С промени в Закона за вероизповеданията трябва да се гласува предложението, което има за цел да предотврати регистрирането на вероизповедания, които да дублират наименованието на Българската православна църква, защото тя е историческа институция, призната по закон като представител на традиционното вероизповедание за Република България, посочено в Конституцията. Това каза в интервю за БТА богословът доц. д-р Костадин Нушев, който е преподавател в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той беше попитан от БТА какво следва след регистрацията на Българската православна старостилна църква.
БТА припомня, че на 16 декември 2024 г. Върховният касационен съд регистрира Българската православна старостилна църква, а след това Светият синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП) отправи изявление, в което изрази своето несъгласие с тази регистрация.
„Българската православна църква е призната като правоприемник на Българската екзархия и на българската църква – исторически, и това название, наименование „Българска православна църква“ трябва да отговаря на тези правни норми за приемственост и да няма дублиране на БПЦ – например в Закона за партиите, в търговски и в други регистри, да няма дублиране и припокриване на това наименование, защото това въвежда в заблуждение. Целта е да не се узаконяват претенции на една новопоявила се религиозна общност от 1993 г. да навлезе в правното пространство с такива претенции, че тя изразява това традиционно за България вероизповедание“, обясни доц. Нушев.
По думите му с промените в Закона за вероизповеданията се цели да няма регистрирани нови вероизповедания с името „Българска православна църква“, а за регистрираната вече Българска православна старостилна църква вероятно ще има някакво предписание при влизане в сила на закона, за да си промени името или да си приведе регистрацията в съгласие със закона. Това са промени в Закона за вероизповеданията, в член 10, който визира мястото на Българската православна църква като религиозна институция на традиционното вероизповедание, споменато в Конституцията, каза доц. Костадин Нушев.
„Едните предложения са по-рестриктивни – да няма въобще възможност по съдебен ред да се регистрират други вероизповедания, претендиращи за православни, но вероятно ще бъде възприето по-умерено решение – да няма преповтаряне и дублиране на наименованието на Българската православна църква“, обясни богословът. Той добави, че то изразява претенция и новопоявилата се общност от 1993 г. претендира, че тя е наследник на Българската екзархия, на Българската патриаршия и това е свързано с храмове, манастири и с културно наследство.
Какво представлява Българската православна старостилна църква?
До голяма степен в Българската православна старостилна църква се възползват от разкола у нас от 1992-1993 г. и също се отделят, и един от манастирите – Княжевският манастир, го отделят от Българската православна църква и го присъединяват към тази нововъзникнала през 1993 г. старостилна общност, каза доц. Костадин Нушев.
Той обясни, че през 1993 г. старостилците у нас решават да ръкоположат свой епископ и от момента вече, в който имат епископ, започват да се наричат като отделна църква. Този епископ Фотий е ръкоположен в Гърция от гръцки старокалендарни клирици, които също не са в канонично общение с каноничната Гръцка православна църква. По този този начин старостилците у нас създават едно разклонение, един клон на гръцките старокалендарни групи на българска територия. Така се създава нова епископия, а сега вече и митрополия в София, където е и седалището на българския патриарх. И така става това дублиране и създаване на паралелни йерархии и структури, което според каноните не се допуска и това е разкол, заяви богословът.
Сега седалището на Българската православна старостилна църква е в квартал „Бъкстон“ и то е в храма „Успение Богородично“, каза доц. Костадин Нушев. Той добави, че храмът е построен върху частен имот – на тяхна дарителка. Сега старостилците изтъкват като аргумент това, че не могат повече да издържат на данъчните разходи и такси за техните храмове, които са като имоти на частни лица, и затова държавата да им позволи да станат юридическо лице, за да могат да се ползват от данъчните преференции. Това означава да не плащат такса смет и вероятно може да получават и субсидия, но не се знае дали ще я получават по начина, по който БПЦ получава субсидия, защото Българската православна църква получава субсидия заради многочисленост и има местни поделения във всяка община и област. БПЦ е традиционна църква и е духовен фактор за възпитание, а старостилците са по-радикални и те не признават нашата църква, и затова създават паралелна своя структура, обясни доц. Нушев.
Той съобщи обаче, че Българската православна старостилна църква няма общение с другите поместни православни църкви и затова от българската държава казват, че са признали БПЦ, защото тя е единна и е част от единната Вселенска православна църква, и това е записано в Закона за вероизповеданията. Тогава въпросът е, че една такава организация, която не е част от съборната, междуцърковната общност и не е в общение с други църкви, може ли да претендира да бъде православна, отбеляза богословът.
Има и още един архимандрит Касиан, който си е построил също на частен имот един манастир близо до Кюстендил и той пък е от друга старокалендарна група, каза доц. Костадин Нушев. Той отбеляза, че по този начин утре може да дойде някой, който да поиска, например и Сръбска старокалендарна църква. Те като са част от международна мрежа, верига, а не са в общение със Сръбската църква, сръбският патриарх може да каже на нашия патриарх, че те са разколници, добави богословът.
Старостилците издигат църковния календар, но го превръщат в доктрина
Старостилците издигат църковния календар в своята дейност, но го превръщат в една доктрина за тях и че календарът им е в основата на вярата, каза доц. Костадин Нушев. Те се ръководят от църковния календар отпреди 1968 г., но и по него са манастирите на Света гора, както Руската православна църква, Сръбската православна църква, Йерусалимската и Македонската църква. Това е Юлианският календар и той е литургична традиция за богослужение в църквата, а не е доктрина и не е догмат на вярата.
Българската православна църква, заедно с другите православни църкви, които са приели новия стил – Гръцката, Вселенската, Румънската, са в канонични връзки и са в общение с поместните православни църкви, които са по стария календар, обясни богословът. И добави, че старият календар не е причина за разкол, за разделение, а старостилците го измислят това с цел да си създадат такава паралелна общност.
„В страната Българската православна старостилна църква има 18-20 храма, като някои от тях са параклиси. Имат и двама епископи – в София и в Созопол, а третият им епископ е от чужбина“, каза доц. Костадин Нушев.
80 процента от българското население е източноправославно
При преброяване на населението 80 процента от българите са се определили като източноправославни и са към Българската православна църква, съобщи доц. Костадин Нушев. Той предположи, че „може да се тръгне към тази насока да се регулира кое вероизповедание може да носи наименованието, че е източноправославно и с каква численост е“.
От Българската православна старостилна църква не са достигнали до капацитета да са представителни за България, а са малка групичка от около 1000 души, но не са избрали по-адекватно наименование, а умишлено претендират така да им е името, което влиза в противоречие със законите.
Българската църква заедно с българския народ отбелязва празниците по един утвърден от традицията календар и тази старостилна организация ще иска да приобщава повече вярващи и ще въведе разделение на календарите и на празниците. И вместо на 6 януари да празнуваме Богоявление, старостилците ще казват, че е Бъдни вечер, а не е Богоявление. Хората ще се раздвояват, в семействата ще прониква това раздвоение и ще настъпи хаос, а това не е маловажна тема, коментира доц. Костадин Нушев.
Той отбеляза, че патриарх Даниил и Светият синод в посланието, което отправиха, се обръщат към държавните институции, но и към старостилците, и ги призовават да се върнат в Българската православна църква.
* * *
Доц. д-р Костадин Нушев е преподавател по „Нравствено богословие“ в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на научни трудове, на учебници по религия, на публицистични текстове и интервюта. Участник е в международни форуми. Член е на научни журита и на комисии по етика. Сценарист е на публицистични предавания. Лектор е в международни проекти за иновативно религиозно образование.
