В северозападна България има много красиви места, които всеки българин трябва да посети. Едно от тях са Белоградчишките скали. Отбелязани са като природна забележителност през 1949 година и заслужено се нареждат сред 100-те национални обекта на България. През 2007 година страната ни участва в международен конкурс, обхващащ 222 държави, претендентки за новите чудеса на света. Там Белоградчишките скали, не успяват да се класират сред 28-те финалисти, но се нареждат измежду 77-те, което е голям успех и повод да се прослави отново България.

Този природен феномен се намира в близост до град Белоградчик. Скалите се простират на 30 км. дължина и 3 км. ширина. От запад на изток се разгръщат от рида Ведерник и достигат до село Белотинци. Заемат площ от 50 м2 в Стара планина. Представляват жълто-червени каменни скулптури, които се извисяват до 200 метра височина. Времето ги е изваяло в причудливи форми, а човешката фантазия им е дала интересни имена. И до днес се разказват легенди, които правят мястото притегателен туристически център, обгърнат в красота и мистика. Твърди се, че са били нужни милиони години на природата, да създаде тези скални образования, които са били дъно на море. Нека да разгледаме как точно е станало това.

Образуване
В края на палеозойската ера, поради настъпилия херцински тектоничен период, земната маса около Белоградчик представлявала високо издигната суша. Значително по-късно през периода триас, на това място се оформило дъно на море. Под въздействието на външни сили земната кора започнала да се заравнява и потъва. Във всички водни басейни се отлагали чакъл, пясък, глина, които с времето се утаявали и образували величествени и огромни конгломерати. Под влияние на водата придобивали заоблен и загладен вид. Специфичният червеникав цвят на скалите се придобил благодарение на железните окиси и хидроокиси. С течение на времето, през юрския период, по пясъчниците се натрупвал варовик. В резултат от текстонски движения районът останал на сушата, като релефа се нагънал и в следствие на това варовика претърпял промени, и довел до напукване на конгломератите. Последвала ерозия на високите части и варовиците под силата на променливите климатични условия са се разрушили, а под тях са се разкрили напуканите кангломерати. Образували са се над 100 пещери и скали с чудни форми.

Скални групи
За по лесен ориентир Белоградчишките скали са разделени на няколко групи.
•    Източната Фалковска група обхваща скалите: „Момина скала“, „Пчелен камък“, „Орлов камък“, „Боров камък“;
•    Централната най-известна и внушителна група обхваща скалите: „Монасите“, „Лъвът“, „Камилата“, „Мечката“, „Кукувицата“, „Хайдут Велко“, „Конникът“, „Мадоната“, „Дервишът“, „Метохът“, „Адам и Ева“, „Овчарчето“, „Ученичката“, „Мислен камък“, „Гъбите“;
•    Западната група е наречена Збеговска, известна, като алпийската, тъй като скалите са стръмни и разположени покрай пропасти. Тука са включени: „Еркуплия“, „Магаза“, „Борич“, „Близнаците“;
•    Четвъртата група се намира на 4 км. източно от гр. Белоградчик и обхваща скалите около Латинското кале и Лепенишката пещера;
•    Петата група се намира около селата Гюргич и Белотинци;

Белоградчишка крепост
Сред скалите на Белоградчик, може да видите една от най-запазените крепости в България наречена Калето. Тя е паметник на културата, имащ национално значение и е част от стоте национални обекта. Простира се на 10 210 м2. Изградена е още преди основаването на България, тогава, когато земите ни са били част от Римската империя. При построяването ѝ, са използвани естествените огромни скали с височина над 70 метра. Всъщност, построени са само две стени от северозападната и югоизточната страна. Те са високи 12 метра с дебелина в основата си 2,5 метра. Ясно очертани са три крепостни двора отделени един от друг от масивни порти, обковани с желязо. Отначало крепостта е използвана само за наблюдение, но след това придобива и отбранителна функция.
По времето на Иван Страцимир крепостта е укрепена и разширена. Османската империя успява да я превземе през 1396 година и турците също я разширяват. Съществени реконструкции претърпява през 1805 – 1837 година. Османците ѝ придават харктерния за тях стил, а освен това добива и европейско излъчване, поради италианските и френски инженери, които са допринесли за сегашния ѝ вид. По време на Белоградчишкото въстание през 1850 година укреплението е изиграло важна роля. Организаторите на въстанието били изкарани през тунелите на крепостта и убити чрез обезглавяване. Днес там има паметник, който да напомня за тези страшни събития от историята ни.  От сръбско-българската война през 1885 година до сега там не се е проливала повече кръв.
Легенди
Множество легенди се разказват за Белоградчишките скали, които народа ни е предавал от уста на уста векове наред. Истории, които завладяват всеки заслушал се в тях, а скалите и до днес се издигат величествено с причудливите си форми, оставяйки без дъх всеки докоснал се до красотата им.
Неслучайно „Момина скала“ носи това име. Формата ѝ наподобява глава на младо момиче. Скалата „Пчелен камък“ е наречена така, поради множеството кошери на диви пчели, които са около нея, а когато се завихрят ветрове, покрай скалата „Кукувицата“ хората чуват песента на птичката.
Историята за „Боров камък“ разказва, че ергените използвали скалата, за да се надпреварват, кой ще я изкачи най-бързо. Този, който победи, си избирал за жена най-хубавото момиче в околността и можел да стане войвода. Така, веднъж овчаря Божан успял да победи. Той си бил харесал Елка, но за нещастие разбрал, че била отвлечена от турците. Водил стадото всеки ден по стръмната скала, та чак до върха. Наблюдавал от там турския чифлик и свирел с кавала си тъжни мелодии. Един ден потънал в мъката си, не забелязал овена, който искал вниманието му. Така улисан, животното го ударило със мощните си рога и двамата паднали в подножието на скалата, а след тях и цялото стадо.
Друга легенда разказва за намиращия се до него „Орлов камък“. Природата там била пълна със всякакви животни и птици, но орлите били едни от най-величествените. Хармонията била нарушена от племе, заселило се в околността. Независимо, че имали достатъчно други животни за прехрана, младите момчета решили да ловуват орли. Племето се кланяло на Бога Орел и старейшините и жреца забранили на младежите това им забавление. Младата им кръв кипяла и никой от тях не се вслушал в заповедта. Едно от момчетата, което се казвало Властимир, веднъж сънувало странен сън. Богът Орел му се явил и му казал, че ако продължават да избиват орлите, рано или късно ще ги настигне голямо нещастие. Така един ден по време на поредния лов, станало нещо чудно. Всички стрели се връщали и пронизвали собствениците си. Това не подминало и Властимир, който в последния си дъх разказал на брат си Станимир за съня си. Племето научило от Станимир за това и започнало да се моли за прошка. На третия ден се появил млад орел. който държал в клюна си перо. Орлите простили, но повече не се появили над „Орлов камък“. Останала само скалата, да напомня за гордите и силни птици.
Централната част на Белоградчишките скали е една от най-внушителните. Там се разказвали легенди, които с времето придобивали няколко различни варианта. Една от тях е за красавицата Вита. Всички са се възхищавали на неземната ѝ хубост. Вита пасяла овцете и козите на родителите си и по цял ден слушала медения кавал на един овчар, който постепенно обикнала истински. Един ден в дома ѝ дошъл игумена на манастира и оставайки поразен от красотата ѝ, посъветвал майка ѝ и баща ѝ да я скрият от злите очи и хорските приказки. Така и направили, понеже много се уплашили да не ги сполети нещо лошо и да се почернят за цял живот. В манастира калугерките ѝ дали ново име – Витиния. Гаснела Витиния зад тежките порти на девическия манастир и слушала отдалеч песента на младия овчар, а сърцето ѝ плачело безутешно. След като научил, че любимата му станала монахиня, овчарят отчаян също приел монашеството. Но не минало много време и той не успял да се удържи да не види Витиния. Една нощ застанал под прозореца ѝ и я повикал. От тогава срещите на двамата влюбени зачестили. Така минала почти година без никой да забележи и заподозре за тайната, докато един ден от килията на младата монахиня не се чул плач на бебе. Не могли да простят греха ѝ. Изгонили я с детето на ръце и я проклели, понеже била срам за благочестивия им живот. В този миг, докато Витиния се отдалечавала, настанал силен земетръс. И двата манастира се сгромолясали, а разбягалите се калугери и монахини се вкаменили. Вкаменила се и младата майка с детето на ръце, вкаменил се и нейният любим-монахът Лука. Именно те са „Монахинята“ и „Монахът“, а под тях „Метохът“ с вкаменените монаси. Легендата има и друг вариант, според който любимия на Витиния бил римлянина Антонио, който дошъл да я търси на бял кон. Днес в Централната част могат да се видят още „Конникът“ и „Мадоната“, символизиращи двамата влюбени.
Има легенда за скалите „Ученичката“, „Дервишът“ и „Мечката“, която хората разказват и до днес. По време на турското робство в околността живеела много красива девойка, която се казвала Латинка. Тя била още ученичка, но нейната хубост не останала незабелязана от дервиш на име Абдия. Латинка имала любим – момъка Милотин, красив, едър и силен младеж. Турчинът много ревнувал от него, но знаел, че не може да се мери със силата му, затова наговорил лъжи пред конака само и само да го отдалечи от любимата му. Затворили Милотин в килия, а Латинка го чакала на уговореното им място, но вместо него пред очите ѝ изскочил дервишинът. Обезумял от страст я подгонил, а тя хукнала да бяга между скалите, чудейки къде да се скрие. Сърцето ѝ биело лудо, турчина почти я настигал, а пред нея не щеш ли се появила мечка, за която тя била чувала и преди. Започнало момичето да се моли на Господ да я спаси. Молила се горещо да я превърне в камък, но само да не попада в лапите звяра нито в ръцете на Абдия. Бог чул молитвите ѝ – в един миг тя се вкаменила, а с нея и турчина, мечката и всичко наоколо.
Безбройни са легендите, изпъстрили нашия фолклор. Една от тях е за скалите от Збеговската група  – „Близнаците“. Живяло семейство – Радул и Благуна. Всичко имали, на трапезата им нищо не липсвало, но едно ги мъчило – нямали детенце. Веднъж на портата им похлопала старица. Приютили я, нахрани ли я и от дума на дума тя разбрала за мъката им. Благословила ги възрастната жена и дала на Благуна билки. Минало се малко време и за радост на семейството ги споходила новината, че чакат дете. Щастието им било голямо, когато след девет месеца се родило не едно, а цели три момчета. Нарекли ги Драгой, Стамен и Камен. Пораснали, станали силни мъже, а родителите им можели само да се гордеят с тях. За зла участ им завидяли в селото. Имало трима боляри, които сън не спряли да умуват как да им навредят. Така, един ден упоили Радул с помощта на брат му и избили цялото семейство. Не след дълго наблизо до къщата им се появили скалите Близнаците. Надвиснали гордо над селото, всеки ден напомняли на болярите за злото, което са им извършили. В резултат на това злосторниците полудели – не могли да издържат на гузната си съвест, а близнаците останали там високо да пазят родния си дом.
В Централната група има скала наречена „Велкова глава“. Историята ни води към смелия хайдутин Велко, който неведнъж раздавал на бедняците от алтъните на турците. Веднъж в кафенето насред селото се събрали турските аги, а Селим беят се хвалил как за малко да убие всенародния любимец Велко, като му оставил за спомен дълбока рана. Докато разказвал, в кафенето влязъл един непознат. Изслушал търпеливо турчина, отишъл при него и попитал истина ли е всичко, което разказва, като в този миг оголил гърдите си, а всички се смразили, виждайки белега му. Още преди да се опомни беят паднал покосен от Велко и вътре нахлули верните му другари. Заптиетата хвърлили кесиите си от страх за живота си, а хайдутите яхнали конете си и раздали всичко на поробените си съселяни. Затова скалата Велковата глава и до днес напомня за този смел и щедър хайдутин, който раздавал правосъдие и всявал ужас в сърцата на турците.
Ако минавате през Белоградчик, не пропускайте Белоградчишките скали. Вижте красотата им, докоснете се до историята и миналото. После си тръгнете горди, съхранявайки в сърцето си още едно кътче от красива България.
По материали от Интернет

Целта е била да бъдат установени причините за нарастващата честота на късогледството в Европа

Германски учени установиха, че късогледите хора са по-умни, пише в. „Дейли мейл“. Учени от катедрата по офталмология на университета в Майнц изследваха близо 3500 души. Освен направените очни прегледи, те им дадоха и тестове за интелигентност.
Резултатите им показват, че късогледите по-често са по-умни и по-добре образовани от хората без очила. Целта на изследването е била да бъдат установени причините за нарастващата честота на късогледството в Европа. Тя засяга до 50 процента от хората с висше образование над 40 години. Учените установиха връзка и между интелигентността и прекараното време в четене, което също се отразява на състоянието на очите. dartsnews.bg/НДТ

Той ще бъде висок 828 метра

Започна изграждането на най-високия небостъргач в света. Той ще се намира в Дубай и се очаква да бъде готов през 2020 г., когато ще се проведе Световно изложение в Дубай, пише AFP. Основата на сградата вече е положена, а емирът на Дубай Шейх Мохамед Рашид ал Мактум направи първата копка. Небостъргачът ще бъде висок 828 метра, а стойността на проекта е 1 млрд. долара, обяви водещата строителна компания Emaar Properties. Предвижда се в горната част на сградата да бъдат изградени наблюдателни платформи, както и 18-20 етажа с ресторанти и хотели. Проектът е дело на испано-швейцарския архитект Сантяго Калатрава. Структурата на бъдещия небостъргач ще напомня минаре. В момента най-високата сграда в Бурж Халифа, която бе открита през 2010 г. Тя е изключително популярен и посещаван туристически обект в Дубай. Той е известен с много си кули с архитектна стойност. В надпреварата за най-висока сграда, фирмата Kingdom Holding на саудитския принц милиардер Ал Уалид бин Талал започна в пристанищния град Джеда в Саудитска Арабия строителството на небостъргач, който ще се издига на километър височина. economic.bg/НДТ

Удивително запазена върху 300 кв.м. мозайка откриха археолозите при разкопки на Голямата раннохристиянска базилика в Пловдив. Тя представлява медальон с пауни и птици и е стилистично свързана с откритите при предишни разкопки изображения.Датира се към IV-V в. и е постилала пода при централния вход на храма по онова време. Друга находка е стенопис , за който се предполага, че е изображение на Св. Петър от края на Х и началото на XI век, изработен с техника мокро фреско.

Той е намерен в частта, където археолозите откриха некропол с 36 погребения. Разкрити са вече части от презвитерий, който е в предабсидното пространство на базиликата. Той е маркиран с мраморни блокове и в самия него има погребения от средните векове.

Тепърва ще се изясни дали тук не лежат и мощи на светци. Находките се правят в онази част от базиликата, която години наред бе останала под транспортната връзка между бул. „ Цар Борис Трети Обединител” и бул. „Княгиня Мария- Луиза”. През 2017 година работата на археолозите продължава, към края и се очаква и да започне изграждането на покривна сграда. До 2018 трябва да се изгради и площадното пространство, което ще свърже базиликата с Католическия храм „Св. Лудвиг”, който е в непосредствена близост. В момента архитектите преразглеждат първоначалния си план за покривната сграда и имат намерение да го преработят така, че да не закрива католическата църква. http://www.blitz.bg/

След 15 години отсъствие от театралната сцена Христо Шопов се завърна триумфално с национално турне и постановката „Догодина по същото време“. Привлечен от драматургията и желанието си да изживее радостта от личния контакт с публиката, за първи път през т. г. той реши да зарадва не само почитателите си на софийска сцена, но и в страната. Гастролите преминават със забележителен успех, многобройна публика, широк медиен отзвук и много аплодисменти. В Добрич спектакълът ще бъде представен на 28 октомври от 19 часа в концертна зала „Добрич“.

Билети могат да се закупят на касата на залата и в мрежата на Eventim.bg.
Пиесата, създадена от Бърнард Слейд, има редица награди и над 1400 представления на Бродуей. Сега предизвикателството да се превъплътят в образите на Джордж и Дорис приемат Христо Шопов и Лилия Маравиля – актьори със забележителен талант и респектираща кариера. Със своето майсторство те завладяват почитателите на театралното изкуство и ги увличат в едно страстно приключение из необятните лабиринти на човешката душа. Преводът и адаптацията са на Георги Михалков, режисьор е Георги Михалков, композитор – Иван Драголов, сценография и костюми – Антония Попова, продуценти – Владислав Карамфилов и Лилия Грънчарова.
„Догодина по същото време” е точката на пресичане на две търсещи се и отдадени една на друга души, извън параметрите на времето, социалния статус и битийните условности. История за една изневяра, превърнала случайността в съзнателен избор и повод за преоткриване – година след година. Вдъхновяваща изповед, изпълнена със забавни ситуации, обрати, изпитания и възторжен триумф на любовта, като неизменно присъствие в житейските сезони.
Извън театралната сцена голяма любов на Христо Шопов  си остава киното. Носител е на редица наши и международни награди, като за ролята си на Пилат Понтийски във филма на Мел Гибсън „Страстите Христови“ получава отличието за най-добър актьор от Филмовия фестивал в Иркутск през 2004 г. Христо Шопов е главно действащо лице в над 70 филма, запечатали във времето изключителни образи, сред които:“Вчера“, „Маргарит и Маргарита“, „Очите плачат различно“, „Love.net“ , „Дървото на живота” и други. НДТ

Централна поща в град Добрич обнови постоянно действащата изложба на детски картини, като темата този път е „Гълъби – вестоносци”. Посвещавайки творбите си на историческата памет на „Български пощи”, младите художници съчетаха света на твореца, света на красотата, класиката на писмото. Техните рисунки ще останат част от нея.

Граждани, служители и близки на талантливите деца ще могат да разглеждат картините, потапяйки се в миналото, пречупено през погледа на творците от Школата по изобразително изкуство към НЧ „Йордан Йовков”, с ръководител Румяна Стоянова.
Следващата тема, която ще осветли фоайето на Централна поща, е „Гост от Лапландия”, посветена на предстоящите Коледни празници. НДТ

Деца от вторите класове на СУ „П. Р. Славейков“ се включиха в различни увлекателни етно-работилници по проект „Изкуство по Добруджански“ и се забавляваха и учиха на родолюбие. Екипът на Уайс Мен Клуб Добрич се бе погрижил да осигури множество материали на малките. Чрез забавни работилници, интересни индивидуални и групови задачи, разговори и игри децата изучаваха фолклора на своите деди. Забавни ателиета по приложни изкуства увлякоха малките, които развихриха своя талант и сръчните им ръчички в поредица от паралелни работилници твориха красота от пластилин, от даровете на природата и куп специално набавени от екипа на ИМКА приложни материали.

Целта на ателиета е децата да развиват своите умения и чрез интересни за тях занимания да се възроди фолклора на Добруджа. Децата не само научават повече за своя град и етно-културните особености на добруджанската област, но и придобиват практически умения по приложни изкуства, които могат да прилагат цял живот. С тази инициатива се цели да се насочи детската енергия в позитивна насока и дела и да ги научи да обичат родния край и неговата специфика.
„Свидетели сме на тенденции на отдалечаване от традициите, обичаите и фолклора, което след себе си и отчуждаване и непознаване на родния край. Децата в града са далече от изкуството на своите деди и от фолклора на Добруджа, въпреки че растат в сърцето на Добруджа. Насочихме се към най-малките, тъй като именно в тази възраст децата учат бързо и опознават света и родината  непосредствено. Дадохме такова име на проекта си, защото всички дейности са свързани с родното, твори се от и за деца Добруджанчета, а накрая детското изкуство по Добруджански ще стане достояние на широката общественост чрез изложба с най-добрите творби на деца, които ще покажем в сградата на Общината. В днешно време за някои е немислимо да се използват пуканки, боб, леща, царевична шума и др. за декорации и украшения. В нашия проект те са не само плод на родната Добруджа, но и съществен елемент в творчеството по добруджански и децата го доказаха.“, сподели Председателят на Уайс Мен клуба, Румяна Куцарова.
Проектът е подкрепен от Община Добрич по Програма за финансиране на гражданските инициативи в полза на местната общност и съфинансиран от Уайс Мен Клуб Добрич. НДТ

Писателят Христо Нанев представи в регионална библиотека „Дора Габе” най-новата си книга „Пророкът на Короната – Любомир Лулчев”, Книга 1, издателство „Факел“. В новото си издание авторът разказва за Любомир Лулчев – тайния съветник на цар Борис Трети, бивш офицер, ясновидец, астролог, приятел на Петър Дънов. Книгата е посветена на две бележити годишнини – 130 от рождението и 70 от трагичната гибел на Любомир Лулчев.

В началото на срещата бе представен откъс от документален филм за живота на Любомир Лулчев, включващ епизод от живота на ясновидеца в периода 1943-1944 г., със спомени на хора, съхранили паметта за един от най-енигматичните родни феномени, който по думите на Христо Нанев е „безпощадно подценяван”. След прожекцията писателят сподели болката си, че ние не познаваме достатъчно уникалните български феномени –  Слава Севрюкова, Дядо Влайчо, Преподобна Стойна, Любомир Лулчев. Авторът вярва, че вървейки по следите на феномените, макар и бавно, възстановяваме тяхната памет, нашата памет.
Христо Нанев разкри много факти за поучителния живот на големия български ясновидец Любомир Лулчев, за контактите му с цар Борис III, с Петър Дънов и други. Разказа и за добрата комуникация между българските ясновидци, които познавайки се, взаимно са се развивали и обогатявали.
Много добрички почитатели на изследователската дейност на Христо Нанев присъстваха на представянето, имаха възможност да разговарят с автора и да намерят отговор на своите въпроси, както и да получат автограф.
Христо Нанев продължава издирването на сведения за българските феномени. След Слава Севрюкова, Влайчо от Коньово и Любомир Лулчев, творческите му интереси са към Преподобна Стойна. НДТ

Добрич. В Общинския младежки център „Захари Стоянов“ бе представена книгата на президента на Агенция и Радио „Фокус“ Красимир Узунов „Епопеята на Добруджа“, предаде кореспондентът на Радио „Фокус” – Варна. Гостите на срещата бяха посрещнати с песенен поздрав от ПФА „Добруджа“. Малко по-късно на сцената се качиха представители на РК „46-ти пехотен Добрички полк“ към НД „Традиция“, облечени във военни униформи от времето, за което разказва книгата. Последва кратка видео прожекция на филм за Каймак-Чалан.

Преди да говори за книгата авторът на предговора към нея вицеадмирал Пламен Манушев прочете откъс от печатното издание, пренасяйки бавно аудиторията към атмосферата на описваното – мига, в който е прозвучал химнът на Добрич „О, добруджански край“. Химнът прозвуча в залата от бойна тръба, присъстващите също запяха. Авторът на предговора на книгата „Епопеята на Добруджа“ кандидатът за вицепрезидент на ГЕРБ вицеадмирал Пламен Манушев каза, че е с корени от Добруджа. Неговата майка е от Добрич ,а той е роден в град Генерал Тошево. Присъстващите научиха как е написана книгата. Предстои написването на още две части, които ще проследят хронологията на събитията по същия начин както и в първата част – ден по ден, едно художествено описание на случващото се, по един невероятен начин, по думите на кандидатът за вицепрезидент на ГЕРБ вицеадмирал Пламен Манушев, доказателство за което е самият вълнуващ разказ в книгата. Според автора на предговора й едно от най-интересните неща в нея е, че тя разказва за поведението на цивилното население в конкретния исторически период, познат в историята ни като Добричка епопея. Читателят има невероятния шанс да се запознае с жеста на добруджанци, на всяка страница е описана тяхната жертвоготовност, невероятният подем на духа в името на обединението и свободата на България. В края на своето слово вицеадмирал Пламен Манушев прочете част от имената на загинали войни и тогава прозвуча траурен сигнал от бойната тръба. Цялата зала се изправи на крака в знак на почит към българските герои, загинали по добруджанските полета, бранейки и отстоявайки обединението и свободата на България. Срещата завърши със своеобразен ритуал, при който вицеадмирал Пламен Манушев връчи на кмета на Добрич Йордан Йорданов руска трофейна сабя „Златоуст“ собственост на руснаците до 7 септември, подарена от ген. Иван Колев на полк. Йордан Иванов, командир на 16-ти пехотен Ловчански полк на 8 септември 1916 година. Сабята ще бъде дарена на Регионалния исторически музей в Добрич. На сабята има сребърна плочка, на която пише: „Спомен за Добрич – 8 септември 1916 година“.  http://www.focus-news.net