Беше преди години. Немного отдавна. Приятел, Тодор Тодоров, сподели, че до село Карапелит има язовир, красив, чист, за съжаление – изоставен. Беше в началото на пролетта. Преди язовира се минава през циганската махала, после след бунище и се открива невероятната гледка към водоема. Пристигнахме, но преди да хвърлим въдиците, се спряхме да почетем за минута… изоставеното гробище. В него мнозина бяха намерили покой. И не подозираха, че са изоставени. Скръбна гледка. Много тъжна. Да не кажа трагична. Изоставени сред плевели, треви, всевъзможни боклуци, стърчаха полуразрушени, обрасли с мъх и безпаметност гробове на хора, създали Карапелит, строили Карапелит, загивали за Карапелит, с обич към Карапелит в угасналите си очи и застинали сърца…

Господи, прости на изоставилите ги! Ако можеш! И ако имат право на прошка!

Такъв е животът!

До гробищата имаше изоставен православен храм.  До него – изоставена дървена кула, вероятно на нея е висяла камбана. Преди да бъде открадната. Преди да бъде разтопена. А с разтапянето й и разтопена вярата на местните, или поне на някои от тях, вярата в Бог. Вярата, че един ден на небето или някъде другаде ще се съберат с майки, бащи, дъщери, синове, дядовци и баби, с роднини и приятели… И че ще бъдат опростени греховете им на този свят…

Такъв е животът!

Решихме да видим храма. Порутената врата бе „заключена“ с преметната верига. Развихме я и влязохме. Още в предверието пред очите ни се откри великолепен стенопис на старинно Велико Търново. Под него – купчина слама. Дали в купчината не се е скрила змия. Отровна змия дали не дебне грешници? Дали не пази стенописа от лоши хора, та да го е запазила през годините от неверници?…

Може и така да е.

Не посмяхме да влезем по-навътре…

Нямахме сърца и души да видим разрухата. Разруха на вярата, съхранила българите повече от хилядолетие. Вяра, с която сме оцелявали срещу поробители столетие след столетие…

Такъв е животът!

По-късно се опитахме чрез вестника  да събудим вярата, но… Оказа се, че храмът е в Силистренската епархия. А Силистренската епархия имаше свои проблеми… Казаха, че са по-големи от нашата тревога. Нашата епархия пък нямаше право да се меси на територията на силистренската, въпреки че Карапелит е на територията на община Добричка, а Карапелит е четири пъти по-близо до Добрич, отколкото до Силистра. Стана ни жално, че търсим къде ли не по света един какъвто и да е камък, който да напомня за България, а тук – в България, сме изоставили цял един великолепен паметник на българския род, на българщината, на Българската православна църка.

Такъв е животът!

Но в живота има и хубави дни.

Вчера се рових из социалната мрежа и намерих една великолепна, една добра новина за храма „Света Троица“ в Карапелит. В профила на Калина Димитрова прочетох, че на 17.04.2019 г. от 18.00 ч в Органова зала в Добрич ще се проведе благотворителен концерт за набиране на средства за ремонт на покрива на храм „Света Троица“ в с. Карапелит. Че градската управа на Добрич предоставя безплатно залата и с пожелания за успех на начинанието. А след обявата във фейсбук Симона Йорданова, която е ученичка, е заявила желание да участва благотворително в концерта. Желание за участие заявяват и Църковен хор „Св. Георги Победоносец“ от гр. Тервел с диригент Живко Колев. Димитричка Радушева също се присъединява към участниците в концерта. Добруджанският славей Галина Дурмушлийска също ще се включи в инициативата.

От НДТ и ndt1.eu очакваме и други родолюбиви добруджанци да се включат в концерта. Очакваме родолюбиви заможни добруджанци да помогнат за възстановяването на храма „Света Троица“ в с. Карапелит. Дай, Боже, призивът на организаторите да бъде чут, разбран и подпомогнат!

В профила на Калина Димитрова прочетох: „Когато видях за първи път църквата, тя беше пълна с лястовички и техните гласове я огласяваха. Сега храмът събира славеи и благодетели. Миналата седмица в с. Карапелит се проведе събрание, на което се представи идеята за провеждане на благотворителен концерт в гр. Добрич за набиране на средства за ремонт на покрива на църквата „Света Троица“. Имаме уверението на кмета на гр. Добрич, че Органовата зала ще бъде предоставена безплатно за провеждането му. Храмът очаква своите благодетели. Кой с каквото може да помогне. На ход е набирането на изпълнители, които биха участвали благотворително в концерта.“

Днес храмът търси своите бели лястовици…

Такъв е животът!

24.02.2019

С благотворителен концерт събират средства за възстановяване на църквата в Карапелит

Димитър ДУКОВ

1. СТАВА ГОРЕЩО, ДЕПУТАТИТЕ СА… ГОЛИ

2. ТРИФОН ЗАРЕЗАН – ОБЕДИНИТЕЛЯТ

3. „ЖЪЛТАТА ГОСТЕНКА“ ИНФЕКТИРА ЕВРОПА

4. ДВА ТЕЖКИ, МНОГО ТЕЖКИ ВЪПРОСИ НА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ МЛАДИ
5. ИСТИНСКИТЕ ПАТРИОТИ УВЕНЧАХА БЪЗСМЪРТИЕТО СИ НЕ КАТО УПРАВЛЯВАЩИ…
6. ИМА НЕЩО СБЪРКАНО В ЕНЕРГОИЗТОЧНИЦИТЕ…
7. СПЕТЕ, БУДИТЕЛИ, СПЕТЕ СПОКОЙНО, НЯМА КОЙ ДА ВИ БУДИ!…
8. ПО ЕДНА СТУДЕНА ВОДА ОТ ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ ФОНДОВЕ
9. ГОДИШНАТА СРЕЩА НА МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ НЕ РЕШИ НАЙ-ГОЛЕМИЯ ПРОБЛЕМ – НЕЗАВИСИМОСТТА НА ОБЩИНИТЕ
10. ЮЖНА ДОБРУДЖА Е БЪЛГАРСКА! ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ!
11. 25 ГОДИНИ С ПО-ДОБРИЯ ВЕСТНИК – „НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА“
12. ТРИ В ЕДНО…
13. БРЕ, КАКВА СТАНА ТЯ, ЧАК И ЧУМАТА ВЗЕ, ЧЕ ИЗБЯГА ОТ БЪЛГАРИЯ…
14. ОТ ПОТСДАМ ДО ХЕЛЗИНКИ… С НАДЕЖДИ ЗА ЕДИН МИРЕН СВЯТ
15. ПЪЛЕН УПАДЪК НА „ПОДКРЕПА“, ПОНЕ НА ЛИДЕРА ДИМИТЪР МАНОЛОВ
16. БЕЛИТЕ ДЪРЖАВИ… ЦИВИЛИЗОВАНИТЕ ДЪРЖАВИ…
17. …И ДОНОРЪТ УМИРА…
18. БАЙ ГАНЮ ПРАВИ… УЧЕБНИЦИ
19. С ДВАТА КРАКА В… КИСЕЛОТО МЛЯКО
20. ПРИНУДИТЕЛНО ЗАСЕЛЕНИ…

• Виктор Юго открива в катедралата заличен надпис „СЪДБА“, предрича изчезването й
• Хенри V, Александър І и Хитлер успяват за запазят символа на християнска Европа, останалите без душа хора – не

ДИМИТЪР НЕДКОВ, писател

Най-разпознаваемият символ на връзката на западно-европейската цивилизация с трансцедентната Божествена сила, емблемата на християнска Европа, парижката катедрала „Нотр Дам дьо Пари“, популярна като “Нашата Дама Пресвета Богородица” горя през нощта на 15 април в 2019 година на двадесет и първото столетие от Христа. Пламъците тръгнаха от островърхата кула, обозначаваща центъра на Храма – задължителен, основополагащ елемент в готическата архитектура, в който е закодиран човешкият стремеж за едновременното съграждане на идеално сбалансиран материален свят и духовно общество чрез Божията благословия.

Не случайно именно Парижката Пресвета Богородица е един от първите монументални символи, положили началото на епохата на катедралите като новата цивилизационна концепция за равновесие между материалното и нематериалното в човешкото съществуване. Като разбиране за баланс между материята и духа, земното и небесното, осъзнаването на Божествената пропорция като задължителен елемент на всяка цивилизация. Катедралата като макет на Божествения план, по който ние, земните хора, да разчитаме разликата между “добро” и “зло”.

Двеста и петдесет години строителите градят камък върху камък шедьовъра на човешката мисъл и сръчност „Нотр Дам дьо Пари“ в сърцето на град, който ще се превърне в столица на европейската култура. Седем века се извисява непокътнат домът на Пресвета Богородица като знак за принадлежността на европееца към Христовата вяра. Английският крал Хенри V влиза победоносно в Париж по време на Стогодишната война, но не докосва катедралата на острова сред Сена. Руският император Александър I триумфира в Париж, но заявява, че не Франция, а колегата му Наполеон му е личен враг и предупреждава казаците си да пазят като зеницата на очите си религиозната емблема на католическа Франция. Нацисткият комендант генерал Дитрих фон Холтиц не посмява да изпълни заповедта от Берлин да бъде взривен цял Париж, за да може именно камбаните на „Нотр Дам“ да известят в утрото на 24 август 1944 г. освобождаването на френската столица от съюзниците. За да се стигне до втория ден от Страстната седмица преди деня на Възкресението на Божия син на 2019-то лето Господне, когато пред очите на целия свят, благодарение на виртуалната магия на съвременните технологични постижения, обгърнатата от унищожителни пламъци островърха кула на

„Нотр Дам дьо Пари” се срути в краката на елитарното самочувствие

на парижани и хилядите туристи дошли за селфи с гордостта на християнска Европа.

Какви ли литературни сюжети ще засъчиняват още от днес разказвачите на истории, за да представят на бъдещите поколения алегоричния смисъл на огнения ад, озарил небето над Париж вечерта на 15 април? Що за символика ще се опитат да разчетат тълкувателите на подобни знамения като изгарянето на един Храм. Навярно целият спектър от най-конспиративните теории, до коктейла от всевъзможни теологични тълкувания ще битува доста дълго из всички медийни жанрове. Като, разбира се, ще се започне най-напред с високопарното състрадание, дълбокото съжаление, раздиращото съчувствие и лицемерното съпричастие към сполетялото нещастие от страна на днешните управляващи човешката съдба световни лидери.
Особено тия – съставляващите политическия истаблишмънт на Европа.

В този смисъл – що за знак на съдбата би трябвало да търсим именно ние, европейците?

Какво иска да ни подскаже Провидението, чрез искрата, подпалила символа

на нашата вяра в Божественото ни начало като земни твари, натоварени с мисията да постигнем равновесието между духа и материята, баланса между “доброто” и “злото”. Всъщност, колко от нас ще си спомнят  думите, с които оня майстор на описанието на контрастите в човешката душа Виктор Юго обяснява защо е написал романа си „Парижката света Богородица“. В предисловието той разказва, че бродейки из катедралата открива издълбан надпис в една от кулите на катедралата. Гръцката дума “ANAГКН” означаваща “СЪДБА”. Нямало е как титулуваният от някои конспиративни теории като Велик магистър на митичния Орден на Сион писател Юго да не се замисли върху откритието си – що за предупреждение е искал да остави за поколенията неизвестният майстор-каменоделец чрез фреската си обозначаваща “съдбата” като неизбежност. “По-късно боядисаха или изтъргаха стената и надписът изчезна. Впрочем, кажи-речи, от двеста години вече постъпват все така с дивните църкви на Средновековието. Как ли не ги осакатяват – и отвън, и отвътре. Свещеникът ги пребоядисва, архитектът ги остъргва, после идва народът, който ги разрушава – уточнява самият автор на първата страница, писана през март 1831 година –…И тъй, днес няма нито помен от загадъчната дума, издълбана върху мрачната кула на “Парижката света Богородица”. Нищо не е останало и от неизвестната участ, изразена тъй сбито и тъй печално, освен недълговечния спомен, който и посвещава авторът на тази книга. Човекът, който я е написал върху стената, е изчезнал преди няколко столетия от числото на живите, думата е изчезнала на свой ред от стената на църквата, а и самата църква ще изчезне може би скоро от лицето на земята. Тази дума даде повод за настоящата книга”.

Аз нали ви казах! Предупредих ви! – навярно си шепне от снощи самият Виктор Юго, гледайки ни оттам, отгоре – как се суетим ние, днешните европейци, около димящите отломки на неговата “Парижка света Богородица”. Нима още тогава, преди близо двеста години е провидял в нас, европейските народи, че ще разрушим вековните Храмове, съградени да ни подскажат необходимата Божествена хармония, за да опазим този свят!?! Ние, днешните европейци – прокламиращи на всеослушание Европата като “нашия общ дом”, но все повече загърбващи християнския дух и вяра, във всичките му конфесии, превръщащи този “общ дом” в нашия общ Храм.

Нима има дом по света, който да издържи на злите езици на опустошителния огън на безверието

обхванало разпадащите ни се от най-вулгарния материализъм все още човешки души!?!

Навярно там някъде горе, около Виктор Юго, озарен от снощните пламъци на катедралата, в която е бил опят и помирен с Бога, преди да поеме вечния път, е бил и генерал дьо Гол – оня най-голям любовник на Франция и радетел на Обединена Европа на съюзени чрез националното си достойнство Отечества. Дали стичащата се сълза на легендарния герой на съпротивата срещу фашистката окупация не е и резултат на днешните безумни препирни между европейските управници в надпреварата им за все по-голяма, все по-неограничена, все по-недемократична власт над европейските народи в преследването на икономическите интереси на транснационалния капитал, превръщащ във все по-осезаема реалност онази прословута антиутопия на Джордж Оруел, изфантазирана веднага след края на превърналата в пепелища Европа Втора световна война.

Какво ли си е помислил пред телевизионния екран и Пастирът на стадото – самият папа Франциск, гледайки пламтящата, лично подопечна му “Парижка света Богородица”. Нима още през 2004-та не отиде лично на крака пред сбрания в европарламента в Страсбург днешен политически евроелит, за да ги предупреди, че така, както са я подкарали – непоправимото ще се случи. А именно – рухването на Общия християнски Храм.

Да не отнемат душата на европееца, подменяйки духовните му ценности

историческата идентичност на населяващите континента народи, да не омаловажават трансцедентната опора, съхраняваща се в борбата със злото – това ги помоли най-смирено Светия отец. Ръкопляскаха му. И още с излизането му от залата се захванаха с довършването на плана си – превръщането на европееца в роботизиран материалист, форматиран в километричните екселски таблици на брюкселската концепция за икономически растеж. И в лишен от своята душа, национална идентичност и достойнство аморфен европеец – все по-често влизащ в Храмовете единствено като носител на принадена стойност към

превърната в туристическа индустрия религиозна взаимовръзка между Твореца и творението Му

Да. Днешните евроуправници ще се постараят бързо да заличат саждите от срама на позора на изгорялата “Парижка света Богородица”, за да избягат от неизбежния въпрос – и Храмовете ли вече подпалихме в тази все повече раздирана от непреодолими противоречия, уж единна Европа?!? А и нищо чудно надигащото се все по-голямо недоволство сред широките народни маси на обикновените, редовите европейци да призове брюкселските елитарни управници за една обща снимка пред димящите руини на изгорялата “Парижка света Богородица”. Ей така – за спомен от Европа!!!

https://www.standartnews.com/

ДЪРЖАВНАТА ДУМА Русия прие законопроект, който цели да засили правителствения контрол върху интернет. Новата законодателна мярка изисква от доставчиците на интернет на руска територия да инсталират инструменти, които да насочват руския интернет трафик през сървъри в Русия. Мярката е необходима за защитата на страната от кибератаки и е обусловена от агресивната, според тях,  нова политика за кибернетична сигурност, приета м.г. в САЩ. Законъте предпазна мярка, в случай че САЩ или друга враждебна страна отрежат достъпа на Русия до интернет, казват още вносителите.

ПОЖАРЪТ В КАТЕДРАЛАТА „Нотр Дам“ вероятно е причинен от злополука и няма основание да се допуска, че е предизвикан умишлено, съобщи прокурорът на Париж Реми Ейц. „Пет фирми участват в работите на обекта. Още днес започнахме да изслушваме работници и служители на тези фирми. Петнайсет от тях са били на място вчера“, каза прокурорът на журналисти пред „Нотр Дам“. Той добави, че около 50 следователи от съдебната полиция ще участват в разследването, което ще бъде сложно и продължително.

НЕБОСТЪРГАЧЪТ „ТОРЕСПАСИО“ в Мадрид, в който са посолствата на Великобритания, Канада, Австралия и Холандия, бе евакуиран заради заплаха с бомба.

24-ЧАСОВА СТАЧКА на всички категории кораби на 1 май обяви Гръцката моряшка федерация. Въпреки непрекъснатия натиск и протести и съответните обещания на компетентните власти, проблемите не само не се решават, но и продължават да се натрупват ежедневно. Те достигат връхна точка с прилагането на закона за намалените и специалните екипажи на средиземноморските и крайбрежните пътнически кораби, пенсиите, осигуровките и продължаващите нарушения на колективните трудови договори по отношение на работното време“, се казва в съобщение на синдиката.

НЕКОЛЦИНА ЧЛЕНОВЕ на ЕЦБ смятат, че последните икономически прогнози на банката са прекалено оптимистични с оглед на все още слабия растеж на китайската икономика и продължаващите търговски напрежения. Досега централната банка поддържаше тезата, че много от факторите, които ограничават икономическия растеж, са само временни, от което следва, че икономиката ще започне да се възстанови през второто полугодие. За последно ЕЦБ очаква повишение на БВП на еврозоната през 2019-а година с 1,1%, но след като три месеца по-рано се разчиташе на растеж от 1,7 на сто.

На 5 април Вселенският патриарх Вартоломей и Адрианополския митрополит Амфилохий, заедно с гръцки духовници проведоха служба на гръцки език в българската църква „Св. Св. Константин и Елена” в Одрин по случай патронния празник. Информацията бе публикувана на сайта на Съюза на тракийските дружества в България, а автор на материала бе д-р Ваня Иванова. 
Епицентър.бг се обърна за коментар към проф. Стоян Денчев, почетен гражданин на град Одрин, който като ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии и като Председател на Съюза на народните читалища, е съпричастен към темата.

Проф. Стоян Денчев

Непозитивната реминисценция на българо-гръцките културни общувания е въпрос, който е ангажирал вниманието на много учени, общественици, културни дейци, изследователи и политици. Сред тях са Константин Иречек, Любомир Милетич, Георги поп Аянов, а през последните 3-4 десетилетия проф. Лизбет Любенова, доц. Боряна Бужашка, г-н Ангел Ангелов, д-р Пламен Теодосиев, Пламен Крайски, Стефан Пейков, Стоян Райчевски, д-р Ваня Иванова, Красимир Премянов, Тошо Пейков, проф. Петър Ников, проф. Зина Маркова, д-р Ваня Стоянова, акад. Иван Снегаров, проф. Николай Генчев, проф. Михаил Арнаудов, и много, много други. Техните писания и тяхното отношение към проблема са обект на научни търсения и дирения, доказващи борбения дух на българина и стремежа му към независима българска църква. Те представят историческите сведения и съвременните събития белязали българския идеал за независимост и свобода.

С колегите ми от Университета и с редица читалищни дейци от нашата страна съм организирал различни научни и културни събития в Одрин, дейно участие, в които са взимали студенти и представители на академичните среди, защото вярвам, че само по този начин се поддържат „живи“ българският дух и традиции зад граница.

При срещите си през годините с няколко областни управители (валии) на област Одрин, с няколко кмета и с други представители на светската и духовната власт в Република Турция, винаги съм поддържал добри и дипломатични отношения, защото вярвам, че именно чрез науката и културата може да се запазят добрите отношения между трите балкански народа – българи, турци и гърци, които са живели векове наред на една обща територия, на Балканите.

Разбира се, не е излишно, ако се каже, че събитията от 5 април тази година възкресиха спомени от преди 150 години. Спомени, които за пореден път изведоха на преден план борбата на българите за богослужения на Български език в Българските православни храмове и в частност в тези на територията на град Одрин в Република Турция. Проблемите с фенерските владици от преди 150 години са като жарава, която с всяко действие от страна на гръцкото духовенство, разпалват нови и нови пожари. 

Политическите отношения стъпват здраво на историческите и културните влияния наслоени от миналото. Нима историята не ни учи, че политиката в лицето на нейните представители като Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Екзарх Антим I, Найден Геров и др. не отстоява българските интереси.

Политиката трябва да брани духовната независимост на българите, не само заради тяхната народностна принадлежност, но и заради принципа на идентичността. Нима Васил Левски не го е прокламирал „…да бъдем равноспоставени с другите европейски народи …“ Не равноправни, а забележете, равнопоставени… Той също като други светли личности в българската история отстоява правата на българите в църковно-националната борба. Ние сме свидетели, дори и днес, как събитията белязали духовната независимост и последвалата ги книжовна извисеност на българския народ от средата на IX почти до края на XIX век се характеризират с проблеми между българското и гръцкото духовенство. И когато споменаваме историческите предпоставки за тази вражда, разбираме защо думата фанариоти за българите има двойно негативно значение. На гръцки тя е: „Φαναριώτες“, на румънски „Fanarioţi“, на турски „Fenerliler“, а на български е дума с две значения: (1) знатни гръкоезични християни в османската столица Цариград и (2) служители на гръцката Цариградска патриаршия, особено по време на църковно-народната борба.

Вероятно е дошъл моментът да се постави ребром въпросът за българските храмове в Република Турция и богослуженията на български език в тях. От една страна българските църкви на територията на Република Турция, според църковните канони попадат в диоцеза на Вселенския патриарх?!! От друга – според действащите закони в Република Турция, службите в тях трябва да се водят на български език или да се служи на два езика при съвместно богослужение, съгласувано между двете църкви – българската и гръцката. Въпрос, чиито отговор е търсен в продължение на 150 години, и за съжаление до днес не е намерено адекватно решение за него. Може би е добре да се потърси по дипломатически път и съдействието на турската държава, под чиято юрисдикция „функционират“ всички религии на нейна територия. В тази връзка би могло да се помисли за евентуална промяна на статута на църквата „Св. св. Константин и Елена“ и от действаща, тя да бъде превърната например в Български музей на Възраждането. По този начин, в една доста по-лека обстановка, тя ще продължи да удовлетворява нуждите на всички български граждани, които живеят в България и извън нейните предели да любят с цялата си душа българския език и българските традиции.

Все въпроси, чиито отговори могат да се опитат да дадат и други личности, които морално крепят устоите на отношенията между българи, турци и гърци на Балканите.
… и да не забравим – Снощи горя един от символите на Париж и на католическия християнски свят – катедралата „Нотр Дам“. Голяма загуба за човечеството! Държавни глави, министър-председатели, културни дейци, общественици, филантропи, бизнесмени и банкери от целия свят реагираха „на часа“, че трябва и не може да не се спаси тази световна културна ценност!

Към тях се присъедини и българският министър –председател г-н Бойко Борисов. Затрогващи бяха думите на президента г-н Румен Радев, който каза: „Пожарът в „Нотр Дам“ е болезнена рана в сърцето на човечеството“.

Но от тази сутрин аз непрестанно и настойчиво се питам:
„Кой ще спаси от „ПОЖАРА“ българския „Нотр Дам“ в Одрин?!“

http://epicenter.bg