Снимка на сградата на Околийската ветеринарна лечебница – Тервел. 1946 г. – http://archives.bg
Още по време на османската власт град Тервел (тогава село) е бил известен под името Куртбунар („вълчи кладенец“). След освобождението селото е преименувано на Тервел. То споделя съдбата на останалата част от Южна Добруджа и през 1913 г. е присъединено към Румъния. С Крайовската спогодба от 1940 г. е върнато на България. По време на Отечествената война дава свидни жертви по фронтовете в Югославия, Унгария, Австрия. След 9 септември 1944 г. село Тервел бързо израства и на 30.01.1960 г. е обявено за град.
Според археологически данни, върху земите на днешния тервелски район са съществували седем тракийски селища. Останки от тях има в земите на днешните села Проф. Златарски, Поп Груево, Жегларци, Орляк, Безмер и град Тервел.
През III век от новата ера тервелският край е включен в провинция Малка Скития, с главен град Томи (сега Констанца).
През VIII-Х век както в тервелския край, така и в цяла Добруджа разцъфтяват старобългарските селища от VIII-Х век, а именно: Кладенци, Гуслар, Проф. Златарски, Орляк, Поп Груево, Сърнец и град Тервел.
За крепостите при селата Войниково, Балик и Оногур е установено, че в тях животът продължава и по-късно. Любопитно е да се знае, че село Кладенци се намира по средата между крепостта Дръстър (Силистра) и първата българска столица Плиска. Много находки, които са открити в тази крепост, показват, че тя е била важен укрепителен, защитен и християнски център.
Там са открити две църкви, характерни за Първото българско царство.
Първи сведения за Тервел като селище намираме в турски документи от 1673 г. В тях за първи път се среща името Куртбунар.
На 26 юли 1882 г. селището става околийски център, подчинен на Силистренски окръг. След 1879 г. в Тервел се заселват семейства от други райони – предимно бежанци от Одринско, преселници от Троянско, Сливенско, Севлиевско, Хасковско.
Първият български управител на Куртбунар е дядо Кръстьо Попов (Опълченеца).
На 27 юни 1942 г. Куртбунар е преименуван на Тервел. През 1947 г. селището е електрифицирано, а през 1952 г. – водоснабдено.
На 30 януари 1960 г. с указ № 38 на Народното събрание село Тервел е обявено за град.
********
Снимка пред сарашката работилница на Велико и Йордан Власеви в с. Касъм (дн. Генерал Тошево), Добричко. 1937 г. – http://archives.bg
Първите исторически сведения за общинския център Генерал Тошево датират от 1573 г. в турския данъчен регистър на джелепкешаните, където селището се споменава с името, което носи до 1942 г. – Касъм. Селото е записано с името „Семиз Касъм с хаджи Енбиялар“ и са посочени имената на 8 овчари, дължащи общо 340 овце на държавата. Четирима от тези овчари носят фамилията Касъм, което е основание да се смята, че първият от тях, заселил се по тези земи, е дал името на селището.
През 1673 г. в турските регистри селището е записаносамо като Касъм, а през 1676 г. е променено на Семиз Касъм.
Има няколко предположения за това какво значи „Семиз Касъм“. Семиз идва от турски и значи тлъст, угоен, изхранен. Това може да се тълкува в смисъл, че първият заселил се тук Касъм е бил пълен, тлъст, охранен и затова наречен Семиз Касъм. Касъм (още и Касим), освен че е собствено име, има и още няколко значения: делител, който разделя, т.е. 8 ноември – началото на зимата (празникът Димитровден); още и шепа, т.е. малко селце.
През 1903 г. в селото се установява и малка колония на добруджански немци. Те напускат Генерал Тошево през 1943 г. по програмата Heim ins Reich. Броят им е бил 220 души.
По време на румънската окупация на Южна Добруджа румънските власти провъзгласяват селището за околийски център на околия Свети Димитър, и селото официално получава името Свети Димитър (на румънски: Stantul Dumitru) през 1926 г. През 1934 г. името на селото пак е променено, като отново му е дадено румънско наименование – Йон Георге Дука. Кръстено е на румънски буржоазен политик, лидер на националлибералите, министър-председател на Румъния. Убит е на 29.12.1933 г. на перон на гарата в град Синая от привърженици на Желязната гвардия. Любопитното в случая е, че един от убийците – румънецът Костел Георге, всъщност е родом именно от село Касъм/Свети Димитър. Дълго време се укрива в бащиния си дом, където и научава, че родното му село е прекръстено на името на жертвата му.
След връщането на Южна Добруджа в пределите на Царство България се правят опити за подмяна на турското му име с българско. През 1941 г. местният общински съветобсъжда замяната на Касъм с Кардамче, но предложението не е прието. Същата година е предложено друго име – Водниково, но то е отхвърлено като крайно несериозно, защото произлиза от „водник“ – подигравателно обръщение на котленци към местните зетьове, за които се е смятало, че са напълно подчинени на съпругите си.
На заседание на Министерския съвет на Царство България от 19.09.1941 г. е решено да се дадат нови имена на железопътните гари в Добруджа и Македония. По линията Ботево – Кардам са посочени новите имена на гарите. Старото име на гара Касъм да се смени на Генерал Тошев, на името на генерал Стефан Тошев – командирът на Трета българска армия, освободила Добруджа от румънската окупация. Със заповед № 2191 от 27.06.1942 г. е решено „с. Касъм да се преименува Генерал Тошево“. Още тогава са заложени две имена – гарата е Генерал Тошев, която носи това име и до днес, а селото – Генерал Тошево.
През 1952 г. поради идеологически причини се правят опити за нова промяна на наименованието на селището. По този повод се прави специално заседание на Изпълнителния комитет на Околийския народен съвет на депутатите на трудещите се. На 24.05.1952 г. този въпрос е поставен на обсъждане и решаване с мотива, че е недопустимо да се нарича „на генерал от бившата фашистка армия и то за в бъдеще не може да носи горното название“. Предложени са имената Житомир (считано и за най-подходящо поради големия зърнодобив) и Орловград (на името на Добри Атанасов, с партизанско име Орлов, убит край град Добрич). Отправено е искане до Президиума на Народното събрание Генерал Тошево да се смени с Орловград, но е отхвърлено. Житомир също не е прието и името „Генерал Тошево“ се запазва. С указ №38 от 30 януари 1960 г. (обнародван в „Държавен вестник“ на 2 февруари същата година) село Генерал Тошево е обявено за град със същото име.
