Изложбата „Нишките на паметта“ в музей „Ахинора“ в Казанлък е първата стъпка към разкриването на любопитната биография на майстора килимар и пазител на българските традиции Димитър Велев. Това каза за БТА уредникът на експозицията Цветелина Велкова. Тя посочи, че освен в живота и творчеството му, изложбата „надниква“ в неговата дълбока връзка с Казанлък. Консултант на експозицията е Венелина Пеева, завеждащ отдел „Етнография“ при Историческия музей „Искра“.
Велев е един от първите големи изследователи, който дълги години се занимава с историята на килимарството по българските земи. Роден е в Казанлък през 1896 година и се развива като индустриалец, учен, творец и благодеятел. Син е на търговеца и ветеран от Освободителните войни Дончо Велев, чийто род произхожда от Долно Сахране, Казанлъшко.
Димитър Велев участва в Първата световна война, а след края ѝ, през 1921 г., се дипломира успешно в Юридическия факултет на Софийския университет. През този период страстта му към килимарството се задълбочава, а през 1927 година придобива звание „майстор-килимар“. Успоредно с практиката си на адвокат, той развива килимарска дейност и създава в София килимарска къща „Багра“, а в Казанлък – килимарска работилница със същото име. През 30-те години на ХХ век Димитър Велев открива килимарски работилници в още няколко града в страната, а от 1940 година е удостоен със званието „придворен килимар“ на цар Борис Трети. От 1948 г. до края на живота си Димитър Велев се отдава на научна работа като сътрудник на Института за изобразителни изкуства при Българската академия на науките. Автор е на „Учебник по килимарство за девическите професионални училища“ и на книгата „Български килими до края на XIX в.“, които са част от настоящата изложба. Заедно с проф. Георги Богданов през 1949 г. създават първото в България ателие за стенни килими – „Ателие за гоблени“.
Показаните експонати в изложбата са част от дарение, което галерията в Казанлък получава миналата година от Полина Карадимова, разказа уредникът. Сред представените свидетелства за живота и делото на Димитър Велев е оригиналът на грамотата, която той получава от цар Борис Трети за придворен килимар, придружена от проект на герба, който Велев получава правото да използва в проектите си. Показани са свидетелства за видни личности, свързани с него, както и ръчно рисувани проекти за чипровски, котленски и персийски килими. Посетителите могат да видят и реализирани проекти на килими на Димитър Велев, един от които, според изследванията на екипа на галерията, е с изображение от казанлъшкия художник Иван Пенков. Изложбата включва снимков материал, както и двата фундаментални труда на Велев, допълни уредникът.
„Освен проектите, документалния и снимков архив, дарението на Полина Карадимова съдържа още 45 архивни единици, които тепърва могат да дадат начало на едно по-голямо изследване на творчеството му, на изследователския му път като килимар, както и на делото му като благодеятел на Казанлък“, каза още Цветелина Велкова. Идеята е останалата част от дарението да бъде представено в печатна брошура. Уредникът допълни, че именно жестът на дарението е и поводът изложбата да бъде представена в музей „Ахинора“ точно сто години, след като Иван Милев дарява прочутата си творба на галерията в родния си Казанлък.
Към изложбата, която ще остане в музей „Ахинора“ до 14 юни, са предвидени и съпътстващи събития. Организирани ще бъдат лекции, ателиета за багрене, тепане, тъкане на черга.
Цветелина Велкова допълни, че тази нетрадиционна за Художествената галерия изложба поставя началото на подготовката на друга експозиция, свързана с възстановяването на националната наградата за декоративно-приложни изкуства „Иван Милев“, създадена през 70-те и 80-те години на миналия век. Очаква се изложбата да бъде в края на лятото.
