Канада е втората по площ страна в света. Трудно могат да се видят всичките природни забележителности, но задължително трябва да се посети най-известният в страната национален парк „Банф“, където са и най-популярните туристически обекти

След като съм се насладил на красивите гледки на западното крайбрежие на Канада и град Ванкувър, продължавам пътешествието на изток към Скалистите планини и курорта Банф.

Пътят минава по трансканадската магистрала. Тя свързва западния бряг с източния и е дълга 7821 км, започвайки от Виктория и завършвайки в Сейнт Джон. По нея още се работи, като целта е тя да образува плетеница от пътища с обща дължина от 18 079 км, които да минават и от Калгари в Албърта до Северния ледовит океан.

Интересно е да се отбележи, че успоредно с магистралата минава и трасето на Канадската тихоокеанска железница, по която се превозват товари от север на юг към пристанището на Ванкувър.

Композициите са изключително дълги и наброяват 100 и повече вагона и поне три локомотива. Като най-дългата композиция е превозвала зърно и е включвала 167 вагона.

Магистралата минава през изключително красиви места, покрай бистри реки, красива растителност и надвиснали планински масиви, заснежени в горната си част. Отбивах се в уютни малки селца и градчета. Някъде в средата на щата Британска Колумбия се намира град Камлупс, където пренощувах. Той е разположен на река Томпсън, на едно плато с много умерен климат.

Предстоеше дълъг ден по магистралата, в края на който стигам известния курортен град Банф. Времето е слънчево и успявам да видя красотата на заплашително надвисналата отгоре му планина и красивите улички с магазинчета и ресторанти.

Но слънцето залезе, а на сутринта на другия ден изобщо не се и показа. Гъсти и ниски дъждовни облаци бяха покрили Банф, температурите бяха паднали драстично до 0 градуса, на близката планина се виждаше нова снежна покривка. А трябваше да се гледат красиви езера и планини през този ден.

Какво пък толкова! Тръгвам към

най-сниманото езеро

в Канада, а и не само

там – езерото Луис

Ледниково по произход, Луис се намира на територията на канадския щат Албърта, на около 5 километра от селището Лейк Луис и магистралата Trans-Canada Highway.

На фона на синеещата му вода се откроява величественият ледник Виктория, което се счита за една от най-вдъхновяващите панорами в националния парк „Банф“. Изумрудените води на езерото се дължат на т.нар. скално брашно, което се отделя и утаява от разтопената вода на ледниците. Общата площ на езерото е 0,8 кв. км, като то се оттича посредством 3-километровата река Луис (Louise Creek), която от своя страна се влива в река Боу.

За съжаление, в случая валеше дъжд и ледникът Виктория не се огряваше от слънцето и не се отразяваше подобаващо в езерото. Но въпреки това гледката беше прекрасна. Разходих се и по пътеката покрай езерото, откъдето можеше да се снима кацналият на брега му луксозен петзвезден хотел – „Шато Лейк Луис“, както и самото езеро. Разходката си заслужаваше. Имаше опция да се повозя и на кану по езерото, но трябваше да се изчака голяма опашка, а и нямах много време за това.

След изумителните гледки на прочутото езеро се връщам обратно в Банф, където посетих и местния водопад на река Боу, която минава през града. Остава и малко време за разходка по китните му улички и крайречните алеи на парка, където дори виждам и стадо големи северни елени, пасящи по брега . Вечерта посещавам част от многото местни клубове и ресторанти, пълни с хора от цял свят.

На другия ден се събуждам и виждам, че времето си е все същото, вали дъжд, а от време на време го обръща на сняг.

Чудя се през юни ли дойдох, или през януари? Какво пък, обличам зимните си дрехи, които благоразумно взех в багажа, и с настроението и любопитството на истински пътешественик продължавам към следващите природни красоти на Албърта. Чака ме ледникът Атабаска, но по пътя посещавам езерото Боу, обгърнато от слезлите ниско облаци над него. Красиво е!

След още малко километри достигам до невероятно място, където отвисоко се открива

неповторима гледка

към езеро с изумруден

цвят, наречено Пита

Дълго време не откъсвам поглед. Смайващо красиво!

Трябваше да посетя още едно красиво езеро – Морейн, но за съжаление, то беше затворено за посетители. Местният гид предложи да видя друго не по-малко красиво място – езерото Емералд. Откриха се прекрасни гледки към надвисналия над него планински масив.

Пътят продължваше да се вие през клисурите, минавайки под заснежени върхове и множество водопади, гледките се редуваха една след друга и фотоапаратът и телефонът щракаха ли, щракаха и запечатваха тази красота.

Все повече се приближавах до днешната ми цел, а и облаците леко започнаха да се разсейват.

Ето го и него –

ледника Атабаска!

Поредното творение

на природата

Нареждам се на опашка за ледомобила, който ще ме закара до него, където ще имам малко време да се разходя по леда и да поснимам. Преди години е бил по-голям, но заради затоплянето на планетата сега се е свил почти наполовина.

След като съм снимал отблизо леда и околните планини, поемам по обратния път към Банф. Но за моя изненада ме чакаше неочаквана среща с черна мечка и двете малки. Автобусът спря и колкото можах, успях да снимам през прозорците местната обитателка на Скалистите планини. Предупредиха всички, че тук мечките са по-агресивни от други райони на света, и да не се опитваме да слизаме от автобуса.

За малкото дни, в които бях тук, успях да видя най-известните природни обекти от националния парк „Банф“, но далеч не всичко. Много повече време трябва да отделите, за да може да се разходите по всички красиви места тук. След поредната порция природна красота оставаше да стигна до главния град на щата Албърта – Калгари, който разгледах набързо, и да хвана полета до Отава. Следваше третата част от пътешествието, Източна Канада и големите градове Монреал, Квебек, Отава и Торонто, както и Ниагарският водопад.

Антъни Генов се класира за четвъртфиналите на двойки на турнира по тенис на клей в Монтесилвано (Италия) с награден фонд 30 хиляди долара. 23-годишният българин и представителят на домакините Андреа Паолини елиминираха поставените под номер 1 в схемата италианци Симоне Агостини и Джанлука Каденасо с 6:2, 6:1 за само 46 минути на корта.

Двамата ще играят в спор за място на полуфиналите срещу Андреа Коломбо и Джулио Перего (Италия). На сингъл Генов, който преодоля квалификациите, загуби на старта на основната схема от италианеца Андреа де Марки с 2:6, 6:7(5) за близо два часа игра.

През миналата седмица българинът достигна до полуфиналите на двойки на друг турнир в Италия.

/ТС/

Граждани на Добрич блокираха движението на автомобили по бул. „Добруджа“ преди изхода на града към Силистра заради лошата инфраструктура по улиците в района над жп гара „Юг“ и т. нар „Рилски блокове“. Те се спряха на пешеходната пътека в двете платна на булеварда с плакати „Тук живеят хора, а не призраци“, „5 години чакане = 0 резултат“, „Няма тротоари, няма улици – само обещания“ и други.

Протестиращите скандираха също така „Искаме улици“, „Искаме тротоари“ и „Оставка“. Те посочиха, че протестът им е следствие на натрупаното през годините недоволство от липсата на адекватни действия за подобряване на състоянието на уличната мрежа в квартала и обещанията за подобряването на инфраструктурата в района. 

„От три години слушаме обещания, че ще се направят улици и тротоари, а нищо насреща няма. Пускали сме и подписки до Общината, но резултат няма. Линейки и пожарни много трудно влизат. Лятото камион на сметопочистващата фирма пропадна в изкоп, вадиха го с кран“, посочи Мартин Димитров. Той допълни, че ако няма резултати, протестите ще продължат. 

Люба Атанасова каза, че са на протеста, защото улица „Хан Тервел“ е разкопана от 2023 година и нищо повече не се е случило. „Каним и кмета да се разходим пеш в квартала, за да види какво е състоянието на улиците и тротоарите. Изключително бавно се движи ремонтът на улицата, а да не говорим и за качеството“, каза още тя. Атанасова допълни, че се случва и да изпуснат автобус на градския транспорт, тъй като заради състоянието на улиците и ремонта на „Хан Тервел“ често им се сменят маршрутите. Според протестиращите, след като е внесено известието за протеста, са започнали дейности по улицата, която към момента е фрезована. 

Организаторката на протеста Антония Манева каза, че това е първата крачка от един процес и протестите ще продължават, докато не се вземат мерки за състоянието на улиците в квартала. 

Малко преди протеста в позиция до медиите от Община Добрич заявиха, че разбират и приемат исканията на протестиращите и уважават право на гражданска активност и изразяване на обществено недоволство. „Протестът е справедлив и показва необходимостта от конкретни действия, а не от нови обещания. Благодарим на организаторите за това, че запазват инициативата като гражданска и се разграничават от политически опити за присвояване на темата. Такива опити не решават реалните проблеми на хората“, се посочва в позицията на Общината. В нея се назовават и конкретните действия, предприети  до момента и какво предстои, както и на какво се дължи забавянето в работата по ремонта на улица „Хан Тервел“. От Общината посочват, че в края на 2023 г. е започната процедурата по подмяна на водопроводната мрежа по ул. „Хан Тервел“, през 2024 г. ВиК-инфраструктурата е била подменена, но поради липса на финансиране, асфалтирането не е било възможно в същия период, през 2025 г., с решение на Общината са осигурени средства от собствения бюджет за довършване на проекта, възлагателното писмо за ремонта е от април 2025 г., а ремонтните дейности започнаха в края на месец юли и вече се изпълняват. „Към настоящия момент улицата е фрезована почти по цялата дължина, след като приключат дейностите, тя ще бъде асфалтирана. Поставени са нови бордюри по дължината на улицата“, се посочва още в съобщението на Община Добрич. 

Общо 391 случая на нарушаване на скоростните режими от водачи на моторни превозни средства (МПС) са установени в Търговищко през почивните дни. От тях 36 са на шофьори на товарни автомобили, съобщиха от Областната дирекция (ОД) на МВР в Търговище след специализирана полицейска операция за подобряване на пътната безопасност, проведена от 1 до 3 август. 

За периода по пътищата в област Търговище са проверени 490 МПС и 574 граждани. Установени са двама водачи, управлявали с концентрация на алкохол в издишания от тях въздух над 1,2 промила. По случаите са започнати бързи полицейски производства по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс. 

Установени са и двама неправоспособни водачи, спрямо които е взето отношение по административен ред. Водач, който не притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, бе установен и в края на юли. По случая бе започнато бързо полицейско производство по чл. 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс по описа на РУ-Търговище. 

В хода на акцията сега са констатирани и 37 случая на неизползване по време на движение на обезопасителни колани от водачи, 22 случая на управление с техническа неизправност, седем на извършване на неправилни маневри по време на движение от водачи на МПС, уточни говорителят на дирекцията Ани Кръстева. 

За констатирани за периода нарушения при упражнявания от тях контрол на движението по пътищата полицейските служители са изготвили седем заповеди за прилагане на принудителна административна мярка спрямо водачи на МПС. По време на акцията на водачи са връчени 55 електронни фиша.

За подобряване сигурността на пътя и ограничаване на предпоставките за пътни инциденти през уикендите, когато пътникопотокът е с по-голям интензитет, тези превантивни акции ще се провеждат през трите последни дни от седмицата до края на август, посочват още от дирекцията. 

Оттам добавят, че до 10 август в страната се провежда полицейска операция „Скорост“, в рамките на която ще се извършват засилени проверки за нарушения, свързани с превишаване на максимално разрешената скорост на движение. Акцията е част от календара на Европейската мрежа на службите за пътна безопасност ROADPOL, чийто пълноправен член е и България.

Националните отбори по футбол на Германия вече ще се подготвят за мачове и турнири в курорт от източната провинция Тюрингия, съобщава агенция ДПА, цитирана от БТА.

От Германската футболна федерация заявиха, че е подписано споразумение до 2031 година с министър-председателя на провинцията Марио Фойгт и курорта Ваймарер Ланд в Бланкенхайн, намиращ се в бившата ГДР.

Мъжкият състав тренира именно там преди Евро 2024, а курортът беше базов лагер и на тима на Англия по време на турнира, като Фойгт обеща, че „Тюрингия ще бъде добър домакин“.

Германските селекции обикновено тренираха и пребиваваха в Херцогенаурах в кампуса на производителя на спортни стоки „Адидас“, което остава опция до края на 2026 година. Но това вече няма да е възможно от 2027-а нататък, защото централата ще премине към конкурентите „Найк“ като производители на екипи.

Германската футболна федерация има собствен кампус във Франкфурт, но той не предлага достатъчно места за настаняване при подготовката на големи събития. От федерацията обясниха, че решението се отнася за мъжките и женските отбори, както и съставите U20, U21 и U23 при младежите, и U20 и U23 при девойките.

Археологията не е само професия, занимание и поминък, тя е мисия. И с чест, и достойнство българските археолози вече много десетилетия носят знамето на науката напред, въпреки всички трудности и предизвикателство. Това каза зам.-министърът на културата Тодор Чобанов на представянето на реставрираната втора статуя от Хераклея Синтика днес в Националния археологически институт с музей-БАН (НАИМ-БАН). 

От името на министъра на културата Мариан Бачев и от името на целия ни екип поднасям нашите най-искрени поздравления и огромна благодарност на всички, които неуморно, ден след ден, работиха върху този шедьовър на античната цивилизация. Предмет, който би могъл да краси най-представителните пространства на всеки един световен музей. Един несъмнен шедьовър, ярко свидетелстващ за огромното значение на българските земи в древността, каза зам.-министър Чобанов.

Той отбеляза, че Министерството на културата и занапред ще прави всичко възможно да подкрепя работата на археолозите, защото „по този начин ние връщаме блясъка на древността в наши дни, формираме нашата идентичност, организираме българската култура“.

Зам.-председателят на Българската академия на науките (БАН) Емануел Мутафов отбеляза, че сред най-впечатляващите археологически открития през 2024 година са безспорно двете мраморни статуи от Хераклея Синтика. 

Той посочи, че през изминалите месеци в специализираната лаборатория на НАИМ-БАН е извършено обследване на нарушените части на втората статуя, която бе открита отделно от главата си, и благодарение на професионалната работа на екипа ценната находка е укрепена допълнително. По думите му, освен художествените си достойнства, скулптурата представя и ценна научна информация за античните подходи и похвати към скулптурни паметници. 

На представянето в НАИМ-БАН премиерът Росен Желязков каза, че правителството ще продължи да подкрепя археологическите дейности и да осигурява целенасочено финансиране. 

Както БТА писа, втората статуя от Хераклея Синтика бе представена днес с изложбата „С една глава по-висока“ в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН) след осеммесечна реставрация. Тя бе открита по време на разкопките в античен град Хераклея Синтика. Статуята ще остане в София до октомври, а след това ще бъде преместена в градския музей в Петрич.

Олимпийски златен медалист Ремко Евенепул (Белгия) ще напусне отбора на Судал Куик-Степ  и ще се присъедини към Ред Бул-Бора-Хансгрое в края на сезон 2025, съобщи настоящият му тим, цитиран от агенция „Ройтерс“.

25-годишният бивш победител в Обиколката на Испания, който спечели злато в шосейното бягане и бягането по часовник на миналогодишните Олимпийски игри в Париж, се присъедини към Судал Куик-Степ през 2019 година и имаше договор до края на 2026-а.

„Представители на Ремко информираха ръководството на тима, че не желае да обсъжда удължаване на настоящото си споразумение“, се казва в изявление на Судал Куик-Степ и още:

„Собствениците и ръководството на отбора решиха, че е в най-добрия интерес на всички да се споразумеят Ремко да може да напусне в края на текущия сезон 2025.“

През декември Евенепул се сблъска с отворената врата на превозно средство по време на тренировка в Белгия, като получи множество фрактури, изкълчена ключица и контузии на двата бели дроба.

Той претърпя операция и имаше тревоги, че може да се наложи да приключи кариерата си, но се завърна към състезанията през април.

Ремко Евенепул беше трети в генералното класиране, когато се отказа по време на 14-ия етап на Тур дьо Франс през миналия месец.

/НН/

Остров Манихики, разположен в Южния Пасифик, вдъхновява художника Димитър Каратонев за най-новата му изложба. „Това е остров във Френска Полинезия – наричат го края на света. Местните го знаят и като Острова на перлите. В миналото през него са минавали мореплаватели, а местното население многократно е било евакуирано заради опасност от цунами“, разказа авторът за БТА. По-рано днес той откри най-новата си самостоятелна изложба със заглавие “Чудо в Манихики” в бургаската галерия “Неси”, където гостува за трети път.

Макар да признава, че никога не е бил там и едва ли ще отиде, защото е много далеч – между Калифорния, Австралия и Япония, допълва, че ако му се случи, ще е много щастлив. Любопитството към самото име води Каратонев към тази тема. „В изкуството търсим оригиналност и провокация – нещо, което да събуди интереса на публиката“.

Подобно на предишни свои проекти, той остава верен на пътешествията чрез въображението – споделя, че е рисувал езера от Титикака, има графика със заглавие  „Фиеста в Канкун“, както и картина „Мексико“. „Пътувам с платното. Чрез импровизацията и въображението – това е моят начин“, казва художникът.

Изложбата, озаглавена „Чудо в Манихики“, включва около 30 графики и 10 платна, създавани през последните 2–3 години. Част от тях са съобразени с конкретното изложбено пространство, посочва авторът.

Сред работите има и творби, посветени на любими художници. „Имам графики, които съм кръстил на Гоген, на Ван Гог. Примерно “Сънят на Гоген” – на мен лично ми е любима работа. Впечатленията ми от импресионистите датират от детството. За мен те са близки до съвременното изкуство – до това, което ние правим и как също като тях търсим оригиналност“, казва Каратонев. Голямо въздействие за тази привързаност към творчеството им му оказва посещението в музея Орсeй в Париж: „Като видях за първи път Гоген, Ван Гог… оттогава до днес не спирам да ги мисля. Те вървят с мен. В един момент просто сядам и ги рисувам“.

Въпреки че е завършил графика, работи с различни техники като живопис и акварел. „Така ми е по-интересно“, казва той. Все пак графичното мислене преобладава: „Мисълта ми винаги е графично насочена. Първо образът е графичен, но в тази техника си много технологично зависим от времето и материалите.“

Художникът не крие предпочитанията си конкретно към цветната графика. „Цветът дава съвсем друга емоция. Харесва ми, когато плоските цветни петна дават условност, но и богатство. Така нещата стават по-живи“.

Не избягва и експеримента. „Дефектът може да стане ефект. Важна е импровизацията – когато изчезне, изкуството се превръща само в занаят, а това е убийствено за художника“.

По отношение на вдъхновението, Каратонев е лаконичен: „Темите се въртят в главата постоянно. Новите идеи се появяват в самата работа. Ако само седиш и чакаш вдъхновение – трудно става“.