• Преглеждат се и записите от охранителните камери в района, за да се установи както кой е провокирал сбиването, така и причините за него

•  ОТ НАЧАЛОТО НА ГОДИНАТА В СВЕТА ПРИ АВТОМОБИЛНИ КАТАСТРОФИ СА ЗАГИНАЛИ 524 030 ДУШИ
  

Появиха се нови подробности около зверското меле, станало в събота край карловския град Баня. БЛИЦ припомня, че при инцидента загинаха четирима души, а днес се появих и смразяващи кръвта разкрития.

Сега стана ясно, че под надзора на Окръжна прокуратура-Пловдив се извършва разследване по досъдебно производство за това, че при управление на моторно превозно средство са нарушени правилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на повече от едно лице – двама мъже и две жени – престъпление по чл. 343 ал.3 вр. ал.1 буква В вр. чл. 342 ал. 1 от Наказателния кодекс.

На 21 май 2022 г., около 18,30 часа, на главен път Пловдив-Карлово, в участъка край град Баня, област Пловдив, е възникнало пътнотранспортно произшествие, на мястото на което са се намирали три леки автомобила – „Опел“, „Фолксваген Голф“ и „Дачия“. Те са пътували в посока към град Карлово.

При катастрофата единият от тях – лек автомобил  „Опел“, управляван от 62-годишния Г.Ч. се е ударил в крайпътно дърво. В резултат на това са загинали двама мъже – водачът Г.Ч. и И.М., на 33 г., и две жени – И.Ч., на 55 г., и Е.Ч., на 33 г., които са пътували в автомобила.

Автомобилът „Опел“ е със софийска регистрация, а другите две коли, участващи във фаталния инцидент, са с пловдивски регистрации.

Разпитани са установените свидетели – очевидци на инцидента. Водачите на другите два автомобила – на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ – И.Л., на 21 г., и на лекия автомобил „Дачия“ – И.Д., на 42 г., са тестване за алкохол и наркотици с технически средства, като пробите им са отрицателни.

Те са дали и кръвна проба за изследване. Същите съдействат на разследването.

По досъдебното производство са назначени съдебномедицински и химически експертизи, като предстои да бъде назначена и автотехническа експертиза.

По първоначални данни причина за пътнотранспортното произшествие е маневра за изпреварване от водача на единия автомобил, когато не е било безопасно.

И в този момент продължават активните действия по разследването под надзора на Окръжна прокуратура-Пловдив.  https://blitz.bg

НАШЕТО ФЕЙСБУК ПРОСТРАНСТВО

СЛЕДВАЙТЕ СТРАНИЦАТА НИ “НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА”

1. ДОБРУДЖАНЦИ
2. НДТ – НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА – NDT NEWS
3. ДОБРИЧ: ВЧЕРА-ДНЕС-УТРЕ
4. ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
5. МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
6. КОТКИТЕ НА ДОБРИЧ
7. БЪЛГАРИТЕ
8. ОБЩИНА ГРАД ТЕРВЕЛ
9. ОБЩИНИ ШАБЛА И КРУШАРИ
10. ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО
11. РИБОЛОВ
12. ГЮВЕЧ
13. БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
14. България – Китай 中国–保加利亚
15. РЕСТОРАНТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
16. В PINTEREST
17. ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА: жени – пари – власт
18. ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА 2: жени – пари – власт
19. ЗВЕЗДИТЕ НА ИНСТАГРАМ – STARS OF THE INSTAGRAM – ЗВЕЗДЫ ИНСТАГРАМА
20. ЩЕ ВИ ИНТЕРЕСНО КАКВО СТАВА В МОМЕНТА ПО СВЕТА – СТАТИСТИКА

Повечето хора са сигурни, че знаят по какво едно момиче се различава от жената: сексуаления опит. Откъде точно разполагаме с тази информация, много от нас вече не помнят. Въпреки това, ние сме свикнали да вярваме, че по време на първия сексуален контакт хименът се къса и „първата нощ“ трябва да бъде придружена от набор от „сакрални“ симптоми, включително болка и кървене. Това събитие, социалният морал и нашето подсъзнание възприемат като повратна точка в живота на всяка жена.

А сега е изненада: нашите идеи за девствеността, за да я сложим леко, не са верни и са социална конструкция. Това заключение се подкрепя не само от културолози и философи, но и от гинеколози. Специалисти от Световната здравна организация и учени от университета в Минесота проведоха мащабно обобщаващо проучване на гинекологични прегледи от цял свят. Резултатите му са публикувани в сп. „Репродуктивно здраве“. Това са митовете, които те излагат на показ.

Мит номер 1

Хименът затваря входа на вагината и се разкъсва по време на първия секс. Това се нарича „загуба на девствеността“.

Всъщност, не. Това не винаги се случва. Понякога тази малка част от плътта частично затваря влагалището, а понякога дори не се затваря. Част от жените се раждат без никакви химени. Но дори и да присъства, тя не трябва непременно да се разпадне след първия секс: понякога се простира и понякога дори остава непроменена.

Мит номер 2

Задължително трябва да има кръв

Всъщност, не. Кръвта идва само от рани, затова хименът трябва да бъде от определен вид, а партньорът трябва да е упорит и груб. Тогава да – ще се скъса и няколко капки кръв ще паднат върху чаршафа. След това, между другото, тя може да се излекува, като всяка рана. Кръвта при първия секс е най-често защото жената не е достатъчно влажна. Това обикновено се разрешава с помощта на смазка, закупена в аптека.

Мит номер 3

Ако момичето по време на първия секс не е имало кръв, тогава химената вече е повредена. Например, поради конна езда или гимнастика.

Всъщност, не. В някои случаи, ако хименът е слабо опънат, то при определени видове физическа активност той може да бъде повреден. Но това е голяма рядкост. Най-вероятно момичето е било достатъчно овлажнено, или първоначалното състояние на девствената ципа е било с такава форма, че момичето и нейният партньор не са почувствали никакво разкъсване.

Мит номер 4

Девствените ципи с възрастта стават по-груби, така че е важно да загубите девствеността си (и по-добре – да се омъжите) възможно най-скоро.

Всъщност, не. През цялото време: най-често под влияние на хормони до 25 години или по-рано, ципата намалява по размер, атрофира и на практика изчезва независимо от това дали жената прави секс за един път в живота си или не.

Мит номер 5

Първият път трябва да е болезнен: всички са страдали – и вие ще страдате!

Всъщност, не. Болката по време на секс не е задължителна, въпреки че се случва. Болката най-често се случва, когато жената не е достатъчно възбудена, а нейният партньор не е твърде внимателен към нея и е небрежен. Понякога усещанията за разтягане или разкъсване на ципата наистина могат да бъдат неприятни, но сега знаем, че това не винаги се случва и болката не трябва да се счита за задължителна част от този „ритуал на посвещението“.

Мит номер 6

По вида на влагалището можете да определите дали пред вас стои девственица или не.

Всъщност, не. Основното заключение от изследването на специалистите на СЗО е именно, че традиционните методи за определяне на девствеността са безполезни. Разнообразнието от форми на химена е такава, че дори и опитен гинеколог не винаги е в състояние надеждно да определи дали е правило секс момичето, ако то не му каже.

Какво е важно да се разбере и помни:

Няма значение как изглежда хименът и не е нужно да се къса при първия полов акт, а кървенето не показва разкъсване. И според резултатите от изследването на гениталиите, не е възможно да се определи недвусмислено дали момичето прави секс или не. https://zdrave.to/

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

На 23.05.2022 г. от 11.00 ч. в Пресцентъра на БТА ще бъде представено четвъртото допълнено и разширено издание на книгата „Българите са в основата на човешката цивилизация“ с автор д-р. по социология и доктор на икономическите науки проф. Евгений Сачев,  издателство „Нитон“ – гр. Пловдив.

Тази книга е пореден сполучлив опит за разкриване истинската история на българския народ, на българската държава и на българската духовност и култура. За първи път на едно място са представени толкова много факти и доказателства в един систематизиран и увлекателен културономичен коментар, които разкриват нашата история като неделима част още от възникването на човешката цивилизация. Авторът в самото начало на книгата посочва, че това заглавие не е негово, а го е заимствал от такива безспорни държавници, политици, учени, общественици, като французите ген. Шарл. де Гол и Франсоа Митеран, италианския почетен президент Карло Чампи, бившия държавен секретар на САЩ Лорънс Игълбъргър, руския академик Дмитрий Лихачов, британския историк и дипломат сър Стивънсън Рънсиман, украинския академик Омелян Прицак и много други.

Тази книга убедително доказва, че: ние, българите, сме основали най-ранната държава не само в Европа; ние, българите, сме създатели на най-ранните писмени системи в света; ние, българите, сме сътворили архетиповете на първите монотеистични и културни системи; ние, българите, от всички народи през хилядолетията сме опазили и съхранили най-продължително време своето народностно име; ние, българите, първи от всички народи, сме поставили основите на научните знания и технологии. Ако трябва с една дума да се представят заслугите, приносите и достойнствата на нашите древни предци за формирането на човешката цивилизация, тя навярно щеше да бъде – „Първите“.

Тази книга следва традициите на нашите славни възрожденци и самоотвержени деятели за постигането на национално самоопределение, за защита на националните ни интереси и за просперитета на свидното ни Отечество.

Тази книга показва, че Миналото властва над Бъдещето, само ако живее в Настоящето.

Книгата е с размер размери 33.5 см / 23.5 см, дебелина 5.5 см, 860 стр; пълноцветна с твърди корици и футляр.

Теодора ЖЕЛЕВА

От НДТ изпълняваме желанието на проф. Сачев, че не малка част от книгата е писана и редактирана в курорта Албента, за което той благодари на изпълнителния директор на АД „Албена“ Красимир Станев.

В навечерието на най-българския празник – този на писмеността, образоването, науката и културата, както и в навечерието на неговото пенсиониране, искаме да ви разкажем за един човек, посветил целия си живот на образованието в Добруджа – директорът на ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ Тошко КЕРАНОВ   

Общ трудов стаж – 44 години и 11 дни, от които нито ден извън сферата на образованието в Добруджа. Така в едно изречение може да се обобщи трудовата биография на директора на ОУ „Н.Й.Вапцаров“ в Добрич Тошко Керанов. Той е роден през 1957 година в село Карапелит, там завършва основното си образование, учи в ТМСС в Добрич, следват отбиване на военна служба и професионалният избор – Полувисш институт за подготовка на учители 4 – 8 клас в Силистра, със специалности Български език, Руски език и Физическо възпитание. И през 1982 г.,  по разпределение, заедно със своята съпруга, се озовава в село Зърнево, за да учи децата от тамошното училище „Христо Ботев“. Там през годините първо е възпитател, после заместник-директор, после директор. Докато работи в село Зърнево, Тошко Керанов вече знае, че именно образованието е не само негов първи избор за професионално развитие, но и негов житейски път. И записва задочно специалността Българска филология във ВТУ. Впоследствие специализира в същия университет Нова българска литература и получава II клас квалификация.

През лятото на 1995 г. се явява на конкурс за директор на ОУ „Бачо Киро“ в Добрич, който печели. И успешно управлява училището 17 години, до момента, когато демографската криза предизвиква неговото закриване. След това става  зам.-директор в ОУ „Христо Смирненски“, впоследствие директор на Ученическо общежитие в Добрич, докато управленският му опит и доказаният му професионализъм водят до назначаването му през 2013 год. за Временно изпълняващ длъжността Директор на ОУ „Никола Йонков Вапцаров“. През ноември същата година е обявен конкурсът за директор на училището, който Тошко Керанов печели и е назначен на постоянна длъжност директор. И така вече 9 години.

9 успешни за училището години, в които могат да бъдат изброени много успехи, както в учебния процес, така и в развитието на материално-техническата база на училището. И макар да звучи скучно и малко като статистика, не можем да не споменем поне някои от тези „изковавани“ ден след ден успехи: повишени резултати от учебно-възпитателната работа, видно от отчетите пред Педагогическия съвет в края на всяка учебна година; повишена научно- методическата подготовка на учителите, които участват в различни форми на обучения; организирани обучения на цялата колегия по национални образователни програми, финансирани от МОН; даден шанс на млади кадри, което – според Тошко Керанов е особено важно, защото, както той самият казва „младите кадри са бъдещето на нашата колегия“…; изпълнени социални ангажименти към колектива, като изплащане на СБКО, облекло, диференцирано заплащане. От това не съм ги лишавал никога. Не можем да не споменем и многото ремонтни дейности,  финансирани от бюджета на училището, без дофинансиране от Общината: изграждане на модерна Wi – Fi система в училище; изграждане на съвременен компютърен кабинет с необходимото оборудване; изградени две игрални зали от спечелена Национална програма; изцяло освежена и пребоядисана сграда на училището, както и пребоядисани коридори, класни стаи, физкултурен салон; ремонтиран течащ покрив; изградена частично нова ограда и изцяло отремонтирана старата; монтирани защитни пана на физкултурната площадка и модерна настилка на физкултурния салон; подобрен интериор в цялото училище; нови чинове и цялостно обновяване на класни стаи; изцяло обновена противопожарна система… Посадени нови дръвчета, създадена цветна градина и изрядно поддържани тревни площи пък радват ученици и родители в двора на училището…

„Независимо от скромния ни годишен бюджет, поради липса на голям брой ученици, всички тези дейности извършихме от икономии и средства, повтарям, само от нашия бюджет, без нито лев дофинансиране – казва с гордост Тошко Керанов – и допълва – през годините съм се опитвал да осигуря финансова стабилност на училището, като съм стимулирал целия колектив с, макар и скромни, допълнителни финансови средства по различни поводи – Първи учебен ден, Патронен празник на училището, 24 май, края на календарната година…“

На въпрос как в това трудно време успяват да отчитат успехи, Тошко Керонов казва: „При нас успехите се постигат много трудно. Причините са обясними – работим с деца от етническите малцинства.  Но учителите, с които имам честта да работя,  са с възрожденски дух и всеотдайни в своята работа. Така постигаме резултатите. И още – постигаме ги с работа, ежедневна, тиха, почти незабележима… И с истинско себеотдаване на целия колектив в името на образованието и възпитанието на децата…“

… И така – с много тиха работа и истинско себеотдаване Тошко Керанов върви 44 години и 11 дни по пътя на образоването на добруджанските деца. И оставя следа със стореното. Създава традиция. И предизвиква уважение.

Съжаляваме, че хартията не възпроизвежда звук. И трудно пресъздава емоция. Но авторът на този материал беше искрено развълнуван от разговорите с колеги на Тошко Керанов, към които се обърна с един единствен въпрос – какъв човек и ръководител е вашият директор? Дай боже всеки в края на професионалната си кариера да чуе подобни думи за себе си. Всъщност, хората просто не намираха достатъчно силни думи, за да засвидетелстват уважението си. А това е най-голямото признание за един достоен професионален път!

***

Познавам г-н Керанов. За мен и моят екип е удоволствие да се работи с него, защото е колегиален и диалогичен. Известен е сред образователните среди като всеотдаен директор, който познава проблемите на своето училище и предлага разумни решения. Общувал съм с родители на деца от ОУ „Вапцаров“, които споделят, че в лицето на г-н Керанов намират почтен и далновиден директор и педагог, който не отказва срещи, а напротив държи да има обратна връзка с родителите. Като кмет на Добрич съм се срещал многократно с г-н Керанов и сме обсъждали не само образователната ни система, а и как Община Добрич работи за утвърждаване на образователните традиции.

Пожелавам на г-н Керанов здраве, успехи и съзидание! Нека дните му бъдат съпътствани с много радост, споделеност с близките му хора и щастие! В негово лице откриваме радетел в името и за добруването на Добрич.

Йордан ЙОРДАНОВ – кмет на град Добрич   

***

Българското училище е символ на националната ни идентичност,  а традициите на училищното образование са  особено важни и дават своя принос за развитието и съхранението на най-светлите бъднини – образование, наука, духовност.

Името на господин Тошко Керанов,  директор на  основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – град Добрич, се свързва именно с тези традиции в сферата на училищното образование в нашия град.

Години наред с усърдие и вяра той гради и развива този храм на знанието. Всяка година означава история, мъдрост, традиция. Благородно дело е да ръководиш училище, да вградиш в него мечтите си, да му вдъхнеш жизненост и вяра и с много любов да го предадеш на следващите поколения.

 Светлана ВАСИЛЕВА – началник РУО

***

Благодаря на господин Керанов, че ми даде възможност да изявя своите качества в  сфера, различна от досегашните ми задължения като учител. Той повярва в мен и ме назначи на ръководна длъжност, а именно заместник-директор. Черпейки от неговия опит, аз научих много неща за управлението на едно училище. Взаимната работа с него ме обогати. Той е човек, който винаги е проявявал разбиране и в личен, и в професионален план.

Ани ВЕЛИКОВА – зам.-директор на ОУ „Н.Й.Вапцаров“

***

Г-н Керанов е строг, справедлив и етичен в работата си с ученици, учители, родители и непедагогическия персонал. Взема превантивни мерки за избягване на конфликти и намира правилното решение на всеки проблем. Търси и намира начини за повишаване квалификацията на учителите и знанията на учениците. Готов да помогне на всеки, потърсил неговата помощ.

Илия МАНОВ – учител по български език и литература – ОУ „Н.Й.Вапцаров“

***

За мен е много точен и коректен човек – много е мил с целия колектив, сплотява ни, никога и за нищо на света не дели хората и много дава от себе си за училището и за персонала си. Невероятен шеф е, прекрасен човек…

Елис АХМЕДОВА – възпитател ОУ „Н. Й. Вапцаров“

***

Той беше първият човек, който ми подаде ръка, благодарение на него се развивам професионално, дава ми увереност, страхотен човек и страхотен работодател. Просто нямам думи – разкошен човек.

Сълзина АНДОНОВА – начален учител ОУ „Н. Й. Вапцаров“

***

Един много добър ръководител, имам 42 години стаж, такъв човек като него не съм срещала, изключително добър спрямо подчинените си, държи се с хората като равен, не е надменен, приема своите служители и учители като негови равни. В работата си е строг, изисква да се работи добре, изключително добър е и като професионалист… За мен е един изключителен човек!

Мария  ДОБРЕВА – хигиенист ОУ „Н. Й. Вапцаров“

Темата за доброто и злото е винаги  интересна и актуална.  Тя ни води до много спорове и различни теории, в повечето случаи – без реален резултат. Всички сме чели и сме наясно  колко   много легенди, басни, притчи и народни приказки има за доброто и злото. Дори във филмите, които гледаме ежедневно, доброто и злото, любовта и омразата са в основата на развитието на произведението.  Какъвто и да е сюжетът обаче, се оказва, че в творбите почти винаги  доброто побеждава. Защо ли? Може би, защото  всички искаме да сме добри или защото това напълва усещането ни за справедливост. А може би това е нашата скрита същност, т.е. нашата природа?! Ако вземем, че оставим писанията и погледнем света без „розовите очила на   добрите взаимоотношения”, картината се оказва коренно различна… Войни, противоречия, спорове, конфликти и много страдания. Явно, живеем в два свята – в света на мечтите и желанията и в света на суровата реалност.

Според науката кабала, никой от нас не е лош сам по себе си! Цялото зло, пишат кабалистите, се намира между нас, независимо, че се проявява в такава форма, сякаш аз или другите сме лоши. Вътре в човека няма никакво зло. Злото е силата на нашата взаимна ненавист и отблъскване.

Трябва да се постараем да видим, че злото не се крие в другите и не е в мен самия, а в отношенията между нас. Ако обаче успеем да се издигнем над ненавистта и погледнем света като родител над спорещите за играчките в  пясъчника деца, то ще усетим егоистичното състояние, в което се намираме спрямо другите. Тоест, нашата задача е да разкрием онова зло, което се намира между нас, като взаимоотношения за всеки проблем. Злото, това е  силата, която ни пречи да се обединим, за достигане целите и замисъла на съществуването ни.

Доброто и злото са взаимосвързани елементи, с които осъзнато или неосъзнато ние съществуваме. Няма добро без зло и зло без добро! Всички искаме да сме, или поне си мислим, че сме само добри, но това е илюзия, която нашият егоизъм ни рисува. Обикновено  съдим другите и ги определяме като  по-лоши от нас. А в себе си си казваме „дори и да имам някаква лошотия, в сравнение с другите тя  е нищожна”.

Въпрос на осъзнаване е да видим, че злото не се крие в другите и не е в мен самия, а между нас

Първо трябва да разберем, че самото зло не е наш враг, то е част от света, както  и част от самите нас. Злото съществува във всеки човек, във всеки от нас съществува сенчеста страна. Наред с положителните качества – таланти и умения, всеки има и свои недостатъци, всеки понякога  изпитва омраза, страх, завист, гняв. Според редица експерименти и изследвания, злото е заложено като отношение във всеки човек и може да се прояви при определени обстоятелства. Но, възможно ли е, като се нараняваме, измъчваме, изтезаваме и водим войни, да премахнем негативизма – злото между нас? Оказва се, че не!

Затова ние трябва да възприемаме личните си и обществени проблеми като форма за осъзнаване на злото, като наше общо състояние.

В природата няма добро и зло. Ураганът и заметресенията не са зло. Лъвът, който убива антилопата, за да се нахрани, не е зъл. Вълкът,  изяждащ жертвата си, също не е зъл. Ние най-често ставаме инструмент на злото, когато съдим и обвиняваме  различните и за това решаваме, че трябва да ги нагрубим или накажем.

В историята персонализирането на злото в „другите – различните”, ни е довело до  инквизиция, линч, геноцид и войни. В този смисъл да се надяваме, че властимащите ще поправят злото между нас, е илюзия! Те нямат такава цел, нямат никакво виждане в тази посока. Напротив, възможно е да  достигнат до необходимостта от поправяне само тогава, когато няма да имат друг изход.

Теорията, че войната  ще „почисти земята”, оставяйки на нея един милиард жители или по-малко за „нормална екология” и спокоен живот, е пропаганда за наивници. Защо ли? Защото с това се  оправдава  агресията спрямо другите и е идеално оправдание за убийствата и погромите над беззащитно население.

Днес все повече се разкрива, че  светът в който живеем, е в глобална взаимовръзка и злото, което усещаме помежду си, е продиктувано от нашия егоизъм. Така наречения елит нищо не може да  предвиди и всеки ден се разкрива, че на тях им остава все по-малко и по-малко време да управляват по стария начин на конфронтация и противоборство.

Истината е,  че въпреки усещането за хаос и безизходица, природните закони ни водят към осъзнаване на нашата егоистична природа. Както лекарят  диагностицира болестта, така и ние постепенно започваме да откриваме причината за случващото се, и че то е в отношенията между нас. Кабала ни разкрива истинската картина на реалността, такава, каквато съществува в причинно-следствените връзки между висшата реалност и нашият материален свят.

„Аз виждам материалния свят, в който сега се намирам, който се изучава в университетите, а не на уроците по кабала. Ние изучаваме неща, които са над него – духовната реалност. Тя не се намира пред очите ми, предстои ми да придобия ново ”зрение”, за да я видя. За това са необходими вече не материални, а духовни ”очи”.

С една дума, сякаш стоя пред вратата и ми казват: ”Можеш да влезеш само ако имаш билет. А ти нямаш билет! Тогава върви да поработиш, за да си купиш билет – тогава ще влезеш!”. И ето аз работя в нашия свят, за да си купя билет за духовната реалност. И съответно, на уроците говорим за онова, което се случва зад вратата.” – проф. М.Лайтман – ръководител на Международната академия по кабала.

Виждайки пред себе си картината на нашия свят, ние получаваме информация чрез петте ни сетивни органа. Впоследствие, тази информация се обработва от мозъка ни и се възприема от нас чрез желанието за получаване, с намерение заради себе си, т.е. чрез нашият егоизъм.  Човекът живее в намерение и цялата получавана от него информация, в крайна сметка се интерпретира от него на принципа на извличане на максимална изгода за себе си при минимална загуба на сили.

Ние възприемаме света с егоистичните си свойства и затова трябва да преобърнем вектора   и намерението си за напълване. Какво означава това? Да достигнем до нивото на  единство и правилна взаимовръзка с останалите-дори и те да са различни от нас. Това е необходимо особено сега, когато целия свят започва да осъзнава, че ”злото” – това е нашият егоизъм и че той е причината за всичко лошо, случващо се в нашите взаимоотношения.

Нашият живот започва от Големия взрив, с пълното разбиване, с отрицателната сила, разпръснала всички частици във всички посоки. А след това, когато частиците започнали да се събират, за да се включат една в друга, се ражда самото  творение.

Оказва се, че така е необходимо да виждаме света, в който живеем и ролята ни в него: да съберем всички противоположни части на природата и да ги свържем по начин, по който да се поддържат  взаимно.

Злото няма да изчезне, защото доброто не съществува без зло. Това е като центробежната и центростремителните сили, които са в основата на всеки елемент от Вселената. Явно, докато всички не го разберем, ще продължаваме да воюваме, да спорим, да се нараняваме и убиваме. Факт е, че не разбираме законите на природата, според които нашето разединение  ще расте, а над него ние трябва да стигнем до  единство.

Отличителната черта на всяко зло не е нищо друго, освен себелюбието. Всичко, което се случва с нас, от съществените въпроси, до най-малките неща в семейството, на работата, в обществото – със самочувствието ни, с взаимоотношенията с роднините и законите, с народа и света, с цялата реалност – всичко се разкрива само за целите на осъзнаването на егоизма ни и неговото поправяне.

В това отношение Петър Дънов пише: „Махне ли се злото, половината свят престава да съществува. Злото е толкова необходимо, колкото и доброто. Следователно, не се стремете да унищожите злото, но бъдете будни, да не правите зло. Това се постига с прилагане на доброто. Ще се пазите да не правите зло и ще оставите злото да работи за вас. Досега хората са работили за злото, т. е. те са били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще обърнете нова страница на живота: Ще станете слуги на доброто, а господари на злото.“

Принципно, човек волю или неволю се стреми към някакъв ”духовен плацдарм” – но без да работи със себе си. Във всеки от нас се намира философът, стремящ се да обясни необяснимото, отнасящо се за  духовното, без да полага усилия за собственото си чувствено израстване спрямо другите. Обичаме всичко да теоретизираме, без да сме изяснили в какво се крие духовната ни същност. А тя, на практика се отнася до нивото на единствено и  правилните взаимовръзки между хората.

Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по кабала

С празничен концерт ще отбележи Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност Община Добричка. Традиционната церемония за награждаването на учители, ученици и читалищни институции ще се проведе в рамките на тържественото събитие, което ще започне в 14.00 часа днес в залата на Драматичен театър „Йордан Йовков“. Кметът на Община Добричка Соня Георгиева ще връчи плакети и грамоти на директори на учебни заведения, учители и изявени ученици.

В знак на признателност за съхраняване на българските традиции и обичаи, за популяризирането и развитието на добруджанския фолклор ще бъдат отличени и четири читалища в община Добричка с юбилейни годишнини през 2022 година.

Ето и отличените:

Основно училище „Отец Паисий“, село Батово – за дългогодишно просветно и образователно дело и във връзка със 130-годишния юбилей. През 2022г. училището ще отбележи 130 години от началото на учебно-просветната дейност в село Батово.

За дългогодишна културно-просветна дейност,  за съхраняване на българските традиции и обичаи, за принос в  популяризирането на добруджанския фолклор и във връзка с 80-годишните юбилеи  се награждават:

НЧ „Св.св. Кирил и Методий – 1942 г.“ с. Бенковски

НЧ „Напредък – 1942 г.“ с. Дончево

НЧ „Стефан Караджа – 1942 г.“ с. Смолница

НЧ „Петко Р. Славейков – 1942 г.“ с. Бранище

Отличие за съхраняването и популяризирането на българския фолклор се връчва на

Фолклорна певческа група „Пъстроцвет“

Директори на училища

Тодорка Стоянова Петрова – директор на ОУ„Васил Левски“, село Божурово

Женета Стефанова Паунова – директор на Обединено училище „Пейо Яворов“, село Стефаново

Директори на детски градини

Светлана Славова Събева – директор на детска градина „Първи юни“, село Ловчанци

Галина Миткова Андонова – директор на детска градина в село Одърци

Павлинка Тодорова Ковачева – директор на детска градина „Първи юни“, село Бранище

Анка Томова Добрева – директор на детска градина „Детелина“, село Победа

Учители в училища и детски градини

Ивелина Донева Стоянова – старши учител в прогимназиален етап в ОУ„Отец Паисий“, с.Батово

Зинаида Желева Василева – учител в начален етап в ОУ„Васил Левски“, с.Божурово

Мария Дянкова Димитрова – учител в начален етап в ОУ„Св. св. Кирил и Методий“, с.Ведрина

Даниела Колева Колева – учител в прогимназиален етап в ОУ„Св. св. Кирил и Методий“, с.Ведрина

Деница Демирева Ташева – учител в начален етап в ОУ„Св. св. Кирил и Методий“, с.Дончево

Жулиян Атанасов Жечев – старши учител в начален етап в ОУ„Стефан Караджа“, с.Житница

Росен Стоянов Петров – преподавател в група за целодневно обучение, ръководител на група за театрално майсторство в СУ „Никола Вапцаров“, с.Карапелит

Иванина Ивелинова Паскалева – учител в начален етап в ОУ „Неофит Рилски“, с.Ловчанци

Детелина Лазарова – старши учител в начален етап

Eвгения Ивелинова Минчева – Нейкова – заместник-директор в Обединено училище „Добри Войников“, с. Победа

Саша Рашева–Тончева – старши учител в ОУ„Климент Охридски“, с.Смолница

Виктория Добрева Димитрова – учител в начален етап в Обединено училище „Пейо Яворов“, с.Стефаново

Женя Стоянова Величкова – старши учител в прогимназиален етап в ОУ„Христо Ботев“, с.Стожер

Силвия Дончева Панева – учител в прогимназиален етап в ОУ „Христо Ботев“, с.Стожер

Павлета Борисова Керанова – старши учител в прогимназиален етап на основно образование в ОУ„Васил Левски“, с.Хитово

Димитричка Георгиева Николова – старши учител в детска градина – с. Пчелино

Иванка Петрова Димитрова – старши учител в детска градина -с.Карапелит

Награди за колективни изяви на ученици

Учениците от ОУ„Св. св. Кирил и Методий“, село Дончево – за участие в инициативата „Европейски ден на спорта в училище“ през 2021 година и класиране сред първите десет най-активни училища. Училището е национален победител в категорията „Училищен двор – красив, зелен и активен“ и е отличено от Сдружение „БГ Бъди активен“ с награда и парична сума от 1000 лв.

За участие в инициативата „Световен ден на рециклирането“ през 2022 г. – училището е сред десетте най-добри учебни заведения в България, с титлата „Герои на рециклирането“. Екологичното възпитание на учениците и грижата за по-чиста и по-красива околна среда се превърна в мисия на ОУ„Св.св. Кирил и Методий“, за което училището получи отличие „Шишеяд“ от сдружение „БГ Бъди активен“.

Театрална група „В света на приказките“ с ученици от 3 до 6 клас от Средно училище „Никола Вапцаров“ в село Карапелит, с ръководител Росен Петров

Талантливите артисти ще представят спектакъла „Вълчан -хулиган“ на 30 май от 11.00 часа в Младежки център „Захари Стоянов“ в град Добрич.

Учениците от гимназиален етап специалност „Шивачество“, професия „Шивач“ в Обединено училище „Добри Войников“ в село Победа

Учениците изработиха повече от 15 000 защитни маски в часовете по учебна практика под ръководството на учителите по професионално обучение Румяна Димитрова и Събина Стоянова. Маските са дарени на образователни и обществени институции.

Награди за индивидуални постижения на  ученици

Милен Юлиянов Алексиев от 10 клас от Обединено училище „Добри Войников“ в село Победа – за класиране на трето място в ученическия конкурс на тема „Имам една мечта – да учим и живеем заедно“, организиран от Център „Амалипе“ – гр. Велико Търново, в раздел „Видеоматериал“ с филма „Сбъдната мечта“. Награда от Център „Амалипе“ и от Президента на Република България Румен Радев.

Марин Асенов Маринов – ученик в седми клас от Обединено училище „Пейо Яворов“ в село Стефаново – за постигнати спортни успехи в дисциплина „Бокс“ – категория до 66 кг, на националните шампионати в градовете: Шумен – първо място и златен медал, и Плевен – второ място И сребърен медал.

Алекс Александров Маринов от село Пчелино – за постигнати спортни успехи в дисциплина „Бокс“ – категория 90+, спечелен златен медал на национален шампионат в град Добрич, проведен на 13.05.2022 г.

За отличен успех, активно участие в училищния живот, за принос в утвърждаване авторитета на училището се награждават:

ОУ „Отец Паисий“  с. Батово

Станислава Йорданова Станева – 2 клас

Аслъ Аксел Нихат – 3  клас

Никола Георгиев Иванов – 4 клас

Ренета Николова Ангелова – 5  клас

ОУ „Васил Левски“  с.Божурово

Ачеля Орхан Ремзи – 1 клас

Жулиян Максимов Янков – 4 клас

ОУ „Св.св.Кирил и Методий“  с. Дончево

Магдалена  Лъчезарова Колева – 6 клас

ОУ „Стефан Караджа“  с. Житница

Гюлсевен Енгин Мустафа – 3  клас

Росен Тихомиров Нанев – 4 клас

Алиджан Алдин Али – 4 клас

Гюллю Енгин Мустафа – 5 клас

Гюлчин Руменова Анкова – 6 клас

Средно училище „Никола Вапцаров“ с. Карапелит

Сашо Асенов Стоянов – 4 клас

Лъчезар Антонов Асенов – 9 клас

Айча Айдън Аднян – 12 клас

Галина Маринова Монева – 12 клас

Наталия Мариянова Йорданова – 12 клас

ОУ „Неофит Рилски“   с. Ловчанци

Десислава Танева Демирова – 1 клас

Валентин Розалинов Стефанов – 2 клас

Елеонора Аджер Кадир – 2 клас

Кадир Мустафа Асан – 3 клас

Нерея Тодорова Тодорова – 3 клас

Диляра Александрова Аврамова – 3 клас

Димитър Тодоров Иванов – 4 клас

Елис Сали Асан – 6 клас

Ивета Стефанова Колева – 6 клас

Симона Цонкова Йовева – 6 клас

ОУ „Отец Паисий“  с.Овчарово

Симона Надева Йорданова – 4 клас

ОУ „Климент Охридски“  с.Смолница

Зоя Заблоцка – 6 клас

Есин Невин Реджеб – 7 клас

Даниела Йорданова Ангелова – 7 клас

ОУ „Христо Ботев“  с.Стожер

Иляйда Икбалова Илкова – 1 клас

Флорена Жекова Красимирова – 3 клас

Златина Стоянова Петрова – 6 клас

Мерве Демирева Станчева – 7 клас

ОУ „Васил Левски“  с.Хитово

Дуйгу Ерсин Асан – 7 клас

Елиза Несторова Росенова – 7 клас

Мюжге Мехмедова Красимирова – 7 клас