КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 14 АВГУСТ

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1002 г. – Цар Самуил превзема Адрианопол (Одрин) 1856 г. – В Шумен е организирано първото театрално представление у нас 1769 – Роден е Наполеон Бонапарт 1914 г. – В действие е пуснат Панамският канал  1945 г. – Япония приема условията на съюзниците за безусловна капитулация, което слага край на Втората световна война

ПРАЗНИЦИ:

• Бахрейн – Ден на независимостта (от Великобритания, 1971 г.)
• Замбия – Ден на младежта
• Италия – Празник на град Отранто
• Лихтенщайн – Ден на принц Франц Йозеф I
• Пакистан – Ден на независимостта (от Великобритания и отделяне като самостоятелна от Индия държава, 1947 г., национален празник)
• Парагвай – Ден на националния флаг
• Португалия – Ден на Португалската корида
• САЩ – Ден на Атлантическия договор
• Тува (Руска федерация) – Ден на независимостта (1921 г., от Китай, с анексирането ѝ от Съветска Русия)

СЪБИТИЯ

• 718 г. – Арабите прекратяват обсадата на Константинопол

• 1040 г. – Шотландският крал Дънкан I е убит в битка срещу неговия братовчед и наследник Макбет.
• 1856 г. – В Шумен е организирано първото театрално представление у нас. Изиграна е пиесата на Сава Доброплодни “Михал”.
• 1866 г. – Лихтенщайн получава независимост. Княжество Лихтенщайн е държава в централна Европа. Княжеството Лихтенщайн е основано през 1719 г. Княжеството е разположено между Швейцария и Австрия. Площта му е 157 кв. км. с население около 30 500 жители (1996 г.). 98% от населението са католици. Официалният език е немски. Паричната единица е швейцарски франк. Столицата на Лихтенщайн е Вадуц. През 1806 г. 1813 г. Лихтенщайн влиза в Рейнския съюз. През 1815 г.-1866 г. – в Германския съюз. През 1868 г. Лихтенщайн обявява неутралитет и разпуска армията си. Лихтенщайн е член на ООН от 1990 г.
• 1880 г. – Приключва строителството на Кьолнската катедрала.
• 1885 г. – В Япония е регистриран първият патент – защитна боя.
• 1893 г. – Франция е първата страна в света, която въвежда регистрация на моторните превозни средства.
• 1914 г. – В действие е пуснат Панамският канал. Строителството на канала започва през1879 г. от Франция, но впоследствие е продължено от САЩ. Завършен е през 1914 г., но е открит официално през 1920 г. Той пресича Панамския провлак в най-ниската му част на територията на Панама, свързва Тихия с Атлантическия океан, разделя Северна от Южна Америка. Дължина му е 81,6 км, дълбочината – 12,5 м, а ширината – 150 м, има три двойки шлюзове. От 1914 г. до 1999 г. е под контрол на САЩ, на 31 декември 1999 г. суверенитетът над Панамския канал е върнат на Панама.
• 1935 г. – В Кентъки е извършена последната публична екзекуция в САЩ.
• 1941 г. – Втора световна война: Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт подписват Атлантическата харта за следвоенно устройство на света.
• 1943 г. – Втора световна война: От 14 до 15 август се състои посещение на цар Борис III в немската Главна квартира и са проведени разговори с Хитлер за изпращане на две български дивизии в Албания и Гърция на мястото на италианските.
• 1945 г. – Втората световна война: Япония приема условията на съюзниците за безусловна капитулация, което слага край на войната.
• 1947 г. – Великобритания обявява за новосформирана по религиозен принцип и независима държава Пакистан.
• 1969 г. – Британската армия навлиза в Северна Ирландия под претекст предотвратяване на стълкновенията между католици и протестанти.
• 1971 г. – Бахрейн обявява независимостта си от Великобритания.
• 1980 г. – Лех Валенса е обявен за лидер на стачкуващите в Гданск работници, което е и рожден ден на профсъюза Солидарност.
• 1992 г. – С навлизането на грузинската армия в Абхазия започва Грузинско-абхазката война.
• 1992 г. – С указ на президента Борис Елцин в Русия започва масова (чекова) приватизация.
• 1994 г. – Заловен е терористът Илич Рамирес Санчес, известен като „Карлос Чакала“.
• 2014 г. – Лейди Гага изнася първото си шоу пред българска публика в столичната Арена Армеец.

РОДЕНИ

• 1688 г. – Фридрих Вилхелм I, крал на Прусия († 1740 г.)
• 1727 г. – Ан Анриет, френска благородничка († 1752 г.)
• 1727 г. – Луиза Елизабет, френска благородничка († 1759 г.)
• 1742 г. – папа Пий VII († 1823 г.)

• 1769 Роден е френският император Наполеон Бонапарт

• 1777 г. – Ханс Кристиян Оерстед, датски физик († 1851 г.)
• 1840 г. – Рихард фон Крафт-Ебинг, немски психолог († 1902 г.)
• 1864 г. – Христо Юрданов, български военен деец († 1924 г.)
• 1866 г. – Дмитрий Мережковски, руски писател († 1941 г.)
• 1867 г. – Джон Голсуърти, английски романист, Нобелов лауреат през 1932 г. († 1933 г.)
• 1868 г. – Петър Попарсов, български революционер († 1941 г.)
• 1876 г. – Александър Обренович, крал на Сърбия († 1903 г.)
• 1878 г. – Харалд Киде, датски писател († 1918 г.)
• 1880 г. – Фред Александър, американски тенисист († 1969 г.)
• 1881 г. – Тодор Хаджиев, български диригент († 1956 г.)
• 1888 г. – Никола Янев, български поет († 1921 г.)
• 1904 г. – Мариола Сиракова, българска анархистка († 1925 г.)
• 1912 г. – Светозар Вукманович-Темпо, югославски политик († 2000 г.)
• 1912 г. – Ервин Щритматер, немски писател († 1994 г.)
• 1914 г. – Стерьо Спасе, албански писател († 1989 г.)
• 1918 г. – Иван Будинов, български политик († 1993 г.)
• 1920 г. – Милко Балев, български политик († 2002 г.)
• 1926 г. – Никола Минчев, български режисьор († 2012 г.)
• 1928 г. – Лина Вертмюлер, италианска режисьорка († 2021 г.)
• 1934 г. – Павел Владимиров, български футболист († 1997 г.)
• 1935 г. – Валентин Старчев, български скулптор
• 1938 г. – Иван Попйорданов, български журналист
• 1940 г. – Артър Лафер, американски икономист
• 1941 г. – Дейвид Кросби, американски китарист
• 1941 г. – Тома Спространов, български журналист
• 1943 г. – Волф Вондрачек, немски поет
• 1945 г. – Борис Христов, български поет
• 1945 г. – Вим Вендерс, немски режисьор
• 1945 г. – Стийв Мартин, американски актьор
• 1947 г. – Даниел Стийл, американска писателка
• 1949 г. – Мортен Олсен, датски футболист
• 1952 г. – Карл Лъмсби, американски актьор
• 1953 г. – Джеймс Хорнър, американски композитор († 2015 г.)
• 1955 г. – Невелина Попова, български сценарист
• 1955 г. – Ясен Пенчев, български политик († 2007 г.)
• 1959 г. – Марша Гей Хардън, американска актриса
• 1959 г. – Меджик Джонсън, американски баскетболист
• 1960 г. – Сара Брайтман, британска певица
• 1962 г. – Мартин Минчев, български инженер
• 1963 г. – Еманюел Беар, френска актриса
• 1966 г. – Хали Бери, американска актриса
• 1973 г. – Джей Джей Окоча, нигерийски футболист
• 1973 г. – Стийв Хамилтън, шотландски пианист
• 1975 г. – Милен Иванов, български диригент и изпълнител на народни песни
• 1983 г. – Мила Кунис, американска актриса
• 1984 г. – Джорджо Киелини, италиански футболист
• 1984 г. – Робин Сьодерлинг, шведски тенисист
• 1985 г. – Ашлин Брук, американска порно актриса
• 1986 г. – Габриела Сабо, унгарска каякарка
• 1989 г. – Николай Благоев – Никс – певец († 2013 г.)

ПОЧИНАЛИ:

• 1433 г. – Жуау I, крал на Португалия (* 1357 г.)
• 1464 г. – Пий II, римски папа (* 1405 г.)
• 1727 г. – Уилям Крофт, английски композитор и органист (* 1678 г.)
• 1805 г. – Фредерика-Луиза фон Хесен-Дармщат, кралица на Прусия (* 1751 г.)
• 1872 г. – Спиридон Палаузов, български учен (* 1818 г.)
• 1879 г. – Иван Лазарев, руски офицер (* 1820 г.)
• 1880 г. – Стратфорд Канинг, английски дипломат (* 1786 г.)
• 1924 г. – Мелетий Велешки, български духовник (* 1868 г.)
• 1941 г. – Максимилиан Колбе, полски монах (* 1894 г.)
• 1941 г. – Пол Сабатие, френски химик, Нобелов лауреат през 1912 г. (* 1854 г.)
• 1944 г. – Кирил Маджаров, български писател (* ?)
• 1951 г. – Уилям Хърст, американски медиен магнат (* 1863 г.)
• 1955 г. – Хърбърт Пътман, американски библиограф (* 1861 г.)
• 1956 г. – Бертолт Брехт, немски драматург (* 1898 г.)
• 1957 г. – Асен Белковски, български поет (* 1879 г.)
• 1958 г. – Фредерик Жолио-Кюри, френски физик, Нобелов лауреат през 1935 г. (* 1900 г.)
• 1961 г. – Лионело Вентури, италиански изкуствовед (* 1885 г.)
• 1962 г. – Димитър Яранов, български географ (* 1909 г.)
• 1972 г. – Жул Ромен, френски писател (* 1885 г.)
• 1972 г. – Оскар Левант, американски пианист (* 1906 г.)
• 1977 г. – Александър Лурия, руски психолог (* 1902 г.)
• 1984 г. – Джон Прийстли, британски писател (* 1894 г.)
• 1988 г. – Атанас Яранов, български художник (* 1940 г.)
• 1988 г. – Енцо Ферари, италиански автомобилен инженер (* 1898 г.)
• 1994 г. – Елиас Канети, австрийски писател, Нобелов лауреат (* 1905 г.)
• 1996 г. – Серджу Челибидаке, диригент (* 1912 г.)
• 2004 г. – Чеслав Милош, полски поет, Нобелов лауреат през 1980 г. (* 1911 г.)
• 2006 г. – Адриан де Гроот, холандски шах майстор (* 1914 г.)
• 2007 г. – Тихон Хренников, руски композитор (* 1913 г.)
• 2009 г. – Илия Конев, български литературовед (* 1928 г.)
• 2016 г. – Херман Кант, немски писател (* 1926 г.)