Когато наближи Коледа, започваме да избираме подаръци за своите близки. Много рядко обаче се спираме на хубава книга. Няма смисъл да повтаряме клишетата колко ценен дар е добрата книга. Това е безспорно. Искаме обаче да изразим удовлетворението си, че в навечерието на празниците Регионален исторически музей – Добрич успя да подари на читателите, и то не само в България, една уникална книга.

Почти едновременно в РИМ – Добрич и в Българското посолство в Рим бе представено двуезично издание с разкази на Дора Габе за детството ѝ в Добруджа. Книгата е посветена на 130-годишнината от рождението на голямата българска поетеса и е достоен завършек на една година, която в гр. Добрич мина под нейния знак. На 15 декември, събота, в Рим представители на българската общност се събраха, за да си пожелаят светли празници и за да зарадват децата с много ценен подарък – книжката „Добруджа някога“. Ден преди това – на 14 декември, в Дом-паметник „Йордан Йовков“ бе наистина празнично. Никога музеят не е имал толкова емоционална и непринудена премиера на книга. Основни гости на събитието бяха деца от добрички детски градини и техните преподаватели, които имат принос в създаването на изданието. Всички те получиха коледен благослов от второкласници от СУ „Св. Климент Охридски“. Заедно със своята учителка Руска Симеонова малките ученици от Клуб „Златна ябълка“ възсъздадоха обичая коледуване и поздравиха гостите на събитието с песни и танци. С помощта на Етнографската къща в Добрич декорът на празника бе напълно автентичен. Всяко дете в залата получи като коледен подарък книгата „Добруджа някога“. Радостта и вълнението бяха много искрени, което зарадва както родителите и учителите, така и съставителите на изданието.

Идеята за тази книга възникна съвсем спонтанно. Нейните съставители – Регионалният исторически музей в Добрич и Културната асоциация с идеална цел „Паралел 43“ в Рим, се запознаха най-напред задочно, чрез интернет, а след това и лично. С общи усилия се оформи представата за изданието: да включва знакови кратки разкази на Дора Габе за Добруджа – подходящо четиво за по-малки и по-големи читатели. Установихме, че досега няма цялостно издание с преводи на поетесата на италиански език, което ни провокира да предложим двуезична книга: на български и италиански. Решихме преводите на разказите да бъдат направени от деца с български корени, които живеят и учат в Италия. Няколко месеца ученици от българските неделни училища в Рим, Милано, Пескара, Римини и Неапол ентусиазирано превеждаха на италиански творбите на Дора Габе.

През 2014 г. в различни краища на Италия българите сякаш се събудиха едновременно, създавайки училища в Милано, Рим и Пескара. Година по-късно се роди и българско училище в Римини. Последваха други – в Неапол, Салерно, Тоскана… През 2018 г. на Апенините вече има около петнадесет училища, финансирани от българското Министерство на образованието и науката, а общият брой на обучаващите се там е около 340 деца. Културна асоциация без стопанска цел „Паралел 43“ се занимава с администрирането на Българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови“ – съинициатор на настоящото издание. Важна част от дейността на Асоциацията е организирането на семинари и срещи, изследвания и отпечатване на книги, отнасящи се до историята, изкуството и културата на България, Италия и Ватикана. През 2015 г. към училището се присъедини филиал в Нетуно, през 2016 г. учебното заведение нарасна и с филиал в Ладисполи, а през 2018 г. – с филиали в Салерно и Кастильоне дел Лаго (Тоскана). Още през 2016 г. училище „Асен и Илия Пейкови“ бе обявено за иновативно училище на България в чужбина заради документалния филм „Образованието в римската провинция Тракия“. Лентата бе заснета в Музея на античната книга в Тиволи, намиращ се във Вилата на император Адриян. Така българчетата не само имаха възможност да „докоснат историята с ръце“, но се превърнаха и в рекламно лице на музея. Една година по-късно училището получи специалната награда на младежкия международен фестивал „Арлекин“ във Варна за филма „Мостовете на времето“, посветен на първите български книги, отпечатани именно в Италия през 1561 г.

От своя страна, както е известно, Регионалният исторически музей в Добрич вече десетилетия полага усилия за съхраняване и популяризиране на литературното наследство на Дора Габе. В Дом-паметник „Йордан Йовков“ е формиран фонд „Дора Габе“, който наброява 361 културни ценности и още 816 експоната. През лятото на 2003 г. в Дом-паметника е открита и експозиция за поетесата, онасловена „Дора Габе – дъщеря на равнината“. Уреждани са временни изложби както в Добрич, така също в София (Национален музей „Земята и хората“ и Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“) и Стара Загора (Регионална библиотека „Захарий Княжески“). Музеят се стреми да се превърне в своеобразно средище за научно изследване на дълголетния живот и многостранното творчество на Дора Габе. Досега са проведени две национални научни конференции – „Теменугите – Дора Габе и другите“ и „В света на Дора Габе“, в резултат на които е издаден юбилеен сборник с около 40 текста за поетесата. Работи се активно и с ученическата аудитория чрез организиране на различни беседи, презентации, творчески работилници, конкурси и др.

Илюстрациите в тази книга са резултат от един такъв конкурс. В началото на 2018 г. Регионален исторически музей – Добрич обяви областен конкурс за рисунка „Нарисувай приказка“ по творби на Дора Габе, ориентиран към любимата аудитория на поетесата – най-малките, децата от предучилищна възраст. В изданието са включени наградени и специално подбрани 16 илюстрации от тези, които радваха публиката на уредената с тях изложба в Дом-паметника през месец май – юни 2018 г.

Книгата „Добруджа някога“ е замислена от възрастни, но е реализирана от деца. Те са преводачите на текстовете и илюстраторите им. Затова според нас е толкова ценна. Чрез обединените усилия на малките българчета от България и Италия читателите ще си припомнят едни от най-забележителните разкази за Добруджа в българската литература: „Очакване“, „Вълкът“, „Най-старият дъб“, „Звездите“ и „Сън“ от първата белетристична книга на Дора Габе „Някога“ (1924 г.); „Зимна радост“, „Пролет“, „Дядовата Янкова приказка“, „Петелът Петко“, „Конекрадци“, „Сюзен“ и „Разходка“ от „Малкият добруджанец“ (1927 г.); „Абла“ и „На море“ от „Когато бях малка“ (1939 г.). Изданието е финансирано от Община град Добрич, което дава възможност да достигне до широк кръг читатели.

Кремена МИТЕВА

Планиран ли е нашият живот до най-малките подробности, или съществуваме в потока на случайните събития и случки? Изобщо, замисляме ли се за това? И необходимо ли е да мислим по този въпрос?  Разбира се, че всеки може да намери много видими доказателства за едното и другото. Ако е планиран, то от кого е планиран и къде съм аз! А ако всичко се случва на принципа на случайните събития, то отново си задавам въпроса, а какво е моето участие да подредя тези събития в хронологичен ред и да сведа случайните събития до минимум.  Разбира се, не всеки желае да се занимава с отговора на тези въпроси и това е нормално. Забързани и увлечени в ежедневните си грижи, това е последното нещо, за което се замисляме. Защо? Защото  просто това не ме интересува. Нито имам време да се занимавам с тези въпроси, нито желание! И да мисля, и да не мисля животът си тече, проблемите си растат и се трупат и аз трябва да се грижа за всичко – семейство, деца, работа, здраве, бизнес, проблеми и какво ли още не… И ето тук е моментът да се замислим, когато някой приятел ни спре на улицата и ни попита какво правиш, ние обикновено му отговаряме… „ами, нали знаеш едно и също… от работа в къщи от вкъщи на работа и после пак…, проблеми колкото искаш…, но да сме живи и здрави…”. И така – всеки ден! И почти през целия  съзнателен живот! И дори не смеем да си задаваме странични въпроси, за да не излезем от тези рамки на съществуване, защото нещо случайно може да промени това почти механично, дори зомбирано състояние, в което се намираме. И в момент на равносметка и отчаяние мога да си задам въпроса, какъв е смисълът  на всичко това? Случайно ли се случват всички събития в моя живот, или всичко си има предначертана цел?

Като човек, посветил свободното си време в изучаването на науката Кабала, аз със сигурност знам, че в нашия живот няма случайности. Неговият сценарий е написан и дори вече поставен, а ние само разкриваме предначертаното – сцена след сцена, всеки път, искрено изненадвайки се на случващото се. Преминаваме ситуация след ситуация: смеем се, тъгуваме, влюбваме се, преуспяваме, сърдим се, уговаряме срещи, женим се… и т.н., и т.н. Съвкупността от тези сцени се нарича „наш живот“. Това е като филмова лента с хиляди кадри, които се сменят един след друг, а ние наблюдаваме тези кадри и си мислим че движим лентата, наречена живот.
На определен етап от нашия живот кадрите започват да се сменят все по-бавно и по-бавно. Ние остаряваме. Пред нас се разиграват последните епизоди на постановката или филма, наречен наш живот, докато прожекторът не изключи и екранът не потъмнее. Тогава идва госпожа Смърт, взема тялото ни и това е!  Всичко свършва! И ето тук е въпросът – това част от случайните събития ли са, или е нещо предначертано? Струва ли си да продължи прожекцията на този филм, наречен живот, или емоциите от него са се изчерпали. Науката Кабала обаче пояснява, че след няколко мига прожекторът се включва отново и в сила влиза нова порция живот, нов филм, нови емоции и всичко се повтаря. И въпросът тук е – действително ли така се случват нещата и ако е така, защо всичко е устроено по този начин? До кога това действие ще се повтаря? И защо това е скрито от нашия разум и чувства. И отговорът е – докато не осъзнаем и не разкрием корена на нашето съществуване и истинския замисъл на всичко. И когато го разкрием и почувстваме, ще разберем, че нищо случайно не се случва с нас. И този,  който си мисли обратното, е необходимо за малко да се вгледа в небето и ще види, че всички звезди и планети си стоят там, движат се в определена посока и скорост от милиарди години и нищо случайно не се случва с тях.

Нашият материален свят е толкова малък, както казват учените, едва 4% от цялата вселена и той се явява следствие на нещо висше. А какво е това висше? Много съвременни учени смятат, че  Вселената е една гигантска мисъл! Енергия! Поле! Етер! Природа! И тази мисъл е причината за съществуването на  нашия видим свят, който може да се нарече „свят на следствията“. Както е в бродерията (нашите баби някога бродираха цветя, котенца и ангелчета) – ние виждаме отпред определена картина, а от обратната страна има възли и преплетени нишки, които всъщност създават видяната от нас шарка.
По подобен начин „невидими нишки“ се спускат от света на причините в нашия материален свят и определят всичко случващо се. Сигурен съм, че много хора се подсмихват и си казват – за какво ми е това знание? Какво ще ми помогне това в моя живот? Абсолютно нищо! Защо? Защото аз възприемам само лицевата страна на картината – тази външна форма – нашия материален свят и нищо друго. Останалото е скрито от нас. Скрито, докато не осъзнаем, че във всеки от нас е заложен потенциал, с помощта на който можем да открием всички скрити елементи на мирозданието. Всички до един. И тогава ще разберем, че случайностите са само в нашето въображение. И защо ми е да ги разкрия! За да мога да променя „случайните събития”, особено неблагоприятните, в положителна целенасочена посока, свързана със замисъла на всичко случващо се с мен и около мен. За това и науката Кабала се разкрива пред нас сега. Защото на този етап от нашето еволюционно развитие вече сме способни да възприемем и разкрием всичко, без да влагаме никакъв мистицизъм, окултизъм или някакви тайнствени практики и заклинания. А обосновано, научно, използвайки  хилядолетната   методика на тази наука.

Всеки, който желае да получи повече информация за науката Кабала, може да посети сайта http://www.kabbalah.info/bg/ или да се включи в курсовете за обучение, които се организират от Международната академия по Кабала в България.

Георги Градинаров