Между ТикТок, икономическата несигурност и стремежът към спокоен и смислен живот – къде свършва амбицията и започва заблудата
„Ще стана милионер, преди да навърша 30 г.“, „Ще имам собствен бизнес – работното време от 9 до 5 никога няма да бъде за мен“ или пък „След две години ще работя само от лаптопа си някъде на плажа“. Подобни изказвания се чуват почти ежедневно в социалните мрежи и в разговорите на поколението Z. За едни те са пример за амбиция, а за други са просто нереалистични очаквания. Именно заради това в последно време набира скорост терминът „делулу“. Произлиза от английското delusional – човек, който има нереалистични представи. В интернет обаче думата придобива съвсем различен смисъл. Младите я използват с ирония, когато отказват да се откажат от мечтите си, дори те да изглеждат почти невъзможни. Отстрани това лесно може да бъде разтълкувано като откъсване от реалността, но
дали наистина става дума за поколение което живее в илюзии
или за млади хора, които просто отказват да приемат, че животът трябва да изглежда по начина, по който е изглеждал за родителите им?
Джен зи е първото поколение, което почти не помни свят без интернет и смартфони. Докато предишните сравняваха живота си с този на съседите, колегите или приятелите си, днешните млади ежедневно правят паралели със стотици хиляди непознати и познати. Един студент може да отвори телефона си сутрин и в рамките на 10 минути да види предприемач на неговата възраст, който се хвали, че вече е направил първия си милион, инфлуенсър, който обикаля света, или програмист, работещ дистанционно от някой красив плаж. Алгоритъмът почти никога не показва трудностите, грешките, дълговете или десетките години работа зад тези истории. Единствено успеха. Така все повече млади хора се питат: „Ако другите могат, защо аз още не съм успял?“. Според психолога Даниела Христова обаче социалните мрежи сами по себе си не са причината поколението Z да си задава такива въпроси. „Не можем да говорим за еднозначно влияние. Това е много сложен и комплексен въпрос. Социалните мрежи само усилват процеси, които вече съществуват – стремежа да бъдеш видян, оценен и значим.“ По думите голяма част от младите всъщност не бягат от реалността, а просто търсят своето място в нея. Проблемът идва тогава, когато очакванията започнат да се градят единствено върху образите, които ежедневно виждат онлайн. Същевременно именно
социалните мрежи създават усещането,
че успехът има конкретен срок на годност – ако до 22 или 25 години човек не е „успял“, вече изостава драматично.
„За да има един млад човек реалистични очаквания към живота, е необходимо възрастните постепенно и по по-поносим начин да са го запознали от ранна детска възраст с истинските му измерения – обяснява Христова. – Не чрез шокиращи разкрития, а „на час по лъжичка“ с адекватно за възрастта въвеждане в житейските ситуации, трудностите и начините за справяне с тях.“
Според 21-годишната Ивана Миленска поколението Z не живее в измислен свят. За нея просто младите си позволяват да мечтаят по-дръзко: „Смятам, че нашето поколение е доста по-смело и открито за нови неща. Жадно е да научава повече за света наоколо и да не се страхува да опитва. Големите мечти не означават непременно липса на реализъм, възпитание и инициатива. Напротив, те са това, което кара младите хора да се развиват.“ Често се казва, че Gen Z искат твърде много. По-високи заплати, повече свободно време. Работа, която има смисъл, както и баланс между професията и личния живот. Възможност да пътуват, да се развиват и да бъдат щастливи. Но ако се погледне отстрани, картината изглежда различно. Това е поколението, което завърши училище по време на пандемията. После дойдоха инфлацията, войната в Европа, рекордните цени на жилищата и все по-несигурният пазар на труда. Неслучайно именно сред младите тревожността за бъдещето е толкова силна.
Психологът Даниела Христова обръща внимание, че
зад големите мечти често се крие страх:
„Най-често младите хора се страхуват от лъжите на възрастните за живота. А те никак не са малко. Как се формира доверие така?“
Според нея именно тук започва истинският проблем.
Ако има едно нещо, което най-силно отличава поколението Z, то е усещането, че времето никога не стига. Социалните мрежи постоянно напомнят, че някой вече е постигнал повече – направил е първия си милион, създал е успешен бизнес или е обиколил света още преди да навърши 25 години.
Този непрекъснат поток от чужди успехи неусетно променя представата за това кое е нормално. И така неусетно младият човек започва да измерва живота си не със собствените си цели, а с чуждите постижения.
Ивана Миленска признава, че усеща този натиск. „Да, социалните мрежи влияят, но не само те. Забелязала съм, че хората около мен искат всичко да се случи веднага. Ако до 21-22 години не изкарваш много пари, значи не си успешен. Аз не съм съгласна. За всеки има подходящо време и път, който трябва да извърви. Няма определена възраст, на която трябва да си богат.“ Тя признава, че също понякога се е сравнявала с другите. „Казвала съм си: „Защо аз още не съм постигнала това?“. Но само когато съм позволявала чуждият път да влияе на моя. Всеки има собствено темпо. Докато продължавам да опитвам, целта ми ще бъде постигната.“
Именно това постоянно сравнение според психолозите е в основата на усещането за неуспех.
Една от най-честите критики към Gen Z е, че не искат да работят
Според Ивана това просто не е вярно. „Не мисля, че сме по-малко работливи. Напротив. Но по-скоро сме на принципа: работи умно, не усилено.“ Тази философия често е неразбрана от по-възрастните поколения, които свързват успеха предимно с много часове труд.
За Gen Z обаче продуктивността все по-често означава не колко време прекарваш в офиса, а дали работата ти позволява да имаш живот извън него.
Същото важи и за мечтите им. Попитана какво иска да постигне, преди да навърши 30 г., Ивана дори не започва с темата за парите.
„Искам да знам коя съм, защо съм тук и каква е моята цел – казва тя. – Искам да съм здрава, щастлива, както и близките ми. А професионално – да имам работа, която аз да водя и да развивам.“
Това е съществена разлика. Докато по-възрастните поколения често поставят финансовата сигурност на първо място, за много представители на Gen Z смисълът и личното удовлетворение са по-важни.
Даниела Христова е категорична, че големите цели сами по себе си не са опасни. Опасно е, когато липсва връзката с реалността. „Човек може да запази големите си мечти, ако ги засажда в реалността на живота – отбелязва тя. – Големите цели се постигат с малки, реалистични и последователни стъпки. Най-доброто начало са краткосрочните проекти, които постепенно изграждат пътя към голямата мечта.“
Именно това според Даниела Христова е разликата между амбицията и самозаблудата.
Да вярваш, че можеш да успееш, не е проблем, но да очакваш успехът да се случи без усилие – вече е.
Въпреки всички критики, психологът не е склонен да поставя етикет на младите.
Напротив. „Иска ми се да вярвам, че по-голямата част от Gen Z не е поколението на нереалистичните очаквания, а
поколение, което търси смисъл, баланс
и по-добър живот, докато се опитва да намери себе си в един бързо променящ се свят.“
Разбира се, не всичко може да бъде обяснено с икономическата несигурност, пандемията или социалните мрежи. Все повече психолози предупреждават, че поколението Z рискува да превърне грижата за психичното здраве в оправдание да избягва всеки дискомфорт. Вместо да приемат критиката като възможност за развитие, част от младите я възприемат като лична атака. Вместо да изграждат търпение, очакват бързи резултати. Не приемат, че успехът е поредица от малки, често незабележими стъпки, много от тях се отказват още при първия по-сериозен неуспех. Психоложката Джийн Туендж, която от години изследва поколенията, нееднократно обръща внимание, че постоянната свързаност и животът през екрана са променили начина, по който младите изграждат идентичността си, понасят стреса и се сравняват с околните. Според нея технологиите не са единствената причина, но са ускорили процеси като нарастващия индивидуализъм, тревожността и усещането, че животът винаги трябва да изглежда „по-добре“ от този на другите. Нови научни изследвания стигат до сходен извод – пасивното „скролване“ през чуждите успехи е свързано с по-слаба способност за отлагане на удовлетворението, по-трудно управление на времето и по-силен страх, че изпускаш нещо важно. Именно тук критиката към Gen Z има своето основание – не защото мечтаят твърде смело, а защото понякога очакват мечтите да се сбъдват със скоростта, с която скролват клиповете в телефона. Животът обаче няма алгоритъм. Той не възнаграждава най-шумните, най-харесваните или най-вирусните, а най-последователните – нещо, което младите все още трудно разбират.
Най-големият риск пред
Gen Z може би не е, че мечтаят твърде смело,
а че понякога се отказват твърде рано. Свикнали да живеят в свят на мигновени реакции, харесвания и непрекъсната обратна връзка, част от тях трудно приемат, че истинският живот не работи по правилата на алгоритмите. Кариерата не се изгражда за няколко месеца, доверието не се печели с един успешен проект, а характерът не се формира само от успехите, а най-вече от неуспехите. Именно липсата на търпение, а не липсата на талант, може да се окаже най-голямото препятствие пред поколение, което има повече възможности от всяко друго преди него, но и повече причини непрекъснато да се съмнява, че изостава. Именно тук думата „делулу“ престава да бъде невинна шега – когато вярата в големите мечти започне да измества готовността да се плати цената за тях.
Може би след години няма да си спомняме за „делулу“. Интернет ще измисли нови изрази, нови тенденции и нови поколения ще заемат мястото на днешните млади. Но ще остане един стар въпрос – как се възпитават децата да мечтаят, без да бъдат лъгани, че животът е лесен. Защото мечтите никога не са били проблемът. Той възниква тогава, когато човек научава колко труд, време, разочарования и упоритост стоят зад тях. А може би именно това е най-важният урок, който Gen Z тепърва ще трябва да научи – че големите успехи рядко идват бързо, но почти винаги застигат онези, които не се отказват след първото разочарование.
