Наричаме го „Джак Изкормвача„, но всъщност не знаем кой е човекът зад едно от най-старите и най-известните убийства. Убиецът се появил в лондонския квартал Уайтчапъл през 1888 г. и убил пет жени – всички проститутки – и осакатил труповете им. Полицията предположи, че убиецът е хирург, касапин или някой квалифициран със скалпел. Убиецът се подиграл на общността и полицията, като изпратил писма, очертаващи деянията. Въпреки че много заподозрени са били назовани през годините, убиецът никога не е бил идентифициран.

Джефри Дамър започва да убива през 1978 г., само на 18 години, и не е арестуван за убийство до 1991 г., след като потенциална жертва избягва и отвежда полицията обратно в дома на Дамър в Милуоки, Уисконсин. Именно там някои от ужасяващите подробности от живота му на убийство бяха видени чрез снимки на осакатени тела и части от тела, разпръснати из апартамента. Той дори имал казан с киселина, която използвал, за да се отърве от жертвите. Като цяло Дамър убива 17 души, предимно млади цветнокожи. Той излежава присъда в затвора два пъти – първият път за блудство и втори път за убийство – и е убит от свой съкилийник през 1994 г.

Смята се, че Харолд Шипман, известен още като „д-р Смърт„, е убил около 250 пациенти. Този лекар практикува в Голям Манчестър, Англия, и между 1972 и 1998 г. работи в два различни офиса, убивайки през цялото време. Той не е заловен, докато не е вдигнат червен флаг от няколко души, включително гробар, който е изненадан от огромния брой сертификати за кремация, от които Шипман е част, заедно с факта, че повечето от случаите са възрастни жени, за които е установено, че са починали в леглото не през нощта, а по-скоро през деня. Полицията неправилно се справи с разследването и Шипман продължи да убива, докато не стана алчен и се опита да измисли воля за жертва, която го нарече бенефициент, което накара дъщерята на жертвата да стане подозрителна. Най-накрая е осъден през 2000 г. и се самоубива, докато е в затвора през 2004 г.

Строителен работник, известен от съседите си от предградията като изходящ, Джон Уейн Гейси се занимаваше с политика и дори действаше като клоун за рождени дни. Не беше клоун. Гейси попада под подозрение през 1978 г., когато 15-годишно момче, видяно за последно с него, изчезва. Това не е единственият път, когато семействата на изчезналите момчета сочат с пръст Гейси, но това е първият път, когато властите ги приемат сериозно. Скоро след това заповед за обиск дава на полицията достъп до дома на Гейси, с миризмата на близо 30 тела, погребани в четириметрово пространство за пълзене под дома му. Той е осъден по 33 обвинения в убийство, с допълнителни обвинения в изнасилване и изтезания, и е екзекутиран със смъртоносна инжекция през 1994 г.

Чикаго е имал своя дял от убийци, но може би никой не е по-преследващ от Х. Х. Холмс, фармацевтът, който превърна хотел в замък за мъчения. Преди световното изложение през 1893 г. Холмс се премества в Чикаго и започва да оборудва триетажен хотел с всякакви престъпни измишльотини, включително газови линии, тайни проходи и капани, коридори до задънени улици, улеи до мазето, шумоизолирани подложки и устройства за изтезания, разпръснати из лабиринт. Газта позволи на Холмс да нокаутира гостите си, преди да се случи най-лошото, често на хирургическите му маси. След това изгаря телата в пещта на сградата, продавайки скелети на медицински училища и извършвайки измами с животозастраховане. Общо той е извършил повече от 30 убийства – открити едва след като негов колега измамник го е предал, защото не е постигнал финансово споразумение – преди да бъде обесен през 1896 г.

Един от най-плодотворните серийни убийци в света може би все още е някъде там. Педро Лопес е свързан с над 300 убийства в родната си Колумбия и в Еквадор и Перу. Най-малко една трета от тези убийства са племенни жени. След ареста на Лопес през 1980 г. полицията открива гробовете на повече от 50 от жертвите му. По-късно той беше осъден за убийството на 110 момичета в Еквадор и призна за още 240 убийства в Колумбия и Перу. „Чудовището от Андите“ дори не прекара 20 години в затвора, тъй като беше освободен през 1998 г. за добро поведение. Повече от 20 години по-късно местонахождението му остава неизвестно.

Тед Бънди обичаше вниманието, което убийствата му събираха, и мнозина в Съединените щати бяха повече от щастливи да му обърнат това внимание. Западните САЩ бяха неговото ловно поле, с неизвестен брой убийства, натрупани – предимно жени в колежанска възраст – от Вашингтон и Орегон чак до Юта и Колорадо. Веднъж Бънди е арестуван в Колорадо и осъден за отвличане, но успява да избяга от ареста, премествайки се във Флорида, където убива многократно повече. Последният арест на Бънди и последиците от него привлякоха вниманието на нацията, тъй като обвиняемият убиец действаше като свой собствен адвокат по време на това, което се смята, че е първият телевизионен процес за убийство, приветства интервюта и се похвали с феновете, които е създал. В крайна сметка е екзекутиран на електрически стол през 1989 година.

********

„Кървавата графиня“ Елизабет Батори, убила 600 млади момичета е най-големият сериен убие в човешката история

Историята има начин да вкара властните жени в народния фолклор завинаги. Елизабет Батори, унгарска благородничка и предполагаем сериен убиец от XVI  и XVII в. е отличен пример за това.

Твърди се, че Батори е най-продуктивната жена сериен убиец според книгата с рекордите на Гинес, убила над 600 млади момичета, за да задоволи жаждата си за кръв. Но, както повечето исторически събития, нейната история е сложна.

Елизабет Батори е родена на 7 август 1560 г. в Ньорбатор. Родена е във видно протестантско благородническо семейство, което контролира Трансилвания. Чичо ѝ Стефан Батори е крал на Полша. Отгледана е в семейния замък в Екшед до 15-годишна възраст, когато е омъжена. През 1575 г. се омъжва за граф Ференц Надажди, наследник на богато благородническо семейство като нейното, но нейното е по-влиятелно.

След сватбата Елизабет се мести в замъка Чахтице, домакинството на съпруга ѝ, разположено в Малките Карпати близо до Нове Место над Вахом и Тренчин в днешна Словакия. Надажди е участник с османско-унгарските войни и Елизабет Батори

управлява бизнес делата и именията, в което очевидно е била доста добра.

Въпреки че  от години се носят слухове за нейния садистичен характер, те многократно са отхвърляни, най-вече защото жертвите са селски жени. Едва след смъртта на Надажди през 1604 г., когато графинята е навършила 40 години, започват да се появяват доказателства.

Според свидетелски показания първите жертви на Елизабет Батори са били слугини на възраст между 10 и 14 години. Те били дъщерите на местни селяни, привлечени в замъка Чахитце с предложение за добре платена работа като слуги в замъка. Твърди се, че графинята убивала и дъщерите на по-маловажни благородници, които били изпращани в замъка да се учат на етикет.

Престъпленията, в които е обвинена графинята, включват

тежки побои, изгаряне, отсичане на ръце, отхапване на плът от лицето, ръцете и други части на тялото, подлагане на измръзване и гладуване до смърт.

Други свидетели споделят и че тя е използвала игли в мъченията, изгаряла жените с нагорещени клещи и после ги потапяла в ледена вода, някои са покривани с мед и живи мравки.

Освен това Елизабет Батори е заподозряна и в канибализъм, въпреки че няма категорични доказателства в подкрепа на това твърдение. Графинята може би е най-известна с твърденията, че пиела кръвта на жертвите си. Легендите разказват още, че се е къпала в кръвта на младите момичета, за да запази младостта си.

През 1610 г. крал Матиас II възлага на пфалцграф Георг Турзо да разследва. Турзо нарежда на двама представители на местните власти да съберат информация и те записват показанията на повече от 300 свидетели в периода 1610 – 1611 г. След това Турзо арестува Елизабет Батори в замъка ѝ заедно с четирима предполагаеми нейни съучастници.

Според съобщенията в замъка хората на Турзо

намерили едно мъртво момиче, едно умиращо и още едно ранено, а много други били заключени вътре.

Слугите на Батори са обвинени, че са били нейни съучастници и са изправени пред съда, но влиянието и социалният статус на графинята не позволявали това да се случи и с нея.

Десетки свидетели дават показания срещу Батори. Турзо прави заключение, че графинята е убила повече от 600 момичета, но в процеса се разглеждат случаите на 80 жертви.

Въпреки че никога не е осъдена, Елизабет Батори е затворена в покоите си в замъка Чахитце. На практика тя е заключена в набор от стаи, като ѝ била давана храна през малки процепи, през които и се проветрявали стаите ѝ. Тя остава там до смъртта си, три години по-късно, на 21 август 1614 г.

Докато доказателствата от процеса подкрепят обвиненията срещу Батори, съвременната наука поставя под съмнение верността на твърденията. Тя е била влиятелна и компетентна жена, която ефективно управлявала земите си и се предполага, че

може би е имало политически причини да бъде „извадена от играта“.

Освен това крал Матиас II дължал голяма сума на семейство Батори, която е опростена след скандала, което е доказателство за хипотезата, че обвиненията срещу нея са измислени клевети, които позволяват на роднини да си присвоят земите ѝ.  https://www.vesti.bg/

********

Вижте първия сериен убиец в България