, днес там минава пътят за магистрала “Хемус”. Мястото е било светилище на траките после на римляните, по-късно е построена християнска църква с манастирски комплекс “Христос спасител”.
Името Богров най-вероятно е свързано със святото място. Според легендата, която се предава от свещеник на свещеник, загадъчният камък попаднал в Горни Богров през 13-ти век от хълмът Голгота, донесли го като трофей рицари кръстоносци, които се връщали от освободения Йерусалим, групата кръстоносци отсядат да отдъхнат в манастира.
Смята се, че чудодейният камък е донесен от от Йерусалим в края на XII век и началото на XII век, като тогава е бил висок точно един метър.
Към момента камъкът е два метра и десет сантиметра, като не спира да расте, а от научните среди не могат да дадат категорично обяснение за този феномен.
Най-вероятно латинските рицарите са били подгонени от българските войски и камакът остава в манастирския комплекс. После манастирът е унищожен от османците. Споменът за святото място остава в съзнанието на хората, те идват да се молят в руините. По-късно хората започват да забелязват, че камъкът расте, Бог дава благодат и чудотворна сила на камъка, забелязват, че допирът с чудодейния камък и молитвата на свети Василий започва да помага на бездетни семейства и за здраве. Османците на няколко пъти се опитват да заличат мястото, но вярващите християни все се завръщали. Ген. Гурко разбива турските сили при Горни Богров на 23 декември / 4 януари 1878 г. и влиза в град София, рубежът се е намирал на мястото където е чудодейния камък. През 1898 г. е построена малка църква “Св. Георги”, на мястото където е стоял растящия камък. Мястото е уникално, от една страна има светилище от друга растящия камък попада точно там.
Отец Антим се грижи за манастирът „Св. Георги Победоносец“ в Горни Богров. Недоверчив в началото, отчето с изненада забелязал, че все повече хора започнали да идват в манастира, да се молят и да почитат чудодеен камък. Светият човек, обаче забранил на вярващите да го пипат “Можете да му се любувате отстрани и да се молите за каквото искате, но пред него, молитвата трябва да е към Бога, а не към камъка”, отец Антим е убеден, че появата на камъкът е знак, че няма невъзможни неща. Камъкът се намира в олтарът на манастирската църква. Върху него е изсечен йерусалимски кръст, във всеки ъгъл на големия кръст са изсечени четири малки кръстове, в чест и слава на четиримата евангелисти. Храмовата книга е изпълнена със саморъчно написани свидетелства за изцерените и сдобилите се с деца семейства.
Освен с тайнствения камък манастирът се слави и с аязмото си. През 2004 г. тук временно пребивава послушницата Сийка. Тя получава съновидение от самата Богородица, че в дворът на манастира има лечебна вода, и дори посочва точното място. „Малко не вярвах на сестра Сийка – казва отец Антим – но повиках мой познат научен работник, геофизик. Дойде с уреда си и на същото място, което бе посочила тя, и той потвърди, че би следвало да има вода“. С помощта на ентусиасти от село Горни Богров начело с Божидар Костадинов, който докарва сонда, на 6 метра избликва вода със странен горчиво-солен вкус. Друг специалист веднага пък потвърждава след съответните анализи, че тя е идентична като химически състав с тази от библейското Мъртво море, водата помага за бъбречни проблеми и особено за малките деца, също помага и на безплоди семейства. Сега аязмото е каптирано със спонсорството на Божидар Костадинов и представлява красива чешма с елекропомпа, пазена от два каменни лъва. Отец Антим се радва на все по-нарастващата известност на обителта, съжалява, че още няма достатъчно сили и средства да я превърне в място, в която хората да търсят не само физическо изцеление, но и в което душите им да открият Бога.
https://www.forum.bg
