Болестта на Алцхаймер е невродегенеративно разстройство (Снимка: geralt, лицензирано от pixabay.com)

Всяка година на 21 септември светът отбелязва Световния ден на Алцхаймер. Той е учреден през 1994 г. от организации, изследващи болестта и намиращи начини за забавяне на нейното развитие.

От 2012 г. не само един ден, а целият месец септември е обявен за Световен месец на Алцхаймер. Всички организации, участващи в борбата срещу това ужасно и нелечимо заболяване, се стремят да привлекат максимално внимание към хората, станали негови жертви. Целта на информационните кампании е да информират обществеността максимално за протичането на заболяването, лечението и грижите .

Болестта на Алцхаймер (сенилна деменция от алцхаймеров тип) е невродегенеративно заболяване, вид сенилна деменция, характеризиращо се с тотална деменция с прогресивна загуба на паметта и фокални кортикални нарушения.
За първи път е описана през 1906 г. от немския психиатър Алоис Алцхаймер. Обикновено се среща при хора над 65 години, но съществува и ранна болест на Алцхаймер (рядка форма). Заболяването засяга предимно краткосрочната памет, като с напредването на заболяването се развиват проблеми с дългосрочната памет.

В момента в света има приблизително 55 милиона души, страдащи от деменция. Експертите прогнозират, че този брой непрекъснато ще нараства и ще достигне 139 милиона до 2050 г. Според Alzheimer’s Disease International (ADI), водещата международна доброволческа организация, предоставяща грижи и подкрепа на хора с болестта на Алцхаймер, на всеки три секунди в световен мащаб се диагностицира нов случай на деменция.

Според Световната здравна организация (СЗО) деменцията понастоящем е седмата водеща причина за смърт и водеща причина за инвалидност и зависимост сред възрастните хора в световен мащаб. Статистиката показва, че средната продължителност на живота след поставяне на диагнозата е приблизително седем години, като само 3% оцеляват след 15-годишната граница.

Дори древногръцките лекари отбелязват връзката между старостта и умствения упадък, но едва в началото на 20-ти век немският психиатър Алоис Алцхаймер описва болестта, която по-късно ще бъде кръстена на него. Той публикува анализ на заболяването на петдесетгодишна пациентка през 1906 г., след смъртта ѝ. Впоследствие в медицинската литература се появяват няколко подобни описания. Скоро болестта на Алцхаймер е призната за отделно разстройство.

Деменцията е прогресиращ или хроничен синдром, при който способността за мислене (т.е. когнитивната функция) се влошава и се влошава в по-голяма степен, отколкото се случва по време на нормалния процес на стареене. Деменцията включва спад в паметта, мисленето, разбирането, речта и способността за ориентиране, смятане, учене и разсъждение.

Болестта на Алцхаймер е най-честата причина за деменция, като представлява 60-70 процента от всички случаи. Деменцията засяга хора по целия свят. Изследванията на деменцията, включително болестта на Алцхаймер, са от решаващо значение, тъй като населението на света застарява бързо.

Болестта на Алцхаймер засяга хора, независимо от тяхното образование или стандарт на живот. Сред известните личности, страдали от болестта, са папа Йоан Павел II , 40-ият президент на Съединените щати Роналд Рейгън , британските премиери Харолд Уилсън и Маргарет Тачър , испанският премиер Адолфо Суарес, писателите Айрис Мърдок и Тери Пратчет , актьорите Питър Фолк и Ани Жирардо и много други.

Струва си да се отбележи, че въпреки случайните сензационни твърдения, лек за това заболяване все още не е открит. Медицината може само частично да подобри състоянието на човек, страдащ от Алцхаймер, да облекчи симптомите и да забави прогресията на заболяването.

Основен проблем е, че роднините първоначално игнорират определени поведенчески особености при възрастния човек, отхвърляйки ги като проява на неговата личност или просто старост. Когато тези промени в поведението и личността станат опасни за близките и самия пациент, роднините търсят медицинска помощ, но в повечето случаи е твърде късно. Понякога безскрупулни лекари печелят от тази ситуация, твърдейки, че могат да излекуват това нелечимо заболяване.

Болестта на Алцхаймер е тежко бреме за семейството и близките на засегнатите. Ако подозирате, че някой ваш близък е изложен на риск, проучете ситуацията, консултирайте се със специалисти, проведете необходимите изследвания и не забравяйте да започнете ранна интервенция. Не забравяйте да се грижите за собственото си здраве – това ще бъде от съществено значение, тъй като грижите за някой с това заболяване са свързани със значителни психически, емоционални, физически и финансови тежести.

Алцхаймер не подминава известните: кои световни личности са живели с болестта

• От президенти и писатели до холивудски звезди, музиканти и спортни легенди – болестта не прави разлика между известни и неизвестни

Болестта на Алцхаймер обикновено свързваме с възрастта, забравянето и постепенното отдръпване от света. Но сред хората, които са се сблъсквали с нея, има и едни от най-разпознаваемите личности на XX и XXI век.

Президент на Съединените щати, световноизвестни актьори, писатели, музиканти, учени и спортни легенди са живели с диагнозата. Някои са я пазили в тайна, други са говорили открито за нея и са помогнали заболяването да излезе от сянката.

Роналд Рейгън – президентът, който заговори открито

Един от най-известните случаи е този на Роналд Рейгън, 40-ия президент на САЩ.

През януари 1983 г. по време на неговото президентство е обявен Национален месец за информираност за болестта на Алцхаймер. Единадесет години по-късно, през 1994 г., вече бившият президент публично съобщава, че е диагностициран със заболяването. Това се превръща във важен момент в историята на общественото отношение към Алцхаймер.

Рейгън умира през 2004 г. на 93 години.

Рита Хейуърт – холивудската звезда, превърнала диагнозата в кауза

Рита Хейуърт, една от големите звезди на класическия Холивуд, е диагностицирана с Алцхаймер през 1981 г.

По това време заболяването все още е слабо познато на широката публика. Дъщеря ѝ Ясмин Ага Хан започва активна обществена дейност за повишаване на информираността и в чест на майка си е създадена прочутата благотворителна инициатива Rita Hayworth Gala. Хейуърт умира през 1987 г. на 68 години.

Айрис Мърдок – писателката, чиято болест е изследвана чрез книгите ѝ

Британската писателка и философ Айрис Мърдок е друг забележителен случай.

Тя е диагностицирана с Алцхаймер през 1997 г. — две години след публикуването на последния си роман Jackson’s Dilemma. След смъртта ѝ през 1999 г. учени получават възможност да изследват нейни произведения от различни периоди.

Научно изследване, публикувано в престижното списание Brain, показва промени в езиковото богатство на последния ѝ роман, които съответстват на вече развиващото се заболяване.

Тери Пратчет – „визуалният“ Алцхаймер

Световноизвестният британски писател сър Тери Пратчет, автор на поредицата „Светът на Диска“, е диагностициран през 2007 г. с рядка форма на ранно начало на Алцхаймер, наречена задна кортикална атрофия.

При тази форма първите проблеми могат да бъдат свързани повече със зрителната обработка и пространствената ориентация, отколкото с обичайното забравяне.

Пратчет не крие диагнозата си. Напротив – превръща се в един от най-известните обществени гласове в подкрепа на изследванията на деменцията. През 2008 г. дарява 1 милион долара за изследвания на Алцхаймер.

Има и още един любопитен факт: изследване, публикувано през 2026 г., установява промени в разнообразието на използваните от Пратчет думи в негови романи, които се появяват години преди официалната диагноза. Това обаче е научно наблюдение, а не метод за поставяне на индивидуална диагноза.

Джийн Уайлдър – диагнозата, която семейството пази в тайна

Любимецът на няколко поколения зрители Джийн Уайлдър, познат от „Уили Уонка и шоколадовата фабрика“, „Младият Франкенщайн“ и „Продуцентите“, е диагностициран с Алцхаймер няколко години преди смъртта си през 2016 г.

Семейството му решава да не разгласява диагнозата, защото това е било неговото желание. След смъртта му близките разкриват подробности за заболяването.

Глен Кембъл – сбогуване с публиката чрез музиката

Американската кънтри легенда Глен Кембъл публично съобщава диагнозата си през 2011 г.

Вместо да се оттегли напълно от публиката, той предприема прощално турне. Последните му години са заснети в документалния филм Glen Campbell: I’ll Be Me, който показва живота на музиканта и семейството му с болестта. Кембъл умира през 2017 г.

Ференц Пушкаш – легендата на футбола

Сред големите спортни имена е Ференц Пушкаш, легендарният унгарски футболист и един от най-великите голмайстори в историята на играта.

Според биографичните данни той развива форма на заболяването, свързана с Алцхаймер, и прекарва последните години от живота си в болница. Пушкаш умира през 2006 г. на 79 години.

Чарлтън Хестън – „Бен Хур“

Носителят на „Оскар“ Чарлтън Хестън, незабравимият Бен Хур от едноименния филм, през 2002 г. публично съобщава, че лекарите са установили неврологично заболяване със симптоми, съответстващи на Алцхаймер.

Той казва, че иска да говори предварително, докато все още има възможност сам да се обърне към своите приятели, колеги и почитатели.

Тони Бенет – музиката до последно

Великият американски певец Тони Бенет е диагностициран с Алцхаймер през 2016 г. Диагнозата става публична едва години по-късно.

Въпреки заболяването той продължава да се занимава с музика и дори изнася концерти. Историята му често се посочва като пример за това, че диагнозата не означава автоматичен край на творческата активност.

Дани Глоувър – един от най-новите известни случаи

През юли 2026 г. актьорът Дани Глоувър, познат най-вече от поредицата „Смъртоносно оръжие“, публично разкри, че живее с Алцхаймер.

Глоувър съобщава, че е получил диагнозата през 2023 г. и че заболяването вече се отразява на движението, речта и паметта му. Той решава да говори публично за състоянието си с подкрепата на семейството.

„Чудото на Хъдсън“ – капитан Съли Съленбъргър

Още един актуален случай от 2026 г. е този на американския пилот Чесли „Съли“ Съленбъргър.

През 2009 г. той става световноизвестен, след като успешно приземява повреден пътнически самолет на река Хъдсън и спасява всички 155 души на борда.

През юли 2026 г. Съленбъргър съобщава, че е диагностициран с ранен стадий на Алцхаймер. Той споделя публично новината с надеждата да помогне на други хора и техните семейства.

И още известни имена

Сред публично документираните случаи се срещат още личности като:

• Чарлз К. Као – Нобелов лауреат по физика, един от пионерите на оптичните влакна;
• Норман Рокуел – прочут американски художник и илюстратор;
• Еди Албърт – американски актьор;
• Маунo Койвисто – бивш президент на Финландия;
• Харолд Уилсън – бивш британски министър-председател;
• Сържънт Шрайвър – американски политик и общественик.

В историческите и медицинските източници се срещат и други имена, но при някои от тях диагнозата не е толкова добре документирана. Затова е по-коректно да не превръщаме всяко твърдение за „деменция“ в диагноза „Алцхаймер“.

Болестта не избира своите жертви

Историите на тези хора показват нещо много важно: Алцхаймер може да засегне човек независимо от професията, богатството, образованието или общественото положение.

Сред хората с тази диагноза има президенти, нобелови лауреати, писатели, актьори, музиканти и спортисти. Но зад известното име винаги стои човек, семейство и лична история.

Може би най-важният урок от тези истории е, че диагнозата не заличава човека. В някои случаи известните личности дори използват популярността си, за да говорят за заболяването и да помогнат на милиони други хора да не се страхуват да потърсят помощ.

А историята на Роналд Рейгън, Рита Хейуърт, Тери Пратчет, Глен Кембъл, Дани Глоувър и капитан Съленбъргър показва и нещо друго – че публичният разговор за Алцхаймер постепенно се променя. От тема, за която семействата често са мълчали, тя се превръща в заболяване, за което все повече хора говорят открито.