1990 г. – Премиерът Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг на България.
Андрей Луканов е български политик и държавник, 40-ят министър-председател на България (8 февруари – 22 септември 1990 г., 22 септември – 20 декември 1990 г.), министър на външнотърговските връзки (1987-1989 г.). Член е на Политбюро и е секретар на ЦК на БКП от 1989 г. Роден е в Москва на 26 септември 1938 г. Завършва Института за международни отношения в Москва през 1963 г. Работи като инспектор в отдел “Икономически, СИВ и Общ пазар” на Министерството на външните работи (1963–1965 г.). Той е началник отдел “Международни организации” при Министерството на външната търговия (1966–1968 г.). Първи секретар е в постоянното представителство на НРБ в ООН в Женева (1969–1972 г.). От 1972 г. е заместник-министър, а от 1973 г. е първи заместник-министър на външната търговия. Председател е на Комисията за икономическо и научно-техническо сътрудничество при МС (1976-1980 г.). Член е на Държавния съвет от 17 ноември 1989 г. Член е на председателството на ВПС и член на ВПС на БСП (2 февруари – 25 септември 1990 г.). Народен представител е в VII ВНС (1990–1991 г.), в XXXVI и XXXVII ОНС (1991–1996 г.). По искане на Главния прокурор на Република България на 7 февруари 1992 г. му е отнет депутатският имунитет, арестуван е и подведен под отговорност за отпускане на кредити и безвъзмездна помощ на някои развиващи се страни. През март 1997 г. Европейският съд за правата на човека в Страсбург решава, че тези действия на Прокуратурата са неоснователни. Убит е в София при неизяснени обстоятелства на 2 октомври 1996 г.

1982 г. –  Състои се Общо събрание на БАН, на което се анализира дейността й през периода 1977-1982 г. и се очертават задачите й.
Българската академия на науките е създадена през 1911 г. на основата на съществувалото дотогава Българско книжовно дружество (БКД) (основано през 1869 г. в Браила). Според приетия също през 1911 г. устав членовете й се обединяват по науки, обособени в три клона: историко-филологически, философско-обществени и природо-математически. Печатен орган на звеното е “Списание на БАН”, което излиза от 1911 г. до 1945 г. и през 1950 г., 1951 г. и от 1957 г. Други нейни издания са “Летопис на БАН”, “Сборник на БАН” и др. През 1947 г. се приема нов устав на БАН, който й придава нови функции съобразно новата политическа система в страната. До 1946 г. е възглавявана от Ив. Евстратиев Гешов (1898–1924 г.), Л. Милетич (1924–1937 г.), Б. Филов (1937–1944 г.) и Д. Михалчев (1944–1947 г.).

1979 г.

На кораба “Союз-33” възникват затруднения в сближаващо-коригиращата система. Поради настъпилите отклонения от предвидения режим на работа спускаемият апарат се приземява принудително. Корабът “Союз-33” е изстрелян на 10 април 1979 г. На борда му са Н. Рукавишников и българският космонавт Георги Иванов (вдясно на снимката).

1978 г.

Държавният съвет приема “Основни насоки за развитие и усъвършенстване на празнично-обредната система в НР България”, с която властта се опитва да замести традиционните християнски и мюсюлмански обичаи. Те са публикувани на 23 май.

1975 г.

Умира Миле (Милан) Венков Марковски – български писател. Завършва гимназия в Скопие през 1957 г. и философия в Скопския университет през 1962 г. Работи като главен редактор на в.“Наш свят” към издание “Детска радост” – Скопие (1965-1968 г.). В периода 1968-1975 г. той е заместник-главен редактор на в. “Септемврийче” (1968-1975 г.). Автор е на белетристични творби, предимно за деца и юноши. Негови творби са превеждани на немски и сърбохърватски език. Автор е на съчиненията “В неделя след обед” (1964 г.), “По детските пътеки” (1965 г.), “Малко за Рамче” (1966 г.), “Тиха дълга нощ” (1968 г.), “Град Приказка” (1969 г.), “Котката и канарчето” (1971 г.), “Гъба под чадър” (1972 г.), “Непресъхнали кандила” (1974 г.), “Пясъчко” (1974 г.), “Приказки от осмия ден” (1975 г.), “Приключенията на една гладка писалка” (1975 г.), “Рамче и слънцето” (1975 г.). Посмъртно излизат: “Вълшебникът ни очаква” (1976 г.), “Твърдоглаво време” (1985 г.), “Забавните приключения на Весел Мечо” (1986 г.), “Пясъчко” (1989 г.).

1974 г.

Умира Методи Георгиев Андонов – български режисьор и педагог. Работи в театъра (Държавен сатиричен театър), телевизията – “Стубленските липи” (1962 г.), “Един човек се връща от миналото” (1965 г.). В киното дебютира през 1968 г. с “Бялата стая” (“Златна роза” във Варна). Режисира и филмите “Няма нищо по-хубаво от лошото време” (1971 г.) и “Голямата скука” (1973 г.). Най-добър филм: “Козият рог” (1972 г.).

1971 г.

Умира Игор Евгениевич Там – руски физик, член на Руската академия на науките (1953 г., член-кореспондент е от 1933 г.). От 1958 г. е лауреат на Нобелова награда. След завършване на Московския университет е преподавател по физика в няколко висши учебни заведения, сред които и Московския университет (1924-1941 г., 1954-1970 г.). От 1934 г. работи във Физическия институт на Руската академия. Научни разработки по квантова механика, теория на лъченията, теория на космическите лъчи и за взаимодействието на ядрените частици. Обосновава и формулира квантова теория за разсейване на светлината в твърди тела и теория за разсейването на светлината от електроните. Съвместно с И. М. Франк е автор на теорията за излъчване на бързо движещ се електрон. През 1945 г. разработва приблизителен метод за изследване на взаимодействието на ядрените елементарни частици. През 1950 г. заедно с академик А. Д. Сахаров предлага да се използва разположена в магнитно поле нагрята плазма за получаване на управляема термоядрена реакция. Автор е на фундаменталния курс лекции “Основи на теорията на електричеството” (1929 г.), който има повече от 10 издания. Създава школа от физици теоретици.

1965 г.

Арестувани са участниците в опита за преврат срещу Тодор Живков.
През април 1965 г. е извършен неуспешен опит за военен преврат срещу Тодор Живков, оглавен от Иван Тодоров-Горуня и ген. Цвятко Анев. На 8 април генерал Анев е арестуван, а същия ден Горуня се самоубива в дома си. На 12 април са арестувани и другите участници в тяхната група. Съдът осъжда девет от тях на затвор от 8 до 15 г., а други 192 души получават партийни и административни наказания.

1961 г.

Започва Разширен пленум на ЦК на БКП. На него се обсъждат въпросите на селското стопанство. Решено е да се постигне увеличаване на селскостопанското производство чрез неговата специализация, химизация, увеличаване на хидромелиоративното строителство, рационално използване на обработваемата земя, подобряване производството на фуражи и специализиране на държавните земеделски стопанства в производството на породисти животни, сортови семена и посадъчен материал.

1961 г.

Юрий Гагарин извършва първия в света космически полет. Полетът е осъществен с първият космически кораб “Восток”. Изстрелян е от космодрума в Байконур в 9 ч 07 мин. (московско време), извършва една обиколка около Земята и се приземява в 10 ч. 55 мин в района на с. Смеловка, Саратовска област. Първият космически кораб “Восток” има сферичен спускаем апарат, който едновременно е кабина на космонавта и приборен отсек с бордова апаратура и двигател. Теглото на ракетата-носител е с последната степен – 6,17 т – дължина 7,35 м, с тегло на последната степен – 4,73 т, с тегло на спускаемия апарат – 2,45, диаметърът му е 2,3 м. След навлизане на спускаемия апарат в атмосферата космонавтът катапултира от кабината (на височина 7 км) и се приземява с парашут.
Юрий Алексеевич Гагарин завършва Военновъздушната академия “Н. Е. Жуковски” през 1968 г. Участва в обучението и тренировката на екипажи от космонавти, той е летец-изпитател. Загива по време на изпитателен полет на нов самолет.
През 1969 г., осем години след първия космически полет, 12 април е официално обявен от Международната федерация по авиация за Международен ден на авиацията и космонавтиката.

1954 г.

Бил Хейли записва на плоча песента си “Rock around the clock”, поради което денят се счита за рождена дата на рокендрола.
Бил Хейли е американски певец и китарист, един от символите на рокендрола. Негови албуми са “Bill Haley and his Comets”, “Rock and Roll Stage Show”, “Rock Around the Clock” (1955 г.), “Twistin’Knights at the Round Table” (1961 г.), “Rock the Joint” (1963 г.), “Greatest Hits” (1968 г.), “Golden King of Rock” (1972 г.), “Mister Rock’n Roll” (1974 г.), “Bill Haley Collection” (1976 г.), “Rockin’and Rollin”, “Tribute” (1981 г.).

1948 г.

Започва съдебен процес срещу бившия лидер на БЗНС “Врабча-1” Димитър Гичев. Той е обвинен в съдействие за “организиране на въоръжени чети” за борба срещу властта, в даване на нареждания за “организиране на саботажи”, в “разпространяване на слухове”. Димитър Гичев не се признава за виновен. Осъден е на доживотен строг тъмничен затвор. Имотите му са конфискувани в полза на държавата.
Димитър Любомиров Гичев е политически и държавен деец. Роден е в Перущица. Първоначално учи в родния си град, след което продължава образованието си в Софийската духовна семинария. Влиза в редовете на Българския земеделски народен съюз. Участва в Първата световна война (1914-1918 г.) и развива активна антивоенна дейност между войниците на фронта, за което е съден от военен съд. След това се отдава на активна обществена дейност. Издигнат е за окръжен организатор на БЗНС в Пловдивския край (1919-1922 г.). През 1922-1923 г. е окръжен управител в Пловдив. Избран е за народен представител в ХХ Обикновено народно събрание. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. минава в нелегалност, но няколко месеца по-късно е заловен. Пуснат е на свобода след голяма парична гаранция. След атентата в софийската катедрала “Св. Неделя” през април 1925 г. отново минава в нелегалност, без да прекъсва политическата си дейност. Усилията му са насочени към възстановяването на БЗНС и на неговия печатен орган в. “Земеделско знаме” след удара, нанесен на съюза по време на априлските събития 1925 г. От есента на 1925 г. постепенно се утвърждава като лидер на БЗНС “Врабча 1”. Под негово ръководство съюзът напуска позицията си за самостоятелна борба и приема сътрудничеството на десните политически партии в страната. След победата на Народния блок в парламентарните избори през юни 1931 г. Гичев е включен в правителството отначало като министър на земеделието и държавните имоти (юни 1931 – декември 1932 г.), а след това оглавява Министерството на търговията, промишлеността и труда (декември 1932 г. – май 1934 г.). След държавния преврат на 19 май 1934 г. поради разтурянето на политическите партии развива полулегална обществено-политическа дейност. Включва се в редовете на легалната опозиция на монархическия режим и се обявява против външнополитическото обвързване на България с държавите от хитлеристката ос. В началото на септември 1944 г. влиза в кабинета на К. Муравиев като министър без портфейл. След 9 септември 1944 г. е съден от Народния съд, но след година в затвора е пуснат на свобода. Заради отрицателното му отношение към отечественофронтовската власт е подложен на ново преследване и получава доживотна присъда. Освободен е в началото на 60-те години и скоро след това умира.

1945 г.

В длъжност встъпва 33-ят президент на САЩ Хари Труман. Американският държавник Хари Труман е роден на 8 май 1884 г. Той е 33-ият президент на САЩ (от април 1945 г. до януари 1953 г.). Работи като писар, счетоводител, фермер, собственик на галантериен магазин. Завършва право. Участва в Първа световна война (1914-1918 г.). Работи като съдия, председател на окръжния съд в щата Мисури (1926-1934 г.). Сенатор (1934-1944 г.), вицепрезидент (от януари 1945 г.). Труман дава заповедта за атомната бомбардировка на японските градове Хирошима и Нагазаки през август 1945 г. Участва в Потсдамската среща и подписва Потсдамските споразумения. След Втората световна война е принуден от агресивността на Й. В. Сталин да вземе курс за защита на демокрацията, свободата и независимостта на народите в Западна Европа и други части на света. Започва икономическата помощ на САЩ за възстановяване на разрушената от войната икономика на западноевропейските страни (доктрина “Труман”, план “Маршал”). Организира борбата на американското общество срещу тоталното настъпление на комунизма (приема се законът “Маккарти”). Умира на 26 декември 1972 г.

1945 г.

Умира Франклин Делано Рузвелт – 32-рият президент на САЩ (1933-1945 г.). Той е член на Демократическата партия. Завършва Харвардския университет през 1904 г. и Юридическия факултет на Колумбийския университет през 1907 г. От 1910 г. е сенатор от щата Ню Йорк. В периода 1913-1920 г. е помощник морски министър. Той заема отговорни постове в различни фирми и банки между 1921 и 1933 г. През 1921 г. заболява тежко и остава инвалид, но това не пречи на активната му политическа дейност. Избран е за губернатор на щата Ню Йорк през 1928 г. Усъвършенства значително трудовото законодателство на щата. Избран е за президент на САЩ през 1933 г., след това преизбиран (1936 г., 1940 г., 1944 г.). Отменя сухия режим и успява да спре световната икономическата криза (1929-1933 г.), от която най-много са пострадали САЩ. Политиката му се нарича “Нов курс”. Провежда система от реформи, чрез които ликвидира последствията от икономическа криза чрез засилване на държавното участие в икономиката на страната. Прокарва закон за социалното застраховане, закон за трудовите отношения. Остава в историята като демократ, привърженик на мирното съвместно съществуване. През 1939-1940 г. се обявява против съветско-германски договор от 23 август 1939 г. и политиката на СССР по отношение на Финландия и Прибалтика. Провъзгласява “морално ембарго” върху продажбата на въоръжение и военни материали на СССР. След началото на Втората световна война поддържа Англия и Франция срещу Германия. През март 1941 г. по негово предложение Американски конгрес приема закон за даване на заем или под наем на оръжие, боеприпаси, стратегически суровини, продоволствие и други материали на страните, участващи във войната против хитлеристка Германия (заем – наем; ленд – лийз). След намесата на САЩ във войната (11 юни 1942 г.) подписва съветско-американски договор за принципите на взаимната помощ във воденето на войната против агресията. Участва при изработването на Атлантическата харта, в Техеранската (1943 г.) и Кримската (февруари 1945 г.) конференция.

1943 г.

Хитлер назначава за свой партиен заместник Мартин Борман.
Мартин Борман е генерал от “ЕсEс” от 1933 г. От 1941 г. е най-близък сътрудник на Хитлер и началник на партийната канцелария. През май 1945 г. по време на боевете за Берлин изчезва. На Нюрнбергския процес е осъден задочно на смърт. През 1973 г. е признат от западногерманския съд за починал. Няма достоверни сведения за съдбата му.

1939 г.

Роден е Йордан Андреев – български историк, доктор по историческите науки, професор във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Автор е на кн. “Български ханове и царе”, “Всекидневието на средновековните българи”, “Кой кой е в средновековна България”, “Любовните истории на българското средновековие” и др.

1938 г.

Роден е Христо Михайлов Тодоров – български литературовед, специалист по романска филология. Завършва Софияския университет “Св. Климент Охридски”. Преподавател е по история на френската литература във Великотърновския университет. Публикува статии във френски и руски научни издания, печата в сб. “Структурализмът – за и против” (Москва). Създава основополагащи трудове в областта на литературните жанрове, на стилистиката, на лингвистичната природа на художествения текст, на оперативната реторика. Автор е на “История на френската литература. ХVIII-ХХ в.” (2 ч., 1979-1982 г.), участва в съставянето на 10-томното издание на произведенията на Балзак. Голяма част от трудовете му, писани на френски език, не са издадени. Умира на 8 август 1983 г. във Велико Търново.

1936 г.

Умира Добри Ганчев – български обществен деец и писател. След Освобождението е секретар на Екзархията в Пловдив, редактор на в. “Български глас”, преподавател по история във Военното училище в София. Автор е на учебници по история и българска граматика. Автор е на съчиненията “Борба за самостоятелност”, историческия роман “Из живота на българите в XIII век” (1888 г.), “Разкази из българската история” (1893 г.), “Повести и разкази из съвременния живот” (1911 г.), “Спомени” (1939 г.), “Спомени за княжеското време [на Фердинанд]”“ (1973 г., 2. доп. изд. 1983 г.).

1935 г.

Александър Цанков публикува отворено писмо до армията, с което я призовава да се прибере в казармите и да се възстановят изцяло правата на монарха.
Александър Цанков е политически и държавен деец, икономист, професор. Завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, след което специализира държавни науки и политическа икономия в Мюнхен, Берлин и Бреслау (днес Вроцлав, Полша). След завръщането си в България редактира сп. “Банков преглед”, а от 1907 г. постъпва в Софийския университет “Св. Климент Охридски” като преподавател по политическа икономия. През 1919 г. е избран за професор. Започва политическата си дейност като социалдемократ. След разцеплението на Българската работническа социалдемократическа партия през 1903 г. преминава към течението на широките социалисти. След постъпването си в университета напуска и техните редове. Симпатизира на външнополитическия курс на радослависткото правителство за въвличането на България в Първата световна война (1914-1918 г.) на страната на Централните сили. По време на войната е заместник-директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена справедливост. След края на световната война влиза в новообразуваната организация Народен сговор и след убийството на Александър Греков през май 1922 г. е издигнат за неин председател. Участва дейно в подготовката на държавния преврат на 9 юни 1923 г. и след неговия успех става министър-председател, като поема и Министерството на народното просвещение. Един от главните инициатори е за образуването на новата политическа формация Демократически сговор (август 1923 г.). През януари 1926 г. е принуден да подаде оставката на оглавявания от него кабинет, след което е избран за председател на ХXI Обикновено народно събрание. На същия пост е издигнат и след провеждането на изборите за ХXII Обикновено народно събрание. От 15 май 1930 г. до 29 юни 1931 г. е министър в кабинета на Андрей Ляпчев, като оглавява отново Министерството на народното просвещение. При извършеното през 1932 г. разцепление на Демократическия сговор оглавява едно от двете му течения, което скоро след това преобразува в самостоятелна политическа партия под името Народно социално движение и се обявява за неин водач. След забраната на политическите партии от режима на деветнадесетомайците преминава към полулегална политическа дейност. Обявява се в опозиция на монархическия режим отдясно и ратува за по-тясно икономическо и политическо сближение на България с хитлеристка Германия. В началото на септември 1944 г. емигрира от България. Живее известно време в Германия и Австрия, а от 1949 г. – в Аржентина, където остава до края на живота си. В емиграция, застава начело на ново правителство, което се опитва да концентрира усилията на всички емигранти от България против отечественофронтовската власт, но без успех. Поради напреднала възраст от началото на 50-те години се оттегля от активна политическа дейност. По-важни трудове: “Войната на народите” (1916 г.), “Трите стопански системи. Капитализъм, комунизъм и националсоциализъм” (1942 г.) и др. Автор е и на спомени “България в бурно време” (неотпечатани).

1934 г.

Родена е Севелина Цокова Гьорова – български театровед. Завършва театрознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (днес НАТФИЗ) през 1957 г. Специализира в Париж (1966 г.). Севелина Гьорова е доцент, доктор на изкуствознанието, преподавател в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” (Увод в театрознанието и театрална критика) от 1981 до 2002 г., секретар на Съюза на артистите в България по проблемите на театралната критика и председател на българския център на Международната организация на театралните критици от 1970 до 1989 г. Сътрудничи във всекидневния и периодичния печат със статии за драматургията и театъра от 1954 г. Автор е на книги по проблемите на драматургията и театъра и на 16 монографии за видни български артисти и режисьори: “Диалог с времето”, “Театрален триумвират”, “Триединството на театъра”, “Ловци на мигове”. От 1958 до 1978 г. е драматург и главен драматург на Народния театър “Иван Вазов”, с изключение на годините 1966-1968 г., когато е главен драматург на театър „Сълза и смях“.

1934 г.

В София умира генерал Никола Генев (1856 – 1934). Роден е в Севлиево на 18 януари 1856 г. Сподвижник на Васил Левски, активен участник в Априлското въстание в родния си край. Kато опълченец участва в Руско-турската война в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. В Сръбско-българската война (1885) е капитан и командва Трънския отряд. През Балканската война (1912 – 1913) е начело на Македоно-одринското опълчение. Води боеве при Малгара и Мерхамлъ, където пленява над 11 000 турци и самия Явер паша; отбива десанта при Шаркьой. По време на Междусъюзническата война, се отличава в тежките и кръвопролитни боеве при Кочани, Каменица и Султан тепе.

1933 г.

По искане на правосъдния министър Йордан Качаков от 10 април по Закона за защита на държавата и с решение на XXIII ОНС е отнет мандатът на 29 народни представители на Работническата партия без право местата им да бъдат заети от подгласниците.
Йордан Качаков е юрист, политически и държавен деец. Роден е в Хаджи Елес (днес Първомай). Завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Първоначално е адвокат в родния си град. От 1911 до 1934 г. е адвокат в София . След края на Първата световна война (1914–1918 г.) се включва и в обществено-политическия живот на страната. Той е един от видните дейци на Националлибералната партия. Депутат е в ХХIII ОНС (1931–1934 г.).От януари 1933 г. до май 1934 г. е министър на правосъдието.

1932 г.

Започва мисия на епископ Борис Стобийски в Ерусалим и преговори с делегация на Ерусалимската патриаршия за вдигане на схизмата от Българската екзархия, провалена от Вселенската патриаршия.
Борис Неврокопски е висш духовник, митрополит. Роден е в с. Гявото, Ресенско (дн. в Република Македония). Завършва прогимназия в Одрин и Духовна семинария в Цариград. През 1910 г. приема монашество и служи като йеродякон при неврокопския митрополит Иларион. През 1911 г. продължава образованието си в Богословския факултет в Черновиц, Австрия. Завършва го с научна степен “доктор на богословските науки”. Завръща се в България през 1915 г. и е назначен за учител в Свещеническото училище в Бачково. След това е учител в Пловдивската духовна семинария. От 1917 г. до 1922 г. е в българската колония в Унгария, която възглавява в църковно–просветно отношение. През юли 1922 г. се завръща и е удостоен с архимандритско достойнство. От май 1923 г. до септември 1924 г. е протосингел при Софийската митрополия, а от септември 1924 г. до септември 1926 г. е началник на културно-просветното отделение при Светия синод и председател на храма “Св. Александър Невски”. От септември 1926 г. до края на ноември 1931 г. е ректор на Софийската духовна семинария. В средата на декември същата година е ръкоположен за епископ Стобийски. От 28 ноември 1931 г. е главен секретар на Светия синод, на който пост остава до 17 март 1935 г., когато е избран за неврокопски митрополит. На 8 ноември 1948 г. е убит в двора на митрополията, след като отслужва Света литургия.

1932 г.

Приема се Закон за закрила на земеделеца-стопанин. Спира се екзекутивното събиране на данъци и на задължения към банките, които се намаляват с 30 % и се разсрочват. Създава се неотчуждаем имот от 40 дка.

1929 г.

Умира Енрико Фери – италиански криминалист. Завършва Болонския университет през 1877 г. От 1884 г. е професор по углавно право в университетите в Болоня, Сиена, Пиза и Рим. Последовател е на Ч. Ломброзо, развива идеите на онтологическата антропология в углавното право. В трудовете си “Углавна социология” (1883 г.) “Изследване за престъпността” (1901 г.) пропагандира отказ от понятията вина, вменяемост, отговорност, състав на престъплението, наказание, иска да ги замени с понятия като опасно състояние на личността и т. н. През 1919 г. ръководи комисията по съставяне на проекта на углавен кодекс, много от положенията на който влизат във фашисткия углавен кодекс от 1930 г.

1927 г.

Чан Кай-ши предотвратява опит за комунистически преврат в Китай и установява еднолична власт.
Чай Кай-ши е китайски общественик, политик, генералисимус (от 1926 г.). Роден е на 31 октомври 1887 г. Завършва Военна академия за нисш и среден клас офицери в Баудин/Паотин (Северен Китай) (1906 г.), спечелва конкурс и място в японската военна академия (1907-1911 г., през 1909-1911 г. е и на служба). През 20-те години на XX в. постъпва в партията “Гоминдан”, привърженик на нейното ляво радикално крило, верен последовател на идеите на Сун Ят-сен. Като главнокомандващ на Националната-революционна армия участва в Северния поход на Мао Дзе-дун (1926-1927 г.). На 12 април 1927 г. той предотвратява опита за преврат, ликвидира метежа, организиран от агентите на Коминтерна в китайското национално-освободително движение и създава централизирано управление в Китай. Чан Кай- ши е последователно председател на ЦК на “Гоминдан”, президент на Република Китай, председател на ИС и главнокомандващ въоръжените сили. В годините между 1930-1934 г. извършва пет похода за борба срещу действията на ортодоксалните комунисти. След нападението на Япония на 7 юли 1937 г. Чан Кай- ши обединява национално-патриотичните сили за борба с окупаторите и влиза в съюз с ККП. След капитулацията на Япония и победата на народната революция през 1949 г. той се оттегля на о-в Тайван, където създава Китайска република.

1919 г.

Роден е Драган Димитров Тенев – български юрист, писател белетрист, публицист, историк, сценарист. Завършва право и държавни науки (1944 г.) и философия (1951 г.). Заместник-главен редактор е в “София-прес”. Член е на Съюза на българските журналисти.
Книги: “Малки разкази за велики хора” (1961 г.), “Зора зори” (1963 г.), “Кавалерийски фрагменти” (1963 г.), “Николай Павлович” (1970 г.), “Чудната история на изкуството” (1970 г., в 3 изд.), “Стъпалата на славата” (1972 г.), “Средновековния град” (1973 г.), “Тези красиви площади” 1976 г.), “Вечно зеленото клонче” (1979 г.), “40 разказа за прочути композитори” (1979 г.), “Неаполитанската песен” (1980 г.), “Ехо от Шипка” (1975 г.), “Малки разкази за велики художници” (1980 г.), “Гарибалди” (1967 г.), “Цветни картички от …” (1983 г.), “Животът на Вазов” (1984 г.), “Слънцето изгря най-късно на изток” (1987 г.), “Новели за познатите ни непознати” (1991 г.), “Бащите на Америка” (1991 г.). Сценарист е на тв и радионовели, на научно-популярни филми и на 40-серийната тв поредица “Приказки за изкуството”. Той е един от създателите и водещ е на тв предаване “Минаха години”. Награди: две за детска литература (1977 г.), за сценария “Приказки за изкуството” и за книгата “Вечно зеленото клонче” (1980 г.), орден “Кирил и Методий”, I ст. Умира на 29 септември 1999 г. в София.

1919 г.

Приема се Закон за конфискуване на незаконно придобитите имоти от държавни чиновници за времето след 17 септември 1912 г.

1919 г.

Помощник-инспекторът на инженерни войски полковник Атанасов е назначен за член на Анкетната комисия за разследване на пробива при Добро поле.
В хода на Първата световна война в периода 14–18 септември 1918 г. съглашенските войски, командвани от генерал Франше д’Еспре, извършват пробив в българската отбранителна линия на Южния фронт при Добро поле . Това развитие на военните действия се дължи на голямото числено превъзходство и по-доброто въоръжение на съглашенската армия. Българските войници са уморени от дългата позиционна война. На фронта се чувства недостиг на боеприпаси и продоволствия. Нахлулите през пробива съглашенски войски се отправят към Прилеп, достигат Велес и се насочват по долината на р. Вардар съм Скопие. Българските части на запад от р. Вардар остават в обкръжение. Германия не изпраща обещаната военна помощ. Оставени сами, отстъпващите български войници се отправят към старите предели на България и формират първите въстанически групи. Под напора на разширяващото се Войнишко въстание от 1918 г. българското правителство започва сондажи за сключване на примирие с Антантата.

1913 г.

Сформирани са три дружини: Кукушка, Воденска и Щипска към Македоно-одринското опълчение.
На 23 септември 1912 г. с царски указ е формирано Македоно-одринско опълчение начело с ген. Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов в състав 6 дружини от по 212-215 души: Солунска, Скопска, Дебърска, Битолска, Одринска и Охридска. През октомври са сформирани още 6 дружини: Велешка, Костурска, Кумановска, Прилепска, Сярска и Лозенградска и 12-те дружини са групирани в три бригади с командири полковниците Стоян Николов, Александър Протогеров и Антон Пчеларов. Общият състав се състои 14 670 души.

1910 г.

С изменение на Избирателния закон се ограничава административният натиск върху избирателите.

1903 г.

Роден е Ян Тинберген – холандски иконометрист. Завършва физика в университета в Лейден. По-късно защитава докторска дисертация върху някои проблеми в областта на физиката и икономиката. Посвещава години на изследвания върху бизнес цикъла – в периода от 1929 г. до 1945 г. в Холандско централно бюро по статистика. От 1945 г. до 1955 г. е директор на Холандското централно бюро по планиране. В периода от 1955 до 1973 г. е професор по планиране на развитието в университета “Еразъм” в Ротердам. След това е професор по международно коопериране в Лейден (1973 г. до 1975 г.). Възможностите му като иконометрист намират реализация в множество книги, пряко свързани с изпълняваните от него длъжности. Първите му трудове са върху бизнес-циклите, след това натрупаният опит в централното бюро по планиране му помага да напише книги върху икономическа политика, в които застъпва тезата, че правителствената дейност следва да борави със същото количество инструменти колкото са и набелязаните планове. По-късно Тинберген се насочва към икономиката на развитието и изучаване разпределението на доходите.През 1969 г. заедно с Р. Фриш е носител на първата Нобелова награда за икономика.

1893 г.

Роден е Добрин Тодоров Василев – български белетрист, драматург, преводач, театрален критик и историк. Завършва право в Софийския университет ”Св. Климент Охридки”. В Германия се занимава с история на изкуството. В периода 1935-1938 г. е драматург на Варненския театър. Негови съчинения “Към отсрещния бряг” (повест, 1923 г. ), “По загубени пътеки” (1929 г.), “Тресавище” (1935 г.), “Панаир” (1941 г.), “История на българския театър от древността до наши дни. Приноси и материали” (1942 г.) и др.

1880 г.

Умира Хенрих Виенявски – полски цигулар и композитор. Завършва Парижката консерватория в класа по цигулка през 1846 г. и композиторския клас през 1850 г. От 1848 г. гастролира в много европейски страни. В периода 1862-1868 г. е професор в Петербургската, а в периода 1875-1877 г. в Брюкселската консерватория. Хенрих Виенявски е един от най-изтъкнатите представители на изпълнителското изкуство. Със своите произведения той обогатява цигулковия репертоар, има особен принос в развитието на цигулковата жанрова пиеса и художествения етюд. Неговите концерти, полонези, мазурки и други творби носят подчертано националния характер на полския инструментален стил. Името на Хенрих Виенявски носят международни музикални конкурси във Варшава (1935-1939 г.), възобновени в Познан от 1952 г.

1877 г.

Император Александър II издава манифеста за обявяването на Руско-турската война, наречена от българския народ Освободителна.
През 1877- 1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османска власт и до възстановяването на Българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина от 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание от 1875 г., Априлското въстание от 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).
Русия полага усилия за уреждане на Източната криза по дипломатически път. За целта е свикана Цариградската конференция от 1876-1877 г. След нейния неуспех войната става неизбежна. На 3 (по нов стил на 15) януари 1877 г. Русия сключва съглашение с Австро-Унгария, осигурявайки си нейния неутралитет, но на много висока цена – анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария. През март Румъния се съгласява да пропусне свободно руските войски през нейна територия. На 11 (по нов стил на 23) април Русия скъсва дипломатическите си отношения с Турция и на следващия ден – 12 (по нов стил на 24) април, в Кишинев Александър II подписва манифест за обявяване на война на Турция. Убедени във военния неуспех на Русия, Англия и Германия изчакват развоя на събитията, а поради сключеното на 3 (по нов стил на 15) януари споразумение с Русия Австро-Унгария е принудена да пази неутралитет. Румъния застава на страната на Русия и нейните войски започват активни военни действия през август.
В началото на юни руската Дунавска армия (190 000 души) е съсредоточена на левия бряг на р. Дунав (срещу 186-хилядна турска армия). През нощта на 15 (по нов стил на 27) юни руските войски под командването на ген. М. И. Драгомиров форсират р. Дунав при Зимнич. Свищов е първият освободен български град. За преминаване на Балкана е определен Предният отряд (в който влиза и Българското опълчение) на ген. Й. В. Гурко, а за обезпечаване на фланговете са определени Източният и Западният отряд. На 25 юни (по нов стил на 7 юли) е превзет гр. Търново, на 2 (по нов стил на 14) юли Предният отряд преминава през Хаинкьойския проход (днес Проход на републиката) Балкана и се насочва към Стара Загора. В боевете на Шипка наред с руските войници и офицери се сражават и българските опълченци. Предният отряд трябва да отстъпи пред многочисления враг. Турското командване прегрупира силите си, а в негова подкрепа от Северна Албания идва (с помощта на английски параходи, прехвърлена в Дедеагач, а оттам по жп линия Дедеагач – Одрин – Търново Сеймен (днес Симеоновград) армията на Сюлейман паша. След това русите преминават към отбрана. С това започва вторият период на войната.
Западният отряд превзема Никопол, но не успява да превземе Плевен, където от Видин идва 15-хилядният корпус на Осман паша. Двата щурма на Плевен се оказват неуспешни. На Кавказкия фронт след първоначалните успехи руските войски преминават към отбрана. Заради неправилно стратегическо разгръщане на войските и липсата на сведения за противника те загубват завладяното, с изключение на гр. Ардахан. Третият щурм на Плевен отново завършва с неуспех. Руското командване пристъпва към блокада на града, която завършва на 28 ноември (по нов стил на 10 декември) с капитулацията на турския гарнизон. Осман паша заедно с цялата си армия (43 000 души) пада в плен. След това започва общото руско настъпление.
Започва третият период на войната и началото на военния разгром на Турция. При изключително трудни условия Западният отряд на ген. Гурко преминава Балкана и на 23 декември 1877 г. (по нов стил на 4 януари 1878 г.) София е освободена. В същия ден започва настъпление и Южният отряд на ген. Ф. Ф. Радецки при Шейново. В плен попада 22-хилядната армия на Вейсел паша. На 3-5 (по нов стил в периода 15-17) януари армията на Сюлейман паша е разбита при Филипопол (днес Пловдив), а на 8 (по нов стил на 20) януари е завзет и Одрин.
На Кавказкия фронт руските войски също преминават в настъпление и на 1-3 (по нов стил в периода 13-15) октомври турската войска е разбита при Аладжа. След това са превзети Карс и Ерзурум.
На Балканския фронт руските войски достигат до Сан Стефано (дн. Йешилкьой), на 15 км от Цариград. Враждебната политика на Англия и Австро-Унгария и навлизането на английска ескадра в Мраморно море кара руското правителство да се въздържи от нахлуване в Цариград. На 19 (по нов стил на 31) януари в Одрин турското правителство е принудено да подпише предварителните руски условия, а на 19 февруари (по нов стил на 3 март) е подписан Санстефанският мирен договор.

1873 г.

От 12 до 16 април 1873 г. в Шумен се провежда учителски събор, организиран по инициатива на варненско-преславския митрополит Симеон. На събора присъстват 20 делегати – учители от цялата епархия.
Симеон Варненско-Преславски е висш духовник, митрополит. Роден е в Бургас. През 1863 г. завършва Духовна семинария на о. Халки, след което е учител в Цариград и в родния си град. Приема монашески сан през 1870 г. и в продължение на 2 години е протосингел на видинския митрополит Антим I, който става и първият български екзарх. През 1872 г.е ръкоположен за варненски и преславски митрополит, който пост заема до края на живота си. От 1874 г. до 1913 г. е постоянен член на Светия синод, като през 1888 г. и периода 1902-1905 г. е и негов председател. Участва дейно и в обществено-политическия живот на страната. Той е депутат в Учредителното събрание от 1879 г., в І Обикновено народно събрание и във II Велико народно събрание и председател на III Обикновено народно събрание (11 декември 1882 г. – 8 септември 1883 г.). Има големи заслуги за изграждането на църковната организация в България след Освобождението. Освен с преките си църковни задължения се занимава и с преводаческа дейност на византийски извори за българската история, сред които “Посланието на Цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса I” (1917 г.), “Писмата на Теофилакта Охридски, архиепископ български” (1931 г.) и др.

1872 г.

Роден е Никола Стойчев Мушанов – български политик, общественик и публицист. През 1894 г. завършва право в Екс ан Прованс, Франция. Прокурор е в Стара Загора и Варна, по-късно е адвокат в Русе. Става член на Демократическата партия и бързо се издига в нея. В кабинета на А. Малинов е министър на просветата (16 януари 1908 г. – 5 септември 1910 г.) и министър на вътрешните работи (5 септември 1910 г. – 16 март 1911 г.). Никола Мушанов е народен представител от 1902 до 1944 г. През 1918 г. е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в кабинета на А. Малинов. В кабинета на Т. Теодоров е министър на железниците, и след това – министър на вътрешните работи и народно здраве. Заедно с А. Малинов се обявява против влизането на Демократическата партия в Демократическия сговор. От 19 юни до 12 октомври 1931 г., в кабинета на Народния блок, е министър на вътрешните работи и народното здраве. След оставката на А. Малинов става председател на правителството и от 12 октомври 1931 г. до 19 май 1934 г. е министър на външните работи и вероизповеданията . Обявява се против външнополитическото обвързване на страната с Германия, бори се за възстановяване на Търновската конституция. Отказва да влезе в Отечествения фронт. Участва в спасяването на български евреи от нацистките концлагери. В кабинета на К. Муравиев (2-8 септември 1944 г.) е министър без портфейл. Съден е от Народния съд. По-късно затварян в концлагер, малтретиран и преследван от комунистическата власт. Присъдата от Народния съд е отменена през 1996 г.

1871 г.

Роден е Йоанис Метаксас – гръцки политик и държавник. Получава висше военно образование в Германия през 1903 г. Много години служи в Генералния щаб. През 1921 г. създава Монархическата партия на свободомислието. След създаването на Република Гърция през 1924 г. активно проповядва възстановяването на монархията. От януари до април 1935 г. заема поста военен министър, след което до октомври е заместник министър-председател. От април до август 1936 г. е министър-председател. На 4 август 1936 г. извършва въоръжен преврат, разтуря политическите партии и управлява като диктатор до смъртта си на 29 януари 1941 г. в Атина. Във външната политика се ориентира към Германия.

1869 г.

На заседание на Добродетелната дружина е одобрен Правилник на Настоятелството на българската черква и българското училище “Св. св. Кирил и Методий” в Букурещ.
Добродетелната дружина е обществено-политическа организация на русофилски настроените българи (главно едри търговци). Създадена е през 1853 г. в Букурещ. Официално е учредена през 1854 г. под името Средоточно българско попечителство (Епитропия) за събиране и въоръжаване на българските доброволци-участници в Кримската война. През 1862 г. се конструира в благотворително дружество – Добродетелна дружина. Основатели са Евлоги и Христо Георгиеви, Г. Атанасович, И. Бакалоглу и др. По външнополитическите въпроси следва официалната руска политика. Добродетелната дружина води преговори през 1866-1867 г. със сръбското правителство за образуване на сръбско-българско (българо-сръбско) царство начело със сръбския крал Милан. През 1867 г. подпомага въоръжаването на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю и организира Втората българска легия в Белград. През 1869 г. се обявява за дуализъм с Османската империя. Развива активна благотворителна дейност. Добродетелната дружина прекратява съществуването си към 1897 г.

1861 г.

Започва Гражданската война в САЩ, след което Конфедерацията напада форт Съмтър, в който са разположени войски на Севера.
Гражданската война в САЩ е война между Северните и Южните щати, предизвикана от противоречията между робовладелската олигархия, от една страна, и буржоазията, фермерите и работниците – от друга. Избирането на кандидата на Републиканската партия Е. Линкълн за президент през 1860 г. служи като предлог за отцепването на 11 южни щата в Конфедерация и за начало на военните действия. През първия етап на войната в периода 1861-1862 г. войските на Юга имат надмощие и нееднократно застрашават федералната столица Вашингтон. Революционните действия на новото правителство – приемането на закона за хоумстедите, освобождаването на робите и др., водят до прелом в хода на войната (1863-1865 г.). Изходът на битката при Гетисбърг през юли 1863 г. е провал на последния опит на Юга за настъпление. Походите на армията на Севера под командването на генерал У. Шърман и генерал Ю. Грант разчленяват Конфедерацията, изтощават силите и войските й капитулират на 9 април 1865 г. Гражданската война е най-кръвопролитният и най-разрушителният конфликт в историята на САЩ, но резултатите от нея осигуряват бързо икономическо развитие на страната.

1858 г.

В Ловеч е роден Никифор Петров Никифоров – български офицер, генерал-лейтенант, държавник. Учи в търговско училище в Германия и Австрия. Завършва Военно училище в София през 1879 г. През 1884 г. завършва Офицерска стрелкова школа в Ораниенбаум, Русия. Командир е на пехотен полк в Сръбско–българската война, сражавал се е при Драгоман (1885 г.). Обявява се против детронирането на Александър I Батенберг през 1886 г. В периода 1904-1909 г. е дипломатически агент. От 1909 до 1910 г. е пълномощен министър в Германия и дипломатически агент (1906-1909 г.) и пълномощен министър (1909-1910 г.) в Сакскобургготското херцогство. От 16 март 1911 г. до 1 юни 1913 г. е министър на войната . През 1912 г. приема Закон за Военната академия.

1858 г.

Роден е Стефан Георгиев Паприков – български офицер, генерал-майор от 1900 г. Завършва Военното училище с първи випуск през 1879 г. и Академията на Генералния щаб в Санкт Петербург. Заема отговорни държавни постове като министър на войната (1899 г., 1900-1903 г.), министър на външните работи изповеданията в кабинета на Ал. Малинов (1908-1910 г.), пълномощен министър в Русия (1916 г., 1910-1912 г.). През 1912 г. е член на българската делегация на мирната конференция в Лондон . В Сръбско-българската война (1885 г.) е началник-щаб на Западния корпус. Споделя идеята на княз Александър I за отстъпление, но след сражението при Сливница ( 5-7 ноември 1912 г.) приема настъплението като единствен начин за постигане на победа (ръководи настъплението към Пирот). Проявява качества на активен и способен командир. По време на русофилските бунтове в Русе и Силистра е помощник на началник-щаба на армията, участва в потушаването им и в процеса срещу бунтовниците. През Балканската война е началник-щаб на Първа армия. Автор е на “Сръбско –българската война “, т. 1-2 (ръкопис във ВИБ).

1857 г.

Гюстав Флобер публикува романа си “Мадам Бовари”.
Гюстав Флобер е френски писател, роден на 12 декември 1821 г. Завършва Руанския лицей и постъпва в юридическия факултет на Парижкия университет. През 1844 г. прекъсва обучението си поради нервно заболяване и се заселва в имението си, където живее до смъртта си. В Круасе Флобер създава основните си произведения. Първите му литературни опити са повестите “Мемоари на безумците” и “Ноември”. През 1857 г. излиза романът “Мадам Бовари. Провинциални нрави” – плод на 6-годишен труд и шедьовър на световната литература. Властите определят книгата като “безнравствена” и дават нейния автор под съд. През 1858 г. Флобер пътешества из Алжир и Тунис, където събира материали за романа “Саламбо”. Следващият му роман “Възпитание на чувствата” е посветен на съвременните френски събития: революцията от 1848 г. и нейното поражение и установяването на диктатурата на Наполеон III през 1851 г. През 1874 г. писателят публикува поемата в проза “Изкушението на св. Антоний”. Творческия му път завършват “Три повести” и романът “Бувар и Пекюше”. Флобер съставя неголям по обем сатиричен “Лексикон на азбучните истини”. Умира на 8 май 1880 г.

1801 г.

Роден е Йозеф Франц Карл Ланер- австрийски композитор. Той е предшественик на Йохан Щраус като създател на виенския валс. Роден е във Виена. Самоук цигулар и композитор, на 12-годишна възраст Ланер се присъединява към танцов оркестър. През 1816 г. основава собствено трио, с което свири лека музика по кръчми във и около Виена. Няколко години по-късно Йохан Щраус се присъединява към групата, която от време на време прераства до секстет. Поради успеха си през 1925 г. Ланер разделя групата си на два малки оркестъра, като слага Щраус начело на втория. Последният поема по собствен път две години по-късно, като става съперник на бившия си партньор-работодател Ланер. Йозеф Ланер разширява валса от първичната му форма, която наследява, като влага по-широки мелодии и заема от други жанрове. Щраус от друга страна създава открояващата се валсова схема – въведение, пет двойни валса и кода. Ланер възприема този формат през 1830 г. Ланер проявява и завидни менажерски умения, като наема 200 музиканти, разделени в различни групи, които свирят из цяла Виена по кафенета до елегантни балове. Провежда няколко турнета в Австро-Унгарската империя и Италия. На върха на успеха си, на 14 април 1843 г. в Обердьоблинг Йозеф Франц Карл Ланер умира от тифоидна инфекция (на 42-годишна възраст). Завещава повече от 200 творби, повече от половината от които са валсове.

1782 г.

Умира Пиетро Метастазио (истинско име Пиетро Б. Трапаси) – италиански поет и драматург. Автор е на повече от 60 драми (“Изоставената Дидона”, “Семирамида”, “Александрия” и др.) и оперни либрета. Майстор е на музикалната лирическа трагедия. Черпи сюжети предимно от митологията и античността.

1204 г.

Рицарите от Четвъртия кръстоносен поход завземат и опустошават Константинопол.
Кръстоносните походи са военни експедиции, организирани през периода 1096-1270 г. от католическата църква за освобождаване на Божи гроб (Ерусалим) и Светите места (Палестина) от “неверниците мюсюлмани”. В периода 1096-1099 г. се провежда – Първият кръстоносен поход, който завършва със завладяването на Ерусалим и създаването на Ерусалимското кралство от граф Годфроа дьо Буийон (1061-1100 г.). През 1147-1149 г. се осъществява Вторият кръстоносен поход. Той е предизвикан от превземането на гр. Едеса (Северна Месопотамия) от селджуките през 1144 г. Организиран е от германския император Конрад III (около 1093 г.-1152 г.) и френския крал Луи VII (1120-1180 г.), които стигат само до Дамаск. В периода 1189-1192 г. се провежда Трети кръстоносен поход (след превземането на Ерусалим от Саладин). Ръководен е от Фридрих I Барбароса, Ричард I Лъвското сърце и Филип II Август. Той също е неуспешен.Четвъртият кръстоносен поход се провежда от 1202 г. до 1204 г. Организиран е по инициатива на папа Инокентий III и е предвождан от Бонифаций Монфератски. Насочен е със съдействието на Венеция срещу Византия; завършва със създаването на Латинската империя. Последните походи – Пети (1217-1221 г.), Шести (1228-1229 г.), Седми (1248-1259 г.) и Осми (1270 г.) – не попречват на сарацините да превземат земите и градовете, владени от кръстоносците, които през 1291 г. загубват и последното си владение – гр. Акра (от 1104 – Сен Жан д’Акър, днес Ако, Израел). През XIV-XV в. се организират Кръстоносни походи срещу турците.