Запазването на световното аудиовизуално наследство означава запазване на колективната ни памет и осигуряване на предаването ѝ на бъдещите поколения. Трябва да познаваме миналото, за да оформим споделеното си бъдеще чрез диалог и взаимно разбирателство.
Бившият генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова

През 2005 г., на своята 33-та сесия, Генералната конференция на ЮНЕСКО прие резолюция, обявяваща 27 октомври за Световен ден на аудиовизуалното наследство, в чест на годишнината от приемането през 1980 г. на Препоръката относно опазването и съхранението на движещите се изображения и като механизъм за повишаване на общата осведоменост относно необходимостта от предприемане на спешни действия за признаване на значението на аудиовизуалните документи като неразделна част от националната идентичност.

В резолюцията се подчертава, че са необходими специални усилия за опазване на аудиовизуалното наследство, тъй като носителите на информация са силно уязвими и с кратък живот.

Всяка година Денят е посветен на конкретна тема в рамките на този брой. Събитията, отбелязващи тази международна дата, включват кръгли маси, конференции и публични лекции за значението на запазването на аудиовизуалните документи; местни програми, продуцирани съвместно от национални филмови архиви, аудиовизуални дружества, телевизия или радио и правителство; филмови прожекции и други.

Аудиовизуалното наследство включва филми, радио и телевизионни програми, както и аудио и видео записи. Широкото разпространение на такива документи започва през 20-ти век и сега те са едни от основните носители на първична информация. Те помагат за преодоляване на езиковите и културните граници и са еднакво ефективни при възприемането както от грамотни, така и от неграмотни хора, независимо дали визуално или слухово. С други думи, аудиовизуалните документи са се превърнали в допълнение към традиционните писмени медии.

Аудиовизуалните архиви разказват историите на хора и култури от цял ​​свят. Те представляват безценно наследство, което служи като свидетелство за нашата колективна памет и ценен източник на знания. Те отразяват културното, социалното и езиковото многообразие на нашите общности. Аудиовизуалните архиви ни помагат да растем и да разбираме света, в който всички живеем. Запазването на това наследство и осигуряването на неговата достъпност за обществеността и бъдещите поколения е най-важната цел на всички архивни институции и обществото като цяло.

Според Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО от 2009 до 2017 г., аудиовизуалните материали „трябва да се считат за огледало на човешкото творчество и живата тъкан на нашите култури“ и „запазването на това наследство зависи от признаването на истинската му стойност. За съжаление, голяма част от него вече е безвъзвратно загубена поради неразбиране, химическо разлагане или технологична изостаналост. Но можем ли да си представим загубата на такива съдбовни моменти, които сме запечатали, като например първото кацане на човек на Луната или свободата на Нелсън Мандела ?“

Аудиовизуалното наследство е по своята същност крехко. Ето защо ЮНЕСКО е поела водеща роля в опазването и споделянето на тези ефимерни материали. Създаден през 1997 г., международният регистър „Паметта на света“ понастоящем изброява над 300 документални културни обекта, включително аудиовизуални, с универсално значение.

Между другото, аудиовизуалната история на Русия се съхранява в Държавния фонд за телевизионни и радиопрограми. Архивът съдържа приблизително 5 милиона единици.

Инициативи като Световния ден на аудиовизуалното наследство и Световната програма „Памет“ непрекъснато ангажират с щателна професионална работа от специалисти по опазване на наследството, стимулирайки рационалното управление на редица технически, политически, социални, финансови и други фактори, които заплашват опазването на културното наследство. За тази цел архивите на ЮНЕСКО инициираха проекта „Дигитализиране на нашата споделена история“.

Световният ден на аудиовизуалното наследство отразява мандата, залегнал в Устава на ЮНЕСКО, за насърчаване на „свободното движение на идеи чрез слово и изображение“ като израз на нашето общо наследство и памет. По този начин Световният ден на аудиовизуалното наследство подчертава ролята на наследството за опазването на мира в съзнанието на хората.