На 16.05.2022 г. доброволците от Детско полицейско управление към СУ„Ст.Караджа“ посетиха сградата на общинска администрация Каварна. Децата бяха посрещнати от Кмета на Община Каварна – г-жа Елена Балтаджиева която  ги запозна с дейността на администрацията в общината. С това посещение приключва обучението на най малките  полицейски доброволци, ученици от трети клас на СУ „Ст. Караджа“.

През целия период на обучение с децата се проведоха редица занятия като:   „Работа в екип“; „Лична безопасност“; „Вредата от алкохола и тютюнопушенето“;  Запознаване с дейността на МК БППМН; “Запознаване с работата на служителите от „Охранителна и криминална полиция “; „Безопасност на движението по пътищата“; “Взаимодействие на полицията с други органи и институции“;

В заключителния етап доброволците към Детско полицейско управление положиха  тест за проверка на усвоените знания и  участваха в провеждане на практическо занятие на светофарната уредба  съвместно с полицейски служители и учители.

За цялостния период на обучение в проекта Детско полицейско управление, за успешното представяне и активно участие, всички полицейски доброволци получиха награди  от Кмета на Община Каварна.

Н. ДИМИТРОВА,

секретар на МКБППМН 

На 27 май от 18.30 ч. в Огледална зала „Нели Божкова“ при вход свободен младото дарование ще представи „Писма до Клара“. Творчески проект финансиран от Национален фонд Култура и съдействието на Община град Добрич. Ценителите на класическата музика ще имат възможността да чуят две виртуозни сонати за пиано, композирани от едни от най – известните гении в музиката на 19 в. – Роберт Шуман и Йоханес Брамс, вдъхновени от музата Клара Шуман. А нейни ранни пиеси ще прозвучат в началото на програмата. Останали в историята сред най-големите шедьоври на немския романтизъм, тези творби са изпъстрени от богата емоционална палитра на въздействащи контрасти и ярки теми, дълбоко вълнуващи, пълнокръвни и жизнеутвърждаващи. Изпълнени от Мария – Десислава Стойчева, чиято биография е повече от впечатляваща. Родена е в гр. Пловдив, където завършва с отличие НУМТИ „Добрин Петков“ с преподавател Елена Велчева. Продължава обучението си при проф. Людмил Ангелов в НБУ- София. Участва в майсторски класове и семинари на множество изтъкнати български и чуждестранни пианисти, сред които: Паул Бадура-Скода, Дмитри Башкиров, Мишел Бероф, Жан-Бернар Помие, Дмитри Рацер, Клаудио Мартинес, Артур Пизаро, Луис Фернандо Перес, Мишел Бурдонкъл, Иван Дреников, Боян Воденичаров, Борислава Танева, Атанас Куртев, Филип Раскин, Иля Максимов, Пьотр Салайчик, Милена Моллова, Виктор Чучков, Силвиян Деферн, Шантал Стилиани, Тамара Поддубная, Владимир Валяриевич и др. Концертира в рамките на фестивалите „Софийски музикални седмици“ в зала „България“, „Мартенски музикални дни“ Русе, „Варненско лято“, „Великденски музикален фестивал“ Варна, „Моцартови празници“ Правец. Двукратно е избирана за участник и стипендиант в престижния курс по камерна музика „Musica Mundi“ в Белгия, където работи с множество известни музиканти. Участва в концерт – представяне на млади таланти в рамките на Петото издание на фестивал „Пиано Екстраваганца“ в залата на Военния клуб в София. Носител е на стипендията за изключителни умения на фондация „Комунитас“ и лауреат на редица награди от национални и международни конкурси. Първа награда и номинация за „Grand price“ от конкурса „Надежди, таланти, майстори“ в Добрич. Първа и Специална награда от конкурса „Citta di Barletta“ в Италия, Втора (при неприсъдена първа) и Специална награда от конкурса „Шопенов златен пръстен“ в Словения, Първа и Специални награди от конкурса „Мила Михайлова“ във Варна. През пролетта на 2016 г. младата пианистка печели наградата „Млад музикант на годината – 2015 г.“, след като е избрана в анкета сред слушателите на предаването „Алегро Виваче“ по програма „Хоризонт“ на БНР. През същата година тя печели Първа и Специална награда в дебютното издание на конкурса „Стелла Ослекова“ и става първият български участник в конкурса за млади пианисти в памет на Владимир Хоровиц в Киев, Украйна, където в неговото 11-то издание получава лауреатско звание и награда за най-добро изпълнение на задължително украинско произведение. През декември 2017 г. е поканена да участва в специален коледен концерт в Кралския дворец във Варшава, посветен на българското председателство на ЕС. Мария – Десислава се класира сред финалистите на 2-ри Моцартов конкурс в Джухай, Китай (2017), 25-ти Конкурс „Йоханес Брамс” в Пьорчах, Австрия (2018), 8-ми Шопенов конкурс в Будапеща, Унгария (2018) и 66- ти Шопенов конкурс в Ню Йорк, САЩ (2019). През пролетта на 2019 г. е отличена с Първа и Специална награда за най – добро изпълнение на произведенията на Панчо Владигеров в Международния конкурс за пианисти и цигулари в Шумен. Активната й концертна дейност включва и изпълнения като солист на Софийска филхармония, Националната филхармония на Украйна, „Софийски солисти”, Държавна опера – Пловдив, Варненска филхармония, Държавен симфоничен оркестър на гр. Шумен, както и Симфоничен оркестър при НУМТИ „Д. Петков“. Работи с диригентите Микола Дядюра, Пламен Джуров, Оливер Ведер, Станислав Ушев, Славил Димитров, Лучано ди Мартино, Калина Василева, Хишам Габр, Стефан Бояджиев, Себастиан Алманзар, Пламен Първанов и др.

Програма:

Клара Шуман – Четири характеристични пиеси op. 5 (1834-1836 г.)

Роберт Шуман – Соната op. 11 No 1, fis moll (посветена на Клара Вик, 1835 г.)

Йоханес Брамс – Соната op. 2 No 2, fis moll (посветена на Клара Шуман, 1852 г.)

Заповядайте ! Вход свободен

Около 40 индивидуални изпълнители взеха участие в ХХV Национален конкурс за млади изпълнители на добруджански народни песни и на кавал „Иван Георгиев 2022”. Конкурсът предизвика голям интерес, след като през последните две години целият свят беше парализиран от най-различни мерки и ограничения заради пандемията от коронавирус.

Националният конкурс на името на живелия в Дъбовик добруджански певец Иван Георгиев бе открит от кмета на Община Генерал Тошево Валентин Димитров.

Конкурсът, който продължи цял ден, отново доказа, че нуждата от такива прояви е повече от необходима, тъй като това е начинът да се съхрани културната ни памет, а бъдещите поколения да се докоснат и открият обаянието на фолклорното и музикално богатство.

ХХV Национален конкурс за млади изпълнители на кавал и добруджански песни „Иван Георгиев” се проведе на два етапа: акапелно и със съпровод, като едната песен беше на Иван Георгиев. В трета възрастова група изпълнителите по народно пеене и кавал, класирали се на 1,2 и 3 място получават едногодишна стипендия от Министерството на културата.

Тази година журито бе тричленно, като в него се включиха доц. д-р Галя Петрова- Киркова от АМТИ град Пловдив, Сашка Ченкова – главен учител в НУФИ „Филип Кутев“, град Котел и Николай Генов – зам. директор в НУФИ „Филип Кутев“, град Котел.

Националният конкурс за млади изпълнители на кавал и добруджански народни песни се организира от Община Генерал Тошево и Народно читалище „Дора Габе – 1940” село Дъбовик.

Юбилейното издание на музикалната проява завърши с великолепно изпълнение на песента „Мило ми е, мамо” на всички наградени участници, жури и организатори.

Класиране на ХХV Национален конкурс за млади изпълнители на добруджански народни песни и на кавал „Иван Георгиев 2022”

I възрастова група

I награда

Аделина Георгиева

НУ „Илия Рашков Блъсков“,  гр. Шумен

II награда

Кристиан Николов

Школа по изкуства „Фолклорна магия“, гр. Варна

Момчил Момчев

гр. Добрич

III награда

Евгени Енев

НЧ „Светлина-1941“, гр. Генерал Тошево

Поощрителна награда

Йоана Лазарова

НУИ „Добри Христов“, гр.Варна

II възрастова група

I награда

Зорница Василева

НУИ „Добри Христов“, гр. Варна

II награда

Преслава Господинова

НЧ „Стефан Караджа-1942“, с. Малина, общ. Генерал Тошево

III награда

Цветелина Маркова

ЦПЛР –  Център за работа с деца, гр. Генерал Тошево

Женя  Бучекчиева
ЦПЛР –  Център за работа с деца, гр. Генерал Тошево

III възрастова група

I награда

Славея Славейкова

НУИ „Добри Христов“, гр. Варна

Кристиан Петров

НУИ „Добри Христов“, гр. Варна

II награда

Далия Михова

НУФИ „Филип Кутев“, гр. Котел

Ивана Тодорова

Вокално студио „Медени звънчета“ при НЧ „Просвета1927“, кв. Аспарухово, гр. Варна

III награда

Иванина  Панчева

НУИ „Добри Христов“, гр. Варна

Виктория Иванова

НУИ „Добри Христов“, гр. Варна

Лауреат I степен

Магдалена Гошева

НУФИ „Филип Кутев“, гр. Котел

Анелия Китанова

НУИ „Добри Христов”, гр. Варна

Лауреат II степен

Ренета Николова

НУИ „Добри Христов“,  гр. Варна

Ана – Мария Георгиева

НУФИ „Филип Кутев“, гр. Котел

Лауреат III степен

Стоян Цонев

НЧ „Светлина -1941“, гр. Генерал Тошево

Анджела Иванова

НУИ „Добри Христов“, гр. Варна

IV възрастова група

I награда

Станислава Йорданова

Академия за музикално изкуство „Проф. Асен Диамандиев“, гр. Пловдив

Моника Гойкова

Академия за музикално изкуство „Проф. Асен Диамандиев“, гр. Пловдив

                    Изпълнители на кавал

I награда

Светозар Стефанов

СУ „Св. Св. Климент Охридски“, гр. Добрич

Виктор Иванов

СУ „Св. Св. Климент Охридски“, гр. Добрич

II награда

Стефан Георгиев

СУ „Св. Св. Климент Охридски“, гр. Добрич

III награда

Оана Бонева

СУ „Любен Каравелов“, гр. Добрич

Конкурсът има за цел да продължи традициите в поезията на Дора Габе, вдъхновена от хуманизма, любовта към Добруджа, спомените за детството и стремежа към красота във всички нейни форми и проявления.

СТАТУТ  НА КОНКУРСА

1. Цел

Конкурсът има за цел да продължи традициите в поезията на Дора Габе, вдъхновена от хуманизма, любовта към Добруджа, спомените за детството и стремежа към красота във всички нейни форми и проявления.

2. Провеждане

2.1.  Конкурсът се организира с подкрепата на Издателство „Български писател“ и Издателство „Захарий Стоянов“.

2.2. Конкурсът е явен и се провежда през година.

2.3 Обявява се през м. май и приключва през м. октомври на текущата година.

3. Право на участие

В конкурса могат да участват поетеси от цялата страна, навършили 16 години.

Не се допуска участие в конкурса на членове на журито за текущата година.

4. Изисквания към творбите

4.1. Всеки автор може да участва  с  до 3 /три/ поетични творби.

4.2.  Няма ограничения в тематиката, формата и размера на творбите.

4.3. В конкурса участват само произведения, които не са публикувани до момента.

4.4. Участниците да представят творбите си в срок до 30 септември 2022 г.:

или на адрес:

·    в електронен вариант –  на е-mail адрес: kultura@toshevo.org

·    на хартиен носител в три екземпляра – на адрес:

Община Генерал Тошево  – за конкурса „Дора Габе“ 

ул. „Васил Априлов“ № 5, гр. Генерал Тошево, 9500

• В този случай важи пощенското клеймо и ръкописи не се връщат.

4.5. На отделен файл/лист следва да се представи придружаваща информация:

трите имена на автора, възраст, населено място, личен телефон и e-mail  адрес за връзка.

5. Критерии за оценяване на стиховете:

5.1. Съдържание и образност;

5.2. Език и стил.

6. Оценяване

Оценяването на всички творби, постъпили в необходимия срок за участие в конкурса, се осъществява от професионално жури в състав от 3-ма члена.

7. Наградент фонд

Наградният фонд на конкурса се осигурява от Община Генерал Тошево.

7.1. Ще бъдат присъдени следните парични награди:

Първа, Втора и Трета награди; Поощрителни награди.
7.2. Ще бъдат присъдени и две специални награди:

* Награда на Издателство „Български писател“;

* Награда на Издателство „Захарий Стоянов“.

7.3. Резултатите от конкурса ще бъдат обявени на сайта на Община Генерал Тошево https://generaltoshevo.bg/ след церемонията по награждаването.

8. Награждаване

8.1. Церемонията по награждаването ще се състои  в гр. Генерал Тошево, съпътствана от посещение до родното място на поетесата – с. Дъбовик.

8.2. Победителите в Конкурса ще бъдат уведомени своевременно за точното време и място за връчване на наградите.

8.3. Пътните разходи на наградените за участие в заключителния етап  на конкурса и връчване на наградите се поемат от Община Генерал Тошево.

8.4. Отличените стихове ще бъдат публикувани във в. „Словото днес“, сп. „Везни“, и в. „Добруджански глас“.

8.5. Авторите на отличените творби предоставят на организаторите правото на последваща публикация в самостоятелен сборник.

За контакт и допълнителна информация:  

Отдел „Култура, вероизповедания и интеграция“

Маргарита Великова, началник отдел                                                                             

тел: 0889  954880

е-mail: kultura@toshevo.org

С флашмоб в центъра на Балчик и премиерно изпълнение на песента „Слънчева светлина“ завърши културно-образователна инициатива. Тя беше реализирана от сдружение „Музикален свят“ и учебните заведения в Белия град, съобщи кореспондентът на Радио Варна Албена Иванова.

Почти половин година близо 400 деца от детските градини и училищата пееха и танцуваха заедно чрез виртуален мост, за да се представят в общо изпълнение пред публика през празничния за Балчик май. Крайната цел е да добият увереност, че могат. Най-активно включилото се училище е ОУ „Св.св. Кирил и Методий“, с над 100 деца.

Ръководителят на проекта Валентина Георгиева – диригент на вокалните групи и смесения хор „Черноморски звуци“ при читалище „Паисий Хилендарски 1870“ – Балчик, заяви че успехът на проекта е надминал очакванията й. Тя се надява иновативността му да заплени и други градове в страната.

„Слънчева светлина“ е първа авторска песен за деца на Мария Ангелова, реализирана благодарение на проекта. Тя разказва за нуждата на децата от общуване, единност, песен, танц, обич и радост.

https://bnr.bg/varna

На 29.04.2022 г. бе подписан Договор за финансиране на  проектно предложение с наименование „Подобряване на енергийната ефективност в сгради с обществено предназначение в гр. Шабла“, с което община Шабла кандидатства по Процедура BGENERGY-2.002 – „Енергийна ефективност в сгради“, Приоритетна ос „Подобрена енергийна ефективност в сградите, промишлеността и общините“ към Оперативна програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейско икономическо пространство 2014-2021.
Проектното предложение включва въвеждането на мерки за енергийна ефективност в две административни сгради на територията на община Шабла – на Общинска администрация и Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Шабла. За изпълнение са предвидени следните енергоспестяващи мерки: топлоизолиране на външни стени, подмяна на дограма, топлоизолиране на покривни конструкции, топлоизолиране на подови конструкции, въвеждане на термо-помпена система за охлаждане/отопление, подмяна на осветителни тела, изграждане на фотоволтаична система за собствена консумация. След внедряването на системите в двете сгради ще се постигнат следните подобрения:
• Намаляване на закупуваната енергия от външен доставчик;
• Оползотворяване на енергия от възобновяем енергиен източник;
• Осигуряване на енергийна независимост;
• Високо ниво на енергийна ефективност.
Планираните дейности имат за цел да се повиши енергийната ефективност чрез технологично обновление и модернизиране на сградите. Основна цел на проекта е намаляване на въглеродната интензивност, както и постигане на следните резултати:
* Подобряване на енергийните характеристики на сградите и трансформацията им в сгради с близко до нулево потребление;
* Намаляване на емисиите на парникови газове;
* Намаляване на енергийните разходи;
* Повишаване на производството на енергия от възобновяеми източници;
* Повишаване на експертния капацитет на бенефициента в областта на възобновяемата енергия, енергийната ефективност и управлението на енергия.
Освен намаляване на преките разходи за ел. енергия, от изпълнението на мерките се очакват и финансови икономии от намаляване на годишните разходи за експлоатация и поддръжка. Тези икономии се дължат на оптимизацията на осветлението и отоплението на сградата, като в т.ч. влизат разходи за труд и материали.  Ще се подобрят условията на труд в двете сгради и ще се повиши качеството на предлаганите услуги, което ще допринесе до подобряване на благосъстоянието на общината и нейните жители.
Проектът ще се изпълнява в сътрудничество с партньор от Норвегия – Сдружение „INTERNATIONAL DEVELOPMENT NORWAY ASSOCIATION“, което ще подпомага и подкрепя Община Шабла с обмяна на опит, знания и най-добри практики. Срокът за реализация на проекта е 24 месеца, а общата стойност е в размер на 1 774 468,96 лв. с ДДС, представляващи 100% безвъзмездна финансова помощ.

Когато говорим за киното в Шабла и Общината, не можем да не се обърнем към човека, с когото в продължение на 25 години свързвахме прожекциите на филмите тук. Анастас Събев Овчаров, когото всички в Шабла знаем като Бай Ташо Овчаров, е роден през 1938 г. Официално, пътят му към киното започва през 1963 г., след като предишната година се дипломира във Велико Търново като киномеханик. Но искрата на любовта на Ташо Събев към киното пламва от ранните му младежки години – в средата на 50-те години на века, той се запалва по магията на седмото изкуство покрай тогавашния шабленски киномеханик – Свилен Гелев. Той го препоръчва на  шефа на Кинефикация Добрич – Антон Коларов, който праща покана на Ташо за курсовете във Велико Търново (където се подготвят киномеханиците в цяла Северна България).
През 1977 г., Ташо Събев получава допълнителна квалификация по специалността, като „старши киномеханик“ от Българска кинематография (към Комитета за изкуство и култура). Бай Ташо е в киното до 1988 г., когато го призовават на работа като рибар и екскурзовод в правителствената Резиденция край Шабла. Но дори и тогава, когато официално вече не е в шабленското кино, Бай Ташо използва запознанството си в Резиденцията  с „важни“ особи, за да гледаме в Шабла най-новите и актуални филми, които идват при нас директно от филмовата база в Горна Оряховица.
Бай Ташо е увлекателен събеседник и за съжаление не можем да поместим всичко, което ни разказа за шабленското кино. Но спомените на кинооператора-легенда в Шабла за киното в града датират още от детските му години. За по-младите шабленци сигурно ще е интересно да разберат, че още преди споменатото на 1 стр. кино „Москва“, филми в Шабла са се прожектирали до 1949 на стената на бившия плод-зеленчук на кръстовището на улиците „Оборище“ и „Петко Българанов“. Също и че импровизирано кино е имало и между днешния блок „Механизатор“ и дерето…Бай Ташо сподели, че също с прожекции на стена е стартирало киното и на к-г „Добруджа“ край града, докато през 1976 г. не е било изградено лятното кино на къмпинга. След личното настояване на Бай Ташо пред Кинефикация Добрич и със съдействието на Балкантурист, на къмпинг „Добруджа“ се изгражда второто в окръга след това в КК „Албена“ масивно лятно кино на самия морски бряг. В него има пейки за 600 зрители, а и пишещият тези редове помни, че  през август беше трудно да се вредиш в лятното кино, даже и като правостоящ…Всеки понеделник и четвъртък, след прожекцията в Шабла ( от 18:00 до 20:00 ч), филмът  „отиваше“ на къмпинга, където се пускаше в 22:00 ч., когато е достатъчно тъмно, за да се вижда в лятното кино.
Чрез личните познанства на Бай Ташо и съдействието на зам. генералния директор на чешката киностудия „Barrandov“, през 1982 г. в Шабла пристигат най-модерните за времето си киномашини – с водно охлаждане и ксенонови лампи.
Бай Ташо разказа и за кинопрожекциите в Крапец и Дуранкулак, той е бил „бригадир на група“, която освен Шабла е включвала и кината в двете села.
Интересни бяха и спомените на 84-годишния кинооператор за срещите, които са организирани от читалището с кинотворци – режисьори и актьори с шабленската общественост след прожекциите на филмите в киното. През 1979 г. небивал интерес е протекла срещата с главния герой от култовия тогава филм „Момчето си отива“ – Филип Трифонов, а през 1982 г., идването на легендата на българското кино Стефан Данаилов също предизвиква фурор в Шабла (б.р. – нека да почиват в мир двамата). Ще споделим само един от забавните моменти, които Бай Ташо пък сподели с нас в „Изгрев“. Преди срещата, която му предстояла с шабленското гражданство, Филип Трифонов и част от екипа на „Момчето си отива“ са се срещнали със своите домакини от читалището. В разгара на разговорите, в един момент мъчаливият иначе Трифонов се обръща към нашия киномеханик с откровената молба:“Бате Ташо, хайде ти да говориш след малко с хората, че аз не знам какво да им кажа, а ти имаш дар слово… Роден си за артист!“
Грамотите и наградите, с които е удостояван Анастас Овчаров трудно ще изброим тук – от Българска кинематография, Министерство на културата, Съюза на българските кинодейци.

След 23 годишно прекъсване, кинопрожекциите в Шабла се възстановяват. Съвместната инициатива за възраждане на киното в града е на ръководството на община Шабла и на читалищното настоятелство на Народно читалище „Зора 1894“. Идеята е да се прожектират предимно български филми. Първата прожекция ще бъде на мащабната родна продукция „В сърцето на машината“, която ще се състои на 1-ви юни (сряда) от 19.00 часа в салона на читалището в града.
Билети могат да бъдат закупени от касата на читалището. При по-голям интерес, ще бъдат излъчени допълнителни прожекции на филма. Очаквайте в най-скоро време и други актуални български продукции.
Ето и малко история на шабленското кино, която любезно ни бе предоставена от авторите на книгата „125 години Народно читалище „Зора 1894“ Шабла“:
„На 22 декември 1949 година, жителите на Шабла с трепет и вълнение прекрачват прага на читалищния киносалон. Монтиран е широколентов киноапарат, подарен на читалище „Зора“ през 1947 г. от селския съвет с председател Илия Марков. За осъществяване на прожекциите, читалищното ръководство и селския съвет, вземат под наем сградата на братя Атанас (Ташо) и Амера Димитрови (Загорски). Приспособяват я за читалищен салон със сцена за самодейните колективи и библиотека. Парична подкрепа оказва читалищното ръководство на село Тюленово, което заема 100 000 лв. читалищни средства. Читалищното кино в Шабла е едно от първите в селата на тогавашната Балчишка околия. В него работят един ръководител и един кинооператор, който е на служба в Пощенска телеграфно-телефонна станция като надзорник. Киносалонът е с пейки. Едва по-късно той е снабден със столове. Въпреки неудобствата, кинопрожекциите се посещават масово. Чрез киноизкуството се обогатяват формите на културно-просветна дейност на читалището. Провеждат се срещи с кинотворци, обсъждат се филми. Киното в Шабла, наречено „Москва“, участва в прегледа за най-добро кино в страната, организиран от Българска кинематография и се класира на едно от първите места сред селските кина. През 1957 г. в читалищното кино са направени 124 прожекции. През 1962 г. шабленското кино заема своето място в новопостроената сграда на Народно читалище „Зора“ в града, а през 1974 година, то е на първо място в окръга по кинообслужване на населението – 53 000 посещения. За постигнат най-висок процент зрители, през 1978, 1983 и 1984 г., киното в Шабла е отличено с грамота на Комитета за култура на Националния преглед за най-добро кинообслужване.“
Повече за киното в Шабла и Общината в миналото научихме от живата история на пътя и разпространението на Седмото изкуство тук, „човекът-кино“ в Шабла през втората половина на ХХ век – Анастас (Бай Ташо) Овчаров. За разговора ни с него четете на стр. 4.
Последният прожектиран филм в Шабла (през 1999 г.) е апокалиптичната сага на режисьора Дейвид Камерън – „Титаник“. А пътят нагоре към изплаването на шабленското кино от 23-годишното забвение започва на 1 юни т.г. в киносалона на шабленското читалище с българския филм „В сърцето на машината“.След 23 годишно прекъсване, кинопрожекциите в Шабла се възстановяват. Съвместната инициатива за възраждане на киното в града е на ръководството на община Шабла и на читалищното настоятелство на Народно читалище „Зора 1894“. Идеята е да се прожектират предимно български филми. Първата прожекция ще бъде на мащабната родна продукция „В сърцето на машината“, която ще се състои на 1-ви юни (сряда) от 19.00 часа в салона на читалището в града.
Билети могат да бъдат закупени от касата на читалището. При по-голям интерес, ще бъдат излъчени допълнителни прожекции на филма. Очаквайте в най-скоро време и други актуални български продукции.
Ето и малко история на шабленското кино, която любезно ни бе предоставена от авторите на книгата „125 години Народно читалище „Зора 1894“ Шабла“:
„На 22 декември 1949 година, жителите на Шабла с трепет и вълнение прекрачват прага на читалищния киносалон. Монтиран е широколентов киноапарат, подарен на читалище „Зора“ през 1947 г. от селския съвет с председател Илия Марков. За осъществяване на прожекциите, читалищното ръководство и селския съвет, вземат под наем сградата на братя Атанас (Ташо) и Амера Димитрови (Загорски). Приспособяват я за читалищен салон със сцена за самодейните колективи и библиотека. Парична подкрепа оказва читалищното ръководство на село Тюленово, което заема 100 000 лв. читалищни средства. Читалищното кино в Шабла е едно от първите в селата на тогавашната Балчишка околия. В него работят един ръководител и един кинооператор, който е на служба в Пощенска телеграфно-телефонна станция като надзорник. Киносалонът е с пейки. Едва по-късно той е снабден със столове. Въпреки неудобствата, кинопрожекциите се посещават масово. Чрез киноизкуството се обогатяват формите на културно-просветна дейност на читалището. Провеждат се срещи с кинотворци, обсъждат се филми. Киното в Шабла, наречено „Москва“, участва в прегледа за най-добро кино в страната, организиран от Българска кинематография и се класира на едно от първите места сред селските кина. През 1957 г. в читалищното кино са направени 124 прожекции. През 1962 г. шабленското кино заема своето място в новопостроената сграда на Народно читалище „Зора“ в града, а през 1974 година, то е на първо място в окръга по кинообслужване на населението – 53 000 посещения. За постигнат най-висок процент зрители, през 1978, 1983 и 1984 г., киното в Шабла е отличено с грамота на Комитета за култура на Националния преглед за най-добро кинообслужване.“
Повече за киното в Шабла и Общината в миналото научихме от живата история на пътя и разпространението на Седмото изкуство тук, „човекът-кино“ в Шабла през втората половина на ХХ век – Анастас (Бай Ташо) Овчаров. За разговора ни с него четете на стр. 4.
Последният прожектиран филм в Шабла (през 1999 г.) е апокалиптичната сага на режисьора Дейвид Камерън – „Титаник“. А пътят нагоре към изплаването на шабленското кино от 23-годишното забвение започва на 1 юни т.г. в киносалона на шабленското читалище с българския филм „В сърцето на машината“.След 23 годишно прекъсване, кинопрожекциите в Шабла се възстановяват. Съвместната инициатива за възраждане на киното в града е на ръководството на община Шабла и на читалищното настоятелство на Народно читалище „Зора 1894“. Идеята е да се прожектират предимно български филми. Първата прожекция ще бъде на мащабната родна продукция „В сърцето на машината“, която ще се състои на 1-ви юни (сряда) от 19.00 часа в салона на читалището в града.
Билети могат да бъдат закупени от касата на читалището. При по-голям интерес, ще бъдат излъчени допълнителни прожекции на филма. Очаквайте в най-скоро време и други актуални български продукции.
Ето и малко история на шабленското кино, която любезно ни бе предоставена от авторите на книгата „125 години Народно читалище „Зора 1894“ Шабла“:
„На 22 декември 1949 година, жителите на Шабла с трепет и вълнение прекрачват прага на читалищния киносалон. Монтиран е широколентов киноапарат, подарен на читалище „Зора“ през 1947 г. от селския съвет с председател Илия Марков. За осъществяване на прожекциите, читалищното ръководство и селския съвет, вземат под наем сградата на братя Атанас (Ташо) и Амера Димитрови (Загорски). Приспособяват я за читалищен салон със сцена за самодейните колективи и библиотека. Парична подкрепа оказва читалищното ръководство на село Тюленово, което заема 100 000 лв. читалищни средства. Читалищното кино в Шабла е едно от първите в селата на тогавашната Балчишка околия. В него работят един ръководител и един кинооператор, който е на служба в Пощенска телеграфно-телефонна станция като надзорник. Киносалонът е с пейки. Едва по-късно той е снабден със столове. Въпреки неудобствата, кинопрожекциите се посещават масово. Чрез киноизкуството се обогатяват формите на културно-просветна дейност на читалището. Провеждат се срещи с кинотворци, обсъждат се филми. Киното в Шабла, наречено „Москва“, участва в прегледа за най-добро кино в страната, организиран от Българска кинематография и се класира на едно от първите места сред селските кина. През 1957 г. в читалищното кино са направени 124 прожекции. През 1962 г. шабленското кино заема своето място в новопостроената сграда на Народно читалище „Зора“ в града, а през 1974 година, то е на първо място в окръга по кинообслужване на населението – 53 000 посещения. За постигнат най-висок процент зрители, през 1978, 1983 и 1984 г., киното в Шабла е отличено с грамота на Комитета за култура на Националния преглед за най-добро кинообслужване.“
Повече за киното в Шабла и Общината в миналото научихме от живата история на пътя и разпространението на Седмото изкуство тук, „човекът-кино“ в Шабла през втората половина на ХХ век – Анастас (Бай Ташо) Овчаров. За разговора ни с него четете на стр. 4.
Последният прожектиран филм в Шабла (през 1999 г.) е апокалиптичната сага на режисьора Дейвид Камерън – „Титаник“. А пътят нагоре към изплаването на шабленското кино от 23-годишното забвение започва на 1 юни т.г. в киносалона на шабленското читалище с българския филм „В сърцето на машината“.