/ХК/

Новият носител на регулярната световна титла на Световната боксова асоциация (WBA) в тежка категория Мурат Гасиев показа класа и джентълменство.

Руснакът навести неговия съперник и вече бивш носител на гореспоменатия пояс, Кубрат Пулев, след битката помежду им и върна титлата на Пулев като символ на уважение. 32-годишният боец от Владикавказ остава шампион, разбира се, но жестът му към Пулев бе демонстрация на спортсменство и уважение.

„Боксът е спорт. В моята родина уважаваме спортистите и по-възрастните. Винаги съм насреща, ако мога да помогна с нещо“, обърна се Гасиев към Кобрата, въпреки че един час преди това двамата разменяха крошета на ринга в Дубай.

Пулев отвърна с думите: „Уважение! Ти си добър боец!“

Вижте разговора между двамата боксьори и щабовете им тук:

/ХК/

• С песни и танци Ева Ралякова, Теодора Василева, Никола Костадинов и Виктор Иванов намират криле за полет към мечтите си
• Ана Дончева и Ралица Мерджанова създават следващо поколение артисти, които да вярват в силата на мюзикъла. С новата си продукция те отново издигат българската сцена до нивото на West End

Изкуството е свобода и няма как от нас да го отнемат.

В това са категорични четирима от малките герои в мюзикъла „Тайната на музиката“, цитирайки една от песните в спектакъла, който силно развълнува публиката с премиерата си на 18 ноември в зала 1 на НДК в София. И тепърва ще го прави в по-интимната обстановка на театър „Азарян“.

Ева Ралякова, Теодора Василева, Никола Костадинов и Виктор Иванов споделиха пред „24 часа – 168 истории“ своите емоции покрай изявата им в новия сценичен шедьовър на смелия тандем Ана Дончева (изпълнителен продуцент) и Ралица Мерджанова (хореограф). Много бързо, след като сбъдват изключително сложния мюзикъл „Книгата на мечтите“, двете се хвърлят в това ново предизвикателство, издигайки българската сцена до нивото на West End. Този път създават класически мюзикъл по учебник и преживяване, което е много лична история на Александър Чобанов (идея и либрето), наелектризирана от Любомир Денев-син (музика и оркестрация, диригент) и Михаела Филева (текстове на песните) и режисирана по най-добрия начин от Уест Хейлър под продуцентството на Fest Team.

„Колелото на съдбата се обърна и както ние преди време поверихме „Книгата на мечтите“ на Александър Чобанов, сега той ни повери „Тайната на музиката“. Така отново заедно успяхме да сбъднем всичко по най-добрия начин“, признава Ралица.

„Когато нещо е истинско, то се усеща. И е по-хубаво. Използваме 90-те като фон на историята, но това, което се случва и през което минават героите, е същото през което минават хората всеки ден и ще минават и след 1000 години. Общовалидна история, която не засяга само времето на прехода“, обяснява Ани.

Отначало в екипа имат колебания дали Уест Хейлър ще усети, както би могъл един балканец, българската действителност в това много особено време, или трябва да се търси режисьор, който е по-близък до нашата народопсихология. Но в крайна сметка избират отново да се доверят на Уест. Към него се присъединява и асоциираният режисьор Мила Люцканова, с която вече са работили като тандем.

„Радвам се, че така решихме, защото не сбъркахме. Той познава характерите ни, което е изключително важно, защото мюзикълът е един силно колаборативен процес и трябва да има много сериозно доверие между членовете на екипа, и то особено между тези, които носят творческата енергия, защото иначе се ще се получи едно хилаво бебе“, сигурна е Дончева.

„Неминуемо, когато правиш такова нещо, искаш да бъдеш обграден с хора, които ще скочат заедно с теб, ще си имате доверие и ще си давате свобода“, казва Мерджанова.

„Тайната на музиката“ е абсолютно авторски продукт, изискващ много работа и стриктна организация. На сцената се изявяват опитните звезди Владо Михайлов, Владо Зомбори и Михаела Филева, Цветелин Павлов от Столичния куклен театър и Вяра Табакова от Народния театър, които минават през сериозен кастинг за ролите си, но през най-големите изпитания със сигурност преминават малките артисти.

„Истината е, че децата имат една неподправена сила, която в моментите, в които възрастният малко се притеснява или дърпа назад, детската енергия дава криле на всички – признава Ралица. – В същото време децата са невероятни късметлии да могат да работят с такива артисти и да се учат от тях. Така че смятам, че за всички, които бяха на сцената, това беше много зареждащо и обогатяващо преживяване“.

Освен всичко децата започват репетиции два месеца преди другите и полагат много труд, за да се покажат в най-добрата си светлина. Всеки ден танцуват и пеят по пет-шест часа, но въпреки всичко Ева е категорична: „Наистина си струваше. А и когато си с готини хора, репетициите просто минаваха адски бързо.“

Ралякова е в една от главните роли – на Ема. Тя е ученичка в Първа английска езикова гимназия с профил „Чужди езици – английски/испански език“, като започва да се занимава с музика още на 5-годишна възраст.

„Моята любима сцена от мюзикъла е финалната – споделя Ева. – Най-голямата трудност за мен беше това, че моята героиня е фурия от емоции, които сменя много рязко, и аз трябва да изкарам всяка една така, че хората да направят разликата и наистина да го усетят. На премиерата обаче лично аз не усещах притеснение. На репетициите беше доста по-трудно, докато после вече си подготвен, правил си го 1000 пъти и си по-спокоен.“

Със сигурност малките артисти знаят, че каквото и да стане, могат да разчитат на Ралица, която определят за техния спасител във всички трудни ситуации.

„С Рали работихме от най-много време – обяснява Ева. – Тя много ни подготви и психически, да сме възможно най-дисциплинирани. Смятам, че ако не беше Рали, може би нямаше да се справим толкова добре. Но също така мисля, че ако дори един човек го нямаше от целия екип, нямаше изобщо да се получи това, което стана.“

Никола Костадинов, който играе малкия Кънчо, допълва, че това преживяване ще остане в сърцата на всички.

„Още от първия ден след кастинга, когато се събрахме всички, просто усетихме, че ще се получи нещо много хубаво – казва Никола. – Сега дори като отидеш на училище, не е същото, защото ти липсват другите, с които си бил всеки ден толкова време. Чакаш момента да се видите, да се прегърнете, да си поговорите. Просто това е приятелство за цял живот, което стана между нас. Това е най-ценното. Иначе за мен най-голямата трудност беше актьорското майсторство. И със сигурност на репетициите беше много по-сложно, отколкото на премиерата, когато тези два часа на мен ми се сториха като половин час. Вече си го правил много пъти, а и публиката не знае либретото и дори да сбъркаш нещо, те няма да разберат. Беше много забавно“.

В същото време децата не крият, че в бекстейджа покрай преобличанията с костюми и еуфорията всички тичали нагоре-надолу в пълна какофония, макар това изобщо да не си проличава за публиката.

„Когато излязох за последната сцена, в която побеждаваме Кънчо, бях по чорапи и без обувки, защото нямах време да се обуя“, признава си Виктор Иванов, който е в ролята на Киро Кремоната.

Той е на 12 години, но от много рано показва, че е роден за сцената. Виктор свири на пиано и ударни инструменти, като е част и от Dance Station, клас хип-хоп, където танцът му помага да изразява емоции.

„За мен най-трудно беше да седя на едно място по време на репетициите, защото не можех да спра да се движа. Но мисля, че премиерата беше по-напрегната, защото точно два часа преди това се направиха толкова много промени. По принцип аз бях на кастинга за една от другите роли – на Митьо, за която не ме избраха. И октомври месец се обадиха на майка ми, че ще ми дадат шанс с другата момчешка роля – на Киро. Честно казано, бях в шок. Не знаех дали да участвам. Но ако не бях приел, щеше да бъде голямо разочарование.“

За всяка от главните роли са кастнати по няколко деца, за да се гарантира, че при всякакви обстоятелства шоуто ще продължи. Но самите те признават, че между тях няма никаква завист и лоши емоции, а напротив – всички се подкрепят и всеки стиска палци на другите, чакайки да разберат кой ще играе на премиерата и кой в последващите представления. Само Теодора Василева вече знае, защото за персонажа на Моника (момиче от ромски произход) шестокласничката няма смени и е единствен избор, носейки голяма отговорност на плещите си. Тя е талантливо дете с ярко изразени актьорски заложби и вокални способности.

„Наистина беше много вълнуващо и имаше много адреналин по време на премиерата. Най-яката сцена беше финалът, защото тогава бяхме всички заедно – казва Теодора. – В началото на всичко си мислех, че няма да се справя с танците, но сама си доказах, че наистина мога. За мен мюзикълът е един много различен свят от този, в който сме. Искам пак да участвам в подобно нещо. И един ден може би да бъда актриса“.

По въпроса за мечтите и бъдещето Никола няма никакво съмнение, че всеки от тях е добър в това, което прави, и ще стигне високо там, накъдето е тръгнал. В изкуството.

„Музиката е начин да се изразяваш и е много яко да можеш да пееш. Човек се ражда с това. В смисъл, че музиката му е в кръвта – смята Никола. – Без нея не може да се живее. Не само музикантите, но и хората по блоковете, хората в задръстванията, хората навсякъде по света, защото без музика животът просто е скучен.“

Виктор е напълно съгласен, че музиката и танците са начин на живот: „Не мога да си представя да живея без тях, честно казано. Раздвоен съм дали искам да стана певец, танцьор или нещо друго. Артист, свирещ на някакъв инструмент. На барабани, перкусии най-вече. Но мисля, че танците и пеенето най-много ме влекат, така че се надявам да стана нещо като актьор и да участвам в още много проекти. Но този със сигурност ще остане в сърцето ми завинаги.“

Ева също се надява да продължи по пътя на изкуството и за нея главната причина да участва в мюзикъла е този страхотен опит, който да ѝ бъде полезен за бъдещето.

„Фокусирана съм върху това да се развия в актьорското майсторство и музиката, но се старая във всичко и наблягам на училището, за да имам резервен вариант все пак. За всички нас този мюзикъл е първа голяма възможност за изява и невероятно преживяване“.

Малките таланти са голямата инвестиция, която правят Дончева и Мерджанова в бъдещето. Те възпитават и създават следващо поколение артисти, които да вярват в силата на мюзикъла и по някакъв начин да го припознават като изкуство за себе си, тъй като в България няма такава школа за малки деца и традиция. Но Ани и Ралица не за първи път започват от нулата и чупят стереотипи, създавайки продукции, изглеждащи непосилни за родните културни ширини.

Тяхната тайна е, че просто са така устроени – да не се отказват и да правят всичко с любов. А късметът им е в това, че животът ги е срещнал една с друга и продължава да ги среща с правилните хора, с които да скачат смело и високо. Те пазят още много идеи в ръкава, чакащи най-правилния момент да бъдат сбъднати.

„Тайната на музиката“ ще има представления в театър „Азарян“, за който всъщност е създаден, на 21 и 22 февруари, както и на 25 и 26 април и 13 и 14 юни.

Творчески екип

Режисура: Уест Хейлър

Aсоцииран режисьор: Мила Люцканова

Либрето и оригинална идея: Александър Чобанов

Музика, оркестрация и диригент: Любомир Денев-син

Текстове на песните: Михаела Филева

Хореография: Ралица Мерджанова

Сценография: Елица Георгиева

Костюми: Сърджан Кръстевски

Вокален педагог: Гьорги Георгиев – Aнтика

Продукционен екип

Изпълнителен продуцент: Ана Дончева

Организатор продукция: Венцислава Асенова

Визуална идентичност: Jeason Brad Lewis

Актьорски състав:

Михаела Филева

Владимир Зомбори

Владимир Михайлов

Цветелин Павлов

Вяра Табакова

Ева Ралякова

Сияна Зонева

Теодора Василева

Алина Данчева

Боян Георгиев

Андрей Манов

Виктор Иванов

Никола Костадинова

Максим Петков

Ансамбъл:

Божидара Иванова

Емилия Радичева

Мирослав Узунов

Павел Тодоров

В ход е укрепване на  участъци от общински пътища в троянския кв. „Попиша“ и с. Горно Трапе, съобщи на пресконференция инж. Николай Райковски, заместник-кмет на община Троян. И двата обекта са финансирани по Инвестиционната програма за общински обекти като стойността на обекта в Троян е 479 590 лв., а на този в с. Горно Трапе – 1 063 910,15 лева.

Към момента обектът в кв. „Попишка“ е изпълнен на около 80 процента, като най-тежките конструктивни елементи са завършени. Очаква се до края на годината да бъдат изпълнени обратният насип и новата пътна основа, което ще позволи промяна на временната организация на движение и премахване на светофарната уредба. При подходящи метеорологични условия след това ще бъдат извършени асфалтовите и останалите довършителни работи.

Изпълнител на строително-монтажните работи по обекта е „Пътприбор“ ООД – София, а строителният надзор се извършва от „Макрисия“ ЕООД – Варна, които са избрани след провеждане на процедури по Закона за обществените поръчки.

Проектирането на укрепването е възложено още през 2016 г., като през 2017 г. фирмата, спечелила поръчката – габровската „Фичето“ ЕООД предава инвестиционен проект, включващ предложения, базирани на геоложките проучвания за стабилизиране на компрометирания участък.

Геоложките проучвания препоръчват изграждане на укрепителна конструкция по външната лента за ограничаване на деформациите, облицована отводнителна канавка по вътрешната лента, пълна стабилизация и подмяна на деформираните насипи и теренна основа, както и осигуряване на ефективно отводняване, за да не се стичат повърхностни води по откоса.

За ограничаване на деформациите проектът предвижда изграждане на 85-метрова пилотно-анкерна укрепителна система по външната страна на пътя, надеждно отводняване чрез облицован окоп и нови бордюри и борд от външната страна, подмяна на пътната основа от външната страна за постигане на необходимата коравина за намаляване на деформациите и цялостна рехабилитация на останалата част от пътното платно.

Проектант на укрепването на пътя в с. Горно Трапе е друга габровска фирма – „Бондис“ ООД – Габрово. Укрепването е необходимо заради пропадания, лошо отводняване и влошено експлоатационно състояние на пътя, като проектът цели подобряване на носимоспособността, безопасността и отводняването.

Предвижда се укрепване на три участъка чрез пилотно-анкерна конструкция с обща дължина 70 м, както и пълна реконструкция на пътното платно с широчина 5 м. Проектът стъпва на инженерно-геоложки доклад и геодезическо заснемане на най-проблемните зони.

Изпълнител на строителството отново е „Пътприбор“ ООД, оферирала най-ниска цена. Строителният надзор се осъществява от „Астра Консулт“ ЕООД, посочи заместник- кметът. По думите му този обект също е в напреднал етап на завършеност, така че има добра пътна проходимост.

Инж. Райковски подчерта, че и в двата участъка няма регистрирани свлачища и никога не е имало твърдение за това. Проектите са съобразени изцяло с геоложките условия и смятам, че това ще гарантира най-добри резултати, след реализиране на проектите, добави той.

Очаква се и двата проекта да бъдат финализирани в края на март 2026 г.

/АВ/

Анже записа убедителна домакинска победа с 4:1 над Нант в първия двубой от 16-ия кръг на Лига 1.

Това бе шести триумф за тима през сезона и преди останалите срещи от кръга клубът заема 9-ото място в подреждането.

Нант инкасира деветото си поражение от началото на кампанията и трето поред в лигата, като остава на 17-а позиция – предпоследна – с равни точки с последния Метц, който обаче има мач по-малко.

Анже откри резултата в 17-ата минута чрез попадение от дузпа на алжирския халф Химад Абдели.

В 60-ата минута Сидики Шериф удвои аванса на домакините и им даде по-голямо спокойствие.

Фабиен Сантонз върна надеждите за гостите в 81-ата минута, намалявайки на 2:1.

Реакцията на Анже не закъсня – Аруна Джибиран направи резултата 3:1 в 85-ата минута, а Лилиан Раолисоа оформи крайното 4:1 в четвъртата минута на добавеното време.

..още
..по-малко

„Нищо не можеш да счупиш така, както можеш да счупиш сърцето…“. Лили Иванова изпя за първи път в София новата си песен, чиято премиера бе наскоро в Пловдив. Музиката на Огнян Енев е по текст на Мартин Карбовски.

„Песните ѝ не звучат като репертоар, а като откъс от биография“, коментира пред БТА музикант. Той бе сред изправената на крака публика в изпълнената до краен предел зала 1 на НДК. На 12 декември бе първата от двете финални вечери от тазгодишното турне на Лили. 

„Емоцията е нещо, което трудно се побира в жанрови рамки – тя е смесица от уважение, трепет, ритуал и почти религиозно преживяване“, казва дама, която тази година е била и на предишните два концерта в София – на 14 февруари в Joy Station, и на 19 май – в Народния театър.

Още след втората песен – „Две белега“, се носеха викове „Браво, Лили!“, а след „Чуй душата ми“, „Студ“ и „Сълза“ –„Обичаме те, Лили“. Преди „Ако спра да обичам“ последва пауза от броени секунди, в която изпълнителката отпи глътка и вода с малко мед, обяснявайки с усмивка, че това „малко гориво“. 

„Малко гориво, много енергия и още повече дух, пред който можеш само да се поклониш. Това не е просто концерт, а момент, за който хората се подготвят – понякога месеци“, сподели 32-годишна майка от Варна, която бе в компанията на двете си деца.

Сред изненадите бяха нови аранжименти на „Искам те“ и „Любовта е живот“ – два от най-големите хитове на Лили Иванова, записани в периода 1982-1984 г. Последваха „Ненужен спомен“, „Този свят е жена“, „Невероятно“, „Бурната река“. „Първите песни поддържат напрежение, а после идват онези ключови моменти, в които залата избухва – с аплодисменти, възгласи, понякога със сълзи. Не просто слушаш музика, а преживяваш памет, срещаш легенда и излизаш с усещането, че си бил свидетел на момент, който няма как да се повтори по същия начин“, казват хората са своята любимка. 

След представянето на музикантите си, звездата изпя „Честит рожден ден!“ на Антоан Хадад, който се грижи за звука и осветлението на нейните концерти през последните години.

Своеобразната кулминация на вечерта бе очакваният от всички триптих – „Щурче“, „Детелини“ и „Ветрове“. „Укротяването“ на екзалтираната публика бе с 12-минутна версия на Camino – песента, която Лили Иванова пее от самото начало на своята кариера – през 1961 г.

„Благодарни сме, че тя все още е тук, че гласът ѝ носи същата искреност, че продължава да пее все едно е за първи път“, коментираха хората след края на почти двучасовия концерт.

На сцената, освен Grand LI Orchestra, бе оркестърът на Националния музикален театър с диригент маестро Константин Добройков. В бенда на Лили са Огнян Енев (пиано, тромпет, саксофон), Иван Йорgанов-Чери (kuтapu), Xpucmo Мuxaлkoв (бас kuтарa), Орлин Цветанов (цигулка), Росен Ватев (уgаpни), LatiDa (беквокали) и Ангел Дюлгеров (китари, цигулка), който e музикален продуцент на целия репертоар.

Един Александър Везенков отново не стигна за победа на „Олимпиакос“ в Евролигата. 

Българската звезда в баскетбола бе №1 за отбора си с 22 точки, но гръцкият шампион отстъпи 85:98 в гостуването на „Барселона“. За „Олимпиакос“ това е шеста загуба от началото на новия сезон в най-силния турнир на континента. Воденият от старши треньора Георгиос Барцокас състав направи ужасна трета четвърт, която домакините взеха 30:17. 

На 16 декември „Олимпиакос“ приема „Валенсия“. Още не е ясно кога ще се се изиграе мачът с шампиона „Фенербахче“, който бе отложен заради протеклата от поройния дъжд зала в Пирея. 

Изказване на треньора на Шумен Росен Барчовски след срещата от 11-ия кръг на Националната баскетболна лига (НБЛ) между Черно море Тича и шуменския тим, завършила 107:74 за домакините.

Росен Барчовски (треньор на Шумен) – „Коментарът не е труден за този мач. Не успяхме да се противопоставим. Само през първата част донякъде. После надделяха във всяко едно отношение – и като атлетизъм, и като класа, и като дължина на състава, и опит.

Не можахме, не сме готови все още за това ниво баскетбол. Много млади момчетата са, трябва време, трябва търпение и подобрение в селекцията. Липсваме Джейлън Барр, който получи някакво възпаление в коляното. Вероятно ще вземем и още някои играчи, ще изглеждаме по друг начин. Проблемът е, че не можем да домакинстваме. Отборите не искат, доколкото разбрах, да играят в малката зала в Шумен. Не знам как ще го решаваме този въпрос.

Ние реално сме играли един мач в Шумен и всичко друго е навън. Това град има този отбор, за да играе вкъщи. Силно се надявам, да се направи някакъв компромис. За нас това е важно, да играем и пред собствена публика, защото такъв отбор, млад отбор, само да гостува не е добър вариант.

Ами, не, ако някой ми познава кариерата, бил съм и в Б група, в Русе, бил съм и в 2-та и 3-та дивизия в Португалия. Бил съм на всякакви места, аз си обичам професията. Няма никакво значение какъв е отбора, важно е да се работи с любов.

Надеждата ми е да подобрим играта, да се върнем като домакини, да привлечем публика, да спечелим някой друг мач и да се готвим за догодина да изглеждаме по съвсем различен начин. Тази ще е друга.“