След „Гетсби“ и „Каренина“ – „Ромео и Жулиета“, дело на българин от Осло

Балетмайсторът на Норвежкия национален балет Калоян Бояджиев прави класическа постановка на творбата на Прокофиев

Българските балетомани очакват с нетърпение 7 ноември, когато е премиерата на “Ромео и Жулиета” в Софийската опера и балет. Тази творба на Сергей Прокофиев е поставяна 10 пъти в България, от които 5 само в София, винаги с много голям успех. Но вече близо 15 години, откакто отсъства от афиша.

След големия успех на “Ана Каренина” и “Великият Гетсби” вече е ясно, че трупата на Софийската опера и балет е готова и може да си позволи

да направи мащабна продукция на най-известния съвременен балет

В светлината на получената преди дни награда “Импулс” за трупа на годината поставянето на “Ромео и Жулиета” също добива особен смисъл.

От близо месец артистите репетират с Калоян Бояджиев, балетмайстор на Норвежкия национален балет в Осло.

Вече 23 години Калоян работи там първоначално като танцьор, а после като хореограф, режисьор и ръководител. Негово дело са хореографията и режисурата на този спектакъл, а в екипа му влизат също норвежкият сценограф Евен Борсум и костюмографката Ингрид Ниландер.

“Имах свободата да подбера изпълнителите, но когато човек отива да работи с нова трупа, тези неща се договарят и с ръководителя ѝ, в случая с Марта Петкова. Но моите желания се осъществиха и работя с три състава”, разказа пред “24 часа” хореографът.

Оценява високо опита на трупата в класическия балет, тъй като той е необходим и за съвременния танц. “За да изпълняваш добре съвременна хореография, примерно Уилям Форсайт, е много важно

да имаш красива класическа техника или най-малкото добра линия”, казва той.

“Ромео и Жулиета” на Прокофиев се смята за трудна творба. Музиката, писана от руския композитор през 1936 г., е доста известна и често се изпълнява концертно, героите са много, има доста масови сцени. Самата творба на Шекспир е многопластова – има борба между старото и новото, между любовта и омразата, надежди за помирение и преди всичко – една от най-красивите любовни истории в изкуството.

“Правя една напълно класическа от хореографска гледна точка постановка. Но това е неокласика и от класическия маниер премахвам само някои от каноните, което позволява по-голяма свобода на движението”, разказва Бояджиев.

Има съвсем леки намеси в либретото, които

са провокирани най-вече от музиката

Финалната сцена например е решена от него малко нетрадиционно и ще бъде донякъде изненада за публиката.

Двамата му сътрудници Евен Борсум и Ингрид Ниландер определено имат тежнение към модерната визия за съвременен театър и често работят с националната опера на Норвегия. В случая е направена една напълно изчистена сценография, в която обаче декорите са триизмерни и се движат, така че преходите между отделните картини се правят мигновено. Костюмите са класически – спазена е линията, характерна за епохата на Средновековието, но са изчистени.

Следващия сезон Калоян Бояджиев ще поставя “Ромео и Жулиета” и в Осло, но за там е подбран друг екип от сценограф и костюмиер.

Неговият опит като хореограф вече е значителен. В Осло е поставил 15 творби, предимно съвременни танцови миниатюри, но също и “Сън в лятна нощ” по музиката на Менделсон. А постановката му на “Лешникотрошачката” през 2016 г.

е номинирана като най-добра премиера на сезона в Европа от британското списание Dance magazine

Съвременният танц определено е слабост на Калоян Бояджиев. Роденият през 1977 г. танцьор имаше съвсем кратка кариера в трупата на Софийската опера и балет – около 2 сезона, между 2000 и 2002 г.

Тогава у нас идва една от най-големите в света специалистки по стила “Бурнонвил” – Дина Бьорн, за да постави “Силфида”. По онова време тя е директорка на балета в Осло. Те са се запознали през 1994 г. в Париж, когато Калоян е сред финалистите на балетен конкурс и още тогава тя го е поканила. Сега обаче той решава да приеме повторната покана и отива в Осло, привлечен най-много от възможността да работи в областта на модерния балет.

В Осло първоначално е солист, но скоро му възлагат да ръководи младежката трупа към театъра, което е нещо като тамошното балетно училище. От няколко години е вече балетмайстор на трупата на Норвежката национална опера и балет.

За разлика от останалите скандинавски монархии

в Норвегия операта не е кралска, а държавна

Тя разполага с една от най-модерните сгради на света, приличаща на огромен айсберг от стъкло и мрамор, и бе открита през 2008 г.

“Сън в лятна нощ”, чиято хореография е на българина Калоян Бояджиев, всъщност е замислена като суперпродукция, за чиято сценография е поканена архитектурната компания “Снохета”, чието дело е сградата на операта.

Българската публика засега е имала само една възможност да гледа творба на Калоян Бояджиев. През 2021 г. шефката на балета на Старозагорската опера Силвия Томова покани в града на липите трима български хореографи, които работят по света – Калоян Бояджиев от Осло, Владимир Ангелов от САЩ и Християн Бакалов от Франция, които представиха триптих от свои авторски спектакли на лятната сцена на Античен форум “Августа Траяна”. Едноактният балет на Калоян Бояджиев се казваше Picture perfect и бе танцова миниатюра с електронна музика, в която участваха 7 изпълнители.