Строго погледнато, сериен е някой, който убива най-малко двама души в отделни събития, които се случват по различно време. Докато „серийното убийство“ не е формализирано от нито един правен кодекс, престъпленията на серийните убийци често са били използвани от медиите и общественото съзнание – особено в случаите, когато има много жертви или убийствата се извършват по ужасен начин. Следващият списък изследва някои от най-известните серийни убийци, които светът някога е познавал.

7. Джак Изкормвача

Наричаме го „Джак Изкормвача„, но всъщност не знаем кой е човекът зад едно от най-старите и най-известните убийства. Убиецът се появил в лондонския квартал Уайтчапъл през 1888 г. и убил пет жени – всички проститутки – и осакатил труповете им. Полицията предположи, че убиецът е хирург, касапин или някой квалифициран със скалпел. Убиецът се подиграл на общността и полицията, като изпратил писма, очертаващи деянията. Въпреки че много заподозрени са били назовани през годините, убиецът никога не е бил идентифициран.

6. Джефри Дамър

Джефри Дамър започва да убива през 1978 г., само на 18 години, и не е арестуван за убийство до 1991 г., след като потенциална жертва избягва и отвежда полицията обратно в дома на Дамър в Милуоки, Уисконсин. Именно там някои от ужасяващите подробности от живота му на убийство бяха видени чрез снимки на осакатени тела и части от тела, разпръснати из апартамента. Той дори имал казан с киселина, която използвал, за да се отърве от жертвите. Като цяло Дамър убива 17 души, предимно млади цветнокожи. Той излежава присъда в затвора два пъти – първият път за блудство и втори път за убийство – и е убит от свой съкилийник през 1994 г.

5. Харолд Шипман

Смята се, че Харолд Шипман, известен още като „д-р Смърт„, е убил около 250 пациенти. Този лекар практикува в Голям Манчестър, Англия, и между 1972 и 1998 г. работи в два различни офиса, убивайки през цялото време. Той не е заловен, докато не е вдигнат червен флаг от няколко души, включително гробар, който е изненадан от огромния брой сертификати за кремация, от които Шипман е част, заедно с факта, че повечето от случаите са възрастни жени, за които е установено, че са починали в леглото не през нощта, а по-скоро през деня. Полицията неправилно се справи с разследването и Шипман продължи да убива, докато не стана алчен и се опита да измисли воля за жертва, която го нарече бенефициент, което накара дъщерята на жертвата да стане подозрителна. Най-накрая е осъден през 2000 г. и се самоубива, докато е в затвора през 2004 г.

4. Джон Уейн Гейси

Строителен работник, известен от съседите си от предградията като изходящ, Джон Уейн Гейси се занимаваше с политика и дори действаше като клоун за рождени дни. Не беше клоун. Гейси попада под подозрение през 1978 г., когато 15-годишно момче, видяно за последно с него, изчезва. Това не е единственият път, когато семействата на изчезналите момчета сочат с пръст Гейси, но това е първият път, когато властите ги приемат сериозно. Скоро след това заповед за обиск дава на полицията достъп до дома на Гейси, с миризмата на близо 30 тела, погребани в четириметрово пространство за пълзене под дома му. Той е осъден по 33 обвинения в убийство, с допълнителни обвинения в изнасилване и изтезания, и е екзекутиран със смъртоносна инжекция през 1994 г.

3. Х. Х. Холмс

Чикаго е имал своя дял от убийци, но може би никой не е по-преследващ от Х. Х. Холмс, фармацевтът, който превърна хотел в замък за мъчения. Преди световното изложение през 1893 г. Холмс се премества в Чикаго и започва да оборудва триетажен хотел с всякакви престъпни измишльотини, включително газови линии, тайни проходи и капани, коридори до задънени улици, улеи до мазето, шумоизолирани подложки и устройства за изтезания, разпръснати из лабиринт. Газта позволи на Холмс да нокаутира гостите си, преди да се случи най-лошото, често на хирургическите му маси. След това изгаря телата в пещта на сградата, продавайки скелети на медицински училища и извършвайки измами с животозастраховане. Общо той е извършил повече от 30 убийства – открити едва след като негов колега измамник го е предал, защото не е постигнал финансово споразумение – преди да бъде обесен през 1896 г.

2. Педро Лопес

Един от най-плодотворните серийни убийци в света може би все още е някъде там. Педро Лопес е свързан с над 300 убийства в родната си Колумбия и в Еквадор и Перу. Най-малко една трета от тези убийства са племенни жени. След ареста на Лопес през 1980 г. полицията открива гробовете на повече от 50 от жертвите му. По-късно той беше осъден за убийството на 110 момичета в Еквадор и призна за още 240 убийства в Колумбия и Перу. „Чудовището от Андите“ дори не прекара 20 години в затвора, тъй като беше освободен през 1998 г. за добро поведение. Повече от 20 години по-късно местонахождението му остава неизвестно.

1. Тед Бънди

Тед Бънди обичаше вниманието, което убийствата му събираха, и мнозина в Съединените щати бяха повече от щастливи да му обърнат това внимание. Западните САЩ бяха неговото ловно поле, с неизвестен брой убийства, натрупани – предимно жени в колежанска възраст – от Вашингтон и Орегон чак до Юта и Колорадо. Веднъж Бънди е арестуван в Колорадо и осъден за отвличане, но успява да избяга от ареста, премествайки се във Флорида, където убива многократно повече. Последният арест на Бънди и последиците от него привлякоха вниманието на нацията, тъй като обвиняемият убиец действаше като свой собствен адвокат по време на това, което се смята, че е първият телевизионен процес за убийство, приветства интервюта и се похвали с феновете, които е създал. В крайна сметка е екзекутиран на електрически стол през 1989 година.

********

„Кървавата графиня“ Елизабет Батори, убила 600 млади момичета е най-големият сериен убие в човешката история

Историята има начин да вкара властните жени в народния фолклор завинаги. Елизабет Батори, унгарска благородничка и предполагаем сериен убиец от XVI  и XVII в. е отличен пример за това.

Твърди се, че Батори е най-продуктивната жена сериен убиец според книгата с рекордите на Гинес, убила над 600 млади момичета, за да задоволи жаждата си за кръв. Но, както повечето исторически събития, нейната история е сложна.

Елизабет Батори е родена на 7 август 1560 г. в Ньорбатор. Родена е във видно протестантско благородническо семейство, което контролира Трансилвания. Чичо ѝ Стефан Батори е крал на Полша. Отгледана е в семейния замък в Екшед до 15-годишна възраст, когато е омъжена. През 1575 г. се омъжва за граф Ференц Надажди, наследник на богато благородническо семейство като нейното, но нейното е по-влиятелно.

След сватбата Елизабет се мести в замъка Чахтице, домакинството на съпруга ѝ, разположено в Малките Карпати близо до Нове Место над Вахом и Тренчин в днешна Словакия. Надажди е участник с османско-унгарските войни и Елизабет Батори

управлява бизнес делата и именията, в което очевидно е била доста добра.

Въпреки че  от години се носят слухове за нейния садистичен характер, те многократно са отхвърляни, най-вече защото жертвите са селски жени. Едва след смъртта на Надажди през 1604 г., когато графинята е навършила 40 години, започват да се появяват доказателства.

Според свидетелски показания първите жертви на Елизабет Батори са били слугини на възраст между 10 и 14 години. Те били дъщерите на местни селяни, привлечени в замъка Чахитце с предложение за добре платена работа като слуги в замъка. Твърди се, че графинята убивала и дъщерите на по-маловажни благородници, които били изпращани в замъка да се учат на етикет.

Престъпленията, в които е обвинена графинята, включват

тежки побои, изгаряне, отсичане на ръце, отхапване на плът от лицето, ръцете и други части на тялото, подлагане на измръзване и гладуване до смърт.

Други свидетели споделят и че тя е използвала игли в мъченията, изгаряла жените с нагорещени клещи и после ги потапяла в ледена вода, някои са покривани с мед и живи мравки.

Освен това Елизабет Батори е заподозряна и в канибализъм, въпреки че няма категорични доказателства в подкрепа на това твърдение. Графинята може би е най-известна с твърденията, че пиела кръвта на жертвите си. Легендите разказват още, че се е къпала в кръвта на младите момичета, за да запази младостта си.

През 1610 г. крал Матиас II възлага на пфалцграф Георг Турзо да разследва. Турзо нарежда на двама представители на местните власти да съберат информация и те записват показанията на повече от 300 свидетели в периода 1610 – 1611 г. След това Турзо арестува Елизабет Батори в замъка ѝ заедно с четирима предполагаеми нейни съучастници.

Според съобщенията в замъка хората на Турзо

намерили едно мъртво момиче, едно умиращо и още едно ранено, а много други били заключени вътре.

Слугите на Батори са обвинени, че са били нейни съучастници и са изправени пред съда, но влиянието и социалният статус на графинята не позволявали това да се случи и с нея.

Десетки свидетели дават показания срещу Батори. Турзо прави заключение, че графинята е убила повече от 600 момичета, но в процеса се разглеждат случаите на 80 жертви.

Въпреки че никога не е осъдена, Елизабет Батори е затворена в покоите си в замъка Чахитце. На практика тя е заключена в набор от стаи, като ѝ била давана храна през малки процепи, през които и се проветрявали стаите ѝ. Тя остава там до смъртта си, три години по-късно, на 21 август 1614 г.

Докато доказателствата от процеса подкрепят обвиненията срещу Батори, съвременната наука поставя под съмнение верността на твърденията. Тя е била влиятелна и компетентна жена, която ефективно управлявала земите си и се предполага, че

може би е имало политически причини да бъде „извадена от играта“.

Освен това крал Матиас II дължал голяма сума на семейство Батори, която е опростена след скандала, което е доказателство за хипотезата, че обвиненията срещу нея са измислени клевети, които позволяват на роднини да си присвоят земите ѝ.  https://www.vesti.bg/

********

Вижте първия сериен убиец в България

Сократ Алберт Киршвенг е дете на майка циганка и баща грък

Първият сериен убиец у нас се казва Сократ Алберт Киршвенг. Той е дете на майка циганка и баща с гръцка кръв. Жестоките убийствата на двете му съпруги, леля му и чичо му и опитът за убийство на третата му жена хвърлят в потрес българската общественост в началото на миналия век. Родителите на Сократ умират млади а той отива в Самоков, където работи като чирак при местен дърводелец. Не след дълго става майстор, но няма нищо общо с колегите си от занаята. Киршвенг бил конте, облечен с костюми по последна парижка мода и виенски папионки, крачел с лачени обувки, внос от Аржентина.

На пръв поглед изглеждал мил и спокоен човечец. През 1908 година се жени за първи път за Елена Манова, която му ражда две деца – Александра и Райна. Сократ обаче не бил доволен от живота си в Самоков, както и от занаята си и затова само година след раждането на второто му дете оставя семейството си и заминава за София с обещания да се върне с голямо имане. В София Киршвенг залюбва жена на име Вангелия. Хитрият чаровник подмамва Вангелия да построят къща със спестяванията й в квартал Модерно предградие и двамата заживяват заедно. През 1917 г. става надзирател в 10-та местна военна болница и му дават пистолет. По време на службата си се запознава с Тинка Николова, която обаче била много набожна и не искала да има нищо общо с ангажиран мъж. Ето защо Сократ измислил хитър план как да се отърве от втората си съпруга.

Така той лъже Вангелия, че е откраднал много пари от болницата и й предлага да избягат заедно в чужбина. Лудо влюбената глупачка се съгласява и в нощта на 12 юли 1919 година тръгва с него към Малинов дол, където уж бил заровил крадените пари. Преди това обаче той я кара да напише две писма – до него и до майка й. В тях жената обяснява, че е задигнала 15 000 лева от съпруга си Киршвенг. Когато стигнали до мястото измамникът и казал, че е много изморен и я помолил да копае вместо него. Без да знае Вангелия изкопала собственият си гроб. Когато дупката станала достатъчно голяма той я застрелял със служебния си револвер и я заровил. На следващия ден Сократ Киршвенг се появява в болницата със зачервени от плач очи. Оплаква се на новата си любов Тинка, че Вангелия го е ограбила и е избягала с любовника си в Сърбия. Дни наред той се движи из болницата като привидение, с вид на съкрушен от скръб и все повтаря ”Вангелия избяга с един любовник“.

Така той успява да спечели любовта на Тинка и когато след десетина дни й предлага да се сгодят, тя се съгласява. Жената обаче не иска да заживее с него, без да са женени. Киршвенг признава, че в Самоков го чака законна жена, с която все още не е разделил окончателно, но му хрумва нова хитра идея – следващият му брак да е мюсюлмански. Мъжът убеждава Тинка, че ”Бог е един“ и софийският мюфтия венчава Сократ и Тинка, които преди това приемат мохамеданската вяра и имената Шакир и Айше. Въпреки това мисълта за законната съпруга Еленка и двете деца в Самоков не дава мира на младоженеца Шакир. През 1919 г. той сътворява нов план, с който да премахне от пътя си Еленка.

Сократ наема каруцар, който да отиде до Самоков и да доведе жената и децата в столицата. На връщане, близо до Панчарево, Сократ и жена му слизат от каруцата и тръгват направо по меджуселската пътека да се поразтъпчат, както Сократ обяснява на каруцаря. Колата продължава с децата по шосето. След малко Сократ се появява, но сам. Мъжът излъгал, че Еленка отишла при някакви роднини в близко село и щяла да дойде направо в София след ден-два. Каруцарят продължава към града. Няколко дни по-късно тялото на Еленка е открито от местни селяни, съсечено с тесла. Киршвенг и този път намира изход – набеждава каруцаря за убийството и го вкарва в затвора. По късно Киршвинг ще стане известен като ”убиеца с теслата”. След време и третата жена омръзва на Сократ. За да се отърве от нея, той я завежда на разходка по Горнобански път.Чаровникът посяга уж да я целуне, но вместо това ръцете му се сключват около шията. Започва да я души. Сократ стиска, жертвата пищи. Случайно минаващи чуват воплите и викат полиция. Така Сократ Киршвенг е осъден на смърт, но присъдата е смекчена заради децата, за да не останат кръгли сирачета. Прекарва 17 години зад решетките, но когато излиза от затвора явно не съжалява за постъпките си. През януари 1937г. той се отбива в бакалницата на леля си Евтимия, под предлог че носи взети назаем от нея пари. Лелята взела парите, но когато се обърнала, Сократ я убил с брадва. Мъжът се промъкнал в другата стаичка, където спял 85-годишният мъж на леля му. Убил и него. Тършувал из къщата за пари, но намерил само 11 лева. Прибирал златния часовник на заклания старец, който го имал отпреди Освобождението, с него се е сражавал като опълченец на Шипка.

Киршвенг написал бележка, че бакалницата няма да работи 10 дни, закачил я на вратата и си тръгнал. Полицията намерила двата трупа и отпечатъци, оставени от убиеца по молива, с който е писал. Сократ изтъргувал реликвата за 50 лева при столичен златар, който обаче се усъмнил в него и отишъл в полицията. Отпечатъците по златото съвпаднали с тези в бакалницата. Убиецът бил арестуван. Процесът срещу ”Убиеца с теслата” започва на 22 февруари 1937 г. Делото събира в съда многобройна публика, дошла да види жестокият престъпник. Защитник на Киршвенг е Мильо Балсамов. Той е юрист еквилибрист, вади вода от девет кладенеца, за да отърве всеки рецидивист. Известен като Балсама, словото му е мехлем за ушите на подсъдимите. Над три часа продължава изповедта на убиеца пред магистратите. Той признава, че е садист и иска най-тежкото наказание за убийството на леля си и чичо си. ”Дайте ми го, ако няма кой да го изпълни, аз сам ще се накажа!”, заявява той. Сократ Киршвенг е осъден на смърт чрез обесване. Адвокатът Балсамов обаче не обича да губи дела и обжалва пред Върховния касационен съд. Жалбата заедно с молба за помилване са отхвърлени. Убиецът с теслата е обесен в нощта на 13 срещу 14 април 1937 г. След екзекуцията ключарите намират в килията му предсмъртно писмо със следното изречение: “Трябваше по-рано да умра, за да не извърша ново убийство”.  https://zapernik.com/