©

Проф. Пламен Киров, преподавателят по Конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски“, в интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“ (бел. ред. интервюто е проведено на 13.04.2023 г.)

Какви въпроси повдига изборът на председател на парламента на ротационен принцип? Знаем, вече доста се коментира, вчера беше отправено такова предложение от „Продължаваме промяната“. Вашето експертно мнение? 

Ами повдига множество въпроси. Първо, дали би могло да се вземе формално решение от парламента, и така да бъде конституирана фигурата на председателя на Народното събрание, тъй като той играе ролята на ръководство на Народното събрание с конституционните правомощия, които oсновният закон предвижда за председателя. Струва ми се, че такова едно формално решение би било противоконституционно, тъй като Конституцията не предвижда да бъде лимитиран мандата на председателя на парламента. Сега, ако това ще бъде някаква форма на договаряне между първата и втората парламентарна група в парламента, с оглед на това те да си стиснат ръцете и да постигнат мнозинство, за да застанат зад определена кандидатура, а пък след два месеца председателят да си подаде оставката и да бъде избран от другата политическа сила на свой ред още за два месеца друг председател – това е възможно като форма на някакво джентълменско споразумение, стига наистина да си стиснат ръцете джентълмени, а да не си играят игрички и да не се лъжат. 

Въпрос на организация, на организационни въпроси. 

Да. 

По подобие на Европейския парламент, нали така? 

Не, вижте, аналогията с Европейския парламент е пълна порнография, защото Европейският парламент не е законодателна власт. Той дори няма контролни правомощия по отношение на Европейската комисия. Това е един орган, който е създаден, за да смекчи донякъде демократичния дефицит при управление на Европейския съюз. Решенията в Европейския съюз се взимат в Съвета на Европейския съюз и от Европейската комисия. Парламентът е някакъв допълнителен орган, който придава някаква демократичност на Европейския съюз като една квазиконфедерална структура. И аналогиите с Европейския съюз спрямо българския национален парламент са неуместни, меко казано. Така че това, което се афишира от трибуната на Народното събрание, това са приказки, залъгалки, ей така, просто пуснати, за да се търси някакво основание и някакъв паралел, за да се мотивира въпросното предложение. Това предложение можеше да не бъде изказано от трибуната на Народното събрание, можеше да бъде изказано в кулоарите, на среща на четири, шест, осем или колкото искате очи, в рамките на едни неформални консултации на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ от една страна и от друга страна – парламентарната група на ГЕРБ.  

Защо, професоре, какви са минусите в този случай? 

Как какви са минусите? 

Когато е казано от трибуната на Народното събрание? 

Защото звучи несериозно. Аз мисля, че в Народното събрание са попаднали сериозни хора, които са облечени в народната любов и в народното доверие да управляват държавата. Това са несериозни неща. И всеки, който е изкушен в каквато и да е, в малка степен дори от конституционно право, би го потвърдил това нещо.  

Оптимист ли сте все пак, че ще се постигне едно съгласие за избирането на шеф на законодателния орган? 

Разбира се, че ще се стигне, тъй като без да се избере шеф на законодателния орган, парламентът нищо не може да прави. Това е първата задача, която парламентът трябва да реши на първото заседание, както Конституцията предвижда. Ако не изберат председател, не могат дори да регистрират парламентарни групи. Да не говорим за законодателна дейност, да не говорим за приемане на правилник, да не говорим за стартиране на процедурата за формиране на правителството. И президентът на републиката това го каза недвусмислено – той няма да започне процедурата по член 99, докато не бъде конституирано Народното събрание. Това е ясно на всички. В момента отлагането играе ролята на тупане на топката и печелене на време, за да могат да бъдат провеждани неформални, конфиденциални разговори между двете политически сили – ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“. Всъщност те досега си говореха през вас, медиите. Сега добре че започнаха да си говорят пряко. И затова в момента тупат топката и отлагат избирането на председател. Председател рано или късно ще бъде избран и ще стартира истинската работа на Народното събрание. Защото и тези контактни групи, които правят те във връзка с уточняване на законодателните приоритети и законодателната програма на парламента – извинявайте много, това е другата глупост, която вършат.  

Проф. Киров съвместно написани и внесени законопроекти, в това число за механизъм за ефективно разследване на главния прокурор, конституционна реформа, обещаха днес от ГЕРБ и обединението „Продължаваме промяната“-„Демократична България“, след като техни представители дадоха общ брифинг в парламента. И от двете формации твърдят, че това не означава обаче правителство. До какво според вас ще доведе една такава конституционна реформа? 

До какво ще доведе? Ако направите една справка, в парламента вече има внесени 25 законопроекта от служебното правителство. 10 от тези законопроекта се внесени от името, разбира се, на министъра на правосъдието, и включително предвиждат създаването на механизъм за разследване на главния прокурори. От друга страна разбираме, че „Продължаваме промяната“-„Демократична България“и ГЕРБ ще внасят други законопроекти, които може би не са покриват с инициативата на служебното правителство, на министъра на правосъдието, на всичкото отгоре изразяват желание за извършване на конституционни промени. Конституционни промени се извършват по глава 9 от Конституциите и се изисква мнозинство 3/4, съответно 2/3 от 240 народни представители. В момента те водят разговори помежду си, двете парламентарни групи най-големите, като загърбват изцяло и така мнението и участието и на останалите четири парламентарни групи. Е как ще стигнат до мнозинство 2/3, като те действат така, сякаш други освен тях не съществуват в парламента като политически сили. Какво означава те да изработват някакъв законопроект, да го вкарат в парламента, и тогава се обърнат останалите четири парламентарни групи, или поне някой от тях, и да кажат: „Хайде сега вие ни подкрепете, за да получи мнозинство от 3/4 или 2/3, за да станат факт конституционните промени“. Този подход е контрапродуктивен. Ако не се стигне още в самотно начало договаряне на широка основа, която да гарантира такова високо квалифицирано мнозинство, тези опити ще останат просто опити на хартия, до нищо няма да доведат.   

А кое според вас би могло да доведе до разплитане на тази патова ситуация в политиката?  

Единственото нещо, което може да доведе, е, до сключване на коалиционно споразумение и създаването на парламентарно правителство по процедурата от член 99 от Конституцията, коалиционно парламентарно правителство. Правителството, като изпълнителна власт при парламентарната форма на управление, каквато има в България и много други европейски държави, няма значение дали са парламентарни монархии или парламентарни републики, е основният вносител на законопроекти. И ако се прави законодателна програма, тя е законодателна програма на правителството, а не някакви парламентарни групи, които просто си говорят за някакви законодателни приоритети в парламента. Т.е. тези наши народни представители, които с такъв апломб заявиха какво мислят да правят, отново поставиха каруцата пред коня. Правят едно голямо нищо.  

Професоре, и ако отново на сцената имаме избори, предсрочни избори, и те съвпаднат с местните, какво ще означава това? 

Ами това означава, че ни готвят перфектната буря. Ние видяхме какви големи проблеми имаше да организират парламентарни избори, които са относително малки като обем работа на изборната администрация с това полумашинно, полубюлетинно гласуване, представителите си какво ще стане когато съчетаем огромните по обем избори за местни оргии на самоуправление, защото там ще се избират общински съветници, кметове на общини, кметство на райони в големите градове, плюс кметства, и като прибавите и гласуване за народни представители, каква вакханалия ще настъпи на тези избори, да кажем те ще бъдат в края на октомври-началото на ноември. Просто имам тъжни предчувствия, ако това нещо се случи, какви спорове ще има след това за законосъобразност на избора както на парламент, така и на местни органи на управление.

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник

© Фокус

Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“ 

В Епизод 56 проследяваме старта на предизборната кампания в Турция за президентските и парламентарни избори на 14 май, ще видим дали те имат и какво връзка с България, и какви изгледи са очертават. Наш гост е Георги Димов – бивш генерален консул на страната ни в Одрин. Г-н Димов, вие сте наш редовен гост. В какъв вътрешнополитически и външнополитически контекст започва тази кампания?  

Тя, всъщност започна компанията, и по Конституция това става два месеца, 60 дни преди вота, който е на 14 май. И може би е по-интересно да започнем с това,  какви са изходните позиции към днешна дата за изборите 2 в 1: президентски и общи избори.  

И какви са тези позиции? Ще се върнем и на първия въпрос, но нека да видим с какви позиции стартира всеки от участниците. 

Сега, ще направя една препратка и връщане към предните президентски и общи избори, те бяха на 24 юни 2018 година, и по-специално президентските, а след това ще се спра и на общите избори, но тогава се явиха шестима кандидати. И още на първия тур като втори мандат спечели дотогавашният и настоящ в момента президент Реджеп Тайип Ердоган, с над 52% от гласовете, близо 53. Сега, тогава на изборите кандидат на опозицията от основната опозиционна Народнорепубликанска партия беше Мухарем Индже, който спечели над 30% близо 31%,  трети беше кандидатът на легалната кюрдската Демократическа партия на народите Селахатин Демирташ, той имаше някъде около 8.5%, четвърта беше лидерката на Добрата партия г-жа Мерал Акшенер, тя получи около 7.5%,  5-ти беше всъщност лидерът на Партията на щастието Темел Карамолаоглу с около 1%, и 6-ти, последен остана лидерът на Патриотичната партия, това е бившата Работническа партия Догу Перинчек, но неговият резултат беше твърде скромен 0,2%. Аз неслучайно ви казвам тези неща, защото те имат отношение и към сегашните избори, за които вече са регистрирани във Висшата избирателна комисия – ще се явят четирима кандидати. Пак повтарям, на предните бяха шестима, сега са четирима. На първо място имаше големи въпросителни за кандидатурата на опозицията, и  в крайна сметка шесторната опозиция под формата на Национален пакт, одобри и кандидатурата на лидера на Народнорепубликанската  партия Кемал Кълъчдароглу. Значи, това е единият участник. На второ място имаше силни въпросителни, те продължават до колко конституционно това е допустимо, но все пак Висшата избирателна комисия допусна като кандидат за трети мандат сегашния президент Реджеп Тайип Ердоган, който се явява в Президентския съюз, в който съюз влизат четири политически формации плюс две политически партии,  които са с външна подкрепа. Третият кандидат-президент е този същият Мухарем Индже, който беше кандидат на опозицията на изборите през 2018 година, който се отцепи от Народнорепубликанската партия и създаде своя политическа формация „Родина“. И четвъртият кандидат е, той се явява с подкрепата на инициативен комитет, самостоятелно, казва се Синан Оган, той успя да събере над 100 000, даже 108 000 подписa, както се изисква според Конституцията. Значи, неговата фигура е много интересна и може би ще има ключово, важно значение, хайде да не казвам ключово, понеже от една страна той е бивш депутат от Партията на националистическото движение, два пъти е изключван от нея и също така, това искам да подчертая, той  изповядва четири линии на политическа позиция. На първо място, това е естествено национализъм, след това обаче идва кемализъм, т.е. той е привърженик на идеите на Мустафа Кемал Ататюрк за светския характер на турската държава, има естествено едни антимигрантски настроения, и също така се застъпва за парламентаризма, което го отличава от Партията на националистическото движение, която го е изключила, понеже тя е в тандем с ислямистите на Ердоган, и всъщност благодарение на тях Турция премина от парламентарна република към президентска република. И сега, нещата са променливи, но към вчерашна дата и данните, разбира се, се различават в зависимост от това, коя медия и коя социологическа агенция към коя от основните коалиции гравитира. И ето сега например, пак казвам, към вчерашна дата за Кемал Кълъчдароглу, това е според привържениците на опозицията, и медиите и агентите, които са по-близки до опозицията, той води в надпреварата с над 46%. На второ място е президентът Ердоган с над 41,5%, на трето място е Мухарем Индже с 9%, и този Синан Оган е с около 3%. Да кажа и какви са оценките и публикациите в медиите, близки до властта. Те слагат на първо място, естествено, президента Ердоган с близо 46%, на второ място е кандидатът на опозицията Кемал Кълъчдароглу с 44%, но същевременно отбелязват, че разликата между тях се стопява и вече достига до 2 процентни пункта, на трето място е кандидатът Мухарем Индже от партия „Родина“, малко над 8%, и последният, четвъртият е Синан Оган с около 2%. 

Тези резултати, независимо че са моментна картина, за каква изборна интрига говорят?  

Ами ето, веднага ви я казвам основната интрига, те всъщност бяха две: първата беше, и ние с вас предния път разговаряхме по-подробно, дали кюрдите ще издигнат, легалната кюрдска партия имам предвид, собствен кандидат или ще се откажат от това нещо, и всъщност по този начин ще дадат шанс на лидера на опозицията да спечели още на първия тур, да не се ходи на втори тур. И действително Демократичната партия на народите, както казах и виждате, няма кандидат и най-вероятно ще подкрепи кандидата на опозицията, но разбира се при определени условия. И е много интересно, самите преговори, разговори между кандидата на опозицията Кемал Кълъчдароглу, и тази, кюрдската партия се състояха, проведоха се не в централата на една от двете политически формации, а в Меджлиса, понеже кюрдите настояват и държат, и това за тях има символно значение, именно в Меджлиса ако опозицията победи, да се търси решаване на Кюрдския проблем. Това, което не се случи в периода от управлението на Ердоган, макар че той в началото на неговата еднолична власт, разбира се, направи някои отстъпки, даде такива положителни сигнали, между другото кюрдите тогава го предупредиха, но аз говоря за преди 10-15 години, сега тези надежди се възлагат на опозицията. И второто обаче, което е много характерно и показателно, и трябва да се отчита, всъщност кандидатурата на Мухарем Индже, който се отцепи от Народнорепубликанската партия, създаде собствена партия, а преди това беше кандидат на тази партия, всъщност това е спасителният пояс на Ердоган изборите да не могат да бъдат решени на първия тур, а да се отиде на втори. Значи пак да обобщя: участието на кюрдите даваха шанс въпросът да бъде решен на първи тур в полза на опозицията. Обаче Мухарем Индже обаче с неговото явяванедава дава шанс на Ердоган да се отиде на втори тур. И вече могат да се правят различни сметки и преразпределения. И аз ще кажа какви са. Значи тук  говорим за възможности, които в една или в друга степен са вероятни малко или много. Със сигурност на първия тур, това показват и данните, защото разликите са много големи с останалите двама кандидати, първите двама ще бъдат кандидатът на опозицията и Ердоган. И тук въпросът е, как ще играят другите двама, понеже все пак не са малко, тяхната електорална подкрепа и мощ никак не са малки. Значи, единият има 8-9%, другият 2-3%. А специално за Мухарем Индже, който подава ръка в случая на Ердоган, е малко вероятно да призове неговите привърженици да гласуват за опозицията, не е логично, иначе няма смисъл въобще неговото явяване. Би било обаче и доста грубо откровено да призове да се гласува за Ердоган, и е твърде възможно в такава безлична форма да призове неговите избиратели да гласуват по съвест. А що се отнася обаче за четвъртия кандидат, Синан Оган, там не са много проценти, но все пак 2-3% имат много голямо значение предвид такива избори. На мен ми се струва, че понеже той няма такива обременености с партийна принадлежност, а точно обратното, той е изключен от ортаците на Ердоган, твърде е възможно той да призове да се гласува за кандидата на опозицията. И при тези сметки излиза, че борбата наистина ще бъде на фотофиниш. 

Какви изгледи са очертават? 

Трудно е да се предвиди предварително какво е, но ако изхождам от цифрите, които са, сегашните, очевидно е, че обективно погледнато Ердоган има повече шансове. Значи като съберем 46 и 9%, аз го казвам съвсем грубо, но все пак за ориентация, ами стават над 50%, а на втория тур побеждава този, който получи повече гласове. Значи, дори ето тук ако погледнем по данните на привържениците на Ердоган, медиите и агенциите, значи, едното число е като се съберат, стават 52%, на другото даже стават 54%, 53-54%. И наистина ще зависи от много други допълнителни неща. И това, което също искам да кажа, е, че има много неизвестности, най-малкото заради профила на турския избирателна. И ще спомена някои числата, те ще ни помогнат да се  ориентираме по-правилно в ситуацията, значи при 85-милионно население, в Турция има 64 милиона избиратели, като от тях 13 милиона или това е 20%, те са от т.нар. поколение „Z“. Това са младежи на възраст от 18 до 25 години. И 80% от тях ще гласуват най-вероятно за опозицията, за Националния алианс. Също така в рамките на тези 13 милиона младежи има 6 милиона млади хора, младежи, които за пръв път ще гласуват. И също така това трябва да се каже и да се  има предвид, и неслучайно в Националния алианс, и сега по кампанията покрай Кемал Кълъчдароглу от ляво и отдясно се движат кметовете на големия мегаполис Истанбул и на столицата Анкара. Защото много голяма електорална тежест имат те за цялата страна, да кажем примерно Истанбул по официални данни е с население над 16 милиона души, сигурно са повече и има близо 12 милиона избиратели. Там има 3 многомандатни избирателни района, аз се връщам и към общите избори, просто за да стане по-ясно, от които могат да бъдат избрани близо 100 депутати в 600-членния Меджлис. В Анкара избирателите са 6 милиона. И също така те владеят и други големи градове. Така че наистина битката ще бъде много оспорвана и наистина ще има фотофиниш. И също така новото, което ще бъде за тези избори, е, че се очертава период на голям брой отделни парламентарни групи в бъдещия Меджлис. И прилагат се най-различни стратегии и тактики, например явяването с общи или обединени избирателни листи, отказ от издигане на кандидати в райони, в които коалиционните партии имат по-големи шансове, също така задължително трябва да отчитате високия  избирателен бараж в югоизточната ни съседка, от 10%. И освен това, този висок праг е и възприетият метод на  Д’Онт за преразпределение на гласовете. Това е методът на най-високата средна стойност, при който този метод облагодетелства по-големите партии, които получават допълнителни гласове, и всъщност, това е с цел консолидиране на управляващото мнозинство. И са направени такива изчисления, също интересни и следва да се кажат, че при всяко увеличаване на подкрепата само с 1%, разбира се в зависимост от конкретния избирателен район, това носи допълнително от 5 до 9 депутата, все едно по 7 нови депутати. И това чисто математически се получава, примерно при 2% ще има още 14, при 3, още 21 и т.н. И се правят така едни разчети, специално за Националния алианс, че при това положение, ако бъде проведена правилна тактика и стратегия, е възможно да спечелят допълнително още 80 депутати в повече. И ако предположим в бъдещия парламент, че кюрдите също ще се присъединят към от опозицията, има реална опасност Ердоган да загуби обикновеното си мнозинство в Меджлиса, той между другото като Партия на справедливостта и развитието управлява в коалиция с националистите, Партията на националистическото движение. И също така, нека и това да кажем, че Президентският съюз също си има тактика: освен тези 4 партии и 2, които има и две, които го подкрепят без да са в коалицията, на тях им са обещани бонуси: на едната, това е Партията на свободната кауза, която между другото е подразделение на терористическата организация „Хизбула“, те първоначално искаха 8 избираеми места, и последното, което така стана известно, е, че са се договорили и ще получат 4 такива избираеми места за Меджлиса. И също така, външна подкрепа има от Демократичната лява партия, на която са обещали 3 депутатски избираеми места. И целта тук е да се вбие клин в опозицията, понеже Демократичната лява партия произтича от Народнорепубликанската партия, тя беше създадена от бившия министър-председател Бюлент Еджевит, и като лидер на тази партия, той беше премиер на страната в тройна коалиция точно преди Ердоган, докато Ердоган дойде на власт на 3 ноември 2002 година. Така че ето ги тези елементи, които трябва да ги отчитаме.  

Г-н Димов, а в какъв вътрешнополитически и външнополитически контекст върви тази кампания и ще повлияе ли този контекст на нагласите или те ще следват логиката на партийните договорки? 

Със сигурност е така. И аз ще ви отговоря на този въпрос, но се чудя дали предварително да не очертаем сценариите за вота 2 в 1, защото от това, разбира се, ще зависят много неща и най-вече дилемата е: дали ще се случи промяна. Промяната, за съжаление, ще бъде отложена и подменена със сегашното статукво. И сега става въпрос тук за това, че президентският вот – изборите са 2 в 1, както казахме – той е определящият, понеже Турция в момента е в парламентарна система, парламентарна република. И тук могат да се визират няколко варианта. Нека да ги кажа накратко и след това ще ви отговоря и на другите въпроси. Първият вариант: Ердоган остава президент заедно с националистите и  получава над половината депутати в Меджлиса, т.е. запазва парламентарната си преднина и всъщност се запазва същата ситуация – тоест нищо ново. Вторият вариант е: Ердоган е избран за трети път за президент, обаче неговата Партия на националистите получава над 3/5, т.е. това са 60% или 360 депутати от всичките 600, което му дава възможност отново да пипне Конституцията, да има повече власт, да сложи край на лаицизма, на светския характер на турската държава и т.н., и т.н. Има трети вариант, в който всъщност той, Ердоган, пак спечелва, но коалицията, неговата, с националистите получава по-малко от 50% и изпада в опозиция. И със сигурност ще настъпят много трудни времена – няма да му приемат законите и т.н., и т.н. И също така има възможност, макар че е много малка, той да бъде избран все пак за президент, но неговата коалиция да получи дори под 2/5 от гласовете, а Националният алианс – над 3/5, което позволява на опозицията да промени Конституцията и Турция да се върне към парламентарна система. И същите варианти могат да се разработват и ако Кемал Кълъчдароглу стане президент и ако опозиционните партии спечелят, обаче обикновено мнозинство. Всъщност се създава патова ситуация – няма да има промяна във формата на държавно управление, от президентска връщане към парламентарна система, няма да има и тези изпълнителни функции на вицепрезидентите, по-специално на кметовете на Анкара и на Истанбул. И също така могат и другите варианти да се разработят, в които Кемал Кълъчдароглу става президент. Така че в зависимост от това какво е съотношението на силите в Меджлиса, дали може да се пипа Конституцията и дали ще има мнозинство, за да прокарва своите законопроекти, всъщност това ще определя дневния ред на югоизточната ни съседка. И сега да се върна конкретно на вашия въпрос. Прави ми впечатление и може би ще бъде и любопитно да го споделя с вас конкретно за вътрешнополитическото, социалното и икономическото състояние в югоизточната ни съседка. От края на миналия месец има една много любопитна прогноза на американската Bank of America и в тази прогноза се допуска и предвижда турската лира да се обезцени с 15-25% спрямо щатския долар, независимо кой е спечелил изборите.  

Защо? 

Защото ако Турция се върне към ортодоксалните политики, както би трябвало да бъде, и лихвеният процент се покачи до 50%, ще е необходимо увеличение от тези 15-25% на паритета спрямо щатския долар, за да се стабилизира икономиката. Това е едно. Второ, вчера излязоха данни, че само благодарение на земетресенията курсът на турската лира спрямо  световните валути се е понижил с 2,5%. И разбира се, друго нещо, в чисто социален план, а и политически, естествено – онзи ден бяха последните оповестени данни за жертвите от това чудовищно земетресение, и те са официални данни от министъра на вътрешните работи Сюлейман Сойлу. Значи говорим, пак казвам, за официални данни, неофициалните със сигурност са много повече – за 50 500 загинали. Отделно от това са ранените, пострадалите, останалите без жилища и т.н., обезлюдени цели градове. Следващ проблем в чисто вътрешен план – много интересно как ще бъде осигурена сигурността на изборите, особено в тези 10 или 11 провинции, които най-силно пострадаха от земетресението. И неслучайно аз затова и по-подробно се спрях на един от кандидатите за президент – четвъртия, Синан Оган. Днес предстои негова среща с лидера на опозицията и кандидат за президент Кемал Кълъчдароглу. И забележете за какво ще говорят преди всичко – за сигурността на вота. Понеже аз се опитвам чисто физически да си го представя – значи както при нас, така и при тях най-често избирателните помещения се оборудват в училища в най-общия случай и други такива обществени сгради. Ами в тези райони то всичко е сринато. Значи в палатки ли ще бъде, как ще бъде? Как ще бъде с местоживеенето – това са едни много силни въпроси, които трудно мога да си ги представя. Със сигурност управляващите имат редица лостове за въздействие и ще ги използват, включително увеличаване на пенсии, на заплати и т.н. Също така дрънкането с оръжие. Преди десетина дни в Черно море имаше изстрелване на турска ракета. Също така има редица грандиозни проекти, включително сега в момента не се говори конкретно, но имаше намерение в чест на 100-годишнината от турската република да бъде изпратен турски космонавт. Вероятно това по един или друг начин и повод е било координирано и договорено и с руския президент Владимир Путин. Също така виждаме много гъвкавата и нееднозначна политика на Анкара спрямо Москва и Киев. Също така има по-внимателно отношение към претенциите на Пекин да играе още по-активна роля в международните отношения. И също така – те досега са използвани и ще продължат да се използват усилията за натиск за промяна на сегашния световен ред. В това число – членовете на Съвета за сигурност на ООН, в който евентуално да се включи и Турция като регионална сила. Трябва да се наблюдава и тази подадена ръка към Партията на свободната кауза, която е подразделение на „Хизбула“. И всъщност с това се доказва и демонстрира ролята на Турция и нейните позиции, най-малкото по отношение на близкоизточния конфликт.  

Г-н Димов, искам и нещо друго да ви попитам. Външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу дойде в България, за да се срещне с представители на бизнеса, студентите и с турците у нас. Свързано ли е това посещение с изборите, с кампанията?  

Със сигурност, не се съмнявайте, че ще бъде използвана тази визита. Най-малкото, освен това тук, както и на предишни избори, в турските дипломатически представителства ще бъдат организирани секции и т.н. Това е едното. Другото, което е – пак не трябва да се съмнявате, че по време на това посещение чрез наши политически партии ще бъдат търсени лостове за въздействие върху големия брой български изселници в Турция, за да гласуват за Ердоган и за сега управляващата коалиция. Но аз в тази връзка, ако ми позволите, искам да ви върна към декември миналата година, когато имаше една серия от визити на най-високо равнище от страна на България в югоизточната ни съседка. И крак тогава повлече президентът Румен Радев с изненадващото си посещение на 9 декември. И пак да напомня – последваха го тогавашният шеф на Народното събрание Вежди Рашидов и лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. Сега за визитата на Радев очевидната причина е разочарованието, раздразнението и дори ревността заради неприемането ни в „Шенген“. И също така за посещението на Карадайъ – то също причината беше ясна. Тогава все още не се знаеше със сигурност, дали ще ходим на предсрочни избори, но това беше редовната спявка на тази наша политическа партия преди избори у нас. И всъщност тези регулярни изпълнения на тази наша политическа партия нека да отбележим, че стават на фона на широко рекламираната евроатлантическа ориентация на ДПС. И е редно да се запитаме и да препоръчаме – ами, нека лидерът на ДПС Карадайъ да ходи по-често в Европа, там, където са му най-гласовитите депутати и медиатори на общественото мнение. И в тази връзка, а пък и за посещението на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, аз оставам с едно неприятно впечатление. Разбира се, нормално е да поддържаме добросъседски отношения и ние винаги сме го правили и ще продължим да го правим, но да не би малко да прекаляваме и да не би чрез това сближаване с югоизточната ни съседка да се правят опити за измиване на срама заради „Шенген“ и заради еврозоната. Според мен това не би трябвало така да го допускаме. И също така от посещението на Румен Радев и на нашите парламентарни делегации ми направиха впечатление две конкретни теми. Те са доста деликатни и нелицеприятни, но нека да ги кажем. Първата е за убития наш граничен полицай Петър Бъчваров на 7 ноември миналата година. Струва ми се, че трябваше да имаме много по-твърда позиция – да ни бъде предаден и той да бъде изправен пред български съд, да го разследват български следователи и прокурори.  

Евентуалния убиец?  

Убиеца и убийците. Аз вярвам на нашите съдии, прокурори и следователи. Много се извинявам. Ако наистина бяха толкова открити в отношенията с нас, трябваше да го направят това нещо. Сега подразбирам, че там са се били договорили някакъв паметник да му издигнат – това са много такива действия, за да замажат очите. И пак казвам, още не е късно и трябва  нашата позиция да бъде принципна. Ето и сега при тази визита на Чавушоглу още един път да се каже. И освен това, имаше един много неприятен случай – той не беше отразен много в медиите, но все пак нека и него да го кажа. Имаше много груба намеса на Анкара чрез турския посланик у нас Нейно превъзходителство г-жа Айлин Секизкьок. Тя се изказа много остро срещу изявления на български журналист – Мехмет Юмер се казва, за БНР. И темата беше последният голям атентат на 13 ноември в Истанбул, на бул. „Истиклял“. И тя си позволи с думи и обвинения да прави опити да се затварят устата на журналистите, които са недопустими. И ако това е редовна практика в Турция и политика, нека да направим разграничението, че тук става въпрос за Република България и става въпрос за държава членка на Европейския съюз, става въпрос за държава, която е приела напълно върховенството на правото, спазването на човешките права и категорично няма да позволи по този начин да се намесват в нашите вътрешни работи.  

Цоня Събчева

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник

© Личен архив

Андрей Новаков, евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“ 

В Епизод 57 на Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“ се спираме на засягащи България теми в Европейския парламент: развитието на големите инфраструктурни проекти в Европейския съюз; инструмента за възстановяване и устойчивост, чиято част стана известна у нас като многострадалния План за възстановяване и устойчивост; мярката за преодоляване на опашките от камиони по границите; новата европейска рамка за градска мобилност; и най-вече, най-вече предложението по готвените промени в защита на българското розово масло. Към последната тема съм силно пристрастна, защото тревогата, че от Европейската комисия се задават изменение в регламента, които предвиждат  етеричните масла да бъдат класифицирани като потенциално опасни за човешкото здраве, бе споделена за първи път в радио формата на „Това е България“, така че нейното развитие следя с нарастващо внимание. По тези теми разговаряме с евродепутата от ГЕРБ/Европейска народна партия Андрей Новаков, който е наш гост. Преди да тръгнем обаче по вашия работен календар в Европейския парламент, г-н Новаков, предлагам да поговорим по вътрешнополитически за България теми, защото страната ни е на път да попадне в поредната парламентарна криза съвсем след изборите от 2-ри април. С фалстарт тръгна 49-ия парламент, подобно на 48-ия, не излъчи от първия опит председател. До този момент все още не го е и излъчил, остави тази стъпка за след Великденските  празници. Но по-лошото е, че не се виждат изгледи и за формиране на кабинет. Като се погледне отвън, как изглежда тази картина?

Със сигурност са тревожни сигналите, които получаваме. И аз се надявам на доста разум в тази една седмица, която Народното събрание си даде, за да излезе с решение както за председател, така и за всички големи решения, които предстоят да се вземат, които са толкова належащи. Вие добре казахте за Плана за възстановяване устойчивост, за който аз преди време направих прогноза, че ще загубим около половината от него, от парите, които имаме по него. Като гледам, с какво темпо се „приемат“ законите от неработещите Народни събрания,  вече се чудя дали не е било оптимистично да кажа 50%. С неразбиране се приема случващото се в България тук, в Европейския парламент в Брюксел. И според мен е крайно време да се намери разум. Аз се радвам, че именно от парламентарната група на ГЕРБ се излъчват послания за диалогичност, за спокоен разговор, за диалог по приоритети. Кампанията мина, лозунгите трябва да останат там, а сега съвсем с хладен разсъдък да се седне и да се каже: България е на автопилот, даже по-лошо – тласната е в посока, в която еднолично се управлява вече две години, и това е неразбираемо за нашите европейски партньори.

Г-н Новаков, има идея още от предишния парламент да се избира председател на ротационен принцип. Според нашата Конституция това звучи като екзотика, но привържениците й твърдят, че така е в Европейския парламент. Само че при него не се ли избират двама председатели с мандат от по две години и половина, общо пет години? Как ще стане това у нас, как ще се ашладиса?

Правилникът на Европейския парламент е  категоричен и той казва, че мандатът на председателя е две години и половина, и че на всеки две години и половина се избира председател, зам.-председатели, и председатели на комисии, дори координатори по парламентарни групи. Но тук говорим за две години и половина, не за два месеца. Според мен такова предложение не може просто да си вземе практиката, която е в Европейския парламент и да я пренесе някъде другаде, първо, защото тук говорим за интересите на 27 държави членки, за много парламентарни групи, а и за баланс между постовете в целия Европейски съюз: председател на Парламента, председател на Съвета, председател на Европейската комисия, върховен представител на Европейския съюз по външните работи, и там се търси балансът между държавите и политическите групи. Тук говорим за една държава, за една институция, и аз си мисля, че по-скоро трябва да се намери воля да се избере председател, а не да се опитва да се преиначават иначе добре работещи практики в чужбина в нашата действителност, и то нека да си кажем, два месеца не са две години и половина.

Какво ще се случи, ако страната ни пак не избере редовно правителство?

Ами хората вече видяха: две години и половина трудно е да потърсиш отговорност на някого за случващото се в страната, бизнесът няма никаква предвидимост какво предстои, най-страшното от всичко е, че няма бюджет. Аз не си спомням в съвременната история такова нещо да се е случвало. Вече със сигурност знаем, че общините няма да имат бюджет преди изборите им на есен през октомври, а това е вече пагубно. Има градове, в които през последните две години, като изключим проекти, които се довършват от предишното редовно  правителство на господин Борисов, нищо не е свършено. Самият факт, че Планът за възстановяване и устойчивост е използван на 1%, забележете, от всички пари, които имаме, е красноречиво доказателство за това, какво се случва когато няма редовно правителство. На всичкото отгоре няма и на кой да се оплачеш. Когато отидеш и говориш с някой министър по даден въпрос, той ти казва: „Моят мандат е още две седмици, не знам, какво ще стане“.

И сега да продължим по темите, за които ви поканих. Докъде стигна вашата битка за опазването на българското розово масло?

Тук имаме развитие по темата. На първо място искам да благодаря и на кмета на Казанлък, и на кмета на Карлово за проведените срещи, и разбира се и за подкрепата на г-жа Десислава Танева. Тук, в Парламента, заедно с колегата Асим Адемов работим по въпроса за това да внесем изменения по доклада, който вече се разглежда в комисия. И бих искал да изчакам гласуването, за да съм сигурен в крайния резултат, но към момента имаме много добри изгледи позицията, която са ни подали от бранша, да бъде защитена и да остане в доклада. Изключителен професионализъм получихме от обединенията на бранша по етерични масла и розопроизводителите в България, много ясна, изключително издържана научна позиция ни изпратиха, заедно с Института по розата в България, което много ни помогна да спечелим с аргументи дебатите тук, вътре в Парламента за това, че розовото масло, лавандувото масло не са отровни, не причиняват болести, и в същото време, напротив, те са полезни за човешкото здраве.

А какви са вашите конкретни предложения за текстове в доклада за изменение в Регламента за класификация, етикитиране и опаковане на химикали, който всъщност е враждебен спрямо нашето розово масло?

Първото и най-радикално предложение ще е да изтрием целия текст, с който настояват да се  приеме, че розовото масло не е един елемент, един продукт, а сбор от химически продукти,  част от които биха могли да вредят на човешкото здраве. Това е първото. Ако това не стане, то със сигурност ще внесем такива изменения, че заради елементите, които са вътре, да не изискват поставянето на големи етикети на опаковките, които биха отблъснали купувачите.

А кога този регламент ще бъде разгледан в Европейския парламент?

Очаквам още през май да бъде гласуван в ресорната комисия, а след това и в пленарна зала, като пак казвам, до моменти имаме много добър разговор, много добър диалог с гръцкия докладчик и вносител на регламента Мария Спираки, и се надявам това да продължи до окончателното приемане на самия регламент. Тя разбира, че това би застрашило не просто един бранш в България, не просто стотици, ако не и хиляди работни места в България, но най-вече един от националните ни символи – нещо, с което се гордеем, нещо, за което назад във времето преди 1944-та година знам, че част от националните ни златни резерви са се съхранявали включително и в розово масло.

Имаме горчив опит и спомени, г-н Новаков. Какво ще се случи, ако в европейските институции пак не обърнат внимание на позицията на България, както стана с Пакета „Мобилност“?

Вие сте права. Ние затова имаме план „А“, план „Б“ и работим по план „В“. Първо, трябва да кажа, че благодарение на Радио  „Фокус“ и на вас лично тази тема беше повдигната достатъчно в зародиш на проблема, така че да можем да реагираме адекватно преди той да е станал непреодолим. Затова съм оптимист, че още на ниво Комисия той ще бъде решен. Но ако това не стане, ние ще съберем 72 подписа и ще го внесем като изменение в пленарна зала. Ако нещо се обърка в пленарна зала, след това имаме ходове за въздействие по време на преговорите с Европейския съвет. Тук обаче много се надявам, че няма отново цялата отговорност да бъде върху членовете на Европейския парламент, на мене и на моите колеги, а и министерствата, които са отговорни по темата, в случая това е по околната среда и по земеделието, в Европейския съвет ще се борят за същото, за което се борим и ние, и ще движим в една посока.

В предишен разговор ни съобщихте, че българските евродепутати замисляте  изложение на розовото масло в Европейския парламент, за да защитите неговото производство. Има ли развитие по тази ваша идея? Да предложите на вашите колеги да си закупят от него, да видят, че те ще оживеят, няма да понесат поражения?

Ами, аз използвам случая да кажа на вас, и то мисля е първото място, на което бихме могли да оповестим, че вече имаме включително запазено пространство в Европейския парламент в периода в началото на септември месец, от 4-ти до 6-и, в което ще можем да изложим българско розово масло пред всички колеги и администрацията на Европейския парламент, да се запознаят с неговите качества. Надявам се и много от производителите в България да дойдат и да представя своите продукти. И си мисля, че това ще бъде поантата, това ще бъде може би много добър завършек на нашите усилия тук, в Парламента, да убедим всички колеги, че няма нищо страшно. Напротив, има причина от векове хората да познават свойствата на етеричните масла и да се възползват от тях.

Г-н Новаков, да продължим сега и по други ваши теми. Докъде стигна работата по вашата инициатива за въвеждане на времеви стандарт от 1 минута за обработка на товарните камиони на вътрешноевропейските гранично контролно-пропускателни пунктове с цел да се избегнат опашките по границите? Даже внесохте в Европейския парламент петиция от 44 000 подписа срещу тези опашки. Как се развиват събитията?

Благодаря ви за тази ретроспекция. Факт е, че това беше първата от множеството стъпки, които съм предприел. Тук избрахме подход да атакуваме в множество комисии за едно и също нещо. Първо внесохме в Комисията по петиции тези над 44 000 подписа, с които настояваме европейските камиони на европейските граници да бъдат обработвани, когато редът им дойде на границата, за не повече от 1 минута. Тук искам за вашите слушатели да подчертая, че не говорим за 1 минута чакане на границата, а за 1 минута обработка на документите, което значително би свалило опашките по границите. Първо, в Комисията по петици очаквам тя да бъде приета, благодарение на мисля, че това е втората най-голяма петиция в историята на Комисията по петиции въобще, с толкова хиляди подписи. След това в Комисията по контрол на бюджета се разглежда един регламент, един доклад, който е за големите инфраструктурни проекти, и такава разпоредба се споменава и там,  като същото нещо е внесено и в друг законодателен регламент, и то е за международните транспортни коридори. Веднага щом Европейският парламент се произнесе, а това ще бъде тук в рамките на месец и по двете, да не каже и по трите, ще можем да кажем, каква е неговата позиция. Аз имам големи надежди в Комисията за петиции, че тя ще изпрати проверка и във Видин, и в Русе, за да се проучи възможността първо, проверките да се извършват на едно гише между Румъния и България, и второ, всички проверки, които могат да се правят и на други места в държавата, като това да се мерят кантарите, да се връчват глоби, да се търси някакво взаимодействие с НАП или данъчни да бъдат разпределени така, че да не се струват опашките по границата. Оказва се, че е въпрос на организация, защото и в момента инфраструктурата и на Видин, и на Русе, двата моста могат да поемат дори повече трафик от този, който е в момента, просто организацията е такава, че се образуват опашки. И вчера ми писаха шофьори, да ми кажат, че се чака около 48 часа.

В Комисията по транспорт и туризъм сте докладчик по новата европейска рамка за градска мобилност. Защо този доклад е ключов и какво регламентира въпросната нова европейска рамка?

Това е доклад, в който работя по няколко направления, най-важното от които за мен е регулирането на тротинетките и други устройства за микромобилност. България за жалост е лош пример за това, как тези тротинетки могат да бъдат и опасни, като се използва тази ниша в закона.

И продължават да бъдат опасни. Застрашават и пешеходците, създават проблеми и на самия трафик.

Когато започнах да работя по темата и мои колеги дойдоха да ме попитат, защо настоявам за ограничение на скоростта на тротинетките, защо настоявам за забрана за използването им по магистралите, те гледаха много странно, и ми казаха: „Чакай, какви ограничения на скоростта? Те не развиват повече от 20 км.“, наложи се за жалост да им покаже видео, в което очевидно те могат да развиват повече от 20 км, даже повече от 100, и че могат да бъдат използвани и на места, на които не им мястото. Затова моето предложени в този доклад ще бъде тротинетките: първо, да се използват само след като ползвателите са минали някакъв курс на обучение, карат само с предпазни мерки и каски; само ако са произведени с ограничение на скоростта между 20 и 25 км; само на предназначението за това места и никога след употреба на алкохол или наркотици. Вярваме или не, към момента има правен вакуум, и ако спреш някой, който кара тротинетка употребил алкохол, ти не може да му вземеш книжката, защото книжка не се изисква за такова нещо, и на практика не можеш да го санкционираш.

Същото важи и за наркотиците, между другото, и това е една твърде болезнена тема за младите хора.

За жалост.

Докладчик сте по още една тема, свързана с транспорта. Тя засяга  развитието на големите инфраструктурни проекти в Европейския съюз и ще я представите в Комисията по бюджетен контрол в Европарламента. Неотдавна призовахте за особен надзор над големите инвестиции, за да не закъсват те заради сложни процедури, нови правила, вътрешнополитически сътресения, каквито всъщност са случаите в България, например – ето ви още един лош пример. Как се възприе това ваше предложение?

Очаквам на 25 април да бъде гласувано от Европейския парламент. Това е доклад, в който настоявам Европейската комисия да вземе под особен надзор големи инфраструктурни проекти, особено такива, които са част от международни транспортни коридори, и смяната на правителства или кметове да не води до забавянето на тези проекти. Тук, за съжаление, имаме челен опит с това, как не бива да се прави. Имаше делегация от Европейския парламент с председателя на Комисията по регионално развитие, който посети област Благоевград, област Габрово, както и областите по продължението на магистрала „Хемус“, Ловеч и София-област, на който ми беше много трудно да обясня, защо спечелен проект с одобрено финансиране, с избран изпълнител, с одобрено трасе не се строи – защото едно правителство било заменено от друго. С този доклад целя точно това – Европейската комисия в такива ситуации да поеме управлението с ръчен контрол и да е ясно, че такива проекти няма да бъдат спрени, защото едно правителство е сменено с друго или някой министър се е събудил с нова идея за това, как трябва да изглежда тунелът под „Шипка“, например.

И накрая стигаме до Плана за възстановяване и устойчивост, за който в България се говори с мантри, все едно че се очаква Годо, обаче Годо не идва, но старателно се избягва публичното обобщение на информацията: какво получихме, какво не сме, какво предстои да загубим и какво може да се направи. Бихте ли могли да ни предоставите тази информация?

Сега ще ви предоставя следната информация. Все още живее в мен споменът от това, как като ученик целият клас ни заведоха да гледаме „В очакване на Годо“. От тогава не ме оставя това усещане за сляпата надежда в очакване на нещо, за което не си се постарал да се случи. Това е друг прочит на хубавата българска поговорка, че Господ помага, но в кошара не вкарва. В случая беше свършена много работа България да получи почти 12 милиарда лева по този План за възстановени, с което почти се удвоиха парите, които получаваме от Европейския съюз. С право, надеждите бяха големи, защото тук говорехме за 8-9 милиарда на година инвестиции до 2027 г. Това са пари, които биха преобразили България завинаги. Това са пари, които се падат веднъж на поколение. И с вас, а и с всички, които в момента слушат, станахме свидетели на това, че този План в момента е използван на 1%, а половината от времето, в което можеше да се възползваме от него, мина. Имаме още около три години, в които трябва да се възползваме, което – отварям скоба да кажа – означава подаване на проекти, сключване на договори, изпълняване на проекти, отчитане и изплащане в рамките на три години. Това ме тревожи истински, защото не се движим с темповете, с които трябва, и това пречи на цялата страна. И един ден онези, които са били отговорни за това нещо, ще трябва да станат и да обяснят на хората: защо 12 милиарда не са използвани. А това, което чух преди време, ме потресе издъно: че това са били просто едни 12 милиарда, а българският брутен вътрешен продукт е бил 100 и сме могли спокойно да си позволим да не ги вземем тия пари, ние ще си ги вземем от републиканския бюджет. Всички, които подкрепят такова нещо, ги моля да се разходят, където изберат, и то не е задължително в дълбоката провинция. Да отидат и да кажат, че България е достатъчно богата държава и не ни трябват парите от Европейския съюз – в „Люлин“, в „Обеля“, да отидат и да го кажат, в Кътина или в Челопечене, за да видят как ще реагират хората там. Аз мога да ви кажа. Не за 12 милиарда – за 12 евро съм готов да се боря, стига те да помогнат на някой в България да живее малко по-добре и държавата ни да стане малко по-богата.

Г-н Новаков, многото работи и процедури, които ни очакват за тези три години, са трудноизпълними – нека да си го кажем честно. Но това ме навежда на мисълта: дали някой не си прави кривата сметка да се претупа в един момент всичко и да се приберат едни милиарди с напудрените отчети, които ние много умеем да ги правим. Дали това не се крие зад цялата тази пушилка?

Не мисля, че това са пари, които биха могли да бъдат откраднати, най-малкото защото за всеки цент от Плана за възстановяване следи както Европейската сметна палата, така и Европейската комисия и ОЛАФ. В случая говорим просто за поведение, с което България ще пропусне много ползи, което е страшно.

Цоня Събчева 

https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34

Източник