- Ако имаме, носим повече банкноти от 50 лв. и 100 лв. в джоба си
- Необходими са повече пари в брой, заради повишаването на цените
- Най-често плащаме с 50 лв.
Стойността на лева олеква. За да купим някои храни, за които преди една-две години ни трябваха около 30 лв., сега са необходими над 50 лв. Въпреки ръста на плащанията с банкови карти, хората теглят все по-големи суми от банкоматите. А в портмонето си носят повече банкноти от 50 лв. и 100 лв. Въпреки че курсът на лева е фиксиран към еврото, стойността му в хляб, сирене, салам и домати олеква.
В края на юни 2023 г. в обращение са 568 млн. броя банкноти, които са с 11,3 млн. броя, или с 2% повече в сравнение с края на март, обявиха от БНБ. Само за три месеца общата стойност на парите в обращение е нараснала с 2,9%, достигайки 26,58 млрд. лв.
От Централната банка очертават три основни тенденции при парите. Броят на банкнотите от 50 лв. и 100 лв. в обращение продължава бързо да нараства, като увеличението е по-силно изразено при 100-левовите банкноти. Наред с това намалява броят на банкнотите от 20 лв. и 10 лв. в паричното обращение, като спадът е по-силно изразен при 20-левовите банкноти. На трето място може да бъде отбелязано, че промените в броя на банкнотите от 5 лв. в обращение са в тесни граници, като тенденцията е тези банкноти да нарастват по-бавно.
Най-лесно можем да добием представа за сумите, които харчат хората при едно пазаруване, като видим данните на БНБ за плащанията. Защото за размера на покупките няма съществено значение дали човек плаща с пари в брой или с карта. През миналата година са направени 375,5 млн. броя плащания с банкови кредитни и дебитни карти, показват данни на БНБ. А общата стойност на тези плащания е 24,87 млрд. лв. Оказва се, че средният размер на едно плащане с карта е 66 лв. Ако погледнем само плащанията в традиционните магазини, тоест ако изключим онлайн пазаруването, се оказва че средният размер на едно плащане с карта е малко над 61 лв.
Същевременно на база броя на банкнотите в обращение от БНБ изчисляват, че средната стойност на банкнотите в обращение в края на юни е 46,80 лв. Само за година стойността на средната банкнота в обращение е нараснала с 2,87 лв., или с 6,5%. Това става в резултат на увеличението на банкнотите от 50 лв. и 100 лв. Данните за средния размер на плащанията в магазините показват, че хората правят покупки за все по-големи суми и затова тенденцията за увеличаване на банкнотите с най-голям номинал ще продължи.
Най-много са банкнотите от 50 лв., показват данните на БНБ. Към края на юни в обращение са 232,1 млн. броя банкноти с този номинал. Това представляват 40,87% от общия брой на банкнотите в обращение в страната. На второ място са банкнотите от 100 лв., които към края на юни са малко над 109 млн. броя. Стойността на банкнотите от 100 лв. е най-голяма, като те формират 44,79% от стойността на всички банкноти в обращение.
В рамките на една година стойността на банкнотите в обращение се увеличава с 1,9 млрд. лв. (+7,7%). Като най-голям е ръстът при банкнотите с високи номинали от 50 лв. и 100 лв. Спрямо края на юни миналата година в структурата по брой на банкнотите в обращение са нараснали дяловете на тези от 5 лв., 50 лв. и 100 лв., като увеличението им е съответно с 0,05, 2,26 и 2,62 процентни пункта. Данните показват, че същественият ръст е при банкнотите с голям номинал, а при петолевките промяната е незначителна. Същевременно дяловете на банкнотите от 10 лв. и 20 лв. намаляват, като по-чувствителен е спадът при 20-левовите банкноти.
Някои вдигат цените след 18 ч.
Череши по 8 лв. гният в магазина
Смениха етикетите на малини и къпини
Череши по 8 лв. за килограм гният и се превръщат в тор в магазин от голяма търговска верига, видя репортер на “Труд news”.
Очевидно интерес към череши на такава цена и на такова качество няма от страна на купувачите, но търговската верига не сваля цените.
На столичните пазара може да бъдат намерени череши на цени от 4-4,50 лв. и хората предпочитат да купуват от тях. Но някои търговски вериги явно предпочитат да хвърлят наличните в магазина череши вместо да им свалят цената.
Търговците на пазарите са много по-гъвкави при определянето на цените на плодовете и зеленчуците. В събота например, когато повече хора пазаруват, на един от столичните пазари продаваха малини и къпини по 25 лв. за кг. През седмицата обаче цената е свалена на 18 лв. за кг., или 1,80 лв. за 100 гр., тъй като явно при цена от 25 лв. няма голям интерес от страна на купувачите.
Някои търговци на софийски пазари за плодове и зеленчуци пък вдигат цените на стоката си след 18 ч., когато работещите хора се прибират по домовете си и минават да пазаруват. А през деня, за хората без работа и за пенсионерите, предлагат плодове и зеленчуци на по-ниски цени.
В обращение са 3,12 млрд. броя
При монетите най-голям е ръстът при 2-левките
Губят монетите от 1 и 2 стотинки
При монетите най-голям е ръстът на тези с номинал 2 лв., обявиха от БНБ. За година те нарастват със 7,7%. В края на юни в обращение са 87 млн. броя от тях, което представлява увеличение с 6,2 млн. броя.
В обращение са общо 3,12 млрд. броя разменни монети, показват данните на Централната банка. Общата стойност на монетите никак не е малка – 567,1 млн. лв. С най-голям дял (28,40%) от общия брой на разменните монети в обращение в края на второто тримесечие на годината продължават да са тези от 1 ст. Към 30 юни извън касите на БНБ са 886,2 млн. броя с този номинал. Причината за това е, че хората често губят монетите от 1 и 2 стотинки. Същевременно магазините са длъжни да връщат ресто и БНБ ги зарежда с такива монети. С най-малък дял (само 2,79%) е броят на монетите от 2 лв.
Стигат за меню със салата, кюфтета и пържени яйца
С 50 лева пазаруваш най-много за 3-4 дни
Разликата за килограм краставици е над 1,21 лева
Пазаруването на хранителни продукти е най-неизгодно в областите Парник и Видин.
Наталия Малчева
С една 50-левова банкнота средностатистическият българин може да напазарува продукти, с които да готви 3-4 дни, според броя на домакинството. Сметка на база на данни в правителствения сайт за цените на храните на дребно у нас – foodprice.bg, показва че с 50 лева можете да си позволите меню със салата, кюфтета и пържени яйца например. Срещу банкнотата можете да напазарувате 1 килограм домати на средна цена за страната 3,35 лева, 1 килограм краставици, които ще ви струват 2,58 лева и половин килограм сирене срещу 11,13 лева. По този начин осигурявате шопска салата или за няколко хранения или за едно, според това колко са членовете в домакинството ви, като се предполага че лук и евентуално пипер или люти чушки сте напазарували при предходното си ходене до пазара или магазина.
С остатъка от 50-те лева можете да вземете 2 хляба тип “Добруджа” с тегло 650 грама за брой за общо 3,08 лева. И така 20 лева вече са похарчени. Продължаваме с пазаруването с 1 литър прясно мляко срещу 3,45 лева, 4 кофички кисело мляко с грамаж 400 грама и масленост 3,6 процента срещу 1,53 лева за брой или общо 6,12 лева, 1 килограм смесена кайма от свинско и телешко месо, за да си изпържим кюфтета срещу 11,07 лева. Купуваме и 10 яйца по средно 48 стотинки за брой срещу допълнителни 4,80 лева. Прибавяме и литър олио на цена от 4,10 лева. И сметката ни става 49,90 лева. Остават ни стотинки, с които да платим торбичка, с която да пренесем покупките си, ако не си носим такава. Според тази сметка излиза, че за разходи за храна за месеца ни трябва поне 10 пъти по-голяма сума – 500 лева, при това ако хапваме много скромно и еднообразно. И ако не харчим никога пари за обедно меню на работа, не даваме на детето допълнителни джобни за снаксове или сладолед през лятото и така нататък.
При това сметката е при средните цени на тези продукти за страната, а в част от областите те струват значително по-скъпо.
Олиото например средно за страната се търгува по 4,01 лева за литър, но в област Перник същият продукт струва с 33 стотинки по-скъпо – 4,34 лв./л. Средната цена на килограм домати в страната е 3,35 лева, но в област Стара Загора средната им цена е 4 лева за същото количество на дребно. В страната краставиците могат да излизат средно 2,58 лв./кг, но в Перник струват 3,75 лв./кг или с 1,21 лева по-скъпо. Кравето опаковано сирене средно за страната върви по 22,45 лева за килограм, но хората във Видин плащат за същия продукт средно 25,71 лева за килограм на дребно.
Хляб тип “Добруджа” от 650 грама се търгува средно срещу 1,54 лева за брой в страната, но в област Перник цената му е 1,67 лева. Литър прясно мляко е най-скъпо да си напазаруваш в област Кюстендил, където литър от млечния продукт се предлага срещу 3,72 лева за литър. Кофичка кисело мляко във Видин струва 1,73 лева, докато в страната е 1,53 лева. Яйцата във Велико Търново струват 54 стотинки за брой при средно за страната 48 стотинки. Смесената кайма е най-скъпа в област Перник, където струва 13,48 лева.
При млякото, сиренето и яйцата повишението е с 55%
За две години храните поскъпнаха с 40 на сто
Зеленчуците са с 45% нагоре
При млякото, млечните продукти и яйцата повишението на цените за две години е с 55 на сто.
За две години храните са поскъпнали с над 40 на сто, показват изчисления на “Труд news” на база официални данни на Националния статистически институт.
Годишната инфлация към края на месец май е само 10,1%. Но по-важно е да видим каква е инфлацията за две години, тоест какви са цените спрямо нивото преди голямото поскъпване от края на 2021 и цялата 2022 г. Защото не във всички фирми увеличават заплатите всяка година. Дори през настоящата година да е имало повишение на заплатите с 10%, това не може да компенсира инфлацията, ако и през миналата година повишението на възнагражденията не е било двойно по-голямо.
За период от две години официалната инфлация е с 27,3%. Но реално поскъпването за повечето хора е още по-голямо, защото преобладаващата част от населението дават повечето от парите си за храна, където повишението на цените е още по-голямо. Поскъпването на храните и безалкохолните за две години е с 40,4%, показват данните на НСИ.
При млякото, млечните продукти и яйцата повишението на цените за период от две години е с 55,1%. Зеленчуците са поскъпнали с 44,8%, приблизително колкото е повишението на цените и на захарта, сладката, меда, шоколадовите и захарните изделия. Повишението на цените на хляба и зърнените храни за периода е с 41,2%, а на месото и месните продукти – с 37,5%. На база на тези данни всеки човек сам може да прецени колко е обеднял като види с колко е увеличена заплатата му за същия период.
Поскъпването на парното за периода е с близо 48%. За следващата зима парното и топлата вода ще бъдат с още около 11% по-скъпи заради връщането на ставката на ДДС на 20%, което вече стана от 1 юли. В резултат в рамките на две години парното ще поскъпне с около 64%. И то при положение, че в момента цените на газа се върнаха на нивото от 2018 г., когато нямаше война и нямаше проблеми на енергийния пазар.
