Спасовден е подвижен празник. Отбелязва се винаги в четвъртък, на 40-тия ден след Великден.
За християните това е денят на Възнесението на Исус Христос, а в старите славянски традиции Спасовден е най-вече празник, свързан с култа към мъртвите.
Според вярването, душите на покойниците след Велики Четвъртък слизат на земята, границата между горния и долния свят е размита и именно на Спасовден е времето, когато трябва да се върнат.
Същата вечер, срещу Спасовден, на земята слизат русалките – сестри на самодивите – прекрасни и демонични, символ на възраждащата се природа. Те ще останат цяла седмица и ще вършат много пакости, но и ще поръсят с жива вода за плодородие на нивите. И така до Русалската неделя.
Вечерта срещу Спасовден русалките се събират да си наберат едно от магическите им цветя, което закичват в дългите си коси – росен. Смятало се, че, ако боледуваш от незнайна болест или безплодие, вечерта трябва да преспиш на някоя росенова поляна. В тази потайна нощ, самодивите са весели, щастливи и иначе пакостливите жени могат да излекуват всеки.
Задължително е да идеш с човек от другия пол, които да не ти е роднина, а също да носиш дарове за самодивите: нова кърпа, зелена стомна, печена кокошка, бъклица вино и погача. Болният трябва да сложи паница с водица, на сутринта ако плувало листенце или цвят от росен, скоро ще оздравее – значи самодивата се е смилила над него. А после от паничката трябва да пие 40 дни. С човека, който си отишъл „на росен”, оставаш побратим за цял живот.
Интересно е, че на места на Спасовската, Черешовата задушница (няколко дни по-късно) се боядисват червени яйца, подобно на Великден. Раздават се, заедно с варено жито и хляб, за помен на близките. По-късно, в събота срещу Петдесетница, е Черешова задушница.
Предшестван от молитвата за дъжд на Герман, подобно и на Гергьовден, на Спасовден е важно да завали. Затова на този ден ергените и момите обикалят нивите за да предпазят лятото от суша.
Имен ден имат Спас, Спаска, Спасимира, Сотир, Спасен
