„Нашият свят, законите, природата, науката – всичко това е въображаемо, тъй като се проявява само в мнимите съсъди на егоистичното желание на ниско стъпало. Всичко, което можем да постигнем тук, с помощта на науката, дори ако тя се развива още няколко хиляди години, си остава вътре в егоизма.
А над него ние разкриваме законите на висшата реалност – на алтруистичното желание – с други думи, законите на науката Кабала, които се отнасят до света на поправянето” – Проф.М.Лайтман
Това не е някакво определение или фантазия, която да впечатли хората, а истина, до която през хилядолетията са достигнали кабалистите.
През цялото ни еволюционно развитие човешкият стремеж е бил да разкрие реалността – такава, каквато я виждаме и усещаме. И до днес човек продължава да напредва в науката и то с такива темпове, че вчерашните фантазии са се превърнали днес в реалност. Въпреки достиженията обаче, има неща, за които науката е безсилна и дори днешните открития не могат да достигнат до корена, причината и смисъла на случващото се. Все още зад неразбираемото и неосезаемото има само теории и предположения, и нищо друго. Все още сме далеч от разкриването на онази изначална точка, към която подсъзнателно се стремим и търсим отговор и която ни дава усещането, че „зад хоризонта” има още нещо, различно и трудно достижимо.
“Иначе казано, има данни, които навеждат на мисълта, че нашият свят и всички неща в него — от снежинките до кленовите дървета, от падащите звезди до въртящите се електрони — са също само призрачни образи, прожекции от едно равнище на реалността, което е толкова отвъд нашето, че буквално е отвъд времето и пространството”- Макъл Толбот
Разбира се, че събитията, които се случват около нас, са толкова ярки, че в нас не остава съмнение в това, че те се случват по наша воля. Въпреки това, почти всички опити да ги прогнозираме или контролираме по някакъв начин се провалят. Защо?
Кабалистите казват, че нашият свят представлява маска, зад която е скрита висша реалност, висш замисъл. „Лицето” зад тази маска ту се скрива, ту ни гледа от упор. Това е „необичайна маска” – тя е ту прозрачна, ту непрозрачна.
В Кабала реалността зад маската се нарича „Творец“ или „Висша сила”. Разбира се, че тук не става въпрос за някакъв „белобрад старец”, застанал на пиедестала на своето величие, който определя цялата реалност, а за сила – причина за всичко случващо се. Нормално е веднага да възникне въпросът, кой е той и каква е тази сила, която се разпорежда с целия ни живот и цялата реалност? Защо не я усещаме явно? Защо е скрита от човечеството?
Всъщност, тази висша сила е навсякъде около нас, а и в нас самите. Тя може да бъде разкрита за всички, само че, за да я почувстваме, трябва да променим природата си. Затова е казано: „Не всеки, който пожелае да разкрие Твореца, може да го направи“.
Кабалистите казват, че преди всичко трябва да придобием допълнителни органи на възприятие, които да ни позволят да усетим тази сила. Но за това е необходима сериозна работа на всеки един от нас и промяна на егоистичните ни свойства.
Трудно ни е да си представим какви трябва да бъдат тези нови органи на възприятие и какви нови свойстава, различни от тези, които имаме, е необходимо да придобием. Ние и сега знаем, че сме ограничени от сетивните си органи да виждаме цялата реалност, такава каквато мислим, че е.
Знаем също, че и животните възприемат света по различен от нас начин. Кучетата например имат необикновено развити обоняние и слух, а зрението не е толкова важно за тях. Змиите се ръководят само от топлинни усещания. За тях няма нищо друго, освен топлина и студ. И това усещане е толкова развито в змията, че за нея е достатъчно да чувства целия свят, сякаш го вижда с очите си като нас.
Ако искаме да видим света през очите на кучето, трябва да развием слуха и обонянието си като неговото. А за да възприемем света като змията, имаме нужда от острота, като нейното усещане за топлина и студ. С други думи, необходимо е да се доближим до тях по свойства.
Как обаче можем да погледнем света през „очите“ на Твореца/Висшата реалност? Ние не знаем, какви са тези свойства. Не я усещаме с нашите сетивни органи, не усещаме друга действителност, освен видимата, както не усещаме, например, радиовълните, които изпълват пространството. Творецът има такива свойства, че те просто минават през нас, без да бъдат възприети от петте ни сетивни органи. Тогава, какво е необходимо да направим, ако имаме желание да усетим тази висша сила? Да не говорим, че кабалистите, а и част от съвременните учени казват, че тази реалност е мнима, илюзорна.
Тогава възниква въпросът, как е възможно да съществуваме в свят на илюзиите, нима материалната ни действителност не е това, което е, или пък е проява единствено на нашите вътрешни свойства? И всичко което преживяваме, усещаме, чувстваме, не е ли проява единствено на нашия мозък?
В подобна ситуация и мисли са попаднали квантовите физици, когато за пръв път откриват данни, че квантите се сливат в частици, само когато са наблюдавани. Сиреч, от нас зависи как се „материализира” и проявява светът около нас. Физикът Ник Хърбърт, казва, че това понякога го кара да си представя, че зад гърба му светът е винаги „една напълно неопределена и непрестанно течаща квантова супа“. Но винаги, когато се обърне и се опита да види супата, неговият поглед мигновено я замразява и тя се превръща в обикновена реалност. „По същия начин хората никога не могат да изпитат истинската същност на квантовата реалност — казва Хърбърт – защото всичко, до което се докоснем, се превръща в материя.“ Той смята, че това ни прави малко като легендата за цар Мидас, който никога не познал усещането при допир на коприна или от ласката на човешка длан, защото всичко, до което се докоснел, се превръщало в злато.
Кабала ни разкрива, че реалността, която виждаме, усещаме и докосваме, е илюзорна и тя се променя спрямо нашите свойства, спрямо нашето отношение към нея.
Ние нямаме пряк достъп към дълбочината на вътрешния ни свят, а виждаме само отражението му като външен образ. От друга страна Кабала ни казва, че е необходимо да придобием умения, правилно да оценяме знаците на външния свят, за да постигаме вътрешния. Подобно на това, както опознаваме някой човек, характера и душата му, внимателно наблюдавайки движенията на тялото му и израза на лицето, точно така сме длъжни да се научим да разбираме реалността на нашия физическия свят, като следствие на по-висше ниво на реалност.
От цялата висша реалност ние долавяме само малка, изкривена част от нея, която засега усещаме само в егоистичните си желания. Това е в основата да не разбираме и да не осъзнаваме случващите се събития. Да не осъзнаваме, че тези събития са следствие на нашата егоистична същност и отношението ни един към друг. Ние сме свързани един с друг с „невидими връзки”, а според теорията за холограмната Вселена, във всяка една съставна частица се съдържа цялото. Това означава, че нашите мисли, емоции, свойства и отношение към неживата, растителна, животинска и човешка природа са неразривно свързани и влияят на тази реалност. Дори войните, катаклизмите, страданията и радостта са част от нашето осъзнато или неосъзнато развитие.
Към подобни съждения и открития се насочват все повече учени, а дори и обикновени хора. Въпросът е да можем да превърнем тези окрития в движеща сила за нашето бъдещо развитие и усъвършенстване. Осъзнавайки себе си, като част от това, че съзнанието има решаваща роля при създаването на реалността около себе си – човекът би могъл да развие един активен и творчески подход към живота. И не само това, защото – осъзнавайки смисъла на съществуването си, ние можем да избегнем всички неприятности, които предизвикваме на нас самите и околните.
Това е още един аргумент да не си мислим, че „стоим безучастни“, наблюдавайки събитията около нас, а да осъзнаем, че „странични позиции“ няма и никога не е имало. Всеки един от нас е част от едно общо поле на взаимно влияние. Където и да отидем, каквото и да направим, нашите мисли, чувства и взаимоотношения творят обкръжаващата ни действителност.
Това не е някаква фантазия, а реалност – енергия в нейната най-фина и динамична форма, а маската, зад която е скрита тази реалност, е материалната ни действителност. Ако все пак успеем да влезем в тази по-висша реалност, ще разберем замисъла на съществуването ни и защо нашите фантазии, мислени образи, желания и страхове оказват влияние на „реалните събития”.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по Кабала
