Умира Богомил Николов Нонев – български литературовед и публицист. Завършва славянска филология в СУ” Св. Климент Охридски” през 1943 г. По време на Отечествената война (1944-1945 г.) е военен кореспондент. Кореспондент е на в-к „Отечествен фронт“ в Белград, аташе по културата и печата в посолството на България в Белград (1947-1950 г.). През 1951 г. –1953 г. е председател на Сценарната комисия при Комитета за кинематографи. В периода 1954 г. – 1968 г. е главен редактор на сп. „Наша родина“ . В периода 1966-1968 г. Богомил Нонев е директор на Българското радио и генерален директор на Българското радио и телевизия. Оглавява отдел „Печат и информация“ при Министерството на външните работи. От 1972-1976 г. е посланик на България в Тунис. През 1979-1982 г. е на длъжността съветник в Министерски съвет. Първите му публикации са от 30-те год. в ученически издания. Сътрудничи на сп. „Просвета“, „Изкуство и критика“, „Златорог“, „Вестник“, „Дъга“, „Светлоструй“. Автор е на сценарии за документални филми, съставител на фотоалбуми, редактор на сборници с поезия, публицистика и литературна критика. През 1989- 1992 г. е председател на Българския ПЕН център. Носител на наградите : орден за заслуги на МОК, тунизийски орден „Grand Officier l’ordre de la Republique“, португалски орден „Grand Oficial do ordem do infante D. Henrigue“ и др. Автор е на съчиненията „Дунавската конференция в Белград“ (1948 г., в съавт. със Ст. Кръстев), „Градове и хора“ (1955), „, „Добрите пътища. Виетнамски дневници“ (1957 г.), „Ветрове на надеждата. Размисли, паралели, пътеписи“ (1965 г.),“Критически летопис. 1960-1965” (1965 г.), „Залези и размисли“ (1978 г.), „Асен Златаров – общественик, гражданин, писател“ (1985 г.), „Строги нощи. Размисли и образи“ (1986 г.) и други.

В навечерието на извънредните парламентарни избори бившият български цар Симеон II се завръща в страната и участва в тържествата по случай 118-та годишнина на Търновската конституция. Той заявява подкрепата си за предизборната коалиция Обединение за национално спасение, в основата на която стои ДПС.

В София започва годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие. Банката отпуска на България заем от 45 млн. екю.

Президентът на Туркменистан Сапармурат Ниязов обявява, че туркменистанският език преминава от кирилски на латински шрифт.

Американски самолети извършват наказателни полети срещу Либия в отговор на нападението, извършено от либийски катери срещу кораби на Шести американски флот в Средиземно море.

Умира Жан-Пол Сартър – френски писател, публицист, философ, създател на атеистичния екзистенциализъм и на театъра на ситуациите. Учи в парижкия лицей “Ла Рошел”, следва в “Екол Нормал Супериор”, защитава аспирантура в Сорбоната. Преподава философия в Хавър и започва да публикува. Идеологическите му настроения са опит за съвместяване на либералната демокрация с левия радикализъм. Участва във Френската съпротива (1941-1944 г.). През 1956 г. скъсва окончателно с Комунистическата партия. Застава на страната на бунтуващите се младежи през 1968 г. През 1964 г. отказва да приеме Нобеловата награда за литература , тъй като е пацифист и не приема откритието на А. Нобел. Автор е на философски трудове “Въображението”, “Ескизи към теория на емоциите”, “Въображаемото”, “Битие и нищо”. Негови романи и разкази са “Погнусата”, “Стената”, “Пътищата на свободата” и др..Пише есета “Екзистенциализъм и хуманизъм”, “Ситуации”, “Разговори за политиката”. Автор е на литературните биографии “Идолът на семейството”, “Бодлер”, “Сен Жьоне, комедиант и мъченик” и пиесите “Мухи”, “При закрити врати”, “Почтената проститутка”, “Мъртъвци без гроб”, “Мръсни ръце”, “Дяволът и дядо Господ”, “Затворниците от Алтона”, “Некрасов”.

Екипажът на космическия кораб “Аполо 13” се отдалечава на рекордно разстояние от Земята – 400 171 километра.

В София е открит Централният универсален магазин (ЦУМ).

В Лондон се провежда първият конкурс “Мис Свят”. За победителка е избрана госпожица Хакансон от Швеция.

Родена е Алла Пугачова – руска поппевица, композиторка и киноактриса. През 1969 г. завършва хорово дирижиране в музикалното училище „Иполитов-Иванов“ в Москва, през 1981 г. завършва естрадна режисура в ГИТИС . В периода 1971 до 1972 г. е солистка на „Олег Лундстрен бигбенд“ и „Веселите момчета“ (от 1973 г.), същевременно работи като корепетитор в Естрадното цирково училище в Москва. През 1974 г. печели трета награда на Всесъюзния конкурс за естрадни артисти. Истинско признание за певческия си талант получава на фестивала „Златният Орфей „през 1975 г., когато получава голяма награда с песента „Арлекино“ на Е. Димитров. Репертоарът й е разнообразен – блусове, шансони, цигански романси и драматични балади, танцови шлагери и лирични поеми. В края на 70-те и началото на 80-те години се превръща в най-голямата звезда на руската естрада, а известността й надхвърля границите на родината: Голяма награда на фестивала в Сопот, Полша (1978 г.), златни плочи от Финландия и MIDEM в Кан, рецитал в зала „Олимпия“ в Париж (1982 г.), представяне на фестивала „Сан Ремо“, откриване на културния център във Виена, награда на Световния съвет за мир, благотворителни концерти във Финландия и др. Участва във филмите „Жената, която пее“ (1970 г.), „Дойдох и говоря“ (1986 г.). Телевизията излъчва биографичните филми „Театърът на Алла Пугачова“ (1978 г.), „У Алла“ (1979 г.), „Монолози на певицата“ (1981 г.). Омъжена за естрадния изпълнител Ф. Киркоров, с когото продължава творческата си кариера. Нейни албуми са „Арлекино и другите“, „Златният Орфей 76 – Алла Пугачова, Веселите момчета“ (1977 г.), „Ще бъде ли…“, „Огледало на душата“ (1978 г.), „Издигни се над суетата“ (1980 г.), „Как тревожен е този свят“ (1982 г.), „Alla Pugachova in Stockholm“ (1986 г., на англ. ез.). „Щастието в личния живот“ (1987 г.), „Дойдох и говоря“ (1987 г., авторски).

В София е създадена Българска народна филхармония. През 1949 г. се преименува на Софийска държавна филхармония.

Провежда се редовното Общо годишно събрание на БАН. На него е избрано ново ръководство. Неин председател остава акад. Димитър Михалчев, а за научен секретар е определен Спиридон Казанджиев.

Димитър Михалчев е философ, социолог, обществен и държавен деец, акад., дописен член на БАН. Избран за председател на БАН през 1944 г. Дългогодишен председател на Тракийската организация. Един от най-крупните философи по това време в България. Поставя началото на българската ремкеанска школа. Автор е на редица философски трудове „Философски студии“, „Философията като наука“, „Ремкеанството в сянката на българския марксизъм“, „Форма и отношение. Принос към учението за познанието“ и др.

Спиридон Казанджиев е философ и психолог, академик – дългогодишен преподавател по история на философията в СУ „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси са в областта на психологията. Един от най-ярките привърженици на Вилхелм Вунд. Автор е на трудовете „Критически опит върху метафизиката на Вилхелм Вунд“ (1919 г.), „Психология на възрастните“ (1925 г. ) и др. Спиридон Казанджиев се занимава и с активна публицистична и журналистическа дейност. Той е един от редакторите на сп. „Златорог“ (1924–1925 г.). Оставя ценни сведения за живота и дейността на писателя Й. Йовков – „Срещи и разговори с Йордан Йовков“ (1943 г.) и др.

Умира Джовани Джентиле – италиански философ, представител на неохегелианството, основател на системата на „актуалния идеализъм. Той е една от водещите фигури в италианския културен живот в началото на века. След Първата световна война, поради националистичните си симпатии Джовани Джентиле клони към фашизма и влиза в правителството на Мусолини. Смята, че всички затруднения на Хегеловата философия произтичат от абсурдната, според него, идея за възхождане от абстрактното към конкретното.

В град Брод в Македония е спусната английска военна мисия от 8 души начело с кап. Джордж Морган. Тя е заловена от български военни части и е предадена на немците.

Умира Роберт Музил – австрийски писател. Учи във военно училище, но напуска преди производството в офицерско звание и следва машиностроене. Дипломира се през 1901 г. във Висшето техническо училище в Щутгард. Изучава философия, логика и експериментална психология (1903-1908 г.). През 1906 г. конструира т. нар. Музилов цветови (вариационен) жироскоп. От 1903 до 1910 г. слуша в Берлин лекциите на Дилтай и Зимел. Първата му книга е “Лутанията на възпитаника Тьорлес” (1906 г.). От 1914 г. до 1918 г. е офицер на италианския фронт, а след войната е чиновник във Виена. Работи като свободен писател, театрален критик и есеист във Виена и Берлин. През 1933 г. се завръща във Виена, а 5 години по-късно емигрира в Швейцария. Най-важното му произведение е романът-фрагмент “Човекът без качества” (т. 1-3, 1930-1943 г.), в който разглежда разпадането на Австро-Унгарската империя през призмата на философския анализ, гротеската и иронията. Заедно с Дж. Джойс, Пруст и Брох принадлежи към основоположниците на модерния роман в съвременната литература.

Родена е Клаудия Кардинале – италианска актриса. Участва във филмите – “Златните вериги” (1957 г.), “Обичайните неизвестни” (1958 г.), “Роко и неговите братя” (1960 г.), “Осем и половина” (1963 г.), “Момичето на Бубе” (1965 г.), “Блуждаещите звезди на Голямата мечка” (1965 г.), “Професионалисти” (1966 г.), “Денят на кукумявката” (1967 г.), “Имало едно време на Запад” (1969 г.), “Червената палатка” (1969 г.), “ “Железният префект” (1977 г.), “Корлеоне” (1978 г.), “Оръжието” (1979 г.), “Кожата” (1981 г.), “Фицкаралдо” (1982 г.), “Подаръкът” (1982 г.), “Принцеса Дейзи” (тв, 1984 г.), “Историята” (1985 г.), “През следващата година” (1985 г.), “Синият електрически цвят” (1988 г.), “Негодникът” (1990 г.), “Жените мислят само за едно” (1994 г.), “В краката на жените” (1997 г.), “Богати, красиви и зли” (1998 г.), “И сега, дами и господа!” (2000 г.), “И сега, дами и господа!” (2002 г.).

Във Вашингтон е подписан Пакта Рьорих (Nicholas Roerich) – договор за охраната на историческите паметници. Пактът на мира, известен като „Пакта Рьорих”, е един от най-важните факти в обществената биография на Рьорих, за което художникът е бил предложен за Нобелова награда. По своята същност, това е първият международен договор за защита на културните паметници по време на въоръжен конфликт и в мирно време. Пактът е подписан в кабинета на американския президент Франклин Рузвелт от 21 държави.

През 1954 г. въз основа на Пакта в Хага е подписана Конвенцията за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт.

Символ на Пакта е получилият световна известност и признание знак, наречен „Знаме на мира”, създаден от самия Рьорих. Графичното му изображение е резултат от задълбочено изследване на културни пластове от всички географски райони в различни исторически периоди. Едно от тълкуванията, които Рьорих дава на универсалния знак е – наука, изкуство и духовност, обединени в кръга на културата.

Знамето на мира, утвърдено като международно признат флаг за защита на културните ценности, за първи път е качено в Космоса през 1990 г. и до днес лети на космическата станция „Мир”.

В Ню Йорк е убит главата на американската мафия Джузепе Масерия.

Роден е Емил Стефанов Камиларов – български цигулар и артист. Завършва Българската музикална академия в София през 1949 г. Учи в Ленинградската консерватория специалност цигулка при Ю. Ейдлин и защитава дисертация. Преподавател в консерваторията в Ленинград и преподавател в Българската музикална академия по цигулка. Концертира заедно със съпругата си Д. Шнайдерман. Печели голямата награда “Паганини” в Генуа през 1961 г.

Състои се първият самолетен полет на авиокомпания “Американ Еърлайнс”.

Умира Джон Сингър Сарджънт – американски художник. В периода 1874 г. – 1879 г. учи в Париж , от 1885 г. живее в Лондон, посещава често САЩ. Върху творчеството му оказват влияние Г. Курбе и Е. Мане. Популярен е като автор на виртуозни светски портрети (“Мадам Х”, 1884 г.), ефектни жанрови картини (“Китайски фенери”, 1885-1886 г.), стенописи (1894-1895 г., и др.).

Започва масовото приложение на инсулина за лечение на болни от диабет.

Инсулинът е хормон, който се произвежда от панкреаса (задстомашна жлеза). Той е с хипогликемично действие, противоположно на това на епинефрина, глюкокортикоидите и растежния хормон, които повишават нивото на кръвната захар и се означават като контраинсуларни хормони. Инсулинът повишава отлагането на липиди в мастната тъкан, понижава концентрацията на свободните мастни киселини и инхибира метаболизма на белтъците, способства за усвояване на глюкозата от клетките на тъканите, по-специално в черния дроб и мускулите, и превръщането й в гликоген. Инсулинът е единственият хормон в организма, който понижава нивото на кръвната захар. При недостиг на инсулин в организма настъпва болестно състояние – диабет. На 11 януари 1922 г. за първи път в света в Канада е използван инсулин за лечение на болни от диабет лица.

Създаден е блок за съвместна борба и управление на Демократическата партия и Обединената народнопрогресивна партия.

Родена е Магда Николова Пушкарова – български изпълнителка на народни песни. Репертоарът й включва предимно странджански песни („Тудоро, Тудоро“, „Що ме не ожениш, мале“, „Капитан Петко войвода“, „Рада, бяла Радо“ и др.). На 10 ноември 1944 г. дебютира като солистка в Българското радио. През 1951 г. е включена в Държавния ансамбъл за народни песни и танци с ръководител Ф. Кутев. От 1952 г. гастролира с групите „Наша песен“ и „Българска песен“, изнася рецитали с акордеониста Ст. Демирев и артиста имитатор Хр. Минчев. Има издадени 7 дългосвирещи плочи в „Балкантон“, а във фонотеката на БНР са включени 80 нейни песни, повечето в Златния фонд. През 1994 г. в М. Търново в нейна чест е организиран Конкурс за млади изпълнители на странджански народни песни.

Официално се открива XIX. ОНС. За председател е избран Александър Ботев (БЗНС), а от 4 ноември 1921 г. неговото място заема Недялко Атанасов (БЗНС). До 3 май 1920 г. са касирани 13 опозиционни депутати (9 комунисти, 3-ма демократи и 1 прогресивнолиберал). Техните места остават незаети до края на мандата. БЗНС получава парламентарно мнозинство.

С декрет на съветската власт са създадени трудововъзпитателните лагери, наречени ГУЛАГ (Главно Управление на Лагерите). Те са подразделение на Народния комисариат на вътрешните работи в СССР през 1934-1956 г., ръководещо трудово-поправителните лагери. При системата на масови репресии и произвол в лагерите попадат много политически неудобни за съветската власт хора. Затворниците работят безплатно при строителството на пътища и промишлени обекти в Сибир. Поради тежките условия на труд, глада и болестите смъртността е изключително висока. Истината за неспазването на елементарните човешки права в лагерите разкрива А. Солженицин през 1973 г. в книгата „Архипелагът ГУЛАГ“.

Управляващият българската легация в Цариград Недялко Колушев настоява пред министър-председателя В. Радославов (на снимката) да се вземат мерки срещу слуховете за предстоящо влизане на България във войната на страната на Централните сили.

Софийската търговско-индустриална камара учредява Софийската фондова борса. Правилникът й влиза в сила от 1 юни 1915 г.

Умира Димитър Мечев – македонски революционер, участник в групата на гемиджиите, организирала солунските атентати. Загива при взривяването на жп. линията Солун – Дедеагач.

На 15 и 16 април 1903 г. в Солун групата на “гемиджиите “ извършват бомбени атентати. Тази група е организирана от Й. Попйорданов и П. Шатев. Целта на атентатите е да се предизвика намесата на европейските държави за подобряване положението на поробените българи в Македония и Одринско. Участници в групата са Й. Попйорданов, Д. Мечев, М. Арсов, Д. Тръчков, Вл. Пингов, К. Кирков, Т. Богданов, Г. Богданов, П. Шатев, Т. Органджиев, М. Бошнаков, Цв. Трайков. На 15 април предобед П. Шатев взривява френския кораб “Гуадалкивир”, излизащ от Солунското пристанище, и успява да напусне кораба заедно с други пътници. Той е заловен от полицията на скопската гара. Вечерта на същия ден Д. Мечев, М. Арсов и И. Тръчков взривяват железопътната линия Солун – Цариград, но минаващият влак получава незначителни повреди. На следващия ден К. Кирков взривява водопровода и осветителната станция на Солун, а Й. Попйорданов взривява сградата на Отоманската банка. Вечерта К. Кирков, Г. Богданов и Вл. Пингов хвърлят бомби на различни места в града. През нощта Д. Мечев и И. Тръчков са убити в квартирата си след продължителен бой с полиция и жандармерия. На 17 април загива Й. Попйорданов. На 18 април при опит да взриви телеграфната станция е убит К. Кирков. Цв. Трайков се самовзривява след несполучливия си опит да убие валията. Т. Органджиев избягва през Скопие в България. Г. Богданов, М. Бошнаков, М. Арсов и П. Шатев са заловени от полицията и осъдени на смърт. По-късно присъдата е променена на доживотен затвор. От тримата остава жив само П. Шатев. След 9 септември 1944 г. е предаден на югославските власти и умира в югославски затвор.

Завършва конгресът на Одрински революционен окръг в Пловдив.

Роден е Николай Николаевич Семьонов- руски физик и физико-химик, академик на АН на СССР (1932 г.). Завършва Петроградския университет (1917 г.). От 1920 г. до 1931 г. работи в Ленинградския физико-технологичен институт; проф. (от 1928) в Ленинградския политехнически институт. От 1931 г. е директор на Института за химическа физика към АН на СССР. От 1934 г. е професор в Московския университет. През 1957-1963 г. е академик-секретар на Отделението за химически науки към АН на СССР. През 1960-1963 г. председател на Всесъюзното дружество “Знание”. В периода 1963-1971 г. е вицепрезидент на АН на СССР. Научната си дейност започва с изследвания в областта на молекулярната физика и електронните явления, изучава кондензацията на парите върху твърди повърхности, йонизацията на солните пари под действие на електронен удар и др. Създава теория за топлинния взрив на газови смеси, на основата на която разработва (със сътрудници) учението за разпространяване на пламъка, детонацията, горенето на взривни вещества и прахове. Съвместно със сътрудници открива нов тип катализа – йонно-хетерогенната катализа в полимолекулярни адсорбционни слоеве. През 1956 г. получава Нобелова награда за химия.

Роден е Корадо Алваро – италиански писател. Първият му сборник със стихове е посветен на Първата световна война (1917 г.). Повестта „Хората от Аспромонте“ (1930 г.) е реалистично изображение на селския живот в Италия от годините на фашисткия режим. Автор е на романът „Кратка младост“ (1946 г.). Дневникът на писателя за периода 1927-1947 г. – „Почти цял живот“, е публикуван през 1954 г.

В САЩ американският изобретател Томас Едисън прави публична демонстрация на своя апарат, наречен кинетоскоп (машина движеща изображения). Неговият кинетоскоп става първият киноапарат, предлаган в продажба и източник на вдъхновение за водещите европейски изобретатели Робърт Пол и братя Люмиер. Кинетоскопът представлява машина за разглеждане на филмова лента електрически осветена и задвижвана от електрически мотор.

Княз Александър I прави посещение в Санкт Петербург с цел да уговори изпращането на руски генерали, които да поемат управлението на България. Смята по този начин да успокои обстановката в страната и да стабилизира режима на пълномощията.

Роден е Йоханес Щарк -германски физик. Професор във висшите училища в Хановер (от 1906 г.) и Аахен (от 1909 г.) и университетите в Грейфсвалд (от 1917 г.) и Вюрцбург (1920 г. През 1933 – 39 г. е президент на Физико-техническия институт в Берлин. През 1919 г. получава Нобелова награда по физика за откриването на ефекта на Доплер в каналните лъчи и разцепването на спектралните линии в електрически полета.

Антим І получава своя екзархийски берат на официално организирана от Високата порта церемония.

Антим І е първият български екзарх. Роден е през 1816 г. в Лозенград (дн. в Турция). Учи последователно в Коручешменското училище в Цариград, в Богословското училище на о. Халки и в Духовната академия в Москва. След като се завръща от Русия, той става преподавател, а по-късно и ректор на Духовната семинария на о. Халки. През 1861 г. е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Антим I провежда борба за независима българска църква, отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия, обявява се и срещу унията. През 1871 г. е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 г. за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 г. защитава българския народ, поради което турското правителство го заточава в Мала Азия. Освободен през 1878 г., той отново заема екзархийския си пост и се включва в политическото изграждане на българската държава. Избран е за председател на Учредителното събрание и на I ВНС 1879 г. в Търново. Антим I умира на 1 декември 1888 г.

В 7 часа и 22 минути умира Ейбрахам Линкълн – американски политик, 16-и президент на САЩ (1860 г.-1865 г.), републиканец. След като го вижда мъртъв, военният министър Едувин Стентън промълвява „Сега той принадлежи на вечността”. Линкълн е роден на 12 февруари 1809 г. Избран е за депутат през 1834 г., ръководител е на партията на вигите. Обявява се против робството и срещу Мексиканската война (1846 г.). Печели огромна популярност в американските щати, които обикаля, разпространявайки идеите си. Един от основателите е на Републиканската партия (1854 г.). По време на президентския му мандат Северът печели Гражданската война срещу Юга. През 1864 г. е преизбран за президент.

През 1964 година театралният актьор Джон Буут планира да отвлече Абрахам Линкълн. Първоначално планът е бил президентът да бъде отвлечен и отведен в Ричмънд, където да бъде държан и по-късно разменен за задържани заложници от южните щати. Джон Буут набира и поддръжници на идеята за отвличането на президента. Един от тях е и Самюел Честър, който по-късно става ключов свидетел при разследването на убийството. Впоследствие Джон Буут променя решението за отвличането на президента и решава да го убие. По думите на приятел на Джон Буут Луис Уичман решението за убийството е взето след като актьорът чува обръщението на Линкълн към чернокожите граждани на Америка и призивът му към тях да упражнят активно правото си на гласоподаватели.

На 14 април 1865 година президентът на Америка и първата дама присъстват на представление в театър “Форд”. По време на пиесата Джон Буут влиза в президентската ложа и стреля срещу Линкълн.

Пловдивският управител Мухлис ефенди се среща с пловдивския владика Паисий и в присъствието на двама български първенци обявява, че по заповед на Високата порта трябва да го изпрати на заточение.

Паисий Пловдивски е висш духовник, по произход албанец. Роден е около 1810 г. в гр. Янина, Гърция. Ръкоположен за гръцки митрополит в Пловдив през 1858 г., но 3 г. по-късно се отказва от Цариградската патриаршия и застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна национална независимост, за което е заточен в Мала Азия до 1868 г. След провъзгласяването на Българската екзархия през 1870 г. е включен във Временния екзархийски съвет. Паисий Пловдивски умира 25 февруари 1872 г.

Роден е Иван Иванов Фичев – български офицер, генерал-лейтенант. Учи в Априловската гимназия в Габрово и Роберт колеж в Цариград (1887 г.). През Руско -турската война (1877-1878 г.) служи в 8. опълченска дружина. През 1882 г. завършва Военното училище . През 1885 г. е произведен в чин “капитан”. Участва в Сръбско българската война (1885 г.) като командир на рота от 5 пехота. Дунавски полк в защитата на Видинската крепост (12. – 16.11. 1875) г. През 1891 г. завършва Генералщабна академия в Торино. През 1892 г. работи като началник на учебното бюро при военното министерство. От 1893-1895 г. е и главен редактор на военните издания (1893-1895 г.). От 1 януари 1903 г. е началник-щаб на 1. пехотна Софийска дивизия, а от началото на 1907 г. е началник-щаб на 2 пехотна Тракийска дивизия. През 1908 г. произведен в чин “ген.-майор” .От март 1910 г. до декември 1915 г. е началник на щаба на войската . Под негово ръководство Генщаба разработва плановете за войната с Турция. След II Балканска война (1913 г.) е член на българска делегация за подписване на Букурещките мирни преговори. От януари 1914 г. е началник на Трета военно-инспекционна област. На 1 септември 1914 г. назначен за министър на войната. По негова идея и под негово ръководство се открива Военната академия през 1914 г. На 17 август 1915 г. е уволнен от армията по собствено желание. През 1921 г. до 1923 г. е пълномощен министър в Букурещ, през 1920 г. става член на БАН .

Англия, Франция и Австрия сключват договор, съгласно който трите държави се задължават да гарантират независимостта и целостта на Османската империя.

Роден е Антон Буковски Безеншек – съставител на българската стенография. Завършва философия в Загреб, дългогодишен преподавател по стенография в България. Автор е на книгите: „Българска стенография по системата на Габелсбергер, част I и II“ (1883 г. и 1889 г.), „Българска стенографска читанка“ (1892 г.) и др. Автор е на учебници по немски език. Антон Буковски Безеншек е първият стенограф на Народно събрание (1879).

Карл Маркс получава докторска степен по философия. Той е германски философ, икономист, общественик и политик. Първоначално е под влияние на младохегелианците. През 1843 г. в Париж се запознава с представители на социалистически и демократически движения. Маркс смята, че капитализмът и неговите производителни сили са изчерпали своите възможности. На тази основа развива теорията за преход към ново общество и за историческата роля на пролетариата в него. От 1844 г. със сътрудничеството на Ф. Енгелс Маркс разработва основните положения на теорията, обобщени в „Икономическо-философски ръкописи“, „Светото семейство“, „Немската идеология“, „Тезиси на Фойербах“ и „Нищета на философията“. През 1847 г. в Брюксел Маркс се присъединява към тайното пропагандистко дружество „Съюз на справедливите“ (наречено по предложение на Маркс и Енгелс Съюз на комунистите). Заедно с Енгелс написва програмата на съюза – „Манифест на комунистическата партия“. От 1849 г. живее в Лондон. През 1864 г. създава и ръководи I интернационал. Основният труд на Маркс е „Капиталът“, в който формулира икономическите закони за развитието на капиталистическото общество. Маркс и Енгелс са основоположници на диалектическия материализъм и историческия материализъм. Теориите на Маркс и Енгелс предизвикват спорове в международното социалистическо движение, но стават идеологическа основа на комунистическите движение в началото на 20 в.

Роден е Теодор Русо – френски живописец и график, водещ представител на Барбизонската школа. В периода 1827-28 г. учи при Ж. Ремон. На следващата година е ученик на Г. Г. Летиер . Работи в Париж и Барбизон, където се преселва окончателно през 1849 г. За произведенията му (предимно пейзажи) са присъщи хармоничност и уравновесеност на композиционните решения. Негови произведения са “Пазар в Нормандия“, ок. 1832 г.; „Блато в Ландах“, 1852 г.; „Дъбове“, 1852 г.; „Изглед от Барбизон“, 1853 г., и др.). Работи в областта на рисунката и офорта.

Литва е присъединена към Русия.

Наименованието Литва за първи път е споменато в Кведлинбургските анали в 1009 г. В края на XII век Литва и Беларус образуват Великото Литовско княжество. Първия известен владетел на Литва е Миндаугас (Миндовг, 1238-1263 г.). Великия литовски княз Ягело обединява Литва и Полша. През Първата световна война (1915 г.) Литва е окупирана от Германия. На 16 февруари 1918 г. във Вилнюс представителството на литовския народ — Съвет на Литва — провъзгласява независима Литва. От 1920 до 1922 г. Литовската държава е призната от международната общност. Столица става Каунас. На 10 октомври 1939 г. на територията на Литва навлизат съветски войски по силата на Договора за присъединяването на Вилнюс и околността му, осъществено с помощта на СССР. На 15 юни 1940 г. Литва влиза в състава на СССР като Литовска Съветска Социалистическа Република, след като ден по-рано Москва предявява ултиматум да се позволи увеличаване на съветския контингент и правителството да подаде оставка. Към страната са присъединени територии от Полша, включително историческата столица Вилнюс. През 1941-1944 г. Литва е окупирана от нацистите. От 1944 до 1990 г. страната отново е в състава на СССР. На 11 март 1990 г. Върховния Съвет на Литовската Република провъзгласява акт за възстановяване на независимостта на Литва. На 29 март 2004 г. Литва става член на НАТО. На 1 май 2004 г. Литва е присъединена към ЕС.

Умира Михаил Василиевич Ломоносов – руски учен енциклопедист, един от създателите на съвременното естествознание, поет, реформатор на руския литературен език.От 1745 г. е професор по химия в Петербургската АН, от 1760 г. е член на Шведската АН, от 1764 г. почетен член на Болонската АН . През 1741 г. създава цялостно атомно-молекулно учение, като приема съществуването на „корпускули“ (молекули) и „елементи“ (атоми). Първи доказва опитно закона за запазване на теглото при химичните реакции и изказва закона за запазване на енергията през 1748 г., в писмо до Л. Ойлер. През 1753 г. обяснява атмосферното електричество с конвекцията на въздушните маси. Работи в областта на геологията и металургията. Има изследвания по метеорология, астрофизика, изучава цветовете, конструира метеорологични и оптични уреди. Занимава се с астрономия и пръв установява наличието на атмосфера на планетата Венера през 1761 г. Ломонсов играе важна роля в развитието на руската народна култура. Неговата езикова реформа дава тласък за развитието на общонационалния литературен език. Поставя началото на научното изучаване на руски език („Кратко ръководство по реторика“, 1743 г.; „Руска граматика“, 1755 г., изд. 1757 г.). Виден представител на руския класицизъм, пише предимно оди, поеми. По негова инициатива е основан Московският университет (1755 г.).

Роден е Феличе Фонтана – италиански химик. Професор в университета в Пиза. Директор на естествено-историческия музей във Флоренция. През 1774 г. определя съдържанието на кислород в земната атмосфера. През 1777 г. открива (едновременно с К. Шееле) способността на дървените въглища да поглъщат газове. През 1782 г. открива образуването на горящ газ (смес на Н2 с СО) при пропускането на водна пара през горящи въглени ).

Според приписка в гръцко евангелие на този ден е осветен параклисът на църквата “Св. Никола” в Арбанаси. “Тогива бил владика [Търновски] кир Йосиф, а свещеник поп Георги Попниколов.” Основаването на манастира “ Св. Никола” е свързано със строителството на Асеневци. Той е опожаряван и ограбван многократно. Първото му възстановяване става през 1680 г. – църквата и някои жилищни сгради са изградени на ново със средствата на ктитора боляр Атанасий. Манастирът е опожарен през 1798 г., а след две години възстановен от местното население. Църквата се използвала като енорийски храм. През 1833 г. по инициатива на отец Зотик Преображенски, със средства събрани от населението на В. Търново, Г. Оряховица, Лясковец, Арбанаси и околните селища, се извършва ново обновление. Църквата “ св. Никола” е еднокорабна, едноапсидна, засводена с висок купол, с параклис „Св. Илия“ от север.

В Южна Каролина под влияние на испанската агитация индианците убиват 90 английски заселници, което става повод за започване на войната между англичаните и индианците.

Роден е Леонардо да Винчи – италиански художник от Флорентинската школа, скулптор, архитект, учен и естествоизпитател. Създава хармоничния образ на човека, отговарящ на хуманистичните идеали на Ренесанса. С това полага основите на изкуството от Високия Ренесанс. В периода 1467-1472 г. е обучаван от Андреа дел Верокио . Методите на работа във Флорентинската школа изискват съчетаването на художествената практика с практически експерименти и това способства за сближаването на Леонардо с астронома П. Тосканели, който провокира научните му интереси. В ранните си художествени творби („Главата на ангела“ в „Кръщението“ на Верокио, след 1470 г.) Леонардо да Винчи разработва новаторски методи. По време на службата си при Лудовико Моро, управител на Милано от 1481-1482 г., да Винчи се проявява като военен инженер, хидротехник, организатор на придворни феерии. Повече от 10 години той работи върху паметника на Франческо Сфорца, баща на Лудовико Моро. Изработеният от глина модел на конник в естествени размери е разрушен при превземането на Милано от французите през 1500 г. В трапезарията на манастира „Санта Мария дела Грация“ създава стенописа „Тайната вечеря“ (1495-1497 г.). Този стенопис е силно повреден от времето; реставриран е през ХХ в. В Милано около Леонардо се събира група от негови ученици. Последните години от живота си прекарва в непрекъснато преселване от един град в друг. Сред късните му произведения са: проектът на паметника на маршал Тривулцио (1508-1512 г.), „Иоан Кръстител“ (ок. 1513-1517 г.), серията рисунки, изобразяващи вселенската катастрофа, в които разсъжденията за нищожеството на човека пред могъществото на стихиите се съчетават с рационалистичните представи за цикличността на природните процеси.