НАП напомни по телефона на 203-ма добруджанци за неплатени данъци

17 400 000 лева просрочени данъчни и осигурителни задължения внесоха  добруджанци до края на юли след предприети действия от публичните изпълнители в местния офис на приходната агенция. По искане на органите на МВР, Агенция „Митници“, съдилищата и други държавни институции добричките данъчни са събрали 525 хил. лева от лица, които са „пропуснали“ да заплатят в срок наложените им глоби и наказателни постановления.
Ръководството на офиса е провело срещи с 49 длъжници, които имат просрочени задължения в размер на над 5000 лв. След проведените срещи доброволно внесените суми в бюджета надхвърлят 290 хил. лева. 203-ма добруджанци  бяха подсетени по телефона от НАП в края на месец юли, че имат просрочени данъчни задължения.
Телефонният контакт и личните срещи с длъжниците на приходна агенция се налагат като един бърз и ефективен метод за насърчаване на доброволното изпълнение на просрочените данъчни и осигурителни задължения. От НАП Добрич съветват лицата и фирмите, които имат временни затруднения за заплащането на просрочени  задължения, да потърсят контакт с публичните изпълнители от местния офис на Агенцията, за да бъде намерен начин за тяхното разсрочване и да се избегне налагането на принудителни мерки за тяхното събиране.
От началото на годината 20 фирми от региона са поискали и получили от НАП Добрич разрешение за неотложни плащания. Разрешенията за неотложни плащания позволява на фирмите да ползват за дейността си част от постъпващите по запорираната сметка суми, а останалата част да отиват за погасяване на просрочените данъчни и осигурителни задължения към бюджета.
Спрямо лицата, които отказват контакт с НАП и  не изпълнят доброволно своите задължения, се стига до прилагането на крайни мерки, като запор на банкови сметки и изземане на парични средства от касите на длъжниците. През месец юли публичните изпълнители от добричкия офис са посетили и иззели паричните средства от касите на 5 обекта. Сред тях са 2 магазина за автомобилни части, магазин за дрехи и питейни заведения. НДТ

Екипът на Областния информационен център представи проекто наредбата за прилагане на подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ пред близо 50 кметски наместници, експерти от Община Добричка и другите общини от Областта.

По време на информационното събитие екипът запозна аудиторията с наредбата за прилагане на подмярка 7.2. от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г.
Допустими за финансова помощ ще бъдат разходи за строителство, реконструкция, рехабилитация, изграждане, обновяване, ремонт на сгради и помещения. Възможно ще бъде закупуването на нови транспортни средства, оборудване и обзавеждане до пазарната им стойност. Придобиването на компютърен софтуер, авторски права, разходи за хонорари на архитекти, инженери и консултанти също ще бъде финансирано по подмярката.
Допустимите кандидати са общини на територията на селски райони, ВиК оператори в агломерации под 2 000 е.ж., юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) и читалища.
Максималният размер на общите допустими разходи за целия период на прилагане на ПРСР 2014 – 2020 г. по мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ за един кандидат община е 10 000 000 евро.
Обсъдени бяха още видовете плащания и гаранциите, които се изискват към тях. Подробно бяха представени и основните изисквания към проектите, начина на подаване на заявленията за подпомагане, тяхното разглеждане и оценка от страна на Разплащателната агенция (РА).
Срокът за изпълнение на проектите следва да бъде до 24 месеца от датата на подписването на договора за предоставяне на финансова помощ с РА за ВиК и ЮЛНЦ, а за общини и читалища до 36 месеца. НДТ

„На мен ми беше връчен одитен доклад от Сметна палата, който към днешна дата не може да бъде оповестен официално, тъй като е предварителен и съм подписал декларация, в която се казва, че все още нямам право да го оповестявам“, каза пред журналисти кметът Йордан Йорданов.

Той увери, че на следващ етап, когато този доклад стане официален, той ще бъде публикуван и на страницата на Сметна палата, коментари кметът Йордан Йорданов. Той изрази надежда, че докладът в по-кратки срокове ще бъде финализиран.
Според съобщение на сайта на Сметна палата, на 7 юни на кмета на Добрич Йордан Йорданов е връчен проект на одитен доклад за извършен одит от Сметната палата, съобщава контролната институция на сайта си.  Проверката е била за съответствие на управленските решения при планирането и възлагането на обществени поръчки, изпълнение на сключените договори и действията по придобиване, управление и разпореждане с имущество в изпълнение на стратегия за общинска собственост в Община Добрич  за периода от 1 януари 2013 г. до 30 юни 2014 г.
На 9 юни такъв проект на одитен доклад е връчен и на Детелина Николова, която в проверявания период е била кмет на Добрич.
От Сметната палата информират, че лицата, ръководили одитираната организация през одитирания период, могат да получат екземпляр от проекта на одитния доклад и да се запознаят по своя инициатива с одитните доказателства.
НДТ

Над 10 167 000 лева собствени приходи влязоха в бюджета на община Добрич към края на полугодието, съобщи заместник-кметът по финансите Елка Димова. Постъпленията представляват около 54 на сто от финансовия план за годината. Акумулираните средства са с едно-две на сто повече спрямо същия период на 2015-а.

Най-голямо е изпълнението на данъчните приходи – над 64 на сто спрямо годишния план, информира заместник-кметът като поясни, че обичайно през първото шестмесечие данъкоплатците са по-активни, защото ползват отстъпки. Общината е събрала общо от данъци близо 4 180 000 лева.
Най-слаби са постъпленията от продажба на дълготрайни активи, но през второто полугодие предстои обявяването на общински търгове, допълват от кметската управа. НДТ

Източноевропейски страни са заплашени от възможността да бъдат лишени от милиарди евро европейско финансиране като наказателна мярка за отказа си да участват в спорната схема на председателя на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер за квотно разпределение на бежанци. Това съобщи „Дейли телеграф“, като се позова на изтекли в медиите протоколи от заседание на ЕК от 4 май.

По-рано този месец той предложи постоянна система за автоматично разпределение на бежанци в ЕС в случай на бъдеща криза, припомня вестникът. Държави, които откажат да участват, ще бъдат глобявани с до 250 000 евро на бежанец. Чехия, Унгария, Словакия и Полша се противопоставят яростно на плана, като отстояват тезата, че той погазва правото на всяка държава да провежда собствена политика в областта на предоставянето на закрила.

Съпротивата е движена и от широко разпространената антипатия към имиграцията на мюсюлмани в някои страни. Държави, за които се прецени, че не проявяват солидарност, като не приемат бежанци, може да загубят достъпа си до кохезионните фондове, е било предупредено на заседанието на европейските комисари от 4 май. Полша е най-големият нетен бенефициент на средства от бюджета на ЕС, като за 2013 г. е получила 13 милиарда евро.

Германия – основната сила, която стои зад схемата за квотно разпределение, е допринесла за еврофинансирането нетно с 15 млрд. евро, повече от която и да било друга страна, отбелязва „Дейли телеграф“. „Има опасност солидарността на ЕС към държавите членки, които са нетни бенефициенти на кохезионни фондове, да бъде поставена под въпрос, ако няма реципрочна солидарност по управлението на бежанската криза“, е казано на заседанието според протоколите. „Ако предоставянето на кохезионни фондове бъде поставено под въпрос, това ще окаже значително въздействие върху вътрешните работи на ЕС, както и върху фундаменталните му ценности, в частност върху солидарността между държавите членки.“ Юнкер, от своя страна, е казал, че съществува “ много истинска опасност солидарността в блока да бъде поставена под въпрос във всички области на политиката на съюза, ако не бъде приложена по отношение на приема на бежанци“. Солидарността не е „еднопосочна улица“, е предупредил той на заседанието. Дипломати окачествиха като „лудост“ решението на председателя на ЕК отново да се връща към отровилия отношенията в съюза план, който предизвика скандал миналото лято.

Тогава източните държави членки бяха принудени да приемат схема за разпределяне на 160 000 души из целия съюз. Досега са разселени едва 1500 души, отбелязва „Дейли телеграф“. Димитрис Аврамопулос, европейският комисар по миграцията, разкритикува отношението на някои държави членки като несъответстващо на европейските идеали. Новите предложения на ЕК от този месец предизвикаха бурна и враждебна реакция, когато бяха обявени. Чешкият вицепремиер Павел Белобрадек оприличи плана на печално известното споразумение от Мюнхен през 1938 г. между Хитлер и тогавашния британски премиер Невил Чембърлейн, което разделя Чехословакия. „На нас чехите този спор за квотите ни напомня за един момент от историята, когато са вземали решения за нас без нас“, каза той.

„И затова сме доста чувствителни по темата.“ Полският министър на външните работи Витолд Вашчиковски заяви: „Още се чудя дали това предложение наистина е сериозно, защото ми звучи като някаква идея, която е била обявена в деня на шегата Първи април“. http://bgjournal.info