Посолството на Русия в София ще предприеме действия относно храма „Свети Николай“ – Руската църква в София, в координация с Руската православна църква (РПЦ), заяви пред ТАСС руският посланик Елеонора Митрофанова.
„Всички действия по отношение на Руската църква в София ще бъдат предприети в съответствие с решението на Руската православна църква. До момента не ни е известно патриарх Кирил да е получил писмо от патриарх Неофит, не знаем решението на Руската православна църква“, каза посланикът.
По нейните думи посолството на Русия в България е официален собственик на храма и разполага със съответния нотариален акт. https://www.vesti.bg/
Следете актуалните новини с ndt1.com и в Telegram /без цензурата на Фейсбук. Пресъединете се в канала ни тук безплатно.
Свети Николай (руска църква в София)
„Свети Николай Чудотворец“ (на руски: Церковь святителя Николая Чудотворца), известна като Руската църква, е православна църква в българската столица София, посветена на Свети Николай Чудотворец. Тя е сред емблематичните сгради на града.
Градежът ѝ започва в края на 19 век (точната дата не се знае, тъй като се редуват различни архитектурни проекти), и трае дълги години, като е осветена през 1914 година в навечерието на Първата световна война. Сградата е построена върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски специално за нуждите на руските имигранти в столицата. Стенописите са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов (един от авторите на стенописите в „Александър Невски“). Петте малки купола на църквата са позлатени. Централният купол е висок 19 m. Камбаните са дарение от руския цар Николай II.
Първоначално замислен като параклис към посолството на Русия в България, храмът почти веднага губи тази своя роля след 1917 година. След Втората руска революция в него започват за служат свещеници и архиереи от т. нар. „Руска задгранична църква“, а обособеният вече храм става център на многобройната руска имиграция в страната. През 1936 година по настояване на съветските власти храмът е предаден на Българската православна църква, а руската енория начело с владика Серафим Соболев е изгонена оттам. Софийският митрополит Стефан премества руската община в малкия храм „Свети Николай“ на ул. Калоян срещу сградата на Софийската митрополия. След 1947 година храмът е предаден на Московската патриаршия, която го управлява и до днес. (Смята се за подворие, или ставропигия на тази патриаршия).
В архитектурно отношение храмът е изграден в традициите на руската църковна архитектура от 19 век – при запазени древноруски елементи – т. нар. „луковици“ (кубета), при съчетание с традиционните староруски мозайки и дърворезби, той носи и белезите на по-модерната архитектура и живопис. Характерно за плана на храма е не-осевото разположение на входа (респ. притвора), спрямо олтара. Т.е. входът е откъм южната страна, а олтарът, според старинната традиция, сочи на изток – двата елемента образуват прав ъгъл.
В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев (Св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец). Хиляди вярващи и невярващи пристъпват към него с молба за чудодейна помощ преди изпити, важни решения в живота или във време на болест и нужда. Често те записват своите молитви на хартия и ги пускат в специална кутия до гроба му.
https://bg.wikipedia.org/
Руското външно министерство протестира пред посланика на България заради експулсирането на представители на Руската православна църква
МОСКВА, 25 септември. /ТАСС/. Посланикът на България в Москва Атанас Кристин беше извикан в руското външно министерство във връзка с експулсирането от страната на свещеници от Руската православна църква (РПЦ). Беше му казано, че тази антируска провокация на българските власти ще доведе до неприятни последици за София.
„На 25 септември в руското външно министерство беше извикан посланикът на България Атанас Кристин, пред когото беше изразен остър протест във връзка с експулсирането от България под надуман предлог, по кощунствен и обиден начин, на ректора и двама служители на подворието на Руската православна църква в София“, се казва в съобщение на ведомството. Отбелязва се, че поредният провокативен акт на българските власти, който напълно се вписва в настоящите евроатлантически насоки за „борба с руското влияние ”, неизбежно ще доведе до неприятни последици, преди всичко за неговите инициатори.”
В същото време ведомството изрази увереност, че плановете на българските власти, „насочени към подкопаване на вековни духовни връзки и традиции на дружба между народите на Русия и България, нямат перспектива и са обречени на провал“.
