Вече над 70 години поколения наред четат за душевните вибрации на американския юноша бледен Холдън Колфийлд,описани така майсторски от литературния му баща Джеръм Дейвид СЕЛИНДЖЪР. СПАСИТЕЛЯТ В РЪЖТА се превръща в литературен ураган, а авторът – в необяснима и до днес енигма.
Тази не много обемиста книжка навремето е разтърсила с откровеността и проникновеността си читатели и критици, писатели и ученици.
Но за разлика от друг литературен ураган, написан десетина години по-рано – ГРОЗДОВЕТЕ НА ГНЕВА на Джон Стайнбек, книжката на Селинджър не се занимава нито с ръжта, нито с американското земеделие. Дори и за пшеницата и нейния внос-износ не става дума. Нито за украинските камиони на добруджанската граница с Румъния.
Вчера звъннах на един приятел-редактор на вестник в Добрич да го питам как са в тези фъртуни, преспи и безводие в контекста на умрелите водни помпи, снабдяващи с вода Града на Йовков.
Митко ми обясни, че положението е типично характерно-безхаберно и политически ветровито като оня дето върти перките по баирите между Балчик и Каварна.
Друга приятелка-добруджанка пусна снимка на дълга опашка от камиони по покритото с преспи шосе между Добрич и Варна. Камионите чакали да дойде юли, да се размрази положението в парламента и правителството, за да могат да се придвижат към силозите на Варна.
Междувременно разконцентриран или рано загрят с греяна гроздова водач на снегорин “без да иска” стоварил кофата на снегорина върху вкочанените пасажери на една лека кола, като за малко не ги претрепал. Единият пасажер се отървал с нарязана от стъклата ръка, пасажерката вероятно се чувства като спасена лично от Бога в последния момент.
Колата им Господ да я прости.
Пасажерите са децата на моя приятел.
По жиците край зафъртунените полета нямаше нито една Бяла лястовица на щастието. 112 мълчеше като Чекист.
Земеделците казаха, че са посяли вече пшеницата, но заради сушата може би нищо нямало да поникне напролет. Както нямало да поникнат и нови идеи в главите на политиците в София какво да се прави с българското земеделие, животновъдство и овощарство.
А и с българската орисия-прокопсия като цяло.
Междувременно Полша затвори границите си за украинските Тирове с евтина пшеница и слънчоглед, българските складове са отворени, но кесиите на евентуалните купувачи – затворени. Няма кой да купува зад Калотина , Капитан Андреево и протока Баб-ел-Мандеб.
За ръжта, слънчогледа и ечемика се мълчи деликатно в София, заета с проблемите на българския футбол и неговата красива перука.
Вятърът пее своята зла песен по бозлуците на крайморска Добруджа, псета и Тирове вият в полята а Спасителят отнийде се не види. Ни от ръжта, ни от пшеницата. По идея на Мария Антоанета напролет може би ще ядем глазирани футболни топки.
