Празникът е символ на победата на духа над материалното
Рамазан Байрам е един от най-важните празници в исляма. Той бележи края на свещения месец Рамазан –
период на пост и духовно пречистване
за мюсюлманите по целия свят. В Източните Родопи, където живее значителна мюсюлманска общност в България, празникът има както религиозно, така и силно изразено социално и културно значение.
Рамазан Байрам идва след едномесечния пост, по време на който вярващите се въздържат от храна и напитки от изгрев до залез-слънце. Постът не е само физическо изпитание, а акт на духовно пречистване, самодисциплина и съпричастност към нуждаещите се.
Самият Байрам е празник на радостта, благодарността и споделянето. Той символизира победата на духа над материалното и възнаграждението за проявеното търпение и вяра.
Денят, предхождащ празника, се нарича Арифе. На него задължително се раздават мекици. Децата обикалят къщите и получават бонбони и сладкиши. В деня Арифе започва подготовката за самия празник. Домовете се почистват и се приготвят гозбитe за празничната трапеза.
В Източните Родопи Рамазан Байрам започва рано сутринта с тържествена байрамска молитва в джамиите. Още преди изгрев мъжете се отправят към храма, облечени в чисти и често нови дрехи. Преди молитвата се дава т. нар. фитре – милостиня за бедните, която е задължителна за всеки мюсюлманин. Размерът на подаянието е различен всяка година.
За 2026 г. фитрето е 10 евро за всеки от семейството
Мюсюлманите, които притежават по-голямо богатство, са длъжни да дават и друг вид милостиня – зекят. Размерът също се определя всяка година. За 2026 г. той е в размер на 9000 евро. Празнуването в Кърджали и региона съчетава религиозните канони с местни традиции, предавани през поколенията.
След молитвата хората се поздравяват с „Байрам мубарек олсун“ и започват обиколки по домовете на роднини и близки. Прието е по-младите да гостуват на родителите си, искат и получават прошка. Характерно е целуването на ръка на по-възрастните като знак на уважение, а в замяна получават благословия и често – бонбони, сладкиши, подаръци или пари.
Домовете са отворени за гости през целия ден
Трапезата е богата и включва традиционни ястия като къпана баница, сарми, капама, пилаф и други гозби. Особено внимание се отделя на сладките – те символизират сладостта на празника и новото начало след поста. Задължително на трапезата се слага баклава.
Обикновено за Рамазан Байрам в Кърджалийско се завръщат много местни хора, които живеят и работят в чужбина. Това важи както за изселници в Турция, така и за хора, установили се в различни държави от Западна Европа.
Празникът се превръща в повод за събиране на разпръснати семейства – дворовете и къщите отново се изпълват с живот, а селата, които през годината често са полупразни, за кратко възвръщат своята оживеност. За мнозина това е не само религиозен дълг, но и силна емоционална връзка с родното място и традициите. Рамазан Байрам укрепва семейните връзки, възстановява прекъснати отношения и насърчава прошката. Често именно по време на празника хората загърбват стари конфликти.
В Източните Родопи, където живеят хора от различни етноси и религии,
празникът има и обединяваща роля
Нерядко християни гостуват на свои съседи мюсюлмани, за да споделят празничната атмосфера.
Сред духовните символи на региона особено място заема джамията „Еди къзлар“ („Седемте момичета“) край кирковското село Подкова. Тя е известна като една от най-старите запазени джамии в България и единствената, изградена от дърво, без да е използван и един пирон.
Този тип джамии не са били просто местни молитвени домове. Исторически те често са изпълнявали ролята на походни храмове, които са придружавали османски управници – най-често бейове, при обиколките им в поверените им райони. Това обяснява както конструкцията им, така и разпространението им в миналото. Подобен храм е имало в центъра на Крумовград, а по-късно на неговото място е издигната сегашната каменна джамия.
Датирането на „Еди къзлар“ стъпва на научни изследвания от 70-те години на XX век, когато възрастта е определена въз основа на надгробните камъни в прилежащото гробище. Те насочват към XV век.
С мястото е свързана и една от най-силните местни легенди
– тази за 7-те девойки. Според преданието техните годеници загинали в битка, а в скръбта си момичетата продали чеизите си, за да съберат средства за храм. Със закупения материал издигнали джамията само за една нощ. И до днес до самата сграда могат да се видят 7 гроба, за които се вярва, че принадлежат именно на момичетата.
Паметта за миналото обаче носи и тежки следи. По време на т.нар. възродителен процес в средата на 80-те години на ХХ век значителна част от старите надгробни камъни били унищожени с тежка техника.
Традицията около „Еди къзлар“ не се изчерпва само с Рамазан Байрам. Мястото е особено оживено и на 6 май, когато мюсюлманите отбелязват Хъдърлез. Тогава край храма се стичат стотици хора от целия регион, от вътрешността на страната и дори от чужбина, защото с мястото са свързани и традиционни вярвания.
Смята се, че разположените наоколо камъни добиват лечебна сила на Хъдърлез. Има камък с отвор, през който хората се провират за здраве, камък, на който се опира глава при главоболие, както и такива, свързани с болки в краката и кръста, върху които се коленичи или се допира тялото.
