- Астронавтите на „Артемида 2“, които обиколиха Луната, се приземиха край бреговете на Сан Диего, САЩ.
Космическият кораб „Орион“ на НАСА, превозващ екипажа на „Артемида 2“, успешно се завърна на Земята, завършвайки първия пилотиран полет до Луната и обратно от над 50 години. Капсулата се приземи край бреговете на Калифорния, след като отново влезе в атмосферата с приблизително 40 000 км/ч. Спускането и повторното влизане отнеха приблизително 13 минути.
Космическият кораб „Орион“ на НАСА, превозващ четирима астронавти, се приземи в Тихия океан край бреговете на Калифорния, с което завърши мисията „Артемида 2“ – първият пилотиран полет до Луната и обратно от повече от 50 години. Според НАСА кацането е протекло по график, като капсулата се е приземила около 17:08 ч. местно време.
Завръщането на екипажа започна с отделянето на сервизния модул приблизително 25 минути преди повторното влизане в земната атмосфера. Този модул осигуряваше животоподдържане на екипажа през цялата десетдневна мисия.
След отделянето, капсулата, превозваща астронавтите, завъртя топлинния си щит напред. Както обясни НАСА, това е критична стъпка, тъй като правилната ориентация определя дали космическият кораб ще издържи на екстремните температури по време на забавяне.
След това беше извършена последна коригираща маневра, заключваща капсулата в позиция под точно определен ъгъл на връщане. Този параметър пряко влияе върху безопасността на екипажа.
Скоростта и огненият коридор
След завръщането си от Луната, Орион навлиза в атмосферата със скорост от приблизително 40 000 км/ч – сравнима със скоростите, постигнати по време на мисиите „Аполо“ през 60-те и 70-те години на миналия век. При такива скорости дори най-малката грешка в траекторията е критична.
Термичният щит на кораба е проектиран да издържа на температури до 5000 градуса по Фаренхайт (над 2700 градуса по Целзий). Дори малко отклонение в ъгъла на влизане може да доведе до рязко увеличение на топлинното натоварване.
По време на първата безпилотна мисия, Artemis 1, през 2022 г., топлинният щит е претърпял значителни повреди. Служители на НАСА обаче заявиха, че инженерите са модифицирали профила на повторно влизане в атмосферата, за да намалят рисковете по време на пилотиран полет.
Връзката беше прекъсната за шест минути.
Преминаването през плътните слоеве на атмосферата отне приблизително 13 минути. През този период космическият кораб загуби връзка със Земята за около шест минути.
Както обясняват специалистите на НАСА, при пътуване с хиперзвукова скорост около капсулата се образува плазмен облак, който блокира радиосигналите. Този ефект е регистриран и по време на мисиите „Аполо“.
В този момент „Орион“ спираше, използвайки атмосферното съпротивление. С намаляването на скоростта на капсулата, системата започна последователно да разгръща парашутите си. Първо бяха разгърнати два спирачни парашута, всеки с диаметър приблизително 7,6 метра. Това позволи на скоростта на капсулата да намали до приблизително 500 км/ч.
След това спомагателните парашути се разгънаха, разширявайки три основни купола, всеки с диаметър над 35 метра. Тези парашути намалиха скоростта на спускане до безопасно ниво от приблизително 30 км/ч. Именно в този момент капсулата завърши спускането си и се приземи в океана.
Кацане и евакуация на екипажа
След приземяване, стабилизиращите поплавъци се надуват автоматично около капсулата, привеждайки я във вертикално положение. Космическият кораб може да се приземява под различни ъгли, така че тази система е проектирана да поддържа вертикалното си подравняване.
Корабите на НАСА и бреговата охрана на САЩ присъстваха в зоната за кацане. Екипажът беше евакуиран с хеликоптери. Астронавтите напуснаха капсулата един по един, прехвърлиха се на надуваем сал и след това бяха качени на борда. Командирът на мисията Рийд Уайзман беше последният, който напусна кораба. Цялата евакуация отне приблизително два часа.
Астронавтите бяха транспортирани до десантния кораб USS John P. Murtha, след което е планирано да бъдат транспортирани до военноморската въздушна база в Сан Диего, а след това до космическия център Johnson в Хюстън за медицински прегледи и разбор на мисията.
Първият полет от половин век
Мисията „Артемида 2“ е първата пилотирана мисия до Луната след края на програмата „Аполо“ през 1972 г. Екипажът включва четирима астронавти: Рийд Уайзман, Виктор Глоувър, Кристина Кох и астронавтът на Канадската космическа агенция Джереми Хансен, първият канадец, стъпил на Луната.
Полетът беше част от новата лунна програма на НАСА „Артемида“, която имаше за цел да върне хората на лунната повърхност и да подготви земята за бъдещи мисии, включително подготовка за полети до Марс. За разлика от мисиите „Аполо“, мисията „Артемида 2“ не включваше кацане на Луната. Екипажът обиколи Луната по траектория за свободно връщане, подобна на използваната по време на мисията „Аполо 8“ през 1968 г.
Мисията продължи приблизително десет дни, през които екипажът тества системите за животоподдържане, навигация и комуникация на кораба в условия на дълбок космос. Специално внимание беше обърнато на тестването на системата за термична защита при завръщане – ключов елемент за бъдещи пилотирани мисии, съобщи ГАЗЕТА.


























Учени откриват вирус, причиняващ шизофрения.
Капиталът на високотехнологичната компания от САЩ Cisco достига 503,4 млрд. щатски долара – световен рекорд за размера на капитал на високотехнологична компания.
Слободан Милошевич предава на Борис Елцин писмо с молба за присъединяване на Югославия към Съюза между Русия и Беларус.
Горно-Бадахшанската автономна област в Таджикистан се самопровъзгласява за автономна република.
В Тихия океан е уловена най-голямата до този момент в света баракуда – 38,5 кг.
Завършва Четвъртата национална конференция на СДС. За първи път тя се провежда в момент, когато СДС е управляваща политическа сила в страната. Конференцията подкрепя политиката на Филип Димитров за “смяна на системата” и решава да се разсекретят досиетата в бившата ДС. Отправени са атаки срещу правителството, а Ф. Димитров обещава да извърши персонални промени.
Съветът за сигурност на ООН обявява прекратяването на военните действия срещу Ирак, предприети след превземането на Кувейт от армията на Саддам Хюсейн.
СССР официално поема отговорността си за разстрела по време на ІІ световна война в Катинската гора (близо до Смоленск) по нареждане на Сталин на четиринадесет хиляди пленени офицери от полската армия.
Умира комунистическият вожд на Албания Енвер Ходжа.
Генералният секретар на Комунистическата партия на Съветския Съюз (КПСС) Константин Черненко е избран за председател на Президиума на Върховния съвет на СССР.
След изучаване на останки от човешки скелет, намерени в Берлин, Мартин Борман – личният секретар на Хитлер, официално е обявен за мъртъв.
Умира Людмил Стоянов (псевдоним на Георги Стоянов Златарев) – български писател. Участва в Балканската и Междусъюзническата война. През 30-те години се изявява като антифашист и последователен борец за разширяване на културното сътрудничество между България и СССР. Посещава Москва като гост на Съюза на съветските писатели (1936-1937 г.). През 1940-1941 г. е интерниран в Пазарджик, по-късно в с. Сомовит, Плевенско. След 9 септември 1944 г. разгръща активна обществено-политическа и литературна дейност. Директор е на Института за българска литература при БАН. Автор е на съчиненията “Видения на кръстопът. Елегии, песни, послания” (1914 г.), “Томирис” (1924 г.), “Бич божий. Разкази” (1927 г.), “Холера” (1945, 1949 г.) “Болно сърце” (1938 г.), “Сребърната сватба на полковник Матов” (1963 г.), “Милосърдието на Марса” (1971 г.) и др.
Михаил Горбачов е избран за първи секретар на Ставрополския окръжен комитет на СССР.
В близост до Хаваите потъва бойна подводница на СССР. Загиват осемдесет души.
В рамките на 10 часа в САЩ възникват десет вятъра торнадо.
В Израел започва съдебен процес срещу нацисткия военнопрестъпник Адолф Айхман.
В хода на ІІ световна война армията на САЩ превзема завод за производство на бойни балистични и крилати ракети “Фау” и незабавно пренася цялото оборудване с цел то да не попадне в съветски ръце.
Армията на САЩ освобождава Бухенвалд.
Гьоринг обявява задължението на всеки германец да участва във всички мероприятия по гражданска отбрана.
Назначено е ново правителство начело с проф. Богдан Филов. Той е политически и държавен деец, археолог, редовен член на БАН. Роден е на 28 март 1883 г. в Стара Загора. Завършва археология с докторат във Фрайбург, Германия, и специализира в Бон, Париж и Италия. След завръщането си в България от 1910 г. до 1920 г. е директор на Народния археологически музей. Директор е и на Българския археологически институт. От 1920 г. до 1944 г. е проф. в СУ “Св. Климент Охридски”. Богдан Филов заема отговорни постове като: министър на народната просвета – от 14 ноември 1938 г. до 15 февруари 1940 г., министър-председател и министър на народната просвета – от 15 февруари 1940 г. до 11 април 1942 г., след което до 14 септември 1943 г. е министър-председател и министър на външните работи и изповеданията. От 9 септември 1943 г. до 1944 г. е член на Регентството. Като министър-председател подписва присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г., с което държавата ни се включва във Втората световна война (1939–1945 г.) на страната на Германия. По време на неговото управление България подписва Антикоминтерновския пакт на 25 ноември 1941 г. и обявява война на Англия и САЩ на 12 декември 1941 г. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на смърт, 5 млн. лв. глоба, конфискация на имуществото и му е отнето званието “академик”. Присъдата е отменена през 1996 г. Автор е на публикациите: “Паметници на тракийското изкуство”, “Софийската църква “Св. Георги”, “Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра”, “Куполните гробници при Мезек” и др.
Приета е конституцията на Беларус.
Роден е Александър Иванов Райчев – български композитор. Музикално образование получава в Държавната музикална академия като ученик на проф. Панчо Владигеров. След завършването си работи като музикален сътрудник на Радио София, като диригент в Народния театър за младежта. От 1962 г. е професор по хармония и композиция в БДК. От 1980 г. е председател на Съюза на българските композитори. Първото голямо произведение на Александър Райчев в областта на музикалния театър е балетът “Хайдушка песен”, написан на основа на стихотворението “Хайдути” от Христо Ботев. В сътрудничество с поета Вл. Башев създава оперите “Мост” и “Славеят на Орхидея”, радиооперата “Вашето присъствие”. Автор е на оперите “Тревога” (по едноименната драма на О. Василев) и “Аспарух” (1980 г.). В периода 1980-1990 г. е председател на СБК. През 1988 г. е избран за член на Кралската академия за наука и изящни изкуства в Белгия. Той е още член на Асоциацията за съвременна музика в Будапеща “Кореспонденцен”. Издава “Учебник по хармония”. Носител е на Голямата награда на София (1981 г.) за “Концерт за оркестър” и операта “Хан Аспарух”.
Създадена е Туркестанската автономна съветска социалистическа република.
Създадена е Международната организация на труда. През 1946 г. тя се превръща в структурно звено на ООН.
Състои се премиерата на пиесата на Бърнард Шоу “Пигмалион”.
Англия обявява Уганда за свой протекторат.
Руският императорски комисар в България княз Дондуков-Корсаков публикува “Временни правила по пощенската част в България”, с което слага начало на организираните пощенски съобщения в страната.
От Търново Васил Левски пише писмо до Данаил Попов в Турну Мъгуреле, в което възразява срещу намеренията на БРЦК да води преговори със Сръбското правителство, преди да се извърши подготовката за въстание вътре в страната.
В Браила е представена пиесата на Добри Войников “Райна княгиня”. На 11 април 1871 г. също така, в Букурещкия театър е представена за първи път пиесата му “Възцаряванието на Крума Страшний”.
Руският цар Александър ІІ утвърждава държавния герб на Русия герб – двуглав орел.
На среща в Москва с представители на дворянството руският император Александър ІІ за първи път се изказва за отмяна на крепостничеството.
Луи XVIII става крал на Франция след абдикацията на Наполеон Бонапарт. По време на Великата френска революция той е един от ръководителите на контрареволюционната емиграция.
Наполеон започва Похода в Италия (1796-1797 г.), повеждайки четиридесет хилядна армия. В тази кампания Наполеон се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат.
Във Варшава е екзекутиран водачът на украинските въстаници Северин Наливайко.




























