Двама румънски граждани бяха признати за виновни от лондонски съд днес за нападението с нож над журналист от телевизия, излъчваща на фарси, предадоха Асошиейтед прес и БТА.

Според прокуратурата атаката е била извършена по поръчка на властите в Иран.

Съдебни заседатели в Кралския съд в Улуич признаха 21-годишния Нандито Бадя и 25-годишния Джордже Стана за виновни в умишлено причиняване на тежка телесна повреда.

Пурия Зераати, водещ в базирания в Лондон телевизионен канал „Иран Интернешънъл“ (Iran International), беше намушкан в крака през март 2024 г. пред дома си в лондонския квартал Уимбълдън. Той се възстанови от нападението и впоследствие се завърна на работа.

Според полицията бившият професионален футболист Бадя и още един мъж са нападнали Зераати, след което са избягали с автомобил, управляван от Стана, а по-късно са напуснали страната през летище Хийтроу. Бадя и Стана бяха арестувани в Румъния през декември 2024 г. и екстрадирани във Великобритания. Третият заподозрян, Давид Андрей, е обект на наказателно производство в Румъния.

„Това беше целенасочено и жестоко нападение. По време на процеса прокуратурата поддържаше тезата, че то е извършено от името на иранския режим“, заяви главният старши комисар Крис Райт от Контратерористичното звено на лондонската полиция.

Присъдата на съдебните заседатели обаче не установява, че нападението е било извършено от името на Иран, въпреки че според прокурорите съдията може да направи такава констатация при произнасянето на присъдата на 3 юли.

Иранският посланик във Великобритания отрече Техеран да стои зад атаката.

Сателитният новинарски канал „Иран Интернешънъл“ и преди е получавал заплахи заради критичното си отразяване на иранското теократично управление.

През 2023 г. медията временно премести студиата си във Вашингтон, след като, по нейни думи, е било отчетено засилване на „заплахи с подкрепата на Иран“. По-късно телевизията възобнови дейността си от ново място в Лондон.

Британските служби за сигурност твърдят, че Иран стои зад нарастващ брой заговори на територията на Великобритания, насочени срещу опозиционни медии на фарси и срещу еврейската общност.

Ръководителят на британското контраразузнаване МИ5 (MI5) Кен Макалъм заяви през октомври, че през предходните 12 месеца са били осуетени над 20 „потенциално смъртоносни заговора“, свързани с Иран.

Подкрепяна от Иран групировка пое отговорност за поредица от предполагаеми антисемитски нападения напоследък, включително атаки с хладно оръжие и опити за палежи срещу синагоги.

/МК/

Стартовите състави:

Молдова: 12. Думитру Челядник, 5. Каталин Кукош, 4, Владислав Бабогло (К), 6. Михаил Герасименцов, 16. Данила Форов, 8. Теодор Лунгу, 14. Йоан-Калин Ревенко, 18. Виктор Богачюк, 10. Стефан Бодистеану, 17. Виргилиу Постолачи, 9. Петру Попеску;

Селекционер: Лилиан Попеску

България: 23. Мартин Величков, 19. Иван Турицов (К), 2. Росен Божинов, 3. Андреа Христов, 21. Димитър Велковски, 24. Петко Панайотов, 22. Емил Ценов, 11. Георги Русев, 7. Борислав Цонев, 10. Здравко Димитров, 25. Лукас Петков.

Селекционер: Александър Димитров

На 8 и 9 юни, между от 8 ч. до 17 ч. за текущи дейности по поддържането на виадукта при 34-и км на АМ „Хемус“, в посока София, ще се ограничи движението в активната лента. При изпълнението на дейностите в 200-метровия участък трафикът ще се осъществява във втората активна и в изпреварващата лента.

Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите да се движат внимателно, да спазват правилата и ограниченията на скоростта, да не предприемат рискови изпреварвания, с които застрашават безопасността на всички останали пътуващи.

Всички граждани и транспортни фирми могат да получават информация за актуалната пътна обстановка от интернет страницата на АПИ – www.api.bg, както и по всяко време от денонощието на тел. 0700 130 20.

Във връзка с провеждането на предстоящия благотворителен „Мач на Надеждата“ на 6 юни от 17:00ч. на стадион „Лазур“ в Бургас, организаторите от Фондация „Стилиян Петров“ съвместно с органите на реда информират гражданите относно начините, по които посетителите могат да паркират своите автомобили.

С цел превенция и правилно управление на потоците от хора не е разрешен достъпът на превозни средства до прилежащите на стадиона паркинги.

За улеснение на жителите на Бургас и гостите на града са осигурени следните четири алтернативни зони за паркиране:

– Паркинг „Арена“

– Паркинг „Гурко“

– Паркинг на Бургаския държавен университет (БДУ)

– Търговски център „Мол Плаза“ – Етаж 2

Допълнително се съобщава, че „Зелената зона“ в района на стадиона ще бъде налична, но организаторите на събитието съветват феновете да изберат алтернативен начин на придвижване или да изберат един от посочените паркинги по-горе в текста.

Градският транспорт в Бургас е отлично развит и удобен, така че използването на автобусните линии също е страхотна опция за бързо и лесно придвижване до стадиона.

ДОСТЪП ДО СТАДИОНА:

За достъп до стадиона ще бъдат отворени 4 входа:

Сектор А – вход 6

Сектор В – вход 1, 2, 3

През вход 1 ще можете да влезете до сектор Б и блок 1, 2, 3, 4 на Сектор А

През вход 6 на Сектор А можете да влезете в Сектор Г и блок 5, 6, 7 и 8 на Сектор А  

Човешкото внимание като новата мишена в киберсигурността обсъдиха експерти на международния Green Transition Forum 6.0 в София. Модератор на панела Hacking Attention: The Human in the Cybersecurity Loop бе Антон Пулийски, изследовател по сигурността и мениджър на общността CyberClub.

Красимир Трайков, специалист по обучение по информационна сигурност, посочи, че хората се учат най-добре чрез практика, а не теория. Когато обучаваните сами хакнат домашната си wifi мрежа, те разбират рисковете в публичните мрежи много по-добре от всяка презентация, каза той. Трайков подчерта, че сигурността трябва да се вгражда в начина, по който хората могат да го възприемат, а не да им се налага като външна сила.

Александър Класанов, ръководител на информационната сигурност в банките ОББ, ДЗИ и в „ОББ Интерлийз“, обърна внимание на парадокса, при който прекомерната сигурност се превръща в проблем. Когато изискванията стават твърде сложни, хората – особено по-възрастните, които трудно се ориентират в системите – просто спират да ги спазват, посочи той. Класанов посочи като пример практиката на Facebook да не отписва потребителите от техните профили. Той допълни, че това е съзнателно решение на фирмата, което цели задържане на вниманието, но крие и сериозни рискове за сигурността.

Проф. Георги Шарков от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН и служебен министър на на електронното управление в периода от февруари до 8 май 2026 г., подчерта, че терминът „киберсигурност“ вече трябва да отстъпи място на „киберустойчивост“.  Според него устойчивостта е поведение, а не знание или умение. Шарков посочи, че хората се научават да реагират на киберкризи единствено, като реално преминават през тях, а не чрез теоретични упражнения. Шарков акцентира и върху ролята на критичното мислене и практическото образование. За да мисли критично, човек трябва едновременно да има знания и да умее да мисли, каза той.

Ади Конедарева от Института по образование към Министерството на образованието и науката каза, че младото поколение борави свободно с технологиите, но не умее да разпознава рисковете, докато при учителите е обратното – те осъзнават опасностите, но нямат нужната подготовка да работят с тях. Киберсигурността трябва да стане част от базовото образование, а не еднократно обучение, каза тя. Конедарева подчерта, че светът трябва да влезе в училището, а не обратното, и призова за по-тясно сътрудничество между бизнеса и образователните институции.

Организатори на Green Transition Forum 6.0 са Dir.bg и Българо-гръцката търговско-промишлена камара. БТА е сред медийните партньори на форума.

Окръжният съд в Пловдив остави в ареста четирима от задържаните петима души, обвинени за източване на около половин милион евро от НЗОК и НОИ.

Спрямо д-р Фани Колачева-Гудева, Велизар Гудев, Кирил и Бойка Колачеви Пловдивският окръжен съд постанови най-тежката мярка – „задържане под стража“, а Цветалина Колачева-Сали съдът постави под домашен арест, като тя няма право да напуска жилището си в Пловдив и ще носи електронна гривна.

Д-р Фани Колачева-Гудева, физиотерапевт, е сочена като организатор на престъпната група. Тя е собственик на три физиотерапевтични центъра в Пловдив , Куклен и Асеновград. Д-р Цветалина Колачева-Сали е ревматолог в УМБАЛ „Свети Георги“ и в момента е в майчинство.

В началото на съдебното заседание прокурорът от Окръжната прокуратура Димитър Пехливанов поиска спрямо петимата определяне на най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“.

Преди заседанието пред медиите той каза, че делото е срещу така нар. вайбър лекари, които осъществяват своята дейност във вайбър групи и не се докосват до пациенти. Той посочи, че и днес се осъществяват действия по неотложност – проверява се клиника в Пловдив, където са намерени пари в пликове с надписи, кореспондиращи с някои от задържаните лица по делото. По думите му се води разследване за болнични листове, издадени от ЛКК, дотук са установени 200 болнични листове на работници от фирми от чужбина, които идват тук само на туризъм и само да получават пари от болнични, без да са прегледани от лекари. По думите му мрежата от т. нар. вайбър лекари се е оказала доста голяма и има връзка с привлечените като обвиняеми по това дело. Схемата е, че се дават данни във вайбър, изписват се диагнози. Дори един от болничните листове, намерен днес, е на човек, който сутринта е разпитан и е заявил, че е получил шест болнични листа и 5000 евро обезщетение от НОИ. Той е казал, че никога не е посещавал медицинския център, а го е свързало друго лице, като тарифата е 100 евро на болничен.  

Д-р Гудева е регистрирала две фирми, а съпругът ѝ Велизар Гудев – още една. По сметките на тези дружества са превеждани средствата от здравната каса. Свидетелски показания на служител в един от рехабилитационните центрове на д-р Фани Гудева сочат, че от нейно име са издадени десетки направления за хоспитализация, без тя изобщо да е знаела или да е преглеждала тези пациенти.

Две жени са действали като посредници, събирайки ЕГН-та и лични данни на граждани. Тази информация е предавана на родителите Бойка и Кирил Колачеви, които са осигурявали пациенти за санаториум а село Баните, Смолянско, където живеят. Рецепционисти там са свидетелствали, че двамата са носели документите за фиктивния прием.

В телефона на Велизар Гудев са открити чатове с пациенти, снимки на лични данни и направления, препращани към лекарката. Той е участвал активно в набирането на хора, на които е обещавана „евтина почивка“ в балнеосанаториум. Част от тези пациенти са разпитани – някои са признали, че просто са искали да почиват изгодно, каза още прокурор Пехливанов.  

Определението може да бъде обжалвано в тридневен срок пред Апелативен съд – Пловдив.