©

Разговаряме с директора на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ Калин Сърменов, който направи анализ на следизборната ситуация за „Фокус“ в отговор на въпросите какво направихме на тези избори, защо 2/3 от народа не гласува и ще има ли правителство. 

Здравейте.  

Доволен ли сте от резултатите от избора? 

Ами, раздвоен съм. В основата си не съм доволен, по простата причина, че това, което показахме като народ, е, че ние първо нямаме абсолютно никакво социално мислене един за друг, ние живеем на племенна основа и никой не си изважда абсолютно никакви изводи, което значи, че ние не можем да разделим сламата на две магарета. И това е резултат от ниската култура и ниското ниво на възпитание в тази държава. Това, че ние продължаваме в образователната система да имаме изключително сериозни проблеми, си дава отражението. Това, че имаме проблеми в семейната среда, си дава отражение.

И като се сложат и парите, които купуват вече тези лумпени, резултатът е този. Не е възможно, след като една държава в последните две години или един народ, да го наречем така, защото държавата не ни е виновна, един народ в последните две години да няма крачка напред и да няма посока, след две години да гласува по този начин. Мисля, че това е меко казано ужасяващо като констатация за нас.

Тази активност гласоподавателска беше просто поредната смешка, която ние сами за себе си някак си така язвително като че ли разказваме. Видяхме колко е разделен българският народ, видяхме как говорят хората, които не живеят в България, начинът, по който те реагират, като аз дълбоко съм убеден, че това нещо трябва да престане, че хората, които не живеят в България, не трябва да гласуват, хората, които нямат образователен ценз необходим, по някакъв начин формулиран в закон, нямат право да гласуват.

Но това е удобно и за едните, и за другите. Видях опашките в Сърбия как се събираха от млади, умни, интелигентни и красиви хора, които отиваха да гласуват, и населени места от по 80 човека изведнъж ставаха по 400-500.

Така че то е толкова тъжна картината, че не знам какво можем повече да кажем за това. И всъщност ние обслужваме една идея или идеи на хора, които манипулират системата, за да може да се стигне до президентска република.

И съм абсолютно убеден, че в края на тази година ще започнат референдуми на тази тема за Велико народно събрание и т.н., и вече не знам дали ще може въобще да се върнем назад.

Никак не е изненадваща тази партия „Възраждане“ с този резултат след всичките тези неща, но всички знаем как се купува, какво се прави, всички знаем кой по какъв начин, как гласува и един народ, който въобще не се занимава с това нещо. Така че то какво го коментираме, доста тъжна картина. 

Тези дни ние търсим отговор на въпроса защо 2/3 от народа, от гласоподавателите, изобщо не се интересува от политическия живот. Някои казват, че това е въпрос на много ниска политическа култура.  

Така е, но това е последователен процес. Нашите политици във времето направиха така, че да се стигне до тук. Ние нямаме образователна политика, ние нямаме стратегически действия в тази посока. Никога не е имало в последните 30 години. Комунистите, разбира се, направиха всичко възможно да бламират ситуацията, в която т.нар. демокрация се появи. Ние не сме имали смяна на управлението, ние имахме едни хора, които се пребоядисаха. Тези хора бяха внедрени.

Извинявайте, но „Държавна сигурност“ и КГБ, това са системи, които години наред работят. Не може на 10 ноември преди 30 и кусур години това изведнъж да изчезне. Те имат психологически модели, които се разработват, тези психологически модели дават своя резултат. Т.е. то отдавна се прави. Ами ако само погледнете предаването на г-н Трифонов с г-н Радев преди повече от 10 години, ще разберете в техния разговор за какво става въпрос, как се подготвят кадри, по какъв начин се внедряват и какво се прави. Т.е. то това е и резултатът е, разбира се, това, което искат те – да няма политическа активност, да няма хора, които по някакъв начин да могат да разделят сламата. Това е. То не е толкова сложно, само те си мислят, че е сложно, само те.  

Ние сме на последно място в образователната система, ние сме на последно място по интелигентност. Има едно изследване, което много ме плаши – ние не можем в социалната среда да се ориентираме.

Вие давате ли си сметка, че като влезете в метрото, толкова е вече обяснявано, обяснявано, обяснявано как да се движиш в метрото, че на въпросните пропускателни места, където се чекират билетите, има залепени със скоч бележки, написани с огромни букви, кое за къде е. Представете си! Което е елементарно, за втори клас е.  

Може би е сложно, може би трябва да минем на пиктограми, за да се разбира.  

Ама именно. Българите стигнахме дотук. И някакви хора, които живеят в чужбина, ми размахват пръст и ми обясняват, че видите ли, ние какво ще ви докараме. Ама кои сте вие? Те са други хора ли? Те щели на нас да ни докарат. Пък и ти, като го кажеш на всеослушание, като го кажеш в медиите, те пък се обиждат. Нали? Тук с една моя колежка, аз подкрепих една моя колежка в интернет, която направи едно изказване – отдолу се изсипаха страшно тъжни хора с коментари: „Как може?! Ние сме българи, взимате ни правото!“ Т.е. това е такава дивотия, че то как да го нарека, не знам откъде да го почнем. Но за всичко това, разбира се, е виновна Българската комунистическа партия и „Държавна сигурност“ – да сме наясно с това. 

Много е странно, защото левите казват: „Те, десните са виновни, защото привнесоха чужди модели“. Десните казват: „Не, левите са виновни, защото са закостенели и вкарват модели от изтока“. Къде е истината? 

Истината аз Ви я казах. Как така ще имаме десните? Какви са десните в България? Вие като вземете, на времето всички десни бяха червени, внедрени ченгета вътре. Извинявайте, какви десни? Десните – за съжаление, имаше една шепа хора, които те направиха всичко възможно. Защо докараха Симеон Сакскобургготски? Да му платят дълговете и да могат да разбият логиката на Костов. Това беше толкова просто. И успяха. Защото нали Ви казвам – това са разработки. Бяха закъсали по едно време и изведнъж се появи Радев, разбира се, една грешка от другата страна на барикадата и ето Ви възможност нещата да си вървят в „правилната“ посока.  

Защо народът ни няма сетива за тези неща? Сякаш не е живял 45 години в единия строй, сякаш не ги знае тези неща. Защо нямаме сетива да разпознаем фалшивото от истинското? 

Оскотяването води до тук. Ние какво правехме 45 години? Гледахме да крадем и да лъжем, нали? И това е нещо, което те ни дават като възможност, защото те това правеха комунистите – лекичко ти дават по една-две пържоли и ти имаш усещането, че си цар. Е това ли беше нещото, за което трябваше да се борим? И в крайна сметка оскотяването води до тук. Интелигенцията – да не забравяме, че в една нощ ние избиваме интелигенцията си, по механичен начин, с пистолет. Нали разбирате за какво става въпрос? Да не ви разказвам подробности за моето семейство. То това е в основата. Геномът ни е такъв. Като тръгнете още от Самуил насам с болярите. Имаме един Стамболов, който за пет години възражда България, имаме една много хубава инерция след турското робство, така наречено ужасяващо, защото всички скачат срещу него, но там е имало една инерция, която продължава известно време, появява се Стамболов – ние му разцепваме главата с брадва, представете си, с брадва насред „Раковски“, т.нар. „палави червени и лявомислещи“. Това е нещото, което правим. Толкова ни е капацитетът.  

Като говорим за интелигенция, някак си като че ли не чухме Ваша категорична позиция относно скандала в Народния театър. Бихте ли коментирали? 

А, не мога тук.  

Тук не може да коментирате? 

Не мога, не мога. Аз съм директор на Сатиричния театър и нямам право да го коментирам.  

Имам лично мнение, но не мога официално да го казвам, защото според мен всяко едно такова изказване ще застане от едната или от другата страна, а пък Народният театър няма нужда от разединение. Народният театър в момента има нужда от спокойствие, има нужда от здрав разум и от някой, който да поеме отговорност с твърда ръка. Министерството, независимо кой е министър, предишният или сегашният, и двамата се изплъзнаха, някак си се изсулиха от взимане на решение, а според мен не бива така. Въобще, България има нужда от малко по-смели хора, които да вземат решение. Не мога аз да го кажа, нито според мен би било етично и други колеги да се изказват, по простата причина, че само ще се налива масло в огъня. А Народният театър, пак казвам, няма нужда от това. Народният театър е някаква светиня.  

Разбираме Ви позицията, приемаме я. Но всеизвестно е, г-н Сърменов, че сте определян като един много добър мениджър по отношение на управление на театъра, на който сте директор – Сатиричния. Ако сега си представим, че държавата е Сатиричният театър, откъде ще подхванете, за да осигурите някаква устойчивост и някакъв добър модел за работа в тази държава? 

Моят професор казваше едно много хубаво изречение: „Не е нужно да познаваш всички майки по света, за да знаеш какво е майка. Ти имаш твоята майка, познаваш твоята майка и вече знаеш какво значи това“. Така че моделите са едни и същи, мащабът е различен. И смятам, че когато човек застане на едно такова място, първо трябва да сложи себе си зад проблема. Ние в България – да не говоря сега, можем да го облечем с всякакви думи: че сме егоцентрици, че сме хора с прекалено много високо или голямо, или надуто его, всякакви оправдания има, но ние първата ни работа е да сложим нас пред нещото, нас. Никога не съм си позволявал да сложа себе си пред Сатиричния театър или пред хората, за които аз отговарям. Напротив, това е много важно – те са винаги отпред, защото когато проблемът е пред теб, ти го виждаш, а когато е зад теб, не го виждаш. И след което се въоръжаваш с изключително много любов и тази любов е задължителна – обич и желание да се постигнат приоритети, точни приоритети –  кое е първо, кое е второ, кое е трето. Изключително точни критерии за абсолютно всички – няма близки, няма приятели, няма роднини. Ако Вие навлезете в дебрите на Сатиричния театър, ще видите, че аз се отнасям с всички на базата на конкретни приоритети и на конкретна оценъчна система, независимо кой е. И оттук нататък нещата стават много лесни.  

Г-н Сърменов, ще има ли ново правителство и с кой мандат, според Вас?  

Няма, няма да има. Няма да има.  

На избори ли отиваме? 

Да. Всичко ще се направи да няма. Една единствена партия съм чул, която каза, че е готова да направи правителство с всички, за да има правителство и да има стабилност в България, но никой няма да направи това с нея, никой. И всички, които откажат, са национални предатели – да знаете това от мен, това е самата истина. Всички, които откажат.

Защото в момента ние се нуждаем спешно от това – да имаме правителство, да има стабилност в държавата. Онзи ден имахме среща с временно изпълняващия длъжността, или там както и да се нарича, министър на културата – един изключително симпатичен човек, но нищо не зависи от него. Нашата среща приключи след три изречения и започнахме да говорим общи приказки. А пък на ежедневна база, при културните институти, един от които е този, за който отговарям аз, имат необходимост на ежедневна база от решаване на проблеми, на ежедневна база. И така сме две години. Да не коментирам един министър, един особен имахме доста дълго време – оказа се, че никой не е разбрал. И те пак са подкрепени, и те пак може би ще ни сложат такъв, не дай си боже. Т.е. това е много страшно, много страшно.  

Звучите песимистично. Ще поживеем още няколко дни и ще видим дали сте бил прав. Дано не сте прав, но като че ли всичко води към това, което казвате.  

Най-щастлив ще бъда да не съм прав, най-щастлив. Готов съм да си посипя главата с пепел. Обадете ми се и ще се себенакажа, ако е така, разбира се.  

Ще се обадим, ще се обадим. 

Добре, стискам Ви палци. 

Много Ви благодарим за този коментар.

Бъдете здрави, всичко добро!

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник

© Instagram: Metodi Getov-Meto

Методи Гетов, кечист във веригата Coastal Championship Wrestling (CCW), пред Георги Куситасев, за предаването „Спортът на Фокус“ на Радио „Фокус“. 

Здравей, Методи. Ти представяш България в един нетрадиционен и неразбран от широката аудитория у нас спорт, какъвто е кечът. Разкажи на слушателите ни как започна с развлекателния спорт, защо той се нарича развлекателен в цял свят, и защо по света хората в този спорт са много уважавани и харесвани? 

Здравейте! Започнах, като се преместих да живея в Маями, Флорида, с легендата на кеча Гангрел (Дейвид Хийт). Нарича се развлекателен спорт, защото колкото е спорт, толкова трябва и да гледаш и за феновете, в смисъл не трябва да си алчен. И хората са уважавани, защото е трудно. Има толкова много фактори в самия спорт, в самия бизнес, и извън него. Хората си мислят, че само като отидеш в училището за кеч и дотам. Не, има много неща, които трябва да направиш извън училището, за които сам трябва да се подготвиш. И затова е много уважаван спорт, защото е много труден. 

Какъв беше първият ти досег с този спорт? 

Първият клас (клас уроци по кеч), когато отидох да се запозная с Гангрел, направих 6-7 кълбета и започнах да повръщам, после направих още 3-4 и продължих да повръщам, защото до преди това не бях правил кълбета. 

Кой ти помогна да стигнеш до тази легенда на кеча Гангрел? 

Българската легенда Мирослав Барняшев (известен като Русев в „WWE“ и Миро в  „AEW“), бат Миро. На него му дължа всичко! Той е невероятен просто. Никога не ми е отказал телефонно обаждане, никога не ми е отказал да ми даде съвет. Просто той е № 1 ментор за мен. 

Продължава ли да ти помага и в момента? 

Винаги, винаги, за което съм страшно благодарен на него и на цялото му семейство. Просто са невероятни хора. Както казах, никога не ми е отказвал телефонно обаждане, в колкото и часа да му звънна, за каквото и да го притеснявам, винаги е насреща. 

Ти си от пловдивското село Труд, Миро и той е от Пловдив. Как стигна връзката от теб до него, въобще кой я направи?  

Аз съм от Труд, обаче работих в Пловдив и бях шофьор там за една куриерска фирма. Тренирах във фитнес в града, където се засякохме, и от там стана връзката. Не сме се познавали преди това. Помолих го за помощ, и той реагира много добре. 

Като се запознахме, бях на 18 години, тъкмо бях завършил училище. Имах късмета да се запознаем тогава. На 20-ет се преместих в Маями, Флорида. 

Колко години си в развлекателния спорт – в кеча в САЩ? 

В САЩ дойдох 2019-а година. Кеч почнах да тренирам през уикендите. Имах и няколко контузии, които ме спряха за около година-година и нещо да тренирам и да ходя по участия. Направих общо 2 години твърдо с участията. 

В момента се изявяваш в една от многото кеч компании отвъд океана CCW (Coastal Championship Wrestling). Какво е качеството във веригата и колко често взимаш участия в основните шоута? 

Качеството във веригата е много добро. Като за независима компания съм доста учуден, защото правим шоута всеки уикенд по 2 пъти, дори и всеки петък и събота, някой път и петък, събота и неделя, ама със сигурност имаме шоута всеки уикенд, което е хубаво, защото ти дава „вкуса“ на големите компании. Единствената разлика е, че не ти плащат толкова пари, колкото при големите. 

Ти си шампион в компанията. Каква титла държиш и кога я спечели? 

Януари месец на големите ни шоута спечелих титлата CCW Southeastern Champion (Югоизточен шампион) и трябва да я защитавам всеки уикенд. 

Колко защити имаш вече? 

Не ги броя, но всеки уикенд по две.  

Има ли някакъв интерес към тебе от други по-големи кеч компании? 

Аз си гледам моята, но нали знаеш, ако стане, стане. Каквото Господ е решил. Аз гледам да живея на момента и винаги съм искал да се занимавам с кеч, и Господ ми дава шанс да се занимавам и го правя. На какво ниво ще стигнем, това е друг въпрос, и само Господ знае. 

Има ли съгледвачи на най-големите кеч компании в САЩ и в света?  

То с тези социални медии винаги някой те гледа, и особено от големите компании със сигурност някой те гледа. 

Получавал ли си похвали от някои от големите имена в кеч обществото? 

На мен ми е достатъчно Гангрел, защото той ми е треньор и ние сме като семейство. И неговото мнение е може би най-важно. По-големи имена…Кевин Съливан – той е от времето на Хълк Хоган.  

Преди повече от година едвам оцеля след жестока контузия, чупейки нос в академията на легендарния Гангрел, след което кръвта стигна до мозъка. Как премина през този период и нямаше ли страх у теб при завръщането на ринга? 

Беше много тежко. И да, естествено, беше ме страх. Постоянно си мислех да се откажа, но бат Миро и Гангрел страшно много ми помогнаха. Бяха постоянно до мен, в смисъл, винаги в някой момент на криза, винаги като им се обадя, винаги ме подкрепяха. Бат Миро постоянно ми казваше: „Не се фокусирай сега, фокусирай се на голямата картина“, и това страшно много ми помогна, и Господ. 

Тази контузия върна ли те назад като кечист? 

Не, в интерес на истината, дори ме изстреля напред, щото така ми даде повече време да науча как стоят нещата извън физическата част, което също е много важна подготовка. В смисъл, ти трябва да гледаш, да учиш психологията, движенията… всичко кое как се прави. И тогава физическата част е по-лесната част, ама да знаеш кое къде да сложиш и как да построиш е по-трудно. 

Преди време получи шанс и във втората най-популярна верига в света All Elite Wrestling (AEW). В момента там е Мирослав Барняшев. Доби ли опит от мача между бронзовия медалист от Олимпийските игри в Лондон в средна категория в бокса Антъни Огого?

Е да, разбира се, то всеки мач, който правиш, срещу който и да го правиш, винаги се стараеш да излизаш по-добър, без значение как е минал мачът. Всичко те учи: доброто те учи, и лошото също те учи. Така че да, придобих опит. Също имах възможността да видя как функционират в големите компании, колко по различно е от CCW – има огромна разлика. 

Какъв е шансът кечист от България да пробие в момента в най-популярната верига, а именно в Световната федерация по кеч? 

Ако можеш да го повярваш, можеш и да го направиш. Няма невъзможни неща. И Мирослав Барняшев е жив пример за това, че няма невъзможни неща. Така че, ако наистина го искаш, ще го направиш. С Господ напред всичко е възможно. 

Има ли по-голям шанс сега да се случат нещата, примерно с тебе или отново с него? 

Определено шансовете сега са по-големи отколкото бяха когато той тепърва започваше, със социалните медии, защото те много следят социалните медии как се държиш и как се развиваш, какви неща качваш и тем подобни работи. Така че шансовете са много по-големи в момента. В Световната федерация по кеч взеха Логан Поул (популярен влогър), който няма никаква идея от кеча, само защото има 20 милиона последователи в YouTube.  

Миро, както и ти каза, беше част от Световната федерация по кеч, но се говори, че след оттеглянето на Винс Макмеън може отново да го видим там (Интервюто е направено преди завръщането на Макмеън начело на WWE отнов). Какво е мнението ти? Смяташ ли, че това може да се случи?

Всичко е възможно в света на кеча. За мен е важно той да е там, където се чувства добре. Ако това е WWE (Световната федерация по кеч), нека да отиде, да се чувства добре и да ги мачка наред. 

Живееш и тренираш в Маями, Флорида. Как преминава един твой ден там и предполагам не преминава само в тренировки и мачове, или вече си успял да изкарваш парите си само от спорта? 

Не съм, трябва и на работа да се ходи, няма как. Как минава един ден? Като не съм на работа, ставам и трябва да сготвя 5-6 хранения за деня, после трябва да отида на солариум, защото това е визуален бизнес. Оттам трябва да отида на фитнес, оттам като отида следобед на кеч към 15:00 часа, и се прибирам чак в 23:00 часа вечерта. 

Какво работиш и как съвместяваш работата с кеча?  

Работя на плажа в Холивуд в ресторантския бизнес. Много са добри относно моя график, така че винаги когато трябва да отсъствам, никога не ми правят проблеми, защото шефът ми е фен на кеча. Иначе дните, в които не тренираме, си бачкам по цял ден, и на фитнес. 

По-лесно ли е да разпознават американците и въобще кечистите, България и българите след успеха, който постигна Миро в кеча? 

Да. От тази гледна точка. 

На теб казвали ли са ти нещо като си им казвал, че си от България? 

Ако са фенове на кеча, свързват с бат Миро (Мирослав Барняшев), защото той участваше и в това реалити шоу Total Divas (шоу на Световната федерация по кеч, в което показват живота на звездите извън ринга). На американците им дай да гледат риалити шоута и оттам всички го знаят. 

Свързват ли американците България с някакъв друг спорт? 

С вдигането на тежести и с Христо Стоичков. 

Да кажеш на нашите слушатели какъв е твоя псевдоним в кеча и защо си го избрал? 

Българският наказател Мето (The Bulgarian Punisher Meto), защото като се кача на ринга и наказвам жертва след жертва. Да си знаят какво ги чака. 

Какво ти предстои в следващите месеци? 

Предстоят още повече шоута, защото CCW се разраства и от време на време ходим и в различни щати да правим участия. Това предстои: яко кеч и да защитавам колана. 

CCW се разрастват, така ли?

Да, да, разрастват се доста.  

Каква е мечтата ти, и смяташ ли че един ден може да играете двамата с Миро рамо до рамо в някои от най-големите вериги в света на развлекателния спорт? 

Това е мечтата ми, защото историята е страшно добра и, както се казва, сама се пише. И двамата сме от България, от Пловдив, рамо до рамо или един срещу друг, както историята го изисква. Така че това е главното: да отида или в AEW (All Elite Wrestling) или в WWE (World Wrestling Entertainment) да сме аз и бат Миро. 

Той на какво мнение е за това? Ти питал ли си го, и има ли вариант той да ти помогне за нещо подобно…да подхвърли на сценаристите? 

Той помага колкото може с всичко, както казах, ама аз не обичам да го притеснявам с работа. Искам нашите взаимоотношения да са си чисто приятелски. Не искам да го използвам за: „Виж ти си в AEW взимай ме в AEW“. Ако стане, стане. Той винаги помага колкото може. 

Имаш ли още нещо какво да добавиш, ако не, да пожелаеш нещо на нашите слушатели, а и на себе си естествено?

Пожелавам на всички първо Господ да ги благослови с много здраве, късмет и любов, и да не се предават. Ако имат мечти, да си ги следват с пълна пара. И няма невъзможни неща, само трябва да повярваш. 

Благодаря ти за това интервю. Успех ти желаем. 

Благодаря и аз.

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник

©

Броени дни след изборите на 2-ри април за 49-о Народно събрание (5-и април),  разговаряме с проф. Калин Янакиев, богослов, културолог и политик, преподавател във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“,  по темата какво направихме на тези избори.

Здравейте, проф. Янакиев. 

Здравейте.  

Та, какво направихме на тези избори?  

Не обичам да отговарям в този събирателен смисъл. Всяка личност, която е упражнила правото си на глас, е направила онова, което е било нейна воля. Както виждаме, волята на хората е силно разделена: едни от тях са заложили на демократичните сили в българския политически живот, сиреч на „Демократична България“ и на „Продължаваме промяната“,  други, малко повече от тях, са заложили на старата изпитана корупционно стигматизирана групировка на ГЕРБ, а една немалка част направо са гласували за фашисткия радикализъм, който набира скорост в България. Това собствено е резултатът, който с няколко изречения и при най-пръв поглед можем да кажем. 

Зададох Ви този въпрос, тъй като с Вас си говорихме в началото на тази година как изпратихме, с какви чувства изпратихме 2022-ра, и тогава Вие споделихте с нас, че сте разочарован от българите. Сега с какви чувства се отнасяте към сънародниците си? 

Вижте, разочарован от сънародниците си трудно бих могъл да бъда, тъй като по съдба аз съм част от тях. Онова обаче, кое силно ме безпокои, хайде, нека го кажем така, у сънародниците ми, е най-вече високият резултат на политическа партия „Възраждане“. Този „възраснал“ радикализъм свидетелства първо, за абсолютно изветряне на спомените за тоталитаризма. Изглежда младите поколения, които не са го и подушвали, вече нямат чувствителност към тоталитарни призиви, обещания и закани, каквито отправя „Възраждане“, а пък друга група изглежда са пораснали като някакъв, нека го кажа така: особен ментално-политически тумор. Очевидно, казват те, корупционната среда в България не може да се промени по разумен начин, тя трябва да се разруши с радикални, буквално казано тоталитарни действия. И това, според мен, са двете групи, които са отдали доверието си на партия „Възраждане“. Тук, разбира се, трябва да добавим и онова, което да, действително, силно ме разочарова от определени сегменти на българския народ: неизтребимото русофилство на част от сънародниците ни, които виждат, с очите си виждат чудовищните престъпления, които върши Путинова Русия, и те не просто не ги трогват и не ги съкрушават, а напротив, използва ги с още по-маниакални, може да се каже отмъстителни настроения. 

Като гледате изборните проценти, евентуалният брой депутати и първите заявки от партиите, как мислите, ще има ли кабинет този път?  

Първо ще кажа, че по-голямата част от медиите през изминалите месеци се постараха всячески да внушат на българите, че истинското тяхно желание, на българските избиратели, е в България непременно, на всяка цена, да има редовно правителство. Мисля, че това по-скоро бе внушение от страна на медиите и на свързаните с тях политически централи, отколкото наистина на българските избиратели. Защото, дайте си сметка, ако българските избиратели действително искаха непременно редовно правителство, те щяха да отдадат определено доверието си на една от двете големи партии или на един от двата големи полюса – на рутинното блато на ГЕРБ или на демократичните партии „Продължаваме промяната и „Демократична България“. Както виждате, това не се случи, което означава че желанията на българските избиратели са разделени: едните от тях си искат старата, блатна стабилност, олицетворявана от ГЕРБ, а други не малко, с 1% по-малко от първите, искат нещо ново, искат действително демократично очистване на българското политическо пространство. Е, тези две групи сравнително равноправно разделени след тези избори, много трудно, действително много трудно могат да съставят едно редовно правителство, което повечето от медиите внушаваха, че българите били искали. Така че аз не мога да бъда сигурен ще се състави ли такова правителство, още повече, че не е трудно да се прецени, че ако то се състави по някакъв начин именно от ГЕРБ и „Продължаваме Промяната“ – „Демократична България“, и двете формации ще понесат значителни загуби. Ще ги понесат и ако успеят да съставят редовно правителство, и ако не успеят да съставят редовно правителство. И тук вече идва ред на големите изчисления, на големите размишления коя от двете опции ще донесе повече или по-малко негативи за всяка една от тях. Мога да започна да разсъждавам и за това какви биха могли да бъдат тези негативи. Разбира се, че онези, които са гласували за „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ и които днес са склонни да кажат, че ние трябва да се споразумеем по нещо с ГЕРБ, са прави в това, че ако сега, два месеца, три месеца след тези избори последват нови избори, има риск вотът за „Възраждане“ да нарасне вече застрашително. Прави са също така, че ако сега не се постигне някакво споразумение, избори след три месеца биха могли да повторят същия резултат, а даже и да повишат резултата на ГЕРБ.

Това, следователно, са основанията действително „Продължаваме Промяната“ – „Демократична България“ да влезе в някакви разговори и да прояви усилие да състави общо с ГЕРБ правителство. Но нека да видим и обратното. От изминалите 10 години управление на ГЕРБ ние много добре знаем, че всяка политическа формация, която се съюзи с това образувание ГЕРБ, обикновено губи и достига практически даже до унищожаване.

Ще трябва да си дадете сметка, че подобно съвместно управление на демократичните сили и ГЕРБ имахме в онова правителство, в което собствено правосъден министър беше Христо Иванов, и който трябваше да го напусне, и след което правителство Реформаторският блок буквално изчезна от политическата сцена. Ще трябва да си дадем сметка, че при последния мандат от управлението на ГЕРБ същото сполетя и т.нар. „патриотични партии“.

Което означава, че едно съвместно управление с ГЕРБ е бременно с опасност от унищожаване на онзи, който би бил техен партньор.

После, след като близо 25% от избирателите са дали своя вот за „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“,  те едва ли биха били особено щастливи от едно съвместно управление с един от основните противници на това политическо обединение, а именно ГЕРБ, което означава че такова едно съвместно управление може да ликвидира около половината от електората на „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“. Много по-малко негативи ще претърпи избирателното тяло на ГЕРБ, което е съставено от по-слабообразовани, по-примитивни и клиентелистки обвързани хора и за които, както и да се състои това управление, те винаги ще продължат да гласуват за ГЕРБ.

На трето място, най-вероятно заедно с ГЕРБ и евентуално подкрепилите ги „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“, в такова едно управление индиректно ще се опита да участва и ДПС, а това ще доведе също до руиниране на електоралната подкрепа за ПП и ДБ. Т.е. виждате колко е сложна ситуацията. Вчера мой познат се изрази метафорично, иронично, като каза, че в момента ние, собствено демократичните избиратели, сме принудени, изправени сме пред дилемата да гласуваме или за чума, или за холера, да подкрепим или чумата, или  холерата. Знаете какво, виждате какво означава тази метафора. 

Да. Този разговор ние го водим в контекста на гледната точка на, така да го наречем, 1/3 от българите. 2/3 от българите изобщо не гласуваха. Те какво очакват според Вас, те демократични ли са, или не са демократични?  

Не са, разбира се. Всички, които не участват в изборите, нямат въобще политическо съзнание. Ако те смятат, че с неучастието си в изборите дават урок някому или променят ситуацията в България, това означава, че те чисто и просто не могат да мислят. Защото, нали виждате, че макар 2/3, както казвате, от населението да не е участвало в тези избори, парламент ще се състави, някакво правителство ще има, само че то чисто и просто ще бъде, без те да са изявили някаква воля по отношение на него. И тук ще трябва да кажа отново, че основна вина за намаляващия брой избиратели отново носят в България тотално овладените от една особена мрежа, полукриминална, медии, които се постараха да внушат, че между политиците и хората има някакъв антагонизъм, че политиците са тяло, което не зависи от избирателите си въобще, и поради тази причина настроиха много немислещи хора към това да не гласуват, смятайки, че ще променят нещо с тая работа. Това са две групи хора с ниско политическо съзнание. Едната е тази, която не гласува, а другата е тази, която маниакално, истерично гласува за българските фашисти от „Възраждане“. 

Много е тежка ситуацията, но е странно как 2/3 от нацията не мисли. Или е глупава? Дали можем да разчитаме на това, или просто не припознава нито старите, нито новите демократи? Защо не ги припознава? 

Вижте, ако в България имаше истинско политическо съзнание или истинска политическа воля, ако не припознаваш никой от участниците в играта, създаваш друг участник в играта. Защото в демокрацията партиите не са природен феномен, който пада от небето, те са произведение на нацията, на избирателя, на политически ангажирания човек. Не можеш да седиш със скръстени ръце и да казваш: „Нито един от тези, които са на терена, не ми харесва, защото искам нещо друго“, и да не правиш абсолютно нищо, за да се появи нещо друго, или не правиш нищо, за да изискаш от тези, които са на терена, да направят нещо във връзка с това, което ти искаш, във връзка с твоята воля. Това е политическа безпомощност, това е, фигуративно, разбира се, казано, политическа олигофрения: „Никой не ми харесва, и поради тая причина се отчуждавам“. Като се отчуждаваш, в края на краищата, ще те управлява този, който нито си поискал, нито не си поискал, но ще те управлява, защото няма как в една страна да няма управление, независимо дали за него гласуват 1/3, 1/4 или дори 1/10 от населението. 

Много Ви благодаря за този коментар, проф. Янакиев.

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник

©

Доктор по Политология и преподавател по Политически науки в Софийски университет доц. Милен Любенов в интервю за „Фокус“ по темата за политическата обстановка в България. 

Минаха няколко дни от поредните пети подред избори. Какво ни показаха те и какъв е резултатът от тях?   

Картината не е много по-различна от това, което видяхме в 48-ото Народно събрание. Отново 6-партиен парламент, този път вместо „Български възход“ на Стефан Янев в парламента се завърна „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, но ситуацията е сходна, не е много по-различна, и вариантите за формиране на правителство са такива, каквито бяха и в предишния парламент. Тогава не можаха политическите партии да реализират успешно мандат за съставяне на правителство. Сега ситуацията изглежда сходна, но на мен ми се струва, че малко повече са шансовете този път за сформиране на редовно правителство, отколкото при предишния парламент. 

Какви са перспективите за съставяне на редовно правителство? Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че би била успешна коалиция между големите политически сили.  

Коалиция между двете основни формации, между ГЕРБ-СДС, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ изглежда невъзможна. Още повече, че „Продължаваме промяната“ излязоха с решение на своя представителен орган, че няма да подкрепят мандат на ГЕРБ, и няма да участват в правителство с ГЕРБ. Така че трябва да си търси някаква друга формула за реализиране на първия мандат, защото според мен едно е сигурно, ако с първия мандат не бъде съставено правителство, това означава, че отиваме на нови предсрочни избори. Много е важно как ще подходи ГЕРБ в случая, защото това, което чухме и вчера от техния лидер Борисов, че първо трябва да се обединят около съставяне на правителство, и след това да се говори за приоритети, е меко казано странен подход. Точно обратното трябва да бъде: първо трябва да се разговаря по политики, по приоритети, и едва след това да се види дали е възможно съставяне на мнозинство, и с кои формации. Така че ако ГЕРБ проведат разговори с всички останали политически партии, поставят на масата първо приоритетите, около които могат да се обединят, тогава шансовете за формиране на някакво правителство, което ще бъде програмно и експертно правителство, ще бъдат по-големи. А да не забравяме, че правителство може да бъде гласувано и с по-нисък кворум, т.е. само с повече от половината от гласовете на присъстващите на заседанието народни представители. Така че това улеснява до голяма степен ГЕРБ, защото при тях е отговорността. Ние видяхме и в миналия парламент, бяха подкрепени от ДПС, така че и в този парламент може да се очаква такава подкрепа. И с гласове на някои останали депутати от други партии при по-нисък кворум, правителство на малцинството може да бъде гласувано. И след това вече по определени теми в парламента правителството може да получава подкрепа.  

В такъв случай, че е възможно управление без „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“?  

Да, напълно е възможно. Чисто математически е възможно да се сформира такава коалиция. Но „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ може в хода на тези разговори да поставят важните за тях теми, които са свързани с правосъдна реформа, с промяна в Конституцията. Така че там подходът като че ли ще бъде обърнат, те първо ще поставят на дневен ред техните теми и приоритети, и ако получат уверение, че е възможно конституционно мнозинство за промени, особено които засягат механизма за контрол на главния прокурор, ограничаването на неговите правомощия на конституционно ниво, намаляване на примерно мандата не само на главния прокурор, но на тримата големи от седем на пет години, нещо, което отдавна се артикулира дори от експертите в публичното пространство, че е необходимо, тогава те, ако не с подкрепа, то поне няма да пречат на съставянето на такова правителство. Един абсолютно легитимен ход е по време на заседанието, което ще гласува предложеното от ГЕРБ правителство с първия мандат, те просто да не се регистрират за участие в това гласуване, това е напълно легитимен ход в рамките на всяка една представителна демокрация. Много страни в Европа сме виждали, дори и сега има кабинети на малцинствата, които работят успешно в рамките на тематични коалиции. 

Какви са сигналите, които дават изказванията на водещите политически сили? Те се забавиха малко повече, но очакваха, по техните думи, окончателните резултати. 

Ами да, вече повечето от политическите сили направиха изявления. С изключение на „Възраждане“, мисля че останалите политически партии нямат интерес от нови предсрочни избори, затова защото при нови предсрочни избори губещи могат да се окажат всички по един или друг начин. На първо място ГЕРБ, защото това ще е трети път в рамките на 2 години, в които ГЕРБ печели изборите и не може да състави правителство. Това ще означава, че основната причина, за да не се сформира такова правителство, е лидерът на ГЕРБ Борисов. Така че те ще бъдат губещи от една такава ситуация, защото и техните западни партньори, както в рамките на Европейската народна партия, така и в Северния атлантически алианс, и в лицето на САЩ, много ясно ще разберат, че Борисов трудно може да сформира правителство, ако това е третият неуспешен опит след трета победа в рамките на две години. „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ също биха били губещи при едни предсрочни парламентарни избори, защото там очевидно се наблюдава определена ерозия, определена електорална ерозия, и на едни бързи избори, които ще се проведат през лятото, могат да получат и по-нисък резултат. А за БСП какво да говорим, там виждаме вече, това са поредните избори, които партията регистрира рекордно нисък резултат. А този резултат беше дори по-нисък в абсолютно изражение, дори и в сравнение с този от предходните избори. Така че тук единствените печеливши, които от бързи избори може би ще спечелят, това са „Възраждане“, които могат още малко да увеличат своя резултат. Затова считам, че ще се ще се намери някаква формула за експертно програмно правителство. А това e важно за държавата, защото не само бюджетът е важно да бъде приет за тази година, но и други законопроекти и действия, свързани със средствата по Плана за възстановяване. Това го говорим вече повече от една година, но за съжаление политиците така не успяха да намерят някакви допирни точки помежду си, така че да сформират управленска коалиция.  

Около какво в такъв случай могат да се обединят партиите?

Аз мисля, че най-добрият вариант е, ако се подходи по следния начин: ако ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и ДПС т.нар. „евроатлантически партии“ заявят много ясно намерение, че в рамките на следващите 6 месеца ще направят конституционна промяна в частта, която засяга главния прокурор, ясно е на всички че без промяна в Конституцията не може да има пълна и всеобхватна реформа на прокуратурата, така че ако се обединят около това, тогава наистина „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ могат да участват под някаква форма върху подобен тип тематични мнозинства, което не означава директна подкрепа за правителство. На мен ми се струва, че трябва да се разделят двете неща. Много по-лесно може да се състави правителство, защото всички казват „Много е трудно да се състави правителство“, напротив, по-лесно е да се състави правителство. И то затова така е замислено: кабинет се съставя с повече от половината от присъстващите, т.е. реално са 62 гласа, с които може да се гласува едно правителство, нали, за 121 е изискването за кворум, т.е. с 62 гласа може да бъде избрано правителство. Всичко това е в духа на т.нар. „рационализиран парламентаризъм“, защото за парламентарната демокрация е важно парламентът да работи. Защото в България нямаме ситуация без правителство, винаги има правителство, дали е редовно, дали е служебно, но нашата Конституция е такава, че може да има периоди, в които нямаме парламент. И това всъщност е проблемът. На нас ни трябва работещ парламент, и няма никакъв проблем в рамките на няколко месеца, шест месеца или година, в този парламент да има различни тематични мнозинства, които ако не направят, поне да се опитват да направят определени реформи. Не само за съдебната система, става дума за Еврозона, става дума за Шенген, става дума за План за възстановяване и т.н. Това са въпроси, които касаят всеки български гражданин. Въпроси, които касаят изобщо икономическото състояние на държавата. А правителство може да бъде избрано. Тук отговорността е на ГЕРБ, те победиха, те са първа политическа сила, така че тяхна е отговорността за съставяне на правителство, и трябва да поемат тази отговорност, и да предложат, както направиха, вероятно ще направя и същото в миналото Народно събрание, кабинет, съставен от експерти, ще го нарекат, програмно правителство, което да бъде подкрепено и от други политически партии. Но това няма да бъде политическа коалиция, която да бъде подкрепена например от техните основни опоненти „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, което не означава, че те няма да подкрепят общи решения на правителството по определени теми. Така че според мен, първо, трябва да се постигне договорка за промяна в Конституцията, нещо, за което най-силно настояват „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, а както виждаме, че и ДПС са склонни, защото те от една година има проект за промяна в Конституцията точно в частта „Съдебна власт“, така че така ще се улесни процесът. Защото е много важно, разбира се, избирателите на тези партии да се чувстват удовлетворени. Все пак, когато се сформира едно мнозинство, те също да видят, че техните идеи и послания, заради които са подкрепили политическите партии на избори, ще ги видят като решения от това по-широко мнозинство, тематично да го наречем. 

Какви биха били компромисите, които биха направили политическите лидери в името на редовно правителство?  

Това е първият компромис: исканията на партиите на промяната, които започнаха още от протестите 2020 година, бяха свързани с една ефективна и всеобхватна реформа на прокуратурата, което изисква конституционно мнозинство. Това е червената линия на партиите на промяната, от която те никога няма да отстъпят. Така че ако получат гаранции от ДПС и ГЕРБ, че в рамките на 6 месеца ще бъде извървян пътят в посока подобна реформа, те няма да пречат за съставяне на редовно правителство. Така че това е единият залог. Иначе по отношение на всички други теми: Еврозона, Шенген, геополитическа ориентация на страната, подкрепа за Украйна, тези две-три партии, те имат 2/3 мнозинство, тъй че аз там не очаквам между тях да има някакви кой знае какви различия. Основната тема е свързана с реформата за съдебната власт, антикорупционната политика, и разбира се, чисто имиджово ние няма как да видим събрани на едно място ГЕРБ,  „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, защото до голяма степен едно такова събиране със сигурност няма да бъде подкрепено от голяма част от избирателите и на двете коалиции, но преди всичко на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.  

Благодаря ви, доц. Любенов, за това интервю. Предстои да разберем какви ще са компромисите на политическите сили и какво ще направят в името на редовно правителство. 

Благодаря и аз.

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник

©

С Валери Жаблянов от „Левицата!“ разговаряме за това какви избори направихме само преди броени дни.

Здравейте г-н, Жаблянов.  

Здравейте, добър ден. 

Добър ден.

Изборите, които направихме, показаха хроничния дефект на нашата многопартийна демокрация от години, който се възпроизвежда, който няма как да бъде преодолян очевидно на сегашния етап. А именно става дума за следното: сравнително ниско участие на гражданите, с което вече като че ли политиците свикнаха, не се вълнуват. Не забелязвам много да се вълнуват от това колко гласове са получили от имащите право на глас български граждани. Въпросът е там да излезе сметката и да имат някакви народни представители в Народното събрание, което сваля непрекъснато доверието към държавните институции, към законодателния процес и е в основата на сегашната, ще кажа вече перманентна политическа криза, криза на партийнополитическата, многопартийната система. Политическите парти не успяха да се обновят. За мен, за нас от „Левицата!“, това беше едно от възможните решения за повишаване на доверието на гражданите – обновлението на политическите партии в кадрови, в идеен и в политически смисъл. Партиите предпочетоха да останат в същия си състав, със същите си на практика почти всички еднолични ръководители, вождистката партийна система продължава да се самовъзпроизвежда, като в същото време доверието на гражданите продължава да пада. 

Т.е. заради това ли 2/3 от българите не можаха да припознаят нито една партия, нито от старите, нито от новите формации?  

Не, те не само че не припознаха, за моя голяма изненада може би, хайде сега, да не казвам чак такава голяма изненада, но нашето общество не търси решение на създалата се, на възникналата ситуация в икономиката, в доходите, в инфлацията, в обедняването на населението, енергийната криза, която ни докараха тука през последните две години, растящата корупция. Лично за себе си мисля, че много хора, които участват в политиката, наблюдават политическия процес, едва ли могат да си отговорят на въпроса защо партия ГЕРБ, например, е победител в изборите. Тъй като е ясно чия е отговорността България днес да е в това положение. Мисля, че всеки, който е безпристрастен участник в политическия процес, спокойно може да отговори на кого е отговорността от последните години за днешното състояние на България – на партиите от десницата, на ГЕРБ, които управляваха последната година от правителството си в непрекъснати протести, на партиите от „Продължаваме Промяната“, които сформираха една нескопосана коалиция, провалиха енергийната политика на България, създаваха криза в отношенията международните и във външната политика, и след това по най-безславен начин се измъкнаха от управлението. Това е отговорността на тези партии. За мене е голяма, няма да кажа загадка, защото имам обяснение за себе си, мястото, на което те са поставени в резултат на изборите. То се дължи на неучастие на голяма част, повтарям, от гражданите в политически процес, отказ може би с основание омерзени в някаква степен от това, което се наблюдава, но пък за съжаление, това води до това състояние, което ние го имаме в момента. И сега партията, която загуби доверието, която беше така стана символ на неприятни явления в нашето държавно управление, каквото е корупцията, изразяваща се в най-различни форми, отново иска доверието на гражданите да състави правителство. Това е един нонсенс, ние отново ще влезем в криза, защото моделът си остава същия на управление. 

Добре де, левите политици никаква вина ли нямат за цялата ситуация?  

О, огромна вина имат. Огромна вина имат левите политици ще кажа. Огромна е вината на левите политици.  

Как бихте я формулирал тази вина? В какво се изразява?  

Ами невъзможността да се осъществи консолидация вляво върху основата на ясна, ляво ориентирана управленска програма на държавата. 

А защо? Егото ли е по-голямо сред левите политици? Защо няма консолидация вляво?  

Не, тук не става въпрос за его. Тук става въпрос за много сериозни, дълбоки идейни различия вляво. Значи, първо, по дефиниция говоря, за по-голямата част от нас, от левицата, левицата е носител до голяма степен и отстоява гражданските права и свободи, носител на демократичния политически модел, на многопартийната функционираща система, на социалната демокрация в нейния най-широк смисъл като форма на обществено устройство и функциониране на икономиката. Това е левицата. А за съжаление ръководството на най-голямата партия в ляво доскоро – БСП, то зави вдясно, загуби ориентация, влезе в една четворна коалиция, за която вече споменахме какъв беше резултатът от нейното управление, и склонно на всякакви компромиси в името на оцеляването на председателката на партията. Това е една от причините, мисля че съществена причина, защото ясно е, че когато няма ясна лява посока на развитие, на формиране на лява политика, отговорността на първо място е на най-голямата партия в ляво, а още на по-първо място – на нейния ръководител. 

А Вие разочаровани ли сте от факта, че въпреки, че не се увеличиха избирателите на БСП, някак си засега са твърде малко избирателите и на „Левицата!“? Защо? Защо не ви припознаха вас, ако БСП не са истинското ляво? Къде е причината?

Вижте, този въпрос с припознаването понякога ми е много така странен, в някакъв момент и забавен даже, защото стои главният въпрос: от какви позиции, кое е това, което мотивира българските граждани да участват в политиката и да избират?  

Именно.  

В никакъв случаи не е някакво припознаване. Това е едно социологическо понятие, което много така навлезе нашироко, но в голяма степен за мен безсъдържателно. Става въпрос за средното: „Левицата!“ беше създадена буквално за дни. „Левицата!“ е една коалиция, както знаем, по форма и политическа платформа по съдържание от политици вляво, които искахме да дадем възможност и да дадем видимост на българските избиратели, че вляво има друго ляво, което е различно от това, което представя БСП в  последните години.  

Това няма ли да обърка малко избирателя? Питам Ви, защото в разговори със специалисти, някои от тях са категорични, че всъщност на 2/3 от българина му липсва политическа култура и способност да отсява и да разбира различните политически направления, различните ценностни системи на различните типове партии и управления  и т.н. Т.е. липса на елементарна грамотност. 

Може и ида има някаква истина в тази констатация, ако следим така да се каже преливащия се електорат в новите партийни проекти. Тука почти всички са единодушни,  че едни и същи хора през няколко месеца гласуват един път за „Промяната“, един път за ИТН, един път от ИТН отиват към „Български възход“, след това отиват към друга посока. Т.е. очевидно е, че има някаква такава динамика. Сега, на какво се дължи? Дали на липсата или на спецификата нашата политическа култура, дали на липсата на ясни идейно обособени групи в българското общество? Сигурно отговорът се корени във всички тези констатации. Но, що се отнася до „Левицата!“, разрушителната роля на БСП с нейната политика през последните няколко години е главната вина за това мнозинството граждани да не съзират надеждна управленска алтернатива вляво. Защото когато издигаш Вежди Рашидов за председател на Народното събрание, както направи Нинова,  както предложи Асен Василев за министър-председател в третия си мандат с едно от парламентарните раздавания, както се казва, когато изпращаш оръжие за Украйна и безцеремонно лъжеш по всички телевизии, че това не е така, няма как левицата в България да бъде в добро състояние. А затова и възникна „Левицата!“ такава, каквато я видяхме на тези избори, и разбира се, не сме удовлетворени от резултата. Но това за нас не е драма, за нас по-важното беше да демонстрираме, че има друга левица в България, която е привърженик на ясно отстояване на левите ценности, на отстояване на социалната справедливост като принцип в обществото, а не на раздаването на някакви бонуси с някакви решенията ту на тая, ту на оная група, и накрая не е ясно какво се получава, и накрая се оказва че бизнесът е получил повече пари от щетите, които са му нанесли КОВИД епидемията и инфлацията, и всъщност цялата криза са я понесли гражданите. Всичките тези хаотични мерки, които се взимаха, уж с доброто намерение да се спаси тоя бизнес, да се спаси оная група, да се даде на еди кой си, накрая се оказа, че се задълбочили различията в обществото, че тежестта на кризата е върху определени социални групи, и това са работещите хора, младите семейства, върху тях с стоварва кризата в момента. БСП не можа да се ориентира в тая обстановка, подпомагаше тази политика. Така че БСП остана с намаляващите избиратели на Корнелия Нинова. Това е, което може да се каже. Няма никакви заговори в тая работа, много ясно трябва да й се даде на тази госпожа да разбере, че тази мания за някакви преследвания, за заговори и какво ли не е още, е поведение, което е отглас от друга епоха. 

Излязоха в публичното пространство твърдения, че всъщност „Левицата!“ е създадена, за да изтегли избиратели от БСП. 

Това не са твърдения, това са директни обвинени от Корнелия Нинова на пресконференция от вчера.  

Да, как бихте коментирал?  

Какво да коментирам?  

„Левицата!“ се създаде, за да се търси обединение. Реакцията на г-жа Нинова след изборите е убийствена. Г-жа Нинова, поне по нейни така изявления, допреди известно време твърдеше, че срещу нея има две покушения срещу живота й, два опита за покушение, не знам дали си спомнят българските граждани. 

Да. 

А след това се твърдеше, че има вътрешнопартиен заговор, финансиран от ГЕРБ в БСП. Бяха оклеветени поредица от политици вътре в БСП най-незаслужено с откровени глупости. Днес се твърди, че има държавен заговор, в който едва ли не е участвал президентът, който искал да намали на БСП резултата. Тука става дума според мен вече за някаква патология, политическа или друга, която няма нищо общо с „Левицата!“, няма нищо общо с БСП, няма нищо общо с традицията на тази партия, това е нещо съвършено различно.  

И, г-н Жаблянов, сега накъде „Левицата!“? 

„Левицата!“ ще работи върху програмата за местните избори, нашата програма за местните избори, върху подготовката на листи и кандидати за участие в местните избори, върху разширяване на връзките ни с гражданското общество и с онази част от българските граждани, които са готови да се противопоставят на обедняването, на изпращането на оръжие за Украйна, на всички онези агресивни групи войнолюбци, които влязоха в българския парламент, и които в първия момент са готови да се доказват пред външните си началници, залагайки интересите на българската държава. 

Много Ви благодаря, г-н Жаблянов за този коментар.   

И аз Ви благодаря.

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник

©

Експертът по пътна безопасност Алекси Кесяков в интервю за „Фокус“.

От 28 март вече отнемат повече контролни точки при основни нарушения по пътищата. Има ли нужда от тези мерки и ще спре ли това войната по пътищата?

Това са мерки, които са насочени срещу хората, които системно си нарушават правилата на пътя. Тежките катастрофи сочат, че хората, които са свикнали да си нарушават, често попадат в ситуация, която не могат да избегнат. Шофьорите, които често правят нарушения, в един момент могат да се окажат без точки, а това означава, че автоматично губят правото да управляват моторно превозно средство и все едно никога не са били водачи. Когато говорим за мерки, трябва да кажем, че те са във връзка с това хората да не загиват по пътищата. Глобите и точковата система имат за цел да коригират поведението на хората. Така те получават „жълт картон“, защото „червеният картон“ се вади от катастрофата вследствие, на което всички губят. Съдбата на участниците в нея се преобръща катастрофално.

Респектират ли се шофьорите от пътните полицаи, които следят за нарушения и какви са резултатите от акциите по пътищата?

Акциите на полицаите по пътищата имат резултат. Има промяна в поведението на шофьорите. Все повече започват да се спазват маркировките, пътните знаци, червените сигнали. Пътните полицаи от лятото на миналата година започнаха да провеждат линеен контрол. Битката е да няма жертви по пътищата. При високите скорости пътят се стеснява и погледът се събира до 30 градуса. При високите скорости човек изпада в „алкохолно опиянение“, защото неговите реакции се забавят и бързо загубва управление.

Кои са най-честите причини за катастрофите?

Разсейването е скрито бедствие на пътя. Когато си отклоняваме вниманието от пътя, може и друг участник в движението да сбърка. Обикновено от момента, в който сме отклонили погледа си от пътя, до момента, в който го върнем, вече сме закъснели.

Младите често са нарушители на пътя. Трябва ли да има по-сериозни рестрикции за тях?

Младите шофьорите са хора с по-малко подготовка и опит. Обикновено по време на часовете за подготовка не карат с повече от 30-40 км/ч. И когато изведнъж придобият право да се качат на магистралата и да карат 140 км/ч, те не са подготвени. Много е важно обкръжението около младия шофьор. Трябва да обясняваме на младите шофьори, че на пътя е опасно.

Кои са факторите, от които зависи безопасността на пътя?

Безопасността на пътя зависи от много фактори, защото пътнотранспортната система е сложна система с много висока смъртност. На пътя се изисква споделена отговорност между всеки участник, който иска да получи безопасност. Институциите трябва да се грижат за цялата тази система. Животът на пътя изисква специална подготовка.

Има ли спад в смъртността при катастрофи?

Цифрата, която беше през 2022 година, с изключение на годината на Ковид пандемията, е най-ниската цифра на загинали при катастрофи от 60 години насам в нашата страна.

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник