Днес маршрутът Париж-Истанбул се реализира само веднъж в годината и струва 16 445 лева
„Ориент Експрес“ е луксозен влак, който от 1883 г. свързва Париж с Виена и Истанбул. Наричан е „влак на кралете“ или „крал на влаковете“ заради интериорния разкош и многото кралски особи, возили се на него.
След няколко промени на маршрута, две войни и най-накрая – понижаване на престижа му в епохата на Студената война, редовното пътуване на влака до Истанбул и Атина е прекратено през 1977 г. На 14 декември 2009 г., „Ориент Експрес“ преустановява дейността си по маршрута и изчезва от европейските железопътни разписания, ставайки „жертва“ на високоскоростните влакове и на самолетите, с чиято конкуренция не успява да се пребори.
Първият влак, наречен „Ориент Експрес“, е открит на 5 юни, 1883 г. На това първо пробно пътуване пътниците са само мъже (журналисти, артисти и политици) и по препоръка на властите носят пистолети.
Вагоните са оцветени в синьо и златно. Създателят на „Ориент Експрес“ е белгиецът Жорж Нагелмакерс. Същинското пътуване с влака започва на 4 октомври 1883 г. На гарата тълпа изпраща 24-та пътника, между които само две жени. Той пътува два пъти седмично между Париж и Истанбул, минавайки през Страсбург, Мюнхен, Виена, Будапеща и Букурещ (по-късно, вместо през Страсбург и Виена, влакът ще минава през Цюрих и Инсбрук). Този влак не е директен. Спира в Гюргево, преминава река Дунав с ферибота до Русе, а след това друг влак преминава разстоянието между Русе и Варна. Оттам един австрийски параход отвежда пътниците до Истанбул.
През 1885 г. услугата става ежедневна от Париж до Виена и обратно. Влакът започва да пътува два пъти седмично от Париж до Букурещ и Гюргево и веднъж седмично – до Белград и Ниш. Същата година нова железопътна линия е отворена от Будапеща до Инстанбул през Белград и София, но пътниците трябвало да хващат дилижанс между Ниш и Пловдив. През 1889 г. линията е изцяло изградена и маршрутът става директен.
Известно е, че българският цар Фердинанд е карал легендарния „Ориент експрес“. Той многократно се е возил във вагоните му, но на два пъти, макар и само за половин час, е бил машинист. Собствениците на компанията не били съгласни с това и впоследствие забраняват всякакви аматьорски опити в кабината на машиниста от съображения за сигурност.
В „Ориент експрес“ са пътували много бележити личности на ХIХ и ХХ век като: Оноре дьо Балзак, Шарл де Гол, Гюстав Флобер, Ърнест Хемингуей, Коко Шанел, Жан Кокто, Жозефин Бекер, Агата Кристи, Кемал Ататюрк, кралица Елизабет II, Мата Хари, Марлене Дитрих, Симон Синьоре, Грейс Кели, Ив Монтан и други. Има легенда, че именно във влака шпионката Мата Хари се е срещнала с любовника си Виктор Маслов и получила от него ценни сведения за операции, планирани от руското разузнаване.
В годините, когато се водят Балканските войни (1912 – 1913), влакът не отива по-далеч от Будапеща или Белград. В годините на Първата световна война (1914 – 1918) той е спрян от движение, за да не попадне на мина. Германия конфискува множество луксозни вагони и стартира собствен идентичен влак, наречен „Balkan zug“ („Балкански влак“). Този влак свързва Берлин с Истанбул (Германия и Турция са в коалиция през ПСВ), но този маршрут не успява да се наложи.
Маршрутът на емблематичния влак през годините.
След Първата световна война влакът тръгва отново по стария си маршрут, но фирмата разширява дейността си и през 1921 г. пуска втори влак под името „Simplon Orient Express“. Този втори влак преминава през алпийския тунел Симплон, свързващ Швейцария и Италия (това е най-големият тунел в света до 1988 г.). Той тръгва от Париж и преминава през Лозана, Милано, Венеция, Триест, Белград и Истанбул. Старият маршрут е удължен и влакът тръгва от Лондон. Новият маршрут е следният: Лондон – Кале – Париж -Дижон – Лозана – Милано – Венеция – Триест – Загреб – Белград – София – Истанбул. Влакът поема по още една нова дестинация – от Белград се отклонява на югоизток до Атина.
През 1929 г. влакът засяда в снега в селището Черкезкьой, на 130 км от турската столица и стои там в продължение на 5 дни. Температурата във вагоните достига -10 °C, което принуждава един махараджа да откупи на много високи цени от другите пътници палта, с които да покрие седемте си жени. Пътниците били прегладнели и тръгнали да търсят близко село, където успели да разменят бижута срещу яйца, а на връщане хванали и вълк.
Това премеждие в снега вдъхновява Агата Кристи да напише романа си „Убийството в Ориент експрес“, публикуван през 1934 г., като тя, разбира се, привнася свои авторови елементи към случката.
На 12 септември 1931 г. терористи взривяват виадукт в Унгария в момент, когато преминава Ориент Експрес. Локомотивът и няколко вагона падат, загиват двадесетина човека, а стотина са ранени.
Ориент Експрес на спирката му в София през 30-те години на миналия век.
Още от откриването на гарата, за българите тя винаги е била мястото, на което са се случвали интересни събития. Обикновено в неделя, при хубаво време, след неделната литургия, гражданите отивали на гарата, да поседят, да погледат идването и заминаването на треновете. Любопитното е, че повечето посетители на гарата почти никога не са се качвали, ала все пак участвали във въодушевлението на пътешественика. Посещението на гарата поне веднъж месечно било като неписан закон, а изпиването на шише лимонада – неизкореним навик.
В годините на Втората световна война (1939-1945) влаковете „Ориент експрес“ отново са спрени поради мерки за безопасност. Германците се опитват да възобновят пътуванията на военни и на дипломати по линията Берлин – Истанбул – Берлин, но партизани нападат германските влакове или се опитват да ги взривят.
След войната „Simplon Orient Express“ отново тръгва по маршрут Кале – Париж – Милано – Венеция – Белград – София – Истанбул. Гръцката граница обаче е затворена и влакът спира да се движи към Атина. Пътуванията към Атина са възобновени през 1951 г.
Със Студената война балканските страни приемат с недоверие този западен влак, прекосяващ техните граници. Контролът се засилва, което причинява силно забавяне на средната скорост на влака. Влакът става убежище за шпиони, дипломати и политически бежанци. Източноевропейските страни лансират и те от своя страна свои влакове: Балтийски-Ориент-Експрес през 1948 г., Балкан-Експрес през 1955 г. и други.
Днес, 135 години след първото пътуване на „Ориент Експрес“, компанията откупила вагоните, провежда веднъж годишно луксозно и скъпоструващо пътуване за любителите на този вид преживявания.
