Флеминг в лабораторията си през 1943 г. (Снимка: колекция на Имперските военни музеи, Лондон, www.iwm.org.uk)
Историята на пеницилина започва през 19 век. През 1896 г. италианският лекар Б. Гозио разработва първия в света антибиотик, най-вероятно пеницилин, но той никога не е приложен на практика и е забравен. През 1913 г. американските учени У. Алсберг и О. Блек изолират пеницилинова киселина, която има антимикробни свойства, от гъбичка от рода Penicillium. Първата световна война обаче прекъсва изследванията им.
През 1928 г. английският бактериолог Александър Флеминг провежда рутинен експеримент, изучаващ защитните сили на човешкия организъм срещу инфекциозни заболявания. Той случайно открива, че обикновената плесен синтезира вещество, което унищожава инфекциозните агенти, и открива молекула, която нарича пеницилин.
На 13 септември 1929 г., на среща на Клуба за медицински изследвания в Лондонския университет, Флеминг за първи път представя на обществеността своето откритие – пеницилин. Докладът на Флеминг „Културата на пеницилина“ не успява да предизвика голям интерес сред публиката. Дори след публикуването си, статията не успява да предизвика ентусиазъм сред медицинските специалисти. Това се дължи на факта, че пеницилинът се оказва много нестабилно вещество. Той се разваля дори след краткосрочно съхранение.
През 30-те години на миналия век учените се опитват да подобрят ефективността на пеницилина, но едва през 1938 г. учените от Оксфордския университет Хауърд Флори и Ернст Чейн изолират чиста форма на пеницилин. Поради голямото търсене на лекарства по време на Втората световна война , мащабното производство на този антибиотик започва още през 1943 г. През 1945 г. Флеминг, Флори и Чейн получават Нобелова награда за своето откритие.
В Съветския съюз производството на пеницилин е установено в индустриален мащаб по време на Втората световна война. През 1944 г. първите дози са доставени до болници и на фронта . Пеницилинът се превръща в незаменимо лекарство и спасява живота на много хора.
