Св. Герман е Цариградски патриарх, живял през VIII в., които се прочул с непримиримия си отпор срещу иконоборството. Църквата отбелязва паметта му на 12 май. Зад личността на този не особено популярен в България светия обаче се пази древен и изключително интересен обичай, които носи истинският смисъл на празника – предпазването от суша и градушки, които могат да унищожат реколтата.
Според народната традиция на този ден група девойки и вдовици, изработват от глина мъжка фигурка наречена Герман (в някои райони на страната Гошо, Драганчо, Скалоян, Кабаиван). Набляга се на огромния фалос, символизиращ плодородието и на скръстените ръце, които показват че Герман всъщност е покойник. Самият ритуал също преминава като погребение. Жените полагат фигурката в дървено корито, което трябва да представлява ковчег и започват да го оплакват – с цветя, свещи и вопли:”Умрял Герман от киша за суша”. Някъде в корема му се слага жаба (животно свързано с влагата) и се заравя в земята, но близо до вода. Ритуалът завършва с традиционната трапеза за “Бог да прости”, а на 3-ия и 9-ия ден на гроба се прави помен, прикадява се и се прелива вода. Ако скоро след погребението, завалят дъждове, жените изравят глинената фигурка и я хвърлят в реката.
По своя смисъл обреда Герман е символично жертвоприношение, което трябва да измоли от боговете милост и защита не само от суша, но и от киша. Свързан е пряко с друг обред – Пеперуда. Той се води от младо момиче-сираче, което облечено на голо в зеленина танцува обреден танц за дъжд, а околните го поливат с вода. По правило при дълго засушаване се извършват и двата ритуала, а младите момичета, които участват в тях са едни и същи – в единия като „оплаквачки”, а в другия като „пеперударки”. Ако обаче бедствието е киша, се прави единствено Герман и фигурката се хвърля направо в реката.
На този ден има забрана да не се работи, а ако някой я пристъпи, реколтата ще бъде сполетяна от суша или градушка.
Имен ден празнуват Герман, Геран, Геро, Герана.
https://www.hera.bg
