Когато говорим за възраждане, почти автоматично си представяме минал исторически процес, възникнал при определени културно-исторически обстоятелства, свързан с обновление и развитие в науката, изкуството и политическия живот. Самата дума „Възраждане” означава нещо, което трябва да се възроди, да се обнови, да се пробуди. Нещо, което е забравено и вече се изпитва необходимост да се възстанови. Можем ли обаче, днес да кажем, че изпитваме такава вътрешна необходимост от промяна, обновление или от възраждане. Много хора ще кажат, че това е минал процес и човечеството днес не се нуждае от такова обновление. А не е ли точно обратното? Разбира се, че ако говорим за Възраждане, не може да става дума за онова време в периода на Средновековието. Въпросът е, имаме ли необходимост от подобен тип Възраждане? Усещането е, че въпреки напредъка в науката, образованието и прогреса ни, промяна е необходима. Защо? Защото омразата, ненавистта и желанието да си навредим изплуват на преден план. Застанали сме на два полюса и макар, че сме един срещу друг, викаме и не се чуваме, говорим си, а не се слушаме.
Чувството, че нещо не е както трябва, се е загнездило в нас и започва да ни убива, както обичаме да казваме, като „камъче в обувката” и се питаме, това ли е смисълът на живота, който искам да изживея. За това ли съм се родил, учил и съм възпитаван? Да сме в постоянна борба за надмощие, в хули и обиди, в омраза и ненавист? В противоборство и войни. В нещо, което не ни прави щастливи, а тъкмо обратното. Оказа се, че тази ненавист и омраза, това противоборство ни разболява и ни води към гибел.
А колко просто е създадено всичко – цялата Вселена – неживото, растителното, животинското и човешко ниво!
«С една мисъл е създадена цялата наша реалност, всичко висше и низше, чак до всеобщото окончателно изправяне. Тази единна мисъл е източник и същност на всички действия, тя задава целта, тя придава смисъл на усилията, тя е и самата реалност – съвършенство и цялото дългоочаквано възнаграждение».
Баал Сулам, «Учението Десетте Сфирот»
Тази мисъл, според кабалистите е любовта и силата на единството. Това е, което сме изгубили и което трябва да възродим! Да възродим добрите взаимоотношения, толерантността, смирението и уважението.
За любовта и приятелството са написани огромен брой книги, снимани са много филми, правени са много изследвания. И уж всичко знаем, филосвстваме на тази тема, а тя се оказва сложна и скрита за нас. Защо? Защо – въпреки напредъка ни и еволюционното ни израстване, става все по-трудно и по-трудно да изграждаме отношения на любов и отдаване? Дори напротив, по-лесно е да се мразим и ненавиждаме, да злорадстваме и хвърляме обиди спрямо другия, отколкото да изграждаме правилни връзки и правилни взаимоотношения. А в Природата някак си всичко изглежда много по-лесно. Животните създават двойки в определен период, избирайки партньора си, правят всичко с ясни признаци и критерии. Оказва се, че тяхната сметка е проста: оцеляване и създаване на най-доброто потомство. Избират кой е по-подходящ за това, търсят който е по-силен или по-дебел, или по-млад, или пък с по-висок статус и той е и най-добър. Природата не оставя тук място за грешки.
При нас, хората, всичко в този смисъл е много объркано и проблематично. От една страна, можем да се издигнем над животинския алгоритъм, а от друга, можем да паднем още по-ниско, защото не можем да изградим нашите отношения, дори на нивото, каквото е при животните. Животните не грешат, а ние – колкото повече се развиваме, толкова повече грешим.
В миналото някак си нещата са били по-прости, по-истински, по-близки до природните закони. Днес все повече „обичаме“ това, което лично ни наслаждава, което ни напълва и си мислим, че това е любовта и отдаването. А според законите на Природата, истинската любов и истинското приятелство е да живееш за другия. Да наслаждаваш другия. Истинските добри взаимоотношения са да можем – въпреки егоистичните ни протовоположни свойства, правилно да взаимодействаме между „плюсовете“ и „минусите“ на различните нива.
Кабалистите казват, че това е особената сила, сила от най-висш порядък, свързваща позитива с негатива. Казано е, че любовта „покрива всички проблеми“. Това е средната линия, която ни се дава свише. Това е третият фактор, съединяващ противоположности в едно. Тя е силата на Природата в нас, която не се отнася нито към „плюса“, нито към „минуса“.
И когато говорим за Възраждане или Пробуждане, то с всяко поколение се обновяват нашите желания, при това на следващо, по-високо ниво. В този преход от едно на друго ниво, в нас се разкрива вътрешна пустота, чрез която в днешно време достигаме до въпроса за смисъла и целта на нашето съществуване. Достигаме до въпросите: Защо сме тук? Защо Природата ни е създала и какво иска тя от нас? Вече не се задоволяваме само с желанията, които сме имали до момента – храна, секс, пари, власт, знания и т.н, а с желания от по-различно, по-висше естество. Това не са материалните желания, а други все, още скрити от нас – нематериални, духовни.
Консуматорският ни стремеж и напълване постепенно се измества от друг вид наслаждения и стремежи, които все още не са се проявили така явно и отчетливо. Дали пък това не е и причина да се чувстваме от една страна пренаситени и дори отвратени от всички противоречия и конфликти, а от друга – неудовлетворени и объркани от усещането за липса на ценности в бъдещия ни живот?
Това са въпроси, които много хора си задават и търсят отговор за самите себе си и за обществото като цяло. Оказва се, че цялото ни съществуване е динамична форма, в която желанията ни за наслаждения се обновяват ежедневно. В това отношение са интересни думите на Шопенхауер, че „човек може да прави това, което желае, но не и да желае, какво да желае“, което като констатация е казано от великия учен Айнщайн, че „Във философския смисъл на думата, аз определено не вярвам в човешката свобода.”
Какво излиза, че това което се случва с нас, като индивиди и като общество, е част от неосъзнатото ни развитие ли? Желаем или не, се придвижваме в определена посока и дори самият въпрос „за смисъла на живота” е част от отговора за смисъла на живота. А възраждането и обновяването на чувствата и мислите, на желанията и всичко, което се случва около нас, е спиралата на осъзнаването ни – колко са безсмислени всичките ни противоречия и конфликти.
Според кабалистичните източници: „…изначално човек е създаден за живот в общество и всеки индивид в обществото е както колелце в системата на един механизъм, в който едното колелце, отделната единица няма свободно движение.” („Мир в света“)
Това означава, че ние живеем в единен свят, който е взаимосвързан и всяко наше желание се явява частица от желанието на обществото. Колкото по силно е желанието за обновление на обществото, толкова по динамичен е и животът ни. Единственото, което е необходимо да намерим, е посоката на нашето развитие.
А посоката е, да възродим и увеличим стремежа ни към щастие и любов, така че ние и поколенията ни да се чувстваме щастливи или да възродим ония общества, в които човешкия живот не е струвал нищо? В това отношение не е необходимо да се връщаме назад във времето и да си спомним за страданията, през които сме минали и които сме си сътворили. Необходимо е да осъзнаем, почувстваме и възродим в себе си необходимостта от правилните човешки взаимоотношения.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по Кабала
Офис Добрич, тел. 0898731112
