И през второто тримесечие на годината продължамат да се увеличават необходимите средства за издръжка на домакинствата. За нормален живот на четиричленно домакинство (двама възрастни и две деца), вече са необходими 2448 лева месечно. Това сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ за края на второто тримесечие на годината. Издръжката на живот за човек от четиричленно домакинство е 612,15 лева към края на юни.
Общият ръст на издръжката спрямо предходното тримесечие е 6 лева, а спрямо юни миналата година – 87 лева.
Данните бяха представени на пресконференция днес от президента на КНСБ Пламен Димитров и от експерта Виолета Димитрова, предава БТА. Парите са необходимите за покриване на разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти за четиричленно домакинство.
За покриване на общата стойност на необходимите средства за издръжка /2448 лева/, трябва нетният размер на заплатата, която получават двамата възрастни, да бъде не по-нисък от 1 224 лева за всеки от тях, при условие, че двамата възрастни са заети и заплатата е единствен източник на доходи.
Необходимите средства за издръжка на живот на четиричленно домакинство, живеещо в София, са 3233 лева, средно на човек – 808, 37 лв., което е с 37 на сто повече от средните нива на издръжката за страната. Ако доходите на семейството в столицата се покриват само от заплатата на възрастните, то за всеки от тях нетната средна работна заплата не трябва да бъде по-ниска от 1617 лева, за да може семейството да живее нормално. Официалните данни за заплатите през първото тримесечие в София – столица, отчитат нетна средна работна заплата от 1285 лева /бруто 1656 лв./, която е с близо 20,5 на сто по-ниска от реално необходимия разполагаем доход за покриване на издръжката на живот на един човек от домакинство.
Данните на синдиката сочат, че 28,7% от домакинствата в страната са с общ доход на човек над издръжката на живот, 30,3% от домакинствата са с доход на човек до 348 лева /официалната линия на бедност за 2019 г./, или близо до 2,185 милиона, като спрямо същия период на предходната година намаляват с около 57 хиляди души. 41% от домакинствата са с общ доход на човек от домакинство от линията на бедност /348 лева/ до необходимите средства за издръжка на живот /или около 2,95 млн. души/. За едногодишен период се отчита намаление с около 22 хиляди души /при 44 на сто през същия период на 2018 г./
Институтът отчита, че размерът на средната нетна заплата плавно се доближава до необходимия за издръжката на живот, но все още изоставането е значително. Размерът на нетната средна работна заплата е по-нисък с 287 лева, или изоставането е с около 23,5 на сто. Разликата се свива около 2 пъти за десет години, изоставането през същия период на 2009 година е – 50,8 на сто.
От синдиката обаче отбелязват, че въпреки благоприятните икономически тенденции и устойчивото нарастване на средната работна заплата за десетгодишен период със 70,5 на сто, едва 30 на сто от българите получават средна или по-висока заплата, като и устойчиво се запазва тенденцията на регионална диференциация в трудовите възнаграждения. Около и над 30% е по-нисък средният размер на нетната средна работна заплата от средния за страната в области като Видин /-34 на сто/, Благоевград /- 35,5 на сто/, Кюстендил /-30 на сто/, Смолян /-29,6 на сто/ , Хасково /-28,8 на сто/.
Анализът на института потвърждава и силното разслоение в обществото – най-богатите 20% от населението получават средно 7,7 пъти повече от най-бедните 20%, при средно за ЕС от пет пъти.
