Супата е първото ястие и важна част от ежедневната диета. За да подчертае още веднъж значението на това ястие за човешкото здраве, беше създаден празник – Международен ден на супата , който се отбелязва на 5 април.
Историята на супата е толкова стара, колкото и историята на готвенето. Думата „супа“ идва от френското „soupe“, а идва от латинското „suppa“, което означава хляб, напоен с бульон или бульон. Въпреки това, супата като ястие в съвременния смисъл, превърнало се в ежедневна храна, се появява преди пет века с появата на здрави съдове, които могат да издържат на процеса на готвене. В същото време в студените страни и региони супата се появи много по-рано. Например, в Древен Китай се приготвя 100 години пр. н. е.
Но говорим за супа, а не за готвене, като начин на готвене с цел топлинна обработка на храната. В крайна сметка супата е „набор“ от съставки, които създават цялостен вкус и състав. И въпреки че методите на готвене, традициите и рецептите за супи са се развили по-рано, супите стават широко разпространени в Европа и Русия до 18 век. По-късно това ястие се разпространи по целия свят. Между другото, в Русия течните ястия първо се наричат яхнии. Думата „супа“ се появява едва по времето на Петър I. В древността с отвара са наричали месни, рибни и зеленчукови бульони.
В националната кухня на всяка страна има рецепти за това ястие. Супата се приготвя както през лятото, така и през зимата. Супите засищат, възстановяват силите и подобряват тонуса. И лекарите са уверени в полезността на супите дори по време на заболяване, като предписват леки бульони и зеленчукови супи на пациента, за да възстановят силите си. Според лекарите супите имат благоприятен ефект върху храносмилателната система на организма, като стимулират производството на ензими и стомашен сок и са превантивно средство за сърдечно-съдови, стомашно-чревни и дори ракови заболявания. Но е важно да запомните, че месни, рибни и гъбени супи не трябва да се злоупотребяват с хора с висока киселинност на стомашния сок и хора, склонни към образуване на камъни в бъбреците и подагра.
В света има около 150 вида супи, разделени на повече от хиляда вида, като всеки вид има вариации. Така кулинарният изследовател В. Похлебкин посочи 24 варианта на зелева супа и 18 варианта на рибена чорба.
Основните видове супи се класифицират в следните категории:
1. Според температурата на сервиране – студени и топли супи;
2. По калоричност – леки и засищащи (богати);
3. По използвани съставки – вегетариански (постни) и супи, които съдържат съставки от животински произход;
4. Според технологията на готвене – варени и сурови супи; супи-пюрета; дресинг или сгъстени супи;
5. На вкус – солено, неутрално, сладко.
Коя рецепта за супа е най-правилната и популярна е трудно да се отговори. Всичко зависи от страната и личния вкус. Супите съдържат голямо разнообразие от компоненти: месо от птици или животни, зеленчуци, гъби, риба, зърнени храни, боб, млечни продукти, брашно, билки, плодове, плодове, подправки. В зависимост от съставките на ястието и личните предпочитания, супите се сервират за закуска, обяд или вечеря. Например млечната супа е подходяща и за сутрешно хранене, докато зеленчуковата и месната супа се сервират по-често следобед или вечер.
Що се отнася до „националностите“ на супите, сред видните представители на руската кухня са борш и зелева супа, солянка и уха, окрошка и рассолник… Също така световно известни са грузинската супа харчо и испанското гаспачо, френската лучена супа и датската грахова супа с пушени меса. Почитателите на ориенталската кухня познават японската мисо супа, китайската хот тенджера и виетнамското фо. И този списък продължава дълго; в света има хиляди рецепти за супи. А сред необичайните има японска супа от юфка и шоколад, карибска от игуана, полска бирена супа и африканска от кафе, банани и кал от подножието на Килиманджаро.
Ето защо, когато празнувате Международния ден на супата, разбира се, с традиционен празник, дайте предпочитание не на обичайната рецепта за супа, а на изискана и нетрадиционна. Добър апетит!
























Народното събрание избира състава на комисията по досиета. За председател е избран предложеният от Коалиция за България Евтим Костадинов. Негов заместник е Орхан Исмаилов, от ДПС. За секретар на комисията е избран Румен Борисов, предложен от НДСВ. Останалите членове на комисията са: Татяна Кирякова (БСП); Апостол Димитров (БСП); Георги Георгиев (БСП); Трифон Трифонов (НДСВ); Валери Кацунов (ДСБ) и Екатерина Бончева (БНС).
Тялото на Кърт Кобейн е намерено три дни след смъртта му от електротехник, дошъл да инсталира охранителна система в къщата.
Започва обсадата на Сараево. Обсадата е известна като най-дълга в историята на военното дело и е част от войната в Босна. Тя продължава 1417 дни. Според проучване, извършено от екип босненски експерти са нанесени щети за 14 млрд. евро. Войната в Босна взема 200 000 жертви.
Народният театър „Иван Вазов“ започва гастроли в Москва. Най-старият театър в България е наследник на софийската драматична група „Сълза и смях“, която от 1904 г. се нарича Български народен театър. От 1906 г. до 1952 г. носи името Народен театър, през 1952–1962 г. – Народен театър „Кръстю Сарафов“, през 1962–1977 г. и от 1982 г. – Народен театър „Иван Вазов“. През 1923 г. по време на представление избухва пожар, който нанася големи поражения. Театърът е възстановен окончателно през 1929 г. По време на бомбардировките в столицата (1943–1944 г.) театърът е засегнат сериозно, но е възстановен още през 1945 г. Преустроен е основно през 1971–1975 г. Като режисьори и драматурзи на народния театър трайна диря оставят Ю. Д. Яковлев, П. К. Яворов, Н. Лилиев, Н. О. Масалитинов и др. На сцената му се изявяват някои от най-изтъкнатите български артисти – Кр. Сарафов, А. Будевска, В. Кирков, Хр. Ганчев, Ат. Кирчев, С. Огнянов, Е. Снежина, З. Йорданова, Вл. Трендафилов, Ив. Димов, К. Кисимов и много др. В репертоарната му политика влизат произведения на най-известните европейски и световни автори, както и на най-видните представители на българската литература.
Умира генералисимус Чан Кай-ши (Цзян Цзе-ши) – китайски общественик и политик. През 1906 г. той завършва Военна академия за нисш и среден клас офицери в Баудин/Паотин (Северен Китай). Печели конкурс и място в японската военна академия и в периода 1907-1911 г. е на служба там. През 20-те години XX в. Чан Кай-ши постъпва в партията “Гоминдан”. Той е привърженик на нейното ляво радикално крило, верен последовател на идеите на Сун Ят-сен. Като главнокомандващ на Национално-революционната армия Чан Кай-ши участва в Северния поход на Мао Дзе-дун (1926-1927 г.). На 12 април 1927 г. той предотвратява опита за преврат, ликвидира метежа, организиран от агентите на Коминтерна в китайското национално-освободително движение и създава централизирано управление в Китай. Чан Кай-ши е последователно председател на ЦК на “Гоминдан”, президент на Република Китай, председател на ИС и главнокомандващ въоръжените сили. В годините между 1930-1934 г. извършва пет похода за борба срещу действията на ортодоксалните комунисти. След нападението на Япония на 7 юли 1937 г. Чан Кай-ши обединява национално-патриотичните сили за борба с окупаторите и влиза в съюз с ККП. След капитулацията на Япония и победата на народната революция през 1949 г. се оттегля на о-в Тайван, където създава Китайска република.
България подписва търговска спогодба с Република Судан. Африканската държава е аграрна страна с поливно земеделие и номадско и полуномадско животновъдство. Основна продоволствена култура е памукът, а също така и сусам, фъстъци, сорго, просо, фурми. В животновъдството се отглежда едър рогат добитък, овце и кози. Развит е и риболовът. В Судан се добива суров каучук и тропическа дървесина, хромови, манганови руди и сол. От леката промишленост е развита текстилна, обувна, консервна, захарна, а от тежката металообработване, нефтопреработване, циментова, дървообработваща промишленост. Главни промишлени центрове в Судан са Хартум, Омдурман, Порт Судан, Атбара. Страната изнася памук, суров каучук, фъстъци и сусам.
80-годишният Уинстън Чърчил, заемащ поста премиер-министър на Англия, подава оставка и завършва своята политическа кариера. Уинстън Леонард Спенсър Чърчил е избран в Парламента като депутат от Консервативната партия през 1900 г. Четири години по-късно, по конюнктурни съображения преминава в Либералната партия. Многократно оглавява различни министерства. Той е един от организаторите на Дарданелската операция 1915 г., чийто провал го принуждава да подаде оставка. През 1940–1945 г. е министър-председател на коалиционното правителство. Заради участието на България в Първата световна война 1914–1918 г. и Втората световна война 1939–1945 г. като съюзник на Германия Чърчил заема враждебно отношение спрямо страната ни. Той е инициатор за създаване на съюз на всички антифашистки сили за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР за съвместна борба срещу фашизма. По негова идея се сключва договорът “заем-наем” и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Чърчил взема участие в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. В източноевропейските страни са установени тоталитарни режими. В отговор на политиката на Сталин и издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейските страни в речта си на 5 март 1946 г. в САЩ Чърчил призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от комунизма. Тази реч се смята за началото на “студената война”.
Публикуван е Закон за кинематографията. По силата на закона се национализират частните филмови предприятия в България и средствата за производство и експлоатация на филми. Фондацията „Българско дело“ прекратява съществуването си и на нейно място при Комитета за изкуство, наука и култура се създава Държавно предприятие „Българска кинематография“. Година по-късно КИНК приема решение по „състоянието и работата на българска кинематография“. В него се критикува това, че не е създаден национален игрален филм, не са осигурени сценарии, не се проявява бдителност към „упадъчните и развращаващи антихудожествени американски и западноевропейски филми“ и не се пропагандират достатъчно „високохудожствените съветски филми“. За главен директор на ДП „Българска кинематография“ е назначен Енчо Стайков.
По време на Втората световна война (1939-1945 г.) югославският лидер Йосип Броз Тито подписва споразумение със СССР, което позволява „временно разполагане на съветски войници на югославска територия.“
Роден е Петър Кендеров – български математик. През 1966 г. завършва математика в МГУ “М. В. Ломоносов”, след което специализира в университета във Франкфурт на Майн. Завежда Секцията по изследване на операциите, после е заместник-директор на Института по математика към БАН, а от 1989 г. до 1993 г. е и директор. Кендеров е член на Американското математическо дружество от 1978 г. Той е президент на Международната фондация “Св. св. Кирил и Методий”. Има над 100 научни публикации в областта на общата топология, многозначните изображения, изпъкналия анализ, коректността на оптимизационни задачи. Много от публикациите са в чужди математически списания. От 1994 г. е академик, а от 2000 г. е “доктор хонорис кауза” на Пловдивския университет.
Роден е Колин Пауъл – американски политик и 65-ти генерален секретар на САЩ. Той е син на имигранти от Ямайка. Пауъл посещава държавни училища и градския университет в Ню Йорк, където се дипломира като бакалавър по геология. По време на студентските си години, той се включва в програмата на учебния корпус за запасни офицери и при завършването и през 1958 г. получава звание втори лейтенант. След две годишна служба във Виетнам, армията изпраща Пауъл в университета “Джордж Вашингтон“, където през 1969 г. получава титлата магистър по бизнес администрация. През 1972 г. е избран да премине престижната едногодишна програма за обучение на Белия дом, и получава възможност да изучава американската политическа система, докато работи в административно – бюджетното управление. След службата си в Южна Корея Пауъл се връща във Вашингтон, и работи в Пентагона четири години по време на управлението на президента Джими Картър. След това работи една година като старши съветник в Министерството на енергетиката. През 1983 г. става военен асистент на Секретаря по отбраната Каспър Уайнбъргър. След работата си в Министерството на отбраната, Пауъл се връща в армията като командващ Пети корпус в Западна Европа. През 1986 г. се връща в Белия дом, този път като заместник-съветник по националната сигурност при президента Роналд Рейгън. Година по-късно – 1987 г., Пауъл е назначен като съветник на президента по въпросите на националната сигурност, какъвто остава до януари 1989 г. През октомври 1989 г. става председател на Съвета на началник-щабовете на американските въоръжени сили, и работи на тази длъжност по времето на президентите Джордж Буш и Бил Клинтън до пенсионирането си през 1993 г. След оттеглянето си от армията, Пауъл прекарва две години в писане на своята автобиография “Моето американско пътуване“, публикувана през септември 1995 г. Преди да поеме поста държавен секретар, генералът в оставка работи като основател и председател на организацията „Надеждата на Америка: съюз за младежта”, която действа съвместно с компании, благотворителни и обществени сдружения за пропагандирането на доброволната помощ за ощетени деца. Колин Пауъл полага клетва като държавен секретар на САЩ на 20 януари 2001 г. Пенсиониран е като генерал с четири звезди (генерал – полковник).
Роден е Артър Хейли – английски писател. По време на Втората световна война той служи в Кралския въздушен флот в Близкия и Далечния изток. След демобилизирането си се преселва в Канада, където живее почти 20 години. Работи като търговски посредник и редактор на рекламни търговски издания. През 1965 г. Хейли се установява в САЩ и живее на Бахамските острови. През 1956 г. в съавторство с Джон Кясъл пише телевизионната пиеса “Полет в опасност”, посрещната с изключителен интерес, а по-късно филмирана и романизирана. Първите му самостоятелни творби – “Във висшето общество” и “Окончателна диагноза”.Негови романи “Хотел” (1965 г.), “Летище” (1968 г.), “Колела” (1971 г.), “Банкери” (1975 г.), “Свръхнатоварване” (1978 г.), “Опасно лекарство” (1984 г.), “Вечерни новини” (1990), “Детективи” (1997 г.) и др.
Умира доктор Кръстьо Кръстев – български литературовед, критик и естет. Той завършва гимназия в София и изучава старогръцки, немски и френски език, чете в оригинал “Илиада”. Стенограф е в Народното събрание. През 1888 г. завършва философия в Лайпциг при проф. В. Вунд и защитава докторска дисертация на тема “Метафизичното схващане на душата според Лотце”. След това е директор на Педагогическото училище в Казанлък. През 1890 г. Кръстев създава и редактира “Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество”. Освен това той работи като преподавател по немски език в мъжката класическа гимназия в София. Започва издаването и на сп. “Критика”, продължение на “Литературно-научно списание”. Кръстев е създател и редактор на сп. “Мисъл”. През 1895 г. е преподавател по философия във Висшето училище. До 1907 г. е лектор пак там, а след студентските размирици е уволнен и става директор на Педагогическото училище в Скопие. В годините 1908-1919 г. Кръстев чете лекции в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, като извънреден професор по философия. От 1900 г. е член на БАН.
Роден е Грегъри Пек – американски актьор и продуцент. Той завършва школа за драматични изкуства. Актьорската му кариерата започва в театъра. От 1944 г. се снима активно в киното. В периода 1947-1952 г. е в списъка на 10-те най-популярни звезди на американското кино. От края на 60-те години Пек се снима спорадично в касови филми, изграждайки и първия си отрицателен персонаж – Менгеле в „Момчетата от Бразилия“ (1978 г.). През 1995 г. получава награда „Цезар“ за цялостно творчество. Филмографията му включва: „Славни дни“ (1944 г.), „Омагьосан“ (1945 г.), „Дуел на слънце“ (1946 г.), „Краткият щастлив живот на Франсис Макомбър“ (1947 г.), „Случаят “Парадайн“ (1947 г.), „Капитан Хорейшо Хорнблоуър“ (1949 г.), „Снеговете на Килиманджаро“ (1952 г.), „Дейвид и Бачеба“ (1952 г.), „Римска ваканция“ (1953 г.), „Банкнота от един милион лири“ (1954 г.), „Моби Дик“ (1956 г.), „Жената модел“ (1957 г.), „Голямата земя“ (1958 г.), „На брега“ (1959 г.), „Върхът на живота“ (1960 г.), „Оръдията на Навароне“ (1961 г.), „Да убиеш присмехулник“ (1962 г., „Оскар“), „Нос Страх“ (1962 г.), „Денят на отмъщението“ (1964 г. ), „Мираж“ (1965 г.), „Арабеска“ (1966 г.), „Златото на Маккена“ (1968 г.), „Изоставен“ (1969 г.), „Председателят“ (1970 г.), „Стрелба“ (1971 г.), „Били Двете шапки“ (1973 г.), „Знамението I” („Поличба“) (1976 г.), „Макартър – метежният генерал“ (1977 г.), „Морски вълци“ (1980 г.), „Сиво и синьо“ (тв, 1982 г.), „Ватиканска история“ (1983 г.),“Зеленото жито“ (1987 г.), „Старият Гринго“ (1989 г.), „Чужди пари“ (1991), „Нос Страх“ (1991). Продуцент на „Най-хубавият ден от нашия живот“ (1972 г.), „Моби Дик“ (тв, 1998 г.), „Американски пророк: Историята на Джоузеф Смит“ (2000 г., документален).
Роден е Херберт фон Караян – австрийски диригент и композитор, олицетворение на Залцбургския и Байройтския фестивали. Дебютира на 9-годишна възраст в Моцартеума в родния си град като пианист. През 1917 г. задно с група интелектуалци поставя началото на фестивала в Залцбург. До 1989 г. е художествен директор на Залцбургския фестивал. Дълги години е главен диригент на Западноберлинската филхармония. От 1951 г. Караян дирижира на Вагнеровия фестивал в Байройт (“Пръстенът на нибелунгите”, “Нюрнбергските майстори певци”, “Тристан и Изолда” и др.). Записва много плочи с изпълнения от музикалното наследство на Моцарт, Брукнер и Пучини. При него специализират българския диригенти Е. Чакъров, Е. Табаков и др.
Великите сили разпределят реформените райони в Македония: Австро-Унгария – санджак Скопие, Русия – санджак Солун, Англия – санджак Драма, Франция – санджак Сяр, Италия – санджак Битоля. През май 60 европейски офицери заемат постовете си в Македония.
Роден е Събчо Събев – български оперен певец, баритон. През 1932 г. завършва римската академия “Санта Чечилия”. Той е солист, водещ баритон на Софийската опера. Добри негови постижения са: Алеронсо (“Фаворитката” на Г. Доницети), Ж. Жермон (“Травиата” на Дж. Верди), Риголето (“Риголето” на Дж. Верди), Ренато (“Бал с маски” на Дж. Верди), Елецки (“Дама пика” на П. И. Чайковски) и др.
Състои се един от най-шумните процеси на XIX век – Оскар Уайлд губи делото за клевета, заведено от него срещу маркиз Куинсбъри. Куинсбъри обвинява Уайлд в хомосексуални връзки със сина на маркиза лорд Алфред Дъглас. След като не изпълнява препоръката да напусне Англия, на 15 май 1895 г. Оскар Уайлд е осъден на две години каторжен труд за непристойно поведение.
Провежда се последното редовно заседание на Светия синод на Българската екзархия в Цариград. Екзархията е учредена със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г. До Освобождението обхваща следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата „Св. Богородица“ и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска). Създаването на Екзархията е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава й са утвърдени две начала: съборност, т.е. участие на духовници и вярващи в църковното управление и изборност. Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари на негово място е избран видинският митрополит Антим I. Цариградската патриаршия, от своя страна, се обявява против образуването на Българска екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявява за схизматична, т.е. отцепническа. До освобождението на България от османско иго Екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ.
Във Враца пристига назначеният от Екзархията за врачански митрополит Аверкий. Според разкази на очевидци местното население му устройва невиждано дотогава тържествено посрещане.
Роден е Атанас Иширков – български географ и етнограф. След като завършва история в България той учи география в Берлин, Виена и Париж. Професор е в Софийския университет по география и обща етнография, а от 1906 г. е член на БАН. По-важни негови трудове са: „Принос към етнографията на македонските славяни“ (1907 г.), „България“ (1910 г.), „Град Солун“ (1911 г.), „Град София през ХVII в.“ (1912 г.), „България и Бяло море“ (1914 г.), „Западните краища на Българската земя“ (1915 г.), „Физическа география на Добруджа“ (1918 г.), „Характерни черти на градовете в Царство България“ (1925 г.) и др.
Роден е княз Александър I Батенберг – княз на България за периода 1879-1886 г. Той е роден във Верона (Италия) и е племенник на руския император Александър II. Хесенският принц участва като доброволец в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Избран е за български княз от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г. по препоръка на руския император и със съгласието на Великите сили, подписали Берлинския договор 1878 г. Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. Затова той се насочва към съюз с Консервативната партия, която още по време на Учредителното събрание 1879 г. се обявява за олигархично управление. С нейна помощ князът се стреми да засили личната си власт. На 27 април 1881 г., с активното съдействие на генерал-лейтенант П. К. Ернрот, който по това време е военен министър в България, Александър I Батенберг извършва отдавна замисления държавен преврат. След преврата конституцията е суспендирана и е въведен т.нар. режим на пълномощията, продължил до 1883 г. Този акт не дава очакваните резултати, напротив, князът губи до голяма степен своя престиж в България и се лишава от подкрепата на Русия. Това го принуждава да възстанови конституцията още преди да изтече определеният от него 7-годишен период на пълномощията. Съгласието му да приеме Съединението на Източна Румелия с Княжество България, прокламирано на 6 септември 1885 г. в Пловдив, съдейства до известна степен за закрепване на положението му вътре в страната. Външнополитическите му позиции обаче стават още по-нестабилни. След Сръбско-българската война 1885 г., в която Александър I Батенберг е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане на руско-българските отношения. Това създава силни настроения против княза сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър I Батенберг от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. До края на живота си служи в редовете на австро-унгарската армия в Грац. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.
Обесен е Велчо Атанасов – Джамджията. Той е роден в Търново или в с. Килифарево, Великотърновско. 20-годишен напуска родния си край. Първоначално се установява в Брашов, а после живее в Будапеща. Занимава се с търговия и бързо се налага като преуспяващ търговец. През 1809 г. се завръща в Търново и продължава търговската си дейност. Професията му позволява да установи контакт с хора от много градове в страната и чужбина и да се изяви като най-крупния търговец в Търновския край по онова време. Наред с търговията Джамджията активно се заема и с общественополезна дейност – доставя църковнославянски книги от Русия, отпуска средства за изграждане на частно българско училище през 1822 г. През 1835 г. застава начело на Велчовата завера. Привлечени са и дейци от Търново и близките до него градове Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна, Габрово, Дряново и др. В Плаковския манастир заседава комитетът, който избира капитан Г. Мамарчов, кмет на Силистра, за военен ръководител, а за негов помощник Д. Софиянлията. Игуменът на Плаковския манастир Отец Сергий, Н. Гайтанджията и Хаджи Йордан Брадата са привлечени за членове на въстаническия щаб. Според изработения план въстанието трябва да се подготви и обяви най-напред в Търновско, а след това да се разпростре и върху останалите български земи, след което Велчо Атанасов да бъде провъзгласен за български княз. Под предлог, че набира работници за поправката на Варненската крепост Д. Софиянлията трябва да събере над 2000 въстаници от Търновско, Габровско и Еленско, които да образуват ядрото на бъдещата въстаническа армия. Взети са мерки и за укрепване на старопланинските проходи. Предвидено е бунтът да избухне през май месец. Вследствие на предателство в началото на април, обаче, османските власти успяват да заловят главните заговорници. В. Атанасов, Д. Софиянлията, Хаджи Йордан Брадата са обесени, а останалите – сред които е и Г. Мамарчов са изпратени на заточение.
Гилотинирани са якобинските водачи на Френската революция 1789 г. Жорж Дантон, Камил Демулен и др.
От колекциите на Х. Слоун е основан Британският музей. Националният музей в Лондон е открит през 1759 г. Той съдържа извънредно богата библиотека с над 2 000 000 тома и музей с 11 отдела, сред които са: „Древен Египет“, „Древен Изток и Средна Азия“, „Античност“, „Етнография“, „Средновековие“ и др. В Британския музей се намира една от най-пълните колекции на папируси в света, ценни ориенталски, гръцки, римски и средновековни старини, като статуи и фризове от атинския храм Партенон, асирийските барелефи на Нимрод и др. В библиотеката на музея се съхранява Иван-Александровото четвероевангелие.
Роден е Жан Оноре Фрагонар – френски живописец и график. Учи при Ж. Б. С. Шарден и Ф. Буше в Париж. От 1756 до 1761 г. Фрагонар работи в Италия, където рисува цикъл пейзажни рисунки от околностите на Рим и Неапол. Прави опит да рисува картини на исторически теми. Продължава традицията на “галантния” жанр на Буше. Негови картини са: “Въртележка”, “Празник в Сен Клу”, “Бедното семейство”, “Децата на фермера” и др.
Роден е Томас Хобс – английски философ материалист. През 1608 г. завършва Оксфордския университет, след което работи като гувернант в семейството на У. Кавендиш, по-късно херцог Девъншир. Възгледите на Хобс се оформят под влиянието на идеите на Ф. Бейкън, Г. Галилей, П. Гасенди, Р. Декарт. Томас Хобс е автор на философската трилогия “Основи на философията” -“За телата”, 1655 г.; “За човека”, 1658 г.; “За гражданина”, 1642 г. и на “Левиатан, или Материя, форма и власт на църковната и гражданската държава”,1651 г.





















