дом блог страница 2882

НА 30 СЕПТЕМВРИ ИЗТИЧА СРОКЪТ ЗА ПОДАВАНЕ НА КОРИГИРАЩИ ДЕКЛАРАЦИИ

0

 

 

До 30 септември 2019 г. е крайният срок за подаване коригираща декларация при откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения за доходи, придобити през 2018 г.

Важно е да отбележим, че промени чрез подаване на нова декларация могат да се правят еднократно!

През Кампания 2019 от НАП Варна периодично бяха уведомявани лицата и фирмите с налична в системата на НАП некоректна годишна данъчна декларация. От началото на годината до момента са издадени 1 093 съобщения до физически лица за отстраняване на несъответствия в подадената годишна декларация за данъка върху доходите им. Доста по-малък е броят на фирмите, уведомени във връзка с отстраняване на несъответствия в подадена годишна декларация за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2018 г. Едва 130 са издадените съобщения от НАП.

В НАП Варна бяха предприети и кампании спрямо групи задължени лица относно доброволно спазване на задълженията. Бяха изпратени 445 покани до физически лица за подаване на коригираща декларация във връзка с неправомерно ползване на данъчни облекчения, като до момента са подадени 225 коригиращи декларации. Кампания бе започната и спрямо земеделските стопани – за 248 се установи, че са с некоректни декларации и до момента са подадени 89 коригиращи декларации.

Напомняме, че фирмите могат да подадат коригираща годишна декларация само по електронен път с квалифициран електронен подпис. Физическите лица мога да го направят по един от алтернативните начини – на място в офиса на компетентната териториална дирекция, по пощата или по електронен път с квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код.

За повече информация можете да се обръщате към официалните телефони за информация на ТД на НАП Варна – (052) 360 888 и (052) 360 885 или на националния телефон на НАП 0700 18 700.

  1. ДОБРУДЖАНЦИ
  2. НДТ – НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА – NDT NEWS
  3. ДОБРИЧ: ВЧЕРА-ДНЕС-УТРЕ
  4. ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
  5. МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
  6. БЪЛГАРИТЕ
  7. РИБОЛОВ
  8. ГЮВЕЧ
  9. БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
  10. България – Китай 中国保加利
  11. ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST
  12. ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА: жени – пари – власт

  1. ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА 2: жени – пари – власт
  2. ЗВЕЗДИТЕ НА ИНСТАГРАМ – STARS OF THE INSTAGRAM – ЗВЕЗДЫ ИНСТАГРАМА
  3. ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST

ПЕТ УСПЕШНИ МАНДАТА, ВТЪКАНИ В ИСТОРИЯТА НА ТЕРВЕЛ

0
В навечерието на Празника на Тервел и в края на мандата, всъщност – в края на едно ползотворно 20-годишно управление, помолихме кмета на Тервел Живко Георгиев и неговата „дясна ръка“ – зам.-кмета Дияна Илиева да ни разкажат – за постигнатото и за трудното, за емоциите и за надеждата, за бъдещето…

Пет успешни мандата… В които Тервел се превърна в град със значение на картата на България. Какво е усещането да създаваш история?
 
Ж.Г.: Успешни ли са, или не, бе видно на всички досегашни местни избори. Видно бе от добронамереността на гражданите от Общината, защото успехите не идват сами. Те идват след много труд и добро взаимодействие между нас и жителите на общината.
Д.И.: Всички сме част от историята. С делата си. Осъзнах го, когато през годините ни се налагаше да правим ретроспекция на миналото на града и общината и да разказваме на гражданите как са се развивали те през годините. Намирахме информация в старите вестници, издавани в Добрич и Тервел. Затова се опитах, паралелно с работата, да започнем издаването на общински вестник, в който да разказваме за работата на общината и звената към нея. Първият брой на вестника излезе на 26 януари 2006 г. и досега намираме време да го правим.
Сигурно, ако започнете да изброявате направеното, няма да стигне цял брой от вестника. Но все пак – кои са обектите, с които се гордеете, кои са проектите, от чието осъществяване сте най-удовлетворени? 
Ж.Г.: Ех, чак цял брой няма да е нужен. Всички обекти, които сме завършили, са ми много свидни. Все пак ще изброя няколко: воден цикъл и пречиствателна станция, пътищата от общинската и държавната пътна мрежа, многото улици в града и селата, площадките за спорт и игра на деца, километри подменени водопроводи в различни села, подобряване на материалната база в детските градини и училищата.
Д.И.: Всеки проект ми е свиден. Най-трудни бяха първите стъпки – напасването на конкретните нужди, които нашата община има, с възможностите за финансиране. Обикновено изпълнението беше по-лесната част, защото за всеки проект в процеса на подготовката за кандидатстване планирахме стъпките на изпълнението. Въпреки многото тежки инфраструктурни проекти, като воден цикъл, претоварна станция, водопроводи, пътна инфраструктура, сгради за социални услуги, клубове и какво ли още не, най-труден ми беше проектът за създаване на местна инициативна група и осигуряване на финансиране за стратегията й още през 2012 г.,защото тази стратегия осигури възможности за бизнеса в общината. Най-свидни са ми проектите, с които правихме носии на ансамбъла, костюми на балета, екипи на спортистите, площадките за игра.
През годините правеше силно впечатление, че успяхте да запазите и надградите постиженията в социалната сфера и в сферата на културата. Как се постига това в условията на демографска криза?
Ж.Г. Като се има предвид, че финансирането за тези дейности е много ограничено в нашата община, не беше лесно и се получи благодарение на рационалното управление на средствата. Основната заслуга тук, както и за създаването и реализирането на всички проекти на общината, е на Дияна Илиева и нейния екип.
Д.И.: Особено място в сърцето ми заема проектът за реновирането на общинския музей. През последния мандат, това беше най-трудният проект. Разполагахме с ограничено финансиране и трябваше да напаснем по време и обем няколко проекта, с различни източници на финансиране, за да се получи сградата. А обзавеждането и експозициите –  дадохме всичко от себе си . Създадохме концепция със Севдалина Колева, но за да я реализираме, ни помогнаха повече от 40 дарители, музеят в Добрич и много наши колеги от общината. Държахме много и на услугите за деца и възрастни и затова създадохме няколко центъра за социални услуги по селата. Много им се радваме. Всички са успешни и увеличават потребителите си. Опитваме се да пазим традициите в сферата на културата и да ги надграждаме. Дано сме успели.
– Строихте храмове и пазихте българщината…
Ж.Г.: Направихме така, че християни и мюсюлмани да имат къде да се помолят и къде да отслужат ритуалите си. Построихме ритуална зала към джамията в Тервел, отремонтирахме джамии в различни села, отделихме подобаващо внимание на християнските храмове. Гордеем се с храма в Тервел, който бе осветен през 2011 година. Той е с площ от 365 кв.м. На осми септември тази година бе открит новопостроеният храм в с. Нова Камена, а през октомври се надяваме да бъде осветен и нов параклис в с.Коларци. В процес на строителство са християнски и мюсюлмански храмове в с. Каблешково.           
Д.И.: Всичко започна с мечтата в Тервел да има голям църковен храм. Строихме го пет години. И пак проекти, дарители, средства от общината. Но е много зареждащо. Научават се интересни факти, срещаш се с хора, които те карат да преосмислиш много неща. Винаги сме се отнасяли с разбиране към необходимостта на хората от двете религии да имат свое място за уединение и молитва – в делник и в празник.
Община Тервел през всичките 20 години беше и своеобразен пример на партийна и етническа толерантност в името на общото благо, на оцеляването и развитието… Трудно ли беше?
Ж.Г.:На територията на Община Тервел живеят българи, турци и роми. Политически партии дал Господ. Трудности винаги има, но те са решими, когато има комуникация между отделните лидери и между самите хора. През всичките тези години съм се стремил да няма пренебрегнати и забравени населени места, да няма подценяване на потребностите на всички живеещи в общината.
Д.И.: Кметът на общината – Живко Георгиев, бе човекът, който успяваше през всичките години да намира нужния баланс с всички партии, за да имаме възможност да работим за общината и хората в нея без напрежение, да получаваме помощ и разбиране от всички правителства. Моята партия се казваше „Община Тервел“. Мисля, че в местната власт партийното начало не е толкова важно. Трябва да се работи за всички и с всички.
Всъщност, като говорим за трудности – Вашият екип доказа през годините, че не само не се плаши от тях, а сякаш търси непрекъснато нови пътища за развитие, независимо от въпросните трудности. И все пак – срещахте ли непреодолими прегради?
Ж.Г.: Преградите за всеки човек са различни, те са толкова големи, колкото самият той си ги представя. На този свят, си мисля, че непреодолими няма. Анализираш и работиш с желание и увереност, че ще ги преодолееш. В решенията си не съм бил никога сам. Имал съм подкрепата на екипа, с който работех и цялостната вяра на хората, че ние ще успеем.
Д.И.: На мен ми беше трудно. И още ми е трудно. Нашата работа не е служба, тя е кауза. Тук нямат място понятия като работно време, права, задължения. Има само задължения. Някак успях да свърша по-голямата част от поетите ангажименти, защото имах подкрепата на семейството си и на голяма част от колегите си в общината.
На базата на огромния опит в управлението на една община, положително имате визия за това – какво трябва да се направи на държавно ниво, за да се развиват малките общини. Всъщност, въобще да имат бъдеще…
Ж.Г.: Един от въпросите Ви бе за постиженията в социалната и културната сфера в условия на демографска криза. За да ги има малките общини, и въобще, за да ни има, този толкова тежък проблем трябва да стане на практика един от основните приоритети на управляващите.Здравеопазване, образование, инфраструктура, всичко това трябва да работи за решението им.
Д.И.: Според мен, нужен е диференцииран подход към регионите, за да се преодолеят дисбалансите. Ако един район е земеделски – нека има повече програми за земеделие. Ако има недостиг на медицински кадри – нека има програми за обучение и работа на такива кадри. Столицата и големите градове са нещо, което е несравнимо с малките общини. Законите са си закони и те важат за всички, но това, което може да ги направи да работят в полза на всички граждани, са националните програми – различни по обхват и съдържание за всеки район.
Има ли мечта, свързана с развитието на общината, която не успяхте да видите осъществена и ще завещаете като задача на следващите управленци?
Ж.Г.: Много мечти и идеи реализирахме. Колкото повече сбъдвахме, още повече се раждаха. През всичките тези години съм искал в цялата община да се чува детска смях и глъч. Детските градини да са пълни и във всяка класна стая на училищата да кипи ученически живот. Да се чуват токчетата на жените по асфалтираните улици и хората, като се срещнат, да се поздравяват топло и радушно. Ето за това трябва да работи всеки управленец.
Д.И.: Има още много да се направи за хората в Община Тервел. Иска ми се да имаме модерни комунални услуги, да се справим със замърсяванията, да няма рушащи се опасни сгради, училищата и детските градини да са с по-малка площ, но по-красиви и уютни. Иска ми се и да има повече възможности за квалификация на работещите, по-творчески подход към благоустрояването на зелените площи и площадите.
– А как успяхте да запазите човещината си, уважението на хората?
Ж.Г.: Имаме прекрасна българска поговорка: “Погледни ме с едно око, за да те погледна аз с двете“. Хората обичат искреността в управленците, само така ще спечелиш тяхното доверие.
Д.И.: Аз, за съжаление, не успях да намеря много време да общувам с хората. Работата с проекти с външно финансиране е много трудоемка и лишава от време за социални контакти. Въпреки това, и малките възможности, които имах да се срещам с хора от общината ме обогатяваха. Не са един и два проектите, за които идея са ми дали хората, които са ни критикували. Ценях съветите и критиката на гражданите.
С какво смятате, че ще Ви запомнят следващите поколения?
Ж.Г.: През всичките тези 20 години съм се стремил да помагам на моите съграждани, да запазя чувството си за хумор, да работя с всеки и за всеки. Искам да бъда запомнен не с продължителността на моето управление, а с направеното и оставеното за тервелчани.
Д.И.: Не мисля, че е важно да ме запомнят. Чувствам се не натрупала стаж в Община Тервел, а направила неща, които са били полезни. Имало е и грешки. Убедих се в правотата на сентенцията за пътя към ада, който е постлан с добри намерения.
– А какво послание ще отправите към хората от Тервелско – и то не само по повод предстоящия празник?
Ж.Г.: Уважаеми съграждани, на предстоящите избори гласувайте. Вие сами направете своята трезва преценка и гласувайте за този кандидат за кмет, за който вярвате, че ще има нужната енергия и качества, за да работи единствено и само за Вас.
Скъпи тервелчани, в навечерието на нашия празник Ви желая преди всичко много здраве, радост, позитивизъм и не забравяйте нито за миг, че на този свят трябва да се правят само добрини. През всичките години Ви обичах и вярвах във Вас. Това ще остане така и занапред.
Д.И.: Скъпи съграждани, вярвайте в себе си. Никой кмет или зам.-кмет не може да работи за Вас добре, ако не го наричате „нашия кмет“ и не го подкрепяте. Но и избирайте трезво своите управници. Времето, прекарано в общината, не означава нищо, ако човекът, който застава пред Вас – като кандидат за кмет, няма желание, хъс и енергия не само да следва събитията, но и да ги създава.
Бъдете здрави, нека делникът Ви бъде изпълнен с труд, нека празникът Ви бъде весел и светъл!
Бел. ред. И Живко Георгиев, и Дияна Илиева не участват в предстоящите местни избори. Нито като кандидати за кметове, нито за общински съветници. В този смисъл, може да се смята, че в Тервел настъпи краят на една епоха – съзидателна епоха, време, през което беше направено много за региона. Убедени сме, че и двамата ще оставят трайни спомени в съгражданите си – заради стореното. И че с радост биха споделили мъдрост, опит и работа с бъдещите управленци на община Тервел. Просто, защото веруюто им е, че трябва здраво да се работи, за да живеят всички в общината по-добре.
Ние – екипът на НДТ желаем и на двамата здраве, чисто човешко щастие и успехи във всичко добро, с което биха се заели оттук-нататък! А на тервелчани желаем празнично настроение. И нека новите хора, които ще поемат кормилото на Тервел, бъдат поне толкова стойностни и работят поне толкова здраво за общината и нейните жители!

ЧЕСТИТ ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА, БЪЛГАРИ!

0

 

Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г., който цар Фердинанд І прочита в двора на църквата „Св. 40 мъченици“ в старопрестолния град Търново. Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор, сключен през 1878 г.

Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България – една от най-старите в Европа, отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество.

Условията за обявяването на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария – една от Великите сили, наложили Берлинският договор се готвела да анексира двете от провинциите на империята – Босна и Херцеговина – т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Междувременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда „известни“ икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта. Но правителството вече било е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата „Св. 40 мъченици“ в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. 40 мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал – цар. Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор e успешно разрешена.

Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието – да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък, тогава в качеството си на министър-председателят Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига се до частична мобилизация на българската армия.

Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й.

Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

22 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.

 

Ето и оценката за този ден на историка акад. Георги Марков: 

„Това е един забравен нов стар празник. На първата годишнина през 1909 г. той се чества много тържествено. В архива на цар Фердинанд, който внукът му Симеон Сакскобургготски дари на Централния държавен архив, има снимки от първата годишнина – с царя, със семейството му, с правителството. Денят 22 септември се чества по българските легации и консулства в чужбина, издава се възпоменателен кръст, взима се решение да се състави Зелена книга на независимостта, която обаче не излиза по външнополитически съображения.
След Първата световна война празникът е честван едновременно с възшествието на цар Борис III по нов стил на 5 октомври. Поради тази причина след 1944 г. празникът е обявен като царски и е забранен. И така до 1998 г., когато става официален.
Повечето българи не могат да разберат значението му. Знае се за 3 март и за 6 септември, но не се знае, че в продължение на 30 години България е била васално княжество на Османската империя и българският княз е васал на своя сюзерен – султан Абдул Хамид II.
България не е била призната за международноправен субект, не е можела да изпраща свои делегации на конференции и конгреси, нямала е право да обмитява стоките от Великите сили, българският съд не е можел да осъди поданик на Велика сила, извършил убийство на наша територия, и т.н.
Освен това в Южна България е съществувала компанията „Източните железници“, която формално е била собственост на Османската империя, но де факто е германско-австрийска и е управлявана от барон Хирш. В същото време през тези години страната ни е преживяла един огромен възход – стопански, политически и културен. Тя става европейска държава като съдържание и просто се е чакал сгодният момент да бъде призната за независима“

МАНИФЕСТ НА КНЯЗ ФЕРДИНАНД ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА НЕЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРИЯ

По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.

Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’бозепочившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги, б. ред.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!

22 септемврий 1908 год.
Фердинанд I

  1. ДОБРУДЖАНЦИ
  2. НДТ – НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА – NDT NEWS
  3. ДОБРИЧ: ВЧЕРА-ДНЕС-УТРЕ
  4. ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
  5. МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
  6. БЪЛГАРИТЕ
  7. РИБОЛОВ
  8. ГЮВЕЧ
  9. БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
  10. България – Китай 中国保加利
  11. ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST
  12. ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА: жени – пари – власт
  13. ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА 2: жени – пари – власт
  14. ЗВЕЗДИТЕ НА ИНСТАГРАМ – STARS OF THE INSTAGRAM – ЗВЕЗДЫ ИНСТАГРАМА
  15. ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST

БАЛЧИК: ДЕСЕТ ПРИЧИНИ ДА ОСТАНА В МОЯ ГРАД

0

 

Шестима балчиклии бяха отличени за приноса си в обществения живот в рамките на националната кампания „Десет причини да остана в моя град“. Те са биз­нес­ме­ни, об­щес­тве­ни­ци, ин­те­лек­туал­ци, спор­тис­ти, доп­ри­нес­ли за об­но­вя­ва­не­то на гра­да и да­ли сми­съл на хо­ра­та да не на­пус­кат на­се­ле­но­то мяс­то, а да ос­та­нат да жи­веят и ра­бо­тят в не­го.

В категория „Спорт“ бе награден младият лекоатлет Валентин Андреев, още ненавършил 18 години, той е завоювал 57 медала от международни и национални състезания в дисциплините по хвърляния. В категорията „Сигурност“ – Валентин Попов – ръководител на общинското звено за охрана, който отбеляза, че се наблюдава трайна тенденция за намаляване на произшествия и престъпления и са надява тя да продължи. В секцията „Изкуство“ признанието отиде при младия скулптор Венцислав Марков – автор на най-новия паметник на Балчик, на светите братя Кирил и Методий.

Наградата за туризъм бе връчена на Джем Акиф – управител на хотели на алеята в Балчик. „Правим всичко възможно Балчик да стане сериозна туристическа дестинация“, сподели той. Заслужени аплодисменти получи и Румяна Петрова в категория „Образование“. Тя е директор на ОУ „Антим I“ – едно от най-желаните училища в последните години в Балчик. Петрова не прие наградата като лично постижение – а на колектива, учениците и родителите, но заяви, че работа и и носи удоволствие и е нейната причина да е тук. Доставчикът на интернет в Балчик Борислав Лафазански бе удостоен с приза в раздел „Технологии“. Преди 20 години той е инициатор за създаването на първото интернет кафе в Балчик.

Паралелно с церемонията бе открита изложба от десет фотопана „Десет причини да остана в моя Балчик“ в туристически информационен център „Мелницата“ в Белия град. Паната илюс­три­рат най-го­ле­ми­те про­ме­ни в гра­да не са­мо ка­то сгра­ди и ули­ци, но и ка­то ат­мос­фе­ра – с раз­лич­ни­те фол­клор­ни, кул­тур­ни и спор­тни съ­би­тия. Те са тематични – социалната дейност, спорт, здравеопазване, фестивали, забележителности, природа, крайбрежна алея, учебни заведения, съобщи кореспондентът на Радио Варна Албена Иванова.

 

Лютеница на фурна – произведение на кулинарното изкуство

0

Домашната лютеница няма нищо общо с купената и затова много домакинства всяко лято приготвят по няколко дози. За тази рецепта не са ви нужни двор, огън и голям казан, тяе проста и „мързелива“, а резултатът е страхотна фина лютеница.

Необходими продукти за една доза:

3 кг червени чушки (може да има и зелени измежду тях)

2 кг домати

1 кг патладжан

600 гр моркови

2-3 глави кромид лук

2/3 ч.ч. захар, 1/3 ч.ч. оцет

1/3 ч.ч. червено вино, 3 с.л. сол

1 1/4 ч.ч. олио

1 глава чесън

Подправки по желание – черен пипер, кимион и др.

Количествата са приблизителни и разлики от 200-300 грама нямат значение.

Начин на приготвяне:

Всичко се слага сурово. Обелете патладжана и го нарежете на едри кубчета. Посолете леко и оставете да се отцеди, докато приготвяте останалите продукти. Доматите нарежете на едри парчета и също леко посолете. Оставете на наклонена повърхност, за да отделят известно количество вода, която никак не е малко и ще трябва така или иначе да се изпари във фурната.

Измийте и почистете лука, чушките и морковите и ги нарежете на парчета. Сложете зеленчуците в голяма и дълбока тава. Прибавете отцедените домати и патладжани и поръсете със солта, захарта, оцета, виното и олиото. Виното и оцета не са задължителни и можете да ги пропуснете, но с тях резултатът е повече от прекрасен.

Разбъркайте цялата смес и сложете във фурната, която е загрята на максимални градуси. Тавата се слага на средна скара и се покрива с алуминиево фолио, за да не изгарят зеленчуците, пише dor4eto.blogspot.com. Фолиото не бива да уплътнява тавата, защото целта е водата от зеленчуците да се изпарява. Просто сложете листа свободно над тавата.

Печете, докато сместа остане на мазнина, като разбъркате 2-3 пъти по време на печенето. То отнема около 2-3 часа в зависимост от градусите, тавата и водното съдържание на зеленчуците. Когато сместа е останала почти само на мазнина, махнете алуминиевото фолио, прибавете обеления и нарязан на филийки чесън и печете още около 10 мин. Сега е момента и да добавите черен пипер, кимион или др. подправки по ваш вкус, ако искате.

Извадете тавата от фурната и започнете да пасирате зеленчуците с пасатор, подходящ за горещи продукти, или ако нямате такъв, изчакайте зеленчуците в тавата да изстинат и тогава пасирайте. Ако още в началото гъстотата не ви хареса, то сложете отново тавата във фурната и печете още малко.

При пасирането всички люспи и семки изчезват. Готовата пасирана смес насипете в чисти, сухи бурканчета, затворете и стерилизирайте за около 15-20 минути. Извадете, обърнете бурканите с капачката надолу и ще имате за зимата 10 буркана страхотна лютеница./jenata.blitz.bg

  1. ДОБРУДЖАНЦИ
  2. НДТ – НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА – NDT NEWS
  3. ДОБРИЧ: ВЧЕРА-ДНЕС-УТРЕ
  4. ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
  5. МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
  6. БЪЛГАРИТЕ
  7. РИБОЛОВ
  8. ГЮВЕЧ
  9. БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
  10. България – Китай 中国保加利
  11. ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST
  12. ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА: жени – пари – власт

Michelle Lewin

  1. ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА 2: жени – пари – власт
  2. ЗВЕЗДИТЕ НА ИНСТАГРАМ – STARS OF THE INSTAGRAM – ЗВЕЗДЫ ИНСТАГРАМА
  3. ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST

Мъжът на Славена Вътова четири години лежал в затвора

0

 

Мъжът на Славена Вътова крие тлъсто криминално досие. Юлиян Цолов, който се прочу като българския Вълк от Уолстрийт, прекарал 4 години зад решетките. дочу HotArena.

Финансистът стигнал до затвора, след шеметна кариера на Нюйоркската фондова борса.

Цолов получил шеметна оферта от голяма компания още през 2003 година, за да работи с тях.Сумата била около 550 000 долара.

Това дори не е пикът на кариерата на Цолов, тъй като след това е нает от американската банка „Морган Стенли“ за шеметните 4 450 000 долара на година.

В началото на 2008 обаче приказката свързва и то по най-грозния начин. Цолов е арестуван след щателно разследване за финансови злоупотреби.

След 24 часа разпити властите го пускат. Той обаче се паникьосва и бяга в Испания, като сваля проследяващата си гривна, пише „Ретро„.

Това беше една от най-големи ми грешки. Инстинктът ми за самосъхранение надделя над разума.

Тогава беше кризата и се търсеха изкупителни жертви. Говореше се за 30 — 40 години затвор“, спомня си Цолов.

Бягството му от закона приключва фатално. Той е арестуван в испанския курорт Марбея и е изправен пред съда. Наема топ адвоката Бенджамин Брахман, който е известен с това, че е отървал от затвора самия Майкъл Джексън, но мъжът на Вътова е оставен да лежи 4 години зад решетките.

През 2013 година Юлиян се завръща в България и се влюбва от пръв поглед в Славена Вътова. Двамата се женят на скромна церемония през 2015 година, а днес се радват на две деца.

Втората бременност на Вътова обаче бе изключително тежка и до самото раждане на Ани тя изкара само на легло.

https://hotarena.net

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

  1. ДОБРУДЖАНЦИ
  2. НДТ – НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА – NDT NEWS
  3. ДОБРИЧ: ВЧЕРА-ДНЕС-УТРЕ
  4. ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
  5. МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
  6. БЪЛГАРИТЕ
  7. РИБОЛОВ
  8. ГЮВЕЧ
  9. БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
  10. България – Китай 中国保加利
  11. ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST
  12. ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА: жени – пари – власт

  1. ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА 2: жени – пари – власт
  2. ЗВЕЗДИТЕ НА ИНСТАГРАМ – STARS OF THE INSTAGRAM – ЗВЕЗДЫ ИНСТАГРАМА
  3. ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST

БУС СЕ УДАРИ В КАМИОН И ДВЕ ЖЕНИ ЗАГИНАХА НА МЯСТО

0

 

Снимката е илюстративна

Две жени на 59 и 31 години от Шумен са загинали в тежък пътен инцидент, станал около 01.00 часа тази нощ близо до село Веселиново. Те са били пътници в товарен автомобил „Опел Виваро“ с шуменска регистрация, управляван от 29-годишен мъж от Шумен. Това съобщиха от ОДМВР-Шумен. На десен завой водачът загубил управление над автомобила, завъртял се на пътното платно и се ударил в насрещно движещия се товарен автомобил с влекач „Ман“ със старозагорска регистрация. На място са починали двете пътуващите в „Опел“-а жени. Водачът е откаран в МБАЛ-Шумен, където след преглед е установена контузия на бял дроб. Настанен е за лечение в болничното заведение. Тестът за алкохол на 54-годишната жена, която била зад волана на товарния автомобил е отрицателен. На 29-годишния мъж от Шумен е взета кръвна проба за анализ. Образувано е досъдебно производство.  https://blitz.bg/

 

  1. ДОБРУДЖАНЦИ
  2. НДТ – НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА – NDT NEWS
  3. ДОБРИЧ: ВЧЕРА-ДНЕС-УТРЕ
  4. ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
  5. МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
  6. БЪЛГАРИТЕ
  7. РИБОЛОВ
  8. ГЮВЕЧ
  9. БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
  10. България – Китай 中国保加利
  11. ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST
  12. ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА: жени – пари – власт
  13. ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА 2: жени – пари – власт
  14. ЗВЕЗДИТЕ НА ИНСТАГРАМ – STARS OF THE INSTAGRAM – ЗВЕЗДЫ ИНСТАГРАМА
  15. ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST

ПРЕДСТОИ ВТОРО ИЗДАНИЕ НА ФЕСТИВАЛА „ХЛЯБЪТ, КОЙТО НИ СВЪРЗВА“

0

 

Утре/21 септември/, от 10.00 ч. до 17.00 ч., на пл. „Свобода“ гражданите и гостите на Добрич ще имат възможност да се включат във фестивала „Хлябът, който ни свързва“, организиран за втора поредна година от Община град Добрич, Регионален исторически музей – Добрич и Художествена галерия – Добрич.

Събитието има за цел да представи културното наследство и традициите в Добруджакаточастотбългарскатанационалнаидентичност. Чрезреализациятанапроектащебъдатвизуализиранипоединнетрадиционен и атрактивенначинотделниепохиотевропейскатацивилизация. Предвидените експериментални работилници представляват обособени места, където ще бъдат представени мястото и функцията на хляба през различните исторически епохи – Праистория, Античност, Средновековие, Възраждане, Съвремие. Чрез подходящ декор и театрално симулирана историческа среда с помощта на посредник аниматор ще оживеят най-емблематичните за съответната епоха културни пейзажи, разкриващи отношението към хляба.Всеки посетител ще чуе разказа на аниматора за ролята и функцията на хляба, ще наблюдава различни демонстрации и възстановки на ежедневни или празнични ритуали и обреди и ще има възможност да участва в тях.

Фолклорният концерт, в който ще участват Фолклорен танцов ансамбъл „Добротица“ и Танцова студия „Добрич“ при Младежки център – Добрич, с гл. худ. ръководител Александър Александров и пом.-хореограф Юрий Митев, и Фолклорен ансамбъл „Златна Добруджа“ с гл. худ. ръководител Коста Георгиев, ще допълни художествената картина на събитието.

 

 

НОВ СЛУЧАЙ НА ТЕЛЕФОННА ИЗМАМА

0

 

 

За трети пореден случай телефонна измама, в три поредни дни, съобщават от полицията. На 18 септември, около 22:30 часа, се тъжи 75-годишна жена от град Генерал Тошево. От нейните думи станало ясно, че около 18:30 часа е получила обаждане на домашния си телефон от непознат мъж, представящ се за служител на МВР. Чрез въвеждане в заблуждение, мнимият полицай поискал съдействие от жената за залавяне на извършители на телефонни измами. Малко по-късно, в района на ЖП гарата в град Генерал Тошево, възрастната жена оставила наличната си сума пари в размер на 5 200 лева и златни накити с общо тегло 50 грама. По случая е образувано досъдебно производство.НДТ

Последни новини

Клюки

ndt1.eu