- В колко часа ще настъпи астрономическата есен в България, а в Шабла – най-източната точка на страната ни? От кога се измерва астрономическата есен и от кои народи най-рано съществува това измерване?
През 2026 г. астрономическата есен ще настъпи на 23 септември в 03:05 ч. българско лятно време. Това е моментът на септемврийското равноденствие.
- какво представлява равноденствието;
- защо „равноденствие“ не означава абсолютно 12 часа ден и 12 часа нощ;
- как древните народи са определяли сезоните по движението на Слънцето;
- вавилонци и египтяни като едни от най-ранните народи с развито астрономическо наблюдение;
- как древните българи са използвали календарна система;
- прабългарския календар и „Именника на българските князе“;
- и как древните хора са измервали годината без часовници.
Първо да уточним точния момент за 2026 г.: астрономическата есен в България настъпва на 23 септември в 3:05 ч. българско лятно време. Това е моментът на септемврийското равноденствие — Слънцето пресича небесния екватор, движейки се от север към юг.
А откога хората знаят, че идва есента?
Още древните вавилонци и египтяни наблюдавали внимателно движението на Слънцето. Те нямали часовници и съвременни астрономически инструменти, но можели да определят сезоните по мястото, от което Слънцето изгрява и залязва.
Вавилонските жреци например можели да наблюдават как през годината точката на изгрев постепенно се премества по хоризонта. Това било своеобразен древен календар, изработен не на хартия, а върху самия хоризонт.
Има обаче една важна подробност: древните хора не са измервали равноденствието така точно, както го правим днес. Те го разпознавали по небесните явления — например по това, че Слънцето изгрява приблизително точно на изток и залязва приблизително точно на запад.
И защо „равноденствие“ не означава точно 12 часа ден и 12 часа нощ?
Това е чудесен парадокс.
На равноденствието геометрично денят и нощта са приблизително равни, но реално светлата част на денонощието не е точно 12 часа. Причините са две — пречупването на слънчевите лъчи от атмосферата и това, че изгревът и залезът се определят по горния край на слънчевия диск, а не по неговия център.
Затова на практика „равноденствието“ и денят с точно 12 часа светлина не са едно и също.
А ето един чудесен факт за Шабла
Тъй като Шабла е едно от най-източните места на България, там Слънцето изгрява по-рано, отколкото в София. Но самият астрономически момент на равноденствието е един и същ за цяла България — различава се само местното часово отчитане според часовата зона, а не според това дали сме в Шабла, Добруджа или София.
Как древните хора са разбирали кога започват четирите сезона и кои са най-старите известни съоръжения в света, използвани за наблюдение на Слънцето. Сред тях има места, които са на хиляди години и са удивително прецизни.
И точно тук можем да направим хубава връзка между световната история на календара и древните българи, без да приписваме на тях неща, за които няма достатъчно доказателства.
Древните българи също са имали своя система за отчитане на времето
Древните българи не са били безразлични към движението на небесните тела. За тях, както и за много други древни народи, отчитането на времето е било необходимо за организирането на живота, военните походи, стопанската дейност и религиозните обичаи.
Особено интересна е прабългарската календарна система. В изворите са запазени дати, при които годините са обозначавани с названия, свързани с животни, а месеците — с поредни номера. Изследователите свързват тази система с широко разпространения в Централна Азия 12-годишен животински цикъл.
Най-важният писмен извор за нея е известният „Именник на българските князе“. Календарни дати се срещат и в прабългарски надписи, включително в надписа на хан Омуртаг от Чаталар. Това е особено ценно, защото показва, че календарът не е само по-късна реконструкция на историците, а е използван в официалното датиране.
Нямаме достатъчно сигурни данни, за да кажем, че прабългарите са определяли астрономическото равноденствие с точността на съвременната астрономия. Има обаче сериозни основания да смятаме, че са наблюдавали сезонния ход на Слънцето и са имали развито календарно броене.
Това е съществената разлика: можем уверено да говорим за прабългарски календар и развито отчитане на времето, но не бива да превръщаме това в твърдение, че са притежавали съвременна астрономическа методика.
И още нещо интересно — археологическите находки от Плиска, Преслав и Мадара показват богат набор от прабългарски знаци и символи от VII–X век, макар че тяхното значение невинаги може да бъде установено със сигурност.
А как са разбирали хората, че идва есента?
Много преди съвременните обсерватории човекът е можел да „чете“ Слънцето. Наблюдавал е:
- мястото, от което Слънцето изгрява;
- мястото на залеза;
- височината му по обед;
- продължителността на деня;
- сянката на пръчка или камък;
- настъпването на най-дългия и най-късия ден.
В различни части на света са създавани своеобразни каменни календари и обсерватории. Един впечатляващ пример е Кокино на територията на днешна Северна Македония, където са установени каменни маркери за положението на Слънцето при слънцестоенията и равноденствията.
Така човекът постепенно разбрал един от най-важните природни ритми: Слънцето се движи по небето по закономерен начин и този цикъл определя годината.
А оттам до календара има само една крачка.
И за читателите на „Нова добруджанска трибуна“ една хубава мисъл:
Днес можем да кажем с точност до секундата кога настъпва астрономическата есен. Преди хилядолетия хората не са имали часовници и компютри, но са имали нещо не по-малко важно — търпението да гледат небето. А от това наблюдение се раждат първите календари.
НДТ/ИИ
