Евентуалното излизане на САЩ от НАТО ще превърне пакта в карикатура на отбранителен съюз със затихващо бъдеще.
- Изолационизмът на Тръмп може „да закрие“ или „да приспи“ Атлантическия алианс
- Лидери в Западна Европа вече се оглеждат на кого да станат васали след Америка
Президентът на Франция Еманюел Макрон обяви, че колегата му от Русия Владимир Путин можел винаги да му позвъни, стига да поискал да си говорят за мир. Просто защото неговият телефонен номер в Елисейския дворец в Париж си бил все същият и Путин го знаел. Наблюдатели във френската столица веднага обявиха, че с откровеността си Макрон искал да натрие носа на Путин, който бил казал, че някога двамата си споделяли туй-онуй за Украйна, ама вече не. Зевзеците покрай Сена обаче не се замислиха кой знае колко дълго, за да жигосат думите на дъжавния си глава като „покана за танц“ към силния човек в Кремъл.0
Истински заядливци пък загатнаха, че едва ли не Макрон вече си търсел покровител, на когото да станел васал. Като прозорлив човек президентът си бил дал сметка, че не е далеч моментът, когато Вашингтон ще отсвири и него, и всичките си сегашни западноевропейски съюзници. Доста от които, според парижките зевзеци, вече напористо търсели към кого да се присламчат в очертаващото се бъдещо световно разположение на силите, засега с двама властелини – Си Цзипин и Владимир Путин.
Налудничав сценарий – ще каже някой. Не съвсем, защото е достатъчно да кликнеш в гугъл на най-говоримите в Европа езици английски, италиански, немски или френски кратката фраза „САЩ изоставят НАТО“ и екранът пред теб ще се изпълни с доста публикации по темата все в авторитетни медии. Някои от които ребром задават въпроса: Ще обяви ли след година Америка излизането си от НАТО? Разбира се, че става дума за евентуалното ново президентство на Доналд Тръмп, който поне за момента, според социолозите отвъд океана, е сигурният стар-нов обитател на Белия дом. И за когото дори онези съюзи от нации, които доста време от нашия живот са ни изглеждали непреходни, имат също срок на годност, включително Атлантическият алианс.
Което пък простичко казано означава, че гарантиралото мира и сигурността на европейците в течение на 75 години НАТО може да бъде напуснато от САЩ и така да се превърне в карикатура на отбранителен съюз със затихващо бъдеще. Нещо, за което при първото си президентство Доналд Тръмп само е загатвал публично, като го бил разисквал често и открито с най-близките си сътрудници, които все пак успяват да го разубедят да не руши пакта.
Но сега „Тръмп 2“ обещава да бъде по-радикален и по-решителен, като започне новата си мисия с избора на съветници, съвсем негови хора, тъй като много членове на предишния му щаб били умерени републиканци и даже демократи, предимно бюрократи и технократи, които не желаели коренни промени в нищо. Бившият и евентуално бъдещ държавен глава на САЩ ги нарича „паралелно правителство“ и „дълбока държава“, които били враждебни на неговата политика – от външната до миграционната. И ето защо ако бъдел преизбран, според изявленията му напоследък, той щял да направи радикална чистка, назначавайки само свръхлоялни изпълнители на желанията му.
Сред тези желания, според редица съвестни анализатори, най-опасното за европейците е напускането на НАТО от САЩ, което само по себе си ще отбележи сензационно прекъсване на последните 75 години от историята на Запада. Освен това подобен ход би приключил цялата глобалистка политика на Вашингтон, лансирана от президента Франклин Делано Рузвелт чрез вкарването на Америка във Втората световна война и налагането й впоследствие като велика сила на Стария континент и по целия свят. Като предполагаемото изоставяне на европейците на съдбата им в бъдеще от Тръмп няма да бъде новост, а само връщане към друга политика, която отвъд океана има дълга традиция и благородни предци – изолационизмът. Корените на това схващане, че единствено сама Америка може да бъде щастлива и благоденстваща, са дълбоки, те имат защитници както отдясно, така и сред пацифистката левица. И затова, според трезвите политически наблюдатели във Вашингтон, Берлин, Рим и т.н., изолационизмът направо е обречен на успех в обозримото бъдеще, особено сред огромната маса обикновени американци.
За излизането на САЩ от НАТО неотдавна бе намекнато от Тръмп и екипа му доста скромно и съвсем дипломатично с „редакцията“ на познат от доста време каламбур. Ами направо от незапомнени времена президенти и Конгресът на САЩ призовават съюзниците си в НАТО към „burden-sharing“, тоест към „споделяне на бремето“ на финансовите разходи за нуждите на алианка. Като по времето на Барак Обама, който дипломатично май определяше европейците като „отбранителни паразити“, по темата бе одобрен и общ ангажимент – всички държави-членки на Атлантическия алианс обещаха тържествено да отделят поне 2% от техния БВП за сигурност и отбрана. Но почти никой не спази това обещание като Германия, Италия и много други страни не го направиха дори след нахлуването на Русия в Украйна.
Американците роптаеха и роптаят, а когато беше в Белия дом Тръмп дори нападна директно на няколко пъти бившата канцлерка Ангела Меркел, натяквайки й, че Германия имала най-силната и богата икономика в Европа, а въоръжените й сили били за посмешище. Та напоследък „The Donald“ си бил харесал перифразата на споменатия каламбур „burden-sharing“, а именно „burden-shifting“, което означава „прехвърляне“ на финансовото бреме на НАТО върху европейците. Или грубо казано: Спасявайте се сами!
Въобще Тръмп е убеден, че Съединените щати нямат реални жизненоважни интереси, които да защитават със скъпо и тромаво военно присъствие в Европа. За това според влиятелни европейски всекидневници като „Льо Фигаро“, „Кориере дела сера“ и „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, ако по време на евентуалното бъдещо президентство на Тръмп САЩ не напуснат НАТО, то нищо чудно да го превърнат в „спящ блок“. Който да го има, но не за да брани европейците, а най-вече за да не бъдат раздразнени американските военни – те ще продължат да си квартируват из базите на Стария континент, но по-малко като личен състав, редувайки се за кратко и най-важното без семействата им.
И така НАТО ще си „дреме“, а пък ако европейците желаят той да бъде пак мощен отбранителен съюз и да им служи – живителните сили в много пари трябва да ги влеят самите те. Нещо трудно осъществимо и ето защо ако съдебни разпри или някакви свръхмажорни обстоятелства не спрат „Тръмп 2“, то може догодина, до друга, наистина да се стигне до „Bye, bye, NATO!“. И тогава, не дай Боже, ще се развихри луда надпревара на свикнали да бъдат васали западни лидери в търсене на нови покровители.
Ами когато демократите пак се върнат в Белия дом един ден, що ще стане?!
