Документалният филм „Неравноделната душа“ (Soul Beyond Measure) е необичаен поглед към българския фолклор – не отвътре, а през очите на хора, които нямат нищо общо с България по произход, но са избрали да я носят в сърцето си, казва пред БТА режисьорката София Стойчева.
Идеята се ражда неочаквано. През 2012 г., по време на пътуване в Швейцария, Стойчева попада на празненство в българското посолство. Там среща швейцарската група „Седянка“ – музиканти, които вече 25 години изпълняват български народни песни с традиционни инструменти и носии. „Емоцията в залата беше неописуема. Видях сълзи в очите на българските емигранти, а аз самата се разплаках, когато разбрах, че тези хора не са българи, а швейцарци“, разказва режисьорката. Тази среща поставя началото на дълго пътуване – не само географско, но и емоционално.
ФОЛКЛОР БЕЗ ГРАНИЦИ
В следващите години Стойчева започва целенасочено да търси подобни истории. В България среща американски групи, вдъхновени от певицата Татяна Сърбинска, която още преди десетилетия запалва интереса към българския фолклор отвъд океана чрез турнета с ансамбъл „Пирин“.
В Берлин открива млади музиканти от групата „Люти хора“, които свирят българска и балканска музика не само на танцови вечери, но дори и на немски сватби. Във филма присъства и такава сцена – младоженци избират право хоро, вместо традиционен валс.
Така постепенно се оформя пъстра картина: белгийци, германци, швейцарци, американци, японци – хора без родова връзка с България, които превръщат фолклора ѝ в своя съдба.
ТЪРСЕНЕТО НА „НЕРАВНОДЕЛНАТА ДУША“
Изборът на заглавие се оказва не по-малко сложен от самия филм. „Имах три страници със заглавия“, признава Стойчева. Сред вариантите са „Българска душа“, „Балканска душа“, а работното заглавие дълго време е „Малката България“.
Английското заглавие Soul Beyond Measure, предложено от преводача Вълко Донев, избягва буквалността и улавя по-дълбокия смисъл – душа, която не може да бъде измерена, както и неравноделните ритми, които са в сърцевината на българския фолклор.
Един от най-силните моменти по време на снимките се случва в Ню Йорк, по време на денс парад. В проливен дъжд много от участниците се отказват, но групата „Босилек“ – съставена от американци, посветени на българските танци, продължава. „Бяха мокри до кости, но гайдата звучеше, хората се виеха… Аз плачех от вълнение и се радвах на дъжда, защото скриваше сълзите ми“, споделя режисьорката. Тази сцена се превръща в метафора за самия филм – за крехкостта на традицията и нуждата тя да бъде съхранена.
ФИЛМ ЗА ХОРАТА, НЕ САМО ЗА ФОЛКЛОРА
Въпреки темата, „Неравноделната душа“ не е просто филм за фолклор. Това е филм за хората, които намират себе си чрез него: „Не съм от най-запалените по фолклора“, признава Стойчева. „Но тези хора ме провокираха“. Повратен момент се оказват думите на една от Бистришките баби: „Нас ни ценят повече в чужбина, отколкото тук“.
Това я подтиква да открие и разкаже историите на чужденци, които събират песни, дигитализират архиви, съхраняват носии и предават културното наследство, понякога по-ревностно от самите българи.
Реакциите след премиерата през 2024 г. са силни и емоционални. Зрителите не крият сълзите си и често излизат от залата с ново отношение към собствената си култура. „Това не е филм за фолклора, а за човека, който се е намерил в него“, казва една зрителка. Друга добавя: „Може би е нужно чужденците да ни покажат България, за да я видим и оценим“.
ЕДНА ПОЗИТИВНА ГЛЪТКА
В свят, наситен с негативизъм, „Неравноделната душа“ предлага нещо различно – усещане за свързаност, за смисъл и за надежда.
„Хората плачат, смеят се, преживяват катарзис“, казва Стойчева и допърва: „Това е филм, направен с любов – към тези хора и към България“. И може би най-точното обобщение идва от зрител: „Героите не са чужденци. Те са българи, защото душата им е тук“.
Филмът вече има живот извън страната – прожекции в Чикаго, Финикс, както и интерес в Германия и Великобритания. В чужбина той резонира особено силно сред българските общности. На прожекция в Швейцария публиката, българи и японци, заедно запява „Хубава си, моя горо“. Сцена, която според София Стойчева сякаш обобщава смисъла на филма.
Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева
