Когато говорим за възраждане, почти автоматично си представяме минал исторически процес, възникнал при определени културно-исторически обстоятелства, свързан с обновление и развитие в науката, изкуството и политическия живот. Самата дума „Възраждане” означава нещо, което трябва да се възроди, да се обнови, да се пробуди. Нещо, което е забравено и вече се изпитва необходимост да се възстанови. Можем ли обаче, днес да кажем, че изпитваме такава вътрешна необходимост от промяна, обновление или от възраждане. Много хора ще кажат, че това е минал процес и човечеството днес не се нуждае от такова обновление. А не е ли точно обратното? Разбира се, че ако говорим за Възраждане, не може да става дума за онова време в периода на Средновековието. Въпросът е, имаме ли необходимост от подобен тип Възраждане? Усещането е, че въпреки напредъка в науката, образованието и прогреса ни, промяна е необходима. Защо? Защото омразата, ненавистта и желанието да си навредим изплуват на преден план. Застанали сме на два полюса и макар, че сме един срещу друг, викаме и не се чуваме, говорим си, а не се слушаме.
Чувството, че нещо не е както трябва, се е загнездило в нас и започва да ни убива, както обичаме да казваме, като „камъче в обувката” и се питаме, това ли е смисълът на живота, който искам да изживея. За това ли съм се родил, учил и съм възпитаван? Да сме в постоянна борба за надмощие, в хули и обиди, в омраза и ненавист? В противоборство и войни. В нещо, което не ни прави щастливи, а тъкмо обратното. Оказа се, че тази ненавист и омраза, това противоборство ни разболява и ни води към гибел.
А колко просто е създадено всичко – цялата Вселена – неживото, растителното, животинското и човешко ниво!
«С една мисъл е създадена цялата наша реалност, всичко висше и низше, чак до всеобщото окончателно изправяне. Тази единна мисъл е източник и същност на всички действия, тя задава целта, тя придава смисъл на усилията, тя е и самата реалност – съвършенство и цялото дългоочаквано възнаграждение».
Баал Сулам, «Учението Десетте Сфирот»
Тази мисъл, според кабалистите е любовта и силата на единството. Това е, което сме изгубили и което трябва да възродим! Да възродим добрите взаимоотношения, толерантността, смирението и уважението.
За любовта и приятелството са написани огромен брой книги, снимани са много филми, правени са много изследвания. И уж всичко знаем, филосвстваме на тази тема, а тя се оказва сложна и скрита за нас. Защо? Защо – въпреки напредъка ни и еволюционното ни израстване, става все по-трудно и по-трудно да изграждаме отношения на любов и отдаване? Дори напротив, по-лесно е да се мразим и ненавиждаме, да злорадстваме и хвърляме обиди спрямо другия, отколкото да изграждаме правилни връзки и правилни взаимоотношения. А в Природата някак си всичко изглежда много по-лесно. Животните създават двойки в определен период, избирайки партньора си, правят всичко с ясни признаци и критерии. Оказва се, че тяхната сметка е проста: оцеляване и създаване на най-доброто потомство. Избират кой е по-подходящ за това, търсят който е по-силен или по-дебел, или по-млад, или пък с по-висок статус и той е и най-добър. Природата не оставя тук място за грешки.
При нас, хората, всичко в този смисъл е много объркано и проблематично. От една страна, можем да се издигнем над животинския алгоритъм, а от друга, можем да паднем още по-ниско, защото не можем да изградим нашите отношения, дори на нивото, каквото е при животните. Животните не грешат, а ние – колкото повече се развиваме, толкова повече грешим.
В миналото някак си нещата са били по-прости, по-истински, по-близки до природните закони. Днес все повече „обичаме“ това, което лично ни наслаждава, което ни напълва и си мислим, че това е любовта и отдаването. А според законите на Природата, истинската любов и истинското приятелство е да живееш за другия. Да наслаждаваш другия. Истинските добри взаимоотношения са да можем – въпреки егоистичните ни протовоположни свойства, правилно да взаимодействаме между „плюсовете“ и „минусите“ на различните нива.
Кабалистите казват, че това е особената сила, сила от най-висш порядък, свързваща позитива с негатива. Казано е, че любовта „покрива всички проблеми“. Това е средната линия, която ни се дава свише. Това е третият фактор, съединяващ противоположности в едно. Тя е силата на Природата в нас, която не се отнася нито към „плюса“, нито към „минуса“.
И когато говорим за Възраждане или Пробуждане, то с всяко поколение се обновяват нашите желания, при това на следващо, по-високо ниво. В този преход от едно на друго ниво, в нас се разкрива вътрешна пустота, чрез която в днешно време достигаме до въпроса за смисъла и целта на нашето съществуване. Достигаме до въпросите: Защо сме тук? Защо Природата ни е създала и какво иска тя от нас? Вече не се задоволяваме само с желанията, които сме имали до момента – храна, секс, пари, власт, знания и т.н, а с желания от по-различно, по-висше естество. Това не са материалните желания, а други все, още скрити от нас – нематериални, духовни.
Консуматорският ни стремеж и напълване постепенно се измества от друг вид наслаждения и стремежи, които все още не са се проявили така явно и отчетливо. Дали пък това не е и причина да се чувстваме от една страна пренаситени и дори отвратени от всички противоречия и конфликти, а от друга – неудовлетворени и объркани от усещането за липса на ценности в бъдещия ни живот?
Това са въпроси, които много хора си задават и търсят отговор за самите себе си и за обществото като цяло. Оказва се, че цялото ни съществуване е динамична форма, в която желанията ни за наслаждения се обновяват ежедневно. В това отношение са интересни думите на Шопенхауер, че „човек може да прави това, което желае, но не и да желае, какво да желае“, което като констатация е казано от великия учен Айнщайн, че „Във философския смисъл на думата, аз определено не вярвам в човешката свобода.”
Какво излиза, че това което се случва с нас, като индивиди и като общество, е част от неосъзнатото ни развитие ли? Желаем или не, се придвижваме в определена посока и дори самият въпрос „за смисъла на живота” е част от отговора за смисъла на живота. А възраждането и обновяването на чувствата и мислите, на желанията и всичко, което се случва около нас, е спиралата на осъзнаването ни – колко са безсмислени всичките ни противоречия и конфликти.
Според кабалистичните източници: „…изначално човек е създаден за живот в общество и всеки индивид в обществото е както колелце в системата на един механизъм, в който едното колелце, отделната единица няма свободно движение.” („Мир в света“)
Това означава, че ние живеем в единен свят, който е взаимосвързан и всяко наше желание се явява частица от желанието на обществото. Колкото по силно е желанието за обновление на обществото, толкова по динамичен е и животът ни. Единственото, което е необходимо да намерим, е посоката на нашето развитие.
А посоката е, да възродим и увеличим стремежа ни към щастие и любов, така че ние и поколенията ни да се чувстваме щастливи или да възродим ония общества, в които човешкия живот не е струвал нищо? В това отношение не е необходимо да се връщаме назад във времето и да си спомним за страданията, през които сме минали и които сме си сътворили. Необходимо е да осъзнаем, почувстваме и възродим в себе си необходимостта от правилните човешки взаимоотношения.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по Кабала
Офис Добрич, тел. 0898731112
Дузпа за Нидерландия! Дензъл Дъмфрис бе фаулиран в наказателното поле и след консултация с ВАР съдията посочи бялата точка
ГОЛ ЗА НИДЕРЛАНДИЯ! Мемфис Депай се нагърби с изпълнението и прати топката точно до гредата – 1:0!
4. Нейтън Аке), 22. Дензъл Дъмфрис
(78-
ДАНИЯ: 1. Каспър Шмайхел, 6. Андреас Кристенсен, 4. Симон Кяер, 3. Яник Вестергард, 5. Йоаким Меле, 18. Даниел Вас 
БЕЛГИЯ: 1. Тибо Куртоа, 2. Тоби Алдервейрелд, 18. Джейсън Денайър, 5. Ян Вертонген, 15. Тома Мюние, 8. Юри Тилеманс, 19. Леандер Дендонкер (59 
ОТМЕНЕН ГОЛ на Македония! Горан Пандев се пребори със защитник и прати топката покрай вратаря, но се оказа, че е бил за засада.
УКРАЙНА: 1. Георгий Бушчан, 6. Тарас Степаненко, 7. Андрий Ярмоленко 
СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ: 1. Столе Димитриевски, 6. Висар Муслиу, 14. Дарко Велковски 
