дом блог страница 671

ТЕЛК към „МБАЛ-Добрич“ АД гр. Добрич няма да работи от 02.05.2024г. до 10.05.2023 г.

0

 

РЗИ – Добрич уведомява, че:

  • съставът на ТЕЛК за общи заболявания към „МБАЛ-Добрич“ АД гр. Добрич няма да работи в периода от 02.05.2024г. до 10.05.2023 г. поради ползване на платен годишен отпуск на членовете на ТЕЛК;
  • заседанията на ТЕЛК за общи заболявания към „МБАЛ-Добрич“ АД ще бъдат възобновени на 13.05.2024 г.;

РЗИ – Добрич продължава приема на:

  • жалби срещу ЕР;
  • заявления – декларации за освидетелстванена лицата с трайно намалена работоспособност;
  • заявления – декларации за преосвидетелстване поради изтичане срока на ЕР;
  • заявления – декларации за продължаване на временна неработоспособност.

Документи  за ТЕЛК се приемат на адресана РЗИ – Добрич: гр. Добрич, п.к. 9300, ул. Св. Св. Кирил и Методий № 57, стая 112 в приемната на Регионалната картотека на медицинската експертиза (РКМЕ):

лично от гражданина или от законнияму представител/упълномощеноснотариално заверено пълномощнолице, с представяне на документи за самоличност – за справка на място;

чрез лицензиран пощенски оператор;

Работно време на РКМЕ при РЗИ – Добрич с граждани:всеки работен ден от 08.30 ч. до 14.30 ч.

Допълнителна информация гражданите могат да получат на телефон  058/601 078 и 058/ 655 512.

 

Мистериозните каменни топки в Коста Рика

0

Една от най-големите загадки, останала неразгадана и до днес, това са каменните топки в Коста Рика, където по земята са разпръснати стотици  гладки каменни сфери.  Най-едрите от тях са с диаметър до 2 метра и тежат по 16 тона. Едни от тях лежат върху земята, а други са частично вкопани в нея. Кълбата са увековечени в култовата сцена на филма “Похитителите на изчезналия кивот”, където макет на една от тях в естествени размери едва не смазва Индиана Джоунс.

Каменните кълба се намират главно в южната област Дикис Делта, както и на остров Исла дел Каньо, на около 30 км от брега. Топки са открити и в други части на Централна Америка. Никъде обаче те не са толкова много и с такова добро качество като в Коста Рика, където са около 300 на брой. Те са съвършени като пропорции и гладкост, което прави мистерията около създаването им още по-голяма. Изследванията на учените се затрудняват и от факта, че повечето от топките са преместени от оригиналните им места в джунглата, където са открити. Затова вече е невъзможно да се установи за какъв период са били създадени. Кой е направил тези топки и каква е била целта им? И на двата въпроса учените не могат да дадат категоричен отговор. Съществуват най-различни митове. Според едни кълбата идвали от изгубения континент Атлантида, а според друг са дело на самата майка природа.

Най-интересната и, естествено, най-оспорвана теория е, че каменните сфери са били поставени на специални места от индианците в епохата много преди идването на Христофор Колумб и са служели като трафопостове на боговете! Както и на всички други древни монолити, тяхната функция била да улавят и настройват течащата световна енергия. Според тази теза каменните топки били нещо като камертони на земята, които вибрирали и предавали  различните честоти, които пък след това били улавяни от извънземните.

Според много други изследователи камъните са имали астрономически функции в праисторическа Америка и това е една от най-разпространените тези. Много от тях са открити на групи до 20 броя, често разположени в геометрични фигури като триъгълници, четириъгълници или пък прави линии.  В много случаи тези фигури сочели към магнитния север на Земята. Според някои те даже били навигационни маркери за кацащи космически кораби.

Друга много разпространена и все по-приемана теза е, че тези различни по големина каменни кълба са били използвани като символ за ранга на даден вожд на племе или на цяло село.

Най-интересна е версията, че древните индианци притежавали специална отвара, с помощта на която размеквали скалата и я ваели в различни форми. По тази теория работел Жозе Давидовиц от Френския институт за геополимери. Тезата обаче не е подкрепена с никакви археоложки или геоложки доказателства.  Повечето топки са изработени от гранодиорит – магмена скала, близка по състав до гранита. Каменоломната за гранодиорит обаче се намира в планинската верига Таламанка, на около 80 километра от мястото, където са открити за първи път повечето топки.

Каменните сфери са открити за първи път през 30-те години на миналия век, когато фирмата United Fruit Company започва да разчиства джунглата в страната, за да сади бананови плантации. Работниците бутали сферите настрани с булдозери и тежка техника и палели сухите треви, като повредили някои от топките. С това обаче неприятностите за сферите не приключили. Златотърсачи, вярващи в истории за скрити съкровища, започнали да пробиват дупки в сферите и след това поставяли вътре пръчки с динамит, като ги разполовявали с взрив.

Няколко кълба били повредени, преди властите да се намесят. Някои от тях по-късно били съединени обратно и в момента са изложени в Националния музей на Коста Рика в столицата Сан Хосе. До момента на откриването им повечето от топките били пазени от пластове пръст или гъста растителност в джунглата. След това обаче те били изложени на резки промени в температурата, слънце и дъжд, и гладката им повърхност започнала да се наранява.

През 1940г учения Самюел Киркланд Лотроп от Харвардския университет прави едни от най-подробните и задълбочени изследвания на близо 200 каменни топки, които намира.

При разкопките Лотроп идентифицира пет големи групи от топки. Три от тях изглеждали да са на оригиналните си позиции. Във всяка от групите имало  една базова линия от 3, 4 или 5 сфери. Други топки, подредени отстрани, оформяли триъгълници. Според археолога най-логичното обяснение било, че конфигурациите имали астрономически или ритуални функции.

Освен че измерил повечето топки (макар и с несъвършени уреди), Лотроп ги класифицирал в таблица и се опитал да открие възрастта им. Започнал да копае около тях и открил много глинени съдове, по които датирал топките. Смята се, че те са направени в периода от 200 г. пр.н.е. до 1500 г. сл.н.е. Най-много сфери обаче, изглежда, са били изработени в периода от 800 г. пр.н.е. до 1200 г. сл.н.е. Би могло да се твърди, макар за техния произход все още да се спори, че култът към изработването на каменните топки е доста късен и вероятно е продължил на места чак до 16. век, пише Елеонор Лотроп.

Интересно е да се отбележи, че през юни 2014 г., ЮНЕСКО ги е включил в Списъка на Световното наследство на човечеството.
Кой е изработил тези мистериозни топки и с каква цел? Въпроси, на които все още никой не може да даде отговор.
Днес сферите на Дикис украсяват офис сгради, болници, училища, музеи и къщите на богатите и властимащите. Две от топките са изложени в САЩ – едната в музея на National Geographic Society във Вашингтон, а другата в Харвардския университет.
Източник: Интернет
https://liuboznaiko.eu/

ДНЕС ЕВРЕИТЕ ПРАЗНУВАТ ПАСХА, ПЕСАХ /ВЕЛИКДЕН/

0

 

Датата на събитието е уникална за всяка година. През 2024 г. тази дата е 23 април.

Песах (на иврит: פֶּסַח), или Великден, е най-старият от еврейските празници, той се свързва с едно от най-важните събития в еврейската история – Изходът от египетско робство преди около 3300 години, през 2448 г. според еврейския календар.

Празникът Пасха празнува веригата от събития, чрез които евреите са станали народ. Израилтяните дойдоха в Египет като едно семейство – семейството на Яков, състоящо се от седемдесет души, и напуснаха като народ, наброяващ шестстотин хиляди. Първоначално семейството на Яков беше топло прието в земята Гесен (една от провинциите на Египет), но когато имаше „твърде много“ евреи, бяха взети специални мерки срещу тях. Всички жители на страната бяха подложени на трудови задължения и особено тежки за евреите. Еврейските домове са били подслушвани и претърсвани, съпругите са били разделяни от съпрузите им, а новородените момчета са били убивани.

Моше (Моисей) беше точното момче, което беше предопределено да оцелее и да спаси своя народ. Всеки знае тази история. Удивително стечение на обстоятелствата го спасява от неминуема смърт от ръцете на египтяните и води до факта, че Моше е възпитан в двореца на фараона, но винаги се чувства като част от неговия народ. Заради убийството на египтянин, който биел евреин, той бил осъден на смърт, избягал и живял дълги години в Африка и Близкия изток. Един ден, докато карах стадо овце през Синайския полуостров, видях горящ храст, но не изгарящ („горящ храст“). От огъня дойде гласът на Всевишния, който заповяда на Мойсей да отиде в Египет и да изведе евреите от робството.

Името „Пасха” някои изследователи тълкуват като „преход”, изселване от египетската земя, а други го свързват с историята на празника. Фараонът не искаше да пусне евреите и Бог изпрати десет „язви“ на Египет : превръщането на водата на Нил в кръв, появата на безброй жаби, неустоими орди от въшки, диви животни, смърт на добитък, язви, унищожаване на посеви от градушка и скакалци, непрекъсната тридневна тъмнина и накрая смърт на първородните. Бог уби първородните на египтяните, но пропусна („пасха“ на иврит) домовете на евреите. „Пасха“ се тълкува и като „говорещи уста“ и това, разбира се, съответства на факта, че основната заповед на празника Пасха е да се говори, да се разкаже за историята на Изхода.

Пасхата, празникът на пролетта, символизира пробуждането на природата, обновяването на света и освобождението на човека. Това е празник на придобиването на свобода и достойнство. Евреите трябваше да изберат млади агнета от добитъка, на който бяха назначени като пастири (и който не умря като добитъка на египтяните), да ги заколят, изпекат и да ги изядат „с горчиви треви и безквасен хляб“. Агнетата, които са били свещени животни за египтяните, е трябвало не само да бъдат изядени, но и открито, пред очите на египтяните, а няколко дни преди това е било необходимо да се маркират стълбовете на вратите на къщите им с кръвта на тези овни на бял свят. И в нощта, когато първородният във всяко египетско семейство почина, смъртта заобиколи всички еврейски къщи, отбелязани по този начин.


По време на седера определени храни трябва да има на масата (Снимка: усърден, лицензиран от Shutterstock.com)

Има легенда, че преди Изхода не са имали време да втасат тестото, затова са пекли безквасни питки. Вярно е, че има доказателства, че овчарският празник на безквасните хлябове се е празнувал още преди Моисей. Но до ден днешен мацо – безквасен плосък хляб, който трябва да се яде на Пасха – напомня за хляба, който евреите са яли, когато са напуснали набързо Египет. Бързането не беше напразно – египетската армия, водена от фараона, беше по петите им. Но на седмия ден от Изхода Червено море се раздели за евреите и след това затвори водите си над главите на египтяните.

Празникът продължава седем дни от 15 до 21 на пролетния месец нисан според еврейския календар. Пасхата, подобно на Сукот и Шавуот , е празник на поклонение в Йерусалим за жертвоприношение. Празникът започва вечерта на 14 нисан, когато цялото семейство и гостите, които идват в къщата, се събират на празничната трапеза и четат пасхалната хагада – историята за изхода на евреите от Египет. Това хранене се нарича седер („ред“ на иврит) и е най-важната част от празника. Пасхалният седер се провежда в определен, строго установен ред, където всяко действие има свое място и време. „Във всяко поколение евреинът трябва да гледа на себе си така, сякаш той лично е излязъл от Египет.“ Празничната трапеза в милиони еврейски семейства във всички страни по света в продължение на векове, спазвайки едни и същи обичаи, е невероятно явление, което помага да се разбере как евреите успяха да останат единен народ в условията на вековно разпръскване.

Денят след пасхалния седер е първият ден от празника. За религиозните хора това е ден за молитва и почивка, когато всяка работа е забранена. За светската част от израелското население това е почивен ден, който обикновено се прекарва със семейството, приятелите и близките. Следват пет дни, т. нар. полупочивки, когато някои институции работят половин ден, а други изобщо не работят. И Великденската седмица завършва с още един празник. Израелците обичат да си почиват и често използват Великденската седмица, за да пътуват в чужбина с цялото семейство или да пътуват из страната, като си правят пикници в многобройните й живописни кътчета.

23 АПРИЛ: Световен ден на тениса на маса

0

Световният ден на тениса на маса е все още млад празник – за първи път се отбелязва през 2015 г. Но това не му попречи веднага да стане популярен в почти целия свят.

Създаването на нова спортна дата беше инициирано от Международната федерация по тенис на маса (ITTF) с цел популяризиране на този спорт, популяризиране в различни страни, обединяване на хората, които се интересуват от него и, разбира се, насърчаване на здравословния начин на живот.

Първоначално 6 април беше избран за дата за празника и беше съчетан с Международния ден на спорта за развитие и мир . Но през 2023 г. датата на Световния ден на тениса на маса беше преместена на 23 април , в чест на рождения ден на Айвър Монтагю, известният британски тенисист, организатор на първото световно първенство по тенис на маса (1926 г.) и основател, както и първият президент на Международната федерация.

Тенисът на маса (известен също като пинг-понг) датира от повече от век и сега е олимпийски спорт (от 1988 г.). Това е спортна игра, базирана на хвърляне на специална топка с ракети върху игрална маса с мрежа по определени правила. Целта на играчите е да постигнат ситуация, при която противникът няма да може да удари топката или няма да я удари правилно.

Според ITTF тенис на маса се играе професионално на всички населени континенти – 226 държави членуват във Федерацията (към 2024 г.).

Освен това този спорт е популярен не само в професионалната спортна общност, но и сред обикновените хора. В крайна сметка това е буквално спорт за всеки. Като много достъпна игра, тенисът на маса привлича хора от различни възрасти, пол, умения или различни физически състояния в редиците на своите „фенове“. Всички те могат да играят заедно, получавайки много положителни емоции от играта. Така Томас Вайкерт, който тогава заемаше поста президент на ITTF, каза за създаването на нов празник, че „основната идея е да се включат възможно най-много нови участници в спорта“. А мотото на Деня беше: „Тенис на маса за всеки, навсякъде!“

Ето защо не е изненадващо, че още през първата година от празнуването на Деня на тениса на маса събития, посветени на него (турнири, майсторски класове, демонстрации, партита и други събития), се проведоха буквално по целия свят. Според ITTF участие са взели над 50 страни от Северна, Централна и Южна Америка, Европа и Азия.

Руските градове също с радост прегърнаха идеята за провеждане на нов спортен празник, който отбелязаха с всякакви състезания, щафети и турнири на различни нива. Имаше и майсторски класове и демонстративни изпълнения на известни спортисти. Арените на събитията в този ден бяха спортни клубове, паркове, образователни и развлекателни институции, търговски центрове и дори улици и всеки можеше да вземе участие.

Оттогава, по решение на ITTF, той е официален международен празник на всички любители и професионалисти на тениса на маса. И така, на 23 април и вие хващайте ракетата си, заедно ще направим тениса на маса достъпен за всички и навсякъде!

23 АПРИЛ: Световен ден на книгата и авторското право

0

Светът е като книга и този, който познава само собствената си страна, е прочел само първата страница от нея.
                                                                              Джордж Байрон

Знаковата за световната литература дата 23 април стана повод за учредяването на Световния ден на книгата и авторското право .
На този ден през 1616 г. починаха М. Сервантес , У. Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега. Това е и рожден ден или смърт на известни автори като Морис Дрюон , Халдор Лакснес , Дж. Пла и Мануел Мехия Валехо.

Съвсем естествено е, че Генералната конференция на ЮНЕСКО, проведена в Париж през 1995 г., реши да отдаде почит на книгите и авторите на този ден, насърчавайки всички, и особено младите хора, да намират удоволствие в четенето и да уважават незаменимия принос на тези които са допринесли за социалния и културен прогрес на човечеството. Тогава бяха учредени Световният ден на книгата и авторското право и наградата на ЮНЕСКО за утвърждаване на идеалите на толерантността в детската и младежката литература.

Решението е взето с цел образование, развиване на съзнанието за културните традиции, както и като се вземе предвид фактът, че книгите са най-доброто средство за разпространение на знания, най-надеждният начин за тяхното съхраняване.

Благодарение на книгата ние получаваме достъп не само до знания, но и до идеи, духовни и морални ценности, до разбиране за красотата и човешките творчески постижения. Носител на информация, основа на образованието и творчеството, книгата дава възможност на всяка култура да разкаже за себе си, запознава с обичаите и традициите на различните народи.

Книгата е прозорец към света на културното многообразие, тя е мост, свързващ различни цивилизации във времето и пространството.

В момента Денят на книгата се отбелязва в повече от сто страни от милиони хора, обединени в стотици различни асоциации, празнува се в училища, държавни агенции, професионални организации и частни предприятия. През този дълъг период от време Световният ден на книгата и авторското право направи голям брой хора от различни култури на всички континенти приятели на книгите; също така допринесе за укрепване на защитата на авторските права.

Отбелязвайки Световния ден на книгата и авторското право, всички ние трябва да обърнем специално внимание на важната роля на книгите за запазване и повишаване на културата на всяка държава. В крайна сметка книгата е най-добрият помощник в общите ни усилия да опазим и обогатим културното наследство на човечеството.

Ето защо всяка година броят на различни инициативи и събития, посветени на този ден, нараства, а географията им се разширява. Традиционно най-популярни в много страни по света са панаирите и изложбите на книгата, публичните четения на произведения на световните класици на литературата и различни културни и развлекателни събития.

Има и друга традиция за днешния празник – всяка година, от 2001 г. насам, на този ден се нарича град, който е удостоен със званието Световна столица на книгата (присъжда се за 1 година). Селекционната комисия включва представители на ЮНЕСКО и три международни професионални издателски организации – Международния съюз на издателите (IPU), Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) и Международната федерация на книготърговците (IFC).

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 23 АПРИЛ

0

Храмът на Венера в Рим

ПРАЗНИЦИ:

 

СЪБИТИЯ

181 г. пр.н.е. – В Рим е открит храмът на Венера, превърнал се в място за поклонение на куртизанките.
1348 г. – Крал Едуард III учредява Орден на жартиерата в деня на свети Георги Победоносец.
1800 г. – Елена е нападната от кърджалии, опожарена е черквата „Св. Никола“.
1827 г. – Уилям Роуън Хамилтон представя теорията си за системата от лъчи.
1856 г. – По инициатива на Кръстьо Пишурка в Лом е създадено българско читалище.
1876 г. – Въстава Перущица в рамките на Априлското въстание.
1896 г. – В Ню Йорк се състои първата публична кинопрожекция.
1907 г. – Писателят Джек Лондон се отправя на околосветско пътешествие.
1916 г. – По време на Ирландското въстание революционери завземат ключови сгради в Дъблин и провъзгласяват независимостта на Ирландия.
1920 г. – В Анкара е свикано Велико национално събрание на Турция, което отменя правомощията на султан Мехмед VI и въвежда временна конституция.
1932 г. – В Стратфорд на Ейвън е открит Кралският Шекспиров театър.
1935 г. – Приета е новата конституция на Полша.
1940 г. – При пожар в нощен клуб в Начез (Мисисипи) загиват 198 души.
1945 г. – Втората световна война: Фелдмаршал Херман Гьоринг уведомява с телеграма Хитлер в обсадения Берлин, че поема властта като негов заместник.
1964 г. – В Москва е открит театър Таганка – сцена на авангардния руски театър.
1967 г. – Космическа програма на СССР: СССР изстрелва космическия кораб Союз 1 с Владимир Комаров на борда; при завръщане на Земята настъпва авария и космонавтът загива.
1986 г. – Във Великобритания са възстановени полетите с дирижабъл като туристическа атракция.
1992 г. – Приет е Закон за приватизацията на държавните предприятия в България.
1992 г. – В Пекин (Китай) е открит най-големият в света ресторант от веригата Макдоналдс (700 места).
1996 г. – За първа година се чества обявеният от ЮНЕСКО Световен ден на книгата в памет на починалите на тази дата през 1616 г. Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега.
1997 г. – Започва кулинарното предаване „Вкусно“
2001 г. – Компанията Intel пуска на пазара микропроцесора Pentium 4.
2003 г.— Излиза първата книгата със сатирични фантазии „Птица ли е като птица“ на българския писател Емил Измирлиев.
2004 г. – При престрелка в Кербала (Ирак) е ранен старши сержант Димитър Иванов Димитров, който по-късно умира от раните си.

2018 г.  – в резултат на протестите в Армения премиерът Серж Саркисян подаде оставка.

2022 г.  – Експлозия в незаконна петролна рафинерия в щата Имо в Нигерия убива повече от 100 души.

НА ТОЗИ ДЕН СА РОДЕНИ

1420 г. – Иржи Подебрад, чешки крал († 1471 г.)
1464 г. – Жана Френска, френска благородничка († 1505 г.)
1676 г. – Фредерик I, шведски крал († 1751 г.)
1775 г. – Джоузеф Търнър, английски художник († 1851 г.)
1791 г. – Джеймс Бюканън, 15-и президент на САЩ († 1868 г.)
1804 г. – Мария Тальони, италианска балерина († 1884 г.)
1823 г. – Абдул Меджид, султан на Османската империя († 1861 г.)
1856 г. – Иван Мърквичка, български художник († 1938 г.)
1857 г. – Руджиеро Леонкавало, италиански композитор († 1919 г.)
1858 г. – Макс Планк, германски физик, Нобелов лауреат през 1919 г. († 1947 г.)
1859 г. – Никола Желявски, български офицер († 1926 г.)
1863 г. – Георги Тенев, български военачалник († 1912 г.)
1867 г. – Йоханес Фибигер, датски патролог, Нобелов лауреат през 1926 г. († 1928 г.)
1887 г. – Андре Мот, белгийски дипломат (?)
1891 г. – Сергей Прокофиев, руски композитор († 1953 г.)
1897 г. – Лестър Пиърсън, министър-председател на Канада, Нобелов лауреат през 1957 г. († 1968 г.)
1899 г. – Бертил Олин, шведски икономист, Нобелов лауреат през 1977 г. († 1979 г.)
1899 г. – Георги Каракашев, български художник († 1970 г.)
1902 г. – Халдоур Лакснес, исландски писател, Нобелов лауреат през 1955 г. († 1998 г.)
1905 г. – Георги Златев-Черкин, български композитор († 1977 г.)
1911 г. – Роналд Ним, английски оператор († 2010 г.)
1915 г. – Кристине Буста, австрийска поетеса († 1987 г.)
1918 г. – Морис Дрюон, френски писател († 2009 г.)
1923 г. – Петър Слабаков, български актьор († 2009 г.)
1923 г. – Радой Ралин, български поет и сатирик († 2004 г.)
1928 г. – Шърли Темпъл, американска актриса († 2014 г.)
1932 г. – Ален Безансон, френски политолог
1936 г. – Рой Орбисън, американски певец († 1988 г.)
1942 г. – Ванча Дойчева, българска актриса († 2017 г.)
1954 г. – Майкъл Мур, американски режисьор
1955 г. – Джуди Дейвис, австралийска актриса
1957 г. – Патрик Оуржедник, чешки писател
1959 г. – Братя Аргирови, български естраден дует
1964 г. – Димитър Йорданов, български политик
1970 г. – Малин Кръстев, български актьор
1976 г. – Хенинг Рюменап, немски китарист
1977 г. – Араш Лабаф, ирански певец, актьор и продуцент
1977 г. – Джон Сина, американски кечист
1984 г. – Александра Костенюк, руска шахматистка
1987 г. – Иван Сашов, български актьор
1989 г. – Никол Вайдишова, чешка тенисистка
1990 г. – Дев Пател, британски актьор

НА ТОЗИ ДЕН СА ПОЧИНАЛИ

303 г. – Свети Георги Победоносец, мъченик на християнската вяра (* ок. 275-281)
1038 г. – Людолф, граф на Брауншвайг (* ?)
1124 г. – Александър I Шотландски, шотландски крал (* ок. 1078)
1616 г. – Де Ла Вега, перуански писател (* 1539 г.)
1605 г. – Борис Годунов, руски цар (* ок. 1551)
1616 г. (23 април по нов стил) – Мигел де Сервантес, испански писател (* 1547 г.)
1616 г. (23 април по стар стил) – Уилям Шекспир, английски драматург (* 1564 г.)
1850 г. – Уилям Уърдсуърт, английски поет (* 1770 г.)
1851 г. – Михаил Лазарев, руски морски капитан (* 1788 г.)
1863 г. – Никола Богориди, османски политик от български произход (* 1820 г.)
1895 г. – Карл Лудвиг, германски физиолог (* 1816 г.)
1914 г. – Харитон Генадиев, български журналист (* 1861 г.)
1916 г. – Густав Швалбе, германски анатом, хистолог и антрополог (* 1844 г.)
1918 г. – Димитър Ризов, български общественик, публицист и дипломат (* 1862 г.)
1922 г. – Леополд Маунтбатън, английски аристократ (* 1889 г.)
1942 г. – Иля Рабинович, руски шахматист (* 1891 г.)
1951 г. – Чарлс Дос, американски политик, Нобелов лауреат през 1925 г. (* 1865 г.)
1953 г. – Питър Де Розе, американски композитор (* 1900 г.)
1972 г. – Жорж Папазов, български художник модернист, писател и критик (* 1894 г.)
1975 г. – Ролф Дитер Бринкман, немски поет (* 1940 г.)
1978 г. – Жак Рюеф, френски икономист (* 1896 г.)
1990 г. – Полет Годар, американска актриса, бивша съпруга на Чарли Чаплин (* 1910 г.)
1992 г. – Сатяджит Рей, индийски режисьор (* 1921 г.)
1996 г. – Памела Травърз, английска писателка от австралийски произход (* 1899 г.)
1998 г. – Константинос Георгиу Караманлис, президент на Гърция (* 1907 г.)
2003 г. – Курт Клингер, австрийски писател (* 1928 г.)
2005 г. – Джон Милс, британски актьор (* 1908 г.)
2007 г. – Борис Елцин, първи президент на Русия (* 1931 г.)

2010 г.  – Борис Литвинов (р. 1929 г. ), съветски и руски ядрен физик, академик на Руската академия на науките .

2011  – Норио Ога (р. 1930 ), японски музикант и предприемач, ръководител на Sony Corporation (1982-1995).

2012 г. – Хачо Бояджиев, български режисьор (* 1932 г.)

2021 г. – Милва, италианска певица и театрална актриса (* 1939 г.)

 

ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР: 23 АПРИЛ, 30 АВГУСТ, 23 НОЕМВРИ – СВЕТИ АЛЕКСАНДЪР

0
Александров ден има 3 пъти в годината по три различни календара:
23 Април
30 Август
23 Ноември
Честит имен ден на всички, които празнуват днес

 

Св. Александър е константинополски патриарх, живял по времето на император Константин Велики. Като млад замества твърде стария и болен тогавашен патриарх Митрофан и взема участие в Първия вселенски събор. След смъртта на Митрофан е възведен в сан патриарх и управлява Константинополската църква от 325 до 340 г. Той бил ревностен защитник на вярата и паството си от коварството на еретици и езичници.

Св. Александър защитил вярата в спор с езически философи. За това свидетелства историкът Созомен. Езичниците говорели в един глас, но Александър ги призовал да излъчат един представител, с когото да проведе спора. Александър се обърнал към оня, който бил избран за състезанието, и с твърдост му казал: “В името на Господа Иисуса Христа заповядвам ти да мълчиш!” И философът веднага онемял. Това чудо обърнало самия философ и мнозина други към Христовата вяра.

Св. Александър починал в 340 г. на 98-годишна възраст.

Александър означава „силен, мъжествен“ и в името се влага още значение на „защитник на мъжете“.Имен ден празнуват Александър, Александра, Сашка, Алекс, Алеко, Александрия!

https://www.hera.bg

Обвиненият за убийството на 56-годишен мъж в парк на Добрич през март е вменяем, показват експертизи

0

 

Съдебно-психологичната и психиатрична експертиза, назначена на обвинения в убийството на 56-годишния мъж на 7 март в парка на Добрич, показват, че обвиняемият е вменяем. Това каза на брифинг окръжният прокурор Радослав Бухчев. „Заключението на експертизата е, че лицето е вменяемо, тоест към момента на извършване на деянието е могло да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Обвиняемият би могъл да носи наказателна отговорност“, каза още Бухчев.

Той допълни още, че по делото за убийството предстои да бъдат назначени ДНК и видео-техническа експертиза. Предвиденото наказание за това престъпление е 15-20 години затвор, доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна. Прокурор Бухчев каза още, че досъдебните производства, които са образувани от Районната прокуратура и са предшествали убийството, ще бъдат приобщени и ще се водят успоредно.

„Също може би ще се наложи назначаването на съдебно-психиатрична и психологична експертиза, защото това са отделни деяния, извършени в различни моменти на различни дати и за всяко едно от тях експертизата следва да се произнесе дали лицето е разбирало свойството и значението и дали може да ръководи постъпките си. Така че ще има още малко работа по тези досъдебни производства“, завърши окръжният прокурор.

На 8 март Окръжната прокуратура в Добрич започна досъдебно производство във връзка с починал след намушкване мъж в града. От съобщението на прокуратурата стана известно, че на 7 март след 18:00 часа, случаен минувач е забелязал мъж в безпомощно състояние на улица в Добрич. Пристигналият на място екип на Спешна помощ е установил, че мъжът е починал. В хода на действията, предприети незабавно за изясняване на ситуацията, станало ясно, че се касае за извършено тежко криминално престъпление. Установена и самоличността на убития. Той е на 56 години, местен жител.

 

Извънредно! Намушкаха млада жена

0

Жертвата твърди, че някой е позвънил на вратата й, тя е отворила, видяла е мъж с маска, който я е намушкал

26-годишна жена е намушкана в София. Инцидентът е станал малко след 14 часа в апартамент в столичния квартал „Надежда“.

Жертвата твърди, че някой е позвънил на вратата й, тя е отворила, видяла е мъж с маска, който я е намушкал с нож.

На адреса веднага е изпратена линейка. На място е открито момичето, което е било със загуба на кръв, но в съзнание.

26-годишната жена е откарана в „Пирогов”.

Тепърва ще се изясняват всички обстоятелства около случая.

https://blitz.bg/

Последни новини

Клюки

ndt1.eu