В навечерието на 3 март, на днешния ден преди 40 години, официално е открита първата експозиция на Националния исторически музей (НИМ), създаден с разпореждане 90 на Бюрото на Министерския съвет от 5 май 1973 г.
На 2 март 1984 г. в сградата на Съдебната палата в столицата, където се разполагат ценните експонати на музея, присъстват тогавашни държавни ръководители, общественици, учени, специалисти. Откриването на НИМ е свързвано с мащабните чествания на 1300-годишнината от основаването на България.
Експозицията му е разгърната на площ от 10 000 кв. метра. С над 8000 експоната от българския национален музеен фонд е представена хилядолетната история на българските земи.
Ето как БТА отразява откриването на музея през 1984 г. в бюлетина “Вътрешна информация”:
Храм на българския дух
Поклон пред негово непреходно величество – народа на България
Другарят Тодор Живков откри Националния исторически музей
София, 2 март 1984 г. /Кор. на БТА/ Историята на народа ни, 13-вековната летопис на държавата ни повеляваха да имаме такъв музей. Храм на националния ни дух, събрал хилядолетията на древна земя – кръстопът на цивилизации, земя извечна, станала родна за българския народ. Народ, познал във времето тъмнини и светли висини, достигнал днес връх във вървежа си напред. Горди сме с историята си, горди сме с днешния си социалистически ден. Това чувство ръководеше незабравимата Людмила Живкова, дала импулс на идеята за Националния исторически музей – вече факт с непреходно значение, което тепърва ще оценяват съвременниците и бъдещите поколения.
Празник е днес. В сърцето на София една от най-внушителните столични сгради с монументално-класически форми заживя нов живот. В чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава, Съдебната палата бе преустроена в Национален исторически музей. Днес, в навечерието на Трети март, той бе открит тържествено.
Във фоайето на сградата са ръководители на обществено-политически организации и творчески съюзи, изтъкнати учени и специалисти, допринесли за новото архитектурно-пространствено оформление на сградата и за представянето на богатата експозиция, колективът на Националния исторически музей.
На тържественото откриване е генералният секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия и председател на Държавния съвет Тодор Живков, посрещнат изключително сърдечно, с продължителни ръкопляскалия.
Тук са и другарите Гриша Филипов, Добри Джуров, Йордан Йотов, Милко Балев, Огнян Дойнов, Пенчо Кубадински, Петър Младенов, Петър Танчев, Станко Тодоров, Тодор Божинов, Чудомир Александров, Андрей Луканов, Георги Атанасов, Григор Стоичков, Димитър Стоянов, Петър Дюлгеров, Станиш Бонев, Васил Панов, Кирил Зарев, Емил Христов, заместник-председатели на Държавния съвет, завеждащи отдели на ЦК на БКП. (…)
(…) Под бурните ръкопляскания на присъстващите другарят Тодор Живков прерязва лентата и обявява Националния исторически музей за открит.
Първият партиен и държавен ръководител, заедно с другите официални лица, разгледа експозицията, представена от директора на музея проф д-р Симеон Дамянов.
Показаното е внушително — то започва от праисторическата епоха и стига до Освобождението. Част от предметите са в оригинал. В централните пространства и в околните зали са разположени праисторически, гръцки, римски, български средновековни паметници, чието обобщено присъствие внушава идеята за българската земя, като кръстопът на цивилизации. Тук могат да се видят каменни торсове, праисторическо злато, тракийско злато, керамика, мозайка от майстори на Преславската художествена школа, старобългарски икони и ръкописи, стенописи. (…) Очевидно спазването на строга хронология не е било цел на създателите на музея. По-скоро тук е търсен подборът на най-значимото, на най-силното. Така най-големият български музей е осъществен по начин, непознат в световната практика. Новото е, че Националната музейна палата надмогва познатите в музейното дело педагогически цели. В нея е откроен българският живец, който не се нуждае от пояснения, а сам по себе си е голямото съдържание на епохата, на обществените закони, на човешкото развитие. Именно той е ориентир за всеки зрител.
Респектират Варненският некропол, керамиката отпреди новата ера, великолепни антични статуи, Чаталарската колона на Хан Омуртаг и иконите от Възраждането, старобългарски ръкописи, свидетелствата за създаването на славянската писменост и книжнина през втората половина на 9 век – едно от най-значителните явления в средновековна Европа. (…) Двата етажа предлагат експозиция, която включва националноосвободителното движение, Априлското въстание и Руско-турската освободителна война. (…)
Осъществен с усилията на изтъкнати учени и специалисти от БАН, на специализираните музеи от цялата страна и други институти, под ръководството на Комитета за култура, този най-голям и най-нов храм на националната ни памет сам по себе си внушава родолюбива почит, народностна гордост, увереност в бъднините.
На основната идея – да се изяви специфичната българска култура с нейните шедьоври, са били верни в творчеството си и главният проектант народният архитект Никола Николов, заслужилият художник Атанас Нейков и Злати Чалъков. Целият интериор, оформлението, експонирането, постигнати с вкус и въображение, както и използваните нови технически средства и аудиовизуални способи говорят, че в България е създаден един музей, гордост за всяка нация и държава.
***
Отличия за създателите на Националния исторически музей
София, 2 март 1984 г. /БТА/ Държавният съвет е издал указ за награждаването на работници, музейни специалисти, проектанти и ръководители, взели активно участие в създаването на експозицията на Националния исторически музей – първи етап.
Орден “Народна република България” – трета степен получават Анчо Трифонов Анчев – заместник-генерален директор в ДО “Пластични изкуства, културно наследство и библиотечно дело” при Комитета за култура и Георги Костов Георгиев – групов технически ръководител в строително управление 3 “Васил Левски” на ДСО “Софстрой”.
С други ордени са отличени 27 души.
***
От 2000 г. музеят е преместен в бившия Дом номер 1 на резиденция “Бояна”. Това се прави след правителствено заседание на 13 април 1998 г. Решението за изместването на НИМ от Съдебната палата в резиденция “Бояна” е на Министерския съвет и е с номер 161 от 15 април 1998 г.:
Преместват Националния исторически музей в резиденция “Бояна”
София, 9 април 1998 г. /БТА/ Около 4-5 милиарда лева ще са нужни за преместването на Националния исторически музей/НИМ/ от сградата на Съдебната палата в Дом номер 1 на резиденция “Бояна”, каза днес пред журналисти министърът на културата Емма Москова.
Г-жа Москова потвърди, че в понеделник правителството ще обсъжда решение за преместването на НИМ. Със същото решение се очаква сградата с двата лъва в центъра на столицата да бъде върната за нуждите на съдебната власт.
Комисия, ръководена от вицепремиера Веселин Методиев, ще определи сроковете за преместването на музейните експонати. Според министър Москова за това ще са нужни няколко месеца.
Резиденцията е изключително подходяща сграда, разположена в подходяща среда, смята министър Москова. На същото мнение е и директорът на НИМ Божидар Димитров, цитиран в един от днешните вестници.
***
Националният исторически музей започна преместване на експонатите
София, 14 януари 2000 Г. /БТА/ Националният исторически музей /НИМ/ започна вътрешно преместване на своите експонати, научи БТА от директора на музея Иля Прокопов. По думите му в момента НИМ освобождава част от южното крило, която ще бъде отстъпена на съда.
Правим пълна документация на експонатите, демонтират се витрини, но всичко засега остава в сградата, уточни г-н Прокопов. (…)
***
В новата сграда музеят официално е открит на 29 юни 2000 г. За предстоящото събитие БТА съобщава на 27 юни 2000 г.:
Новата експозиция на Националния исторически музей ще бъде официално открита и осветена на Петровден
София, 27 юни 2000 г. /БТА/ На Петровден /29 юни/ от 9 часа сутринта ще бъде официално открита новата експозиция на Националния исторически музей /НИМ/ в Дом 1 на резиденция “Бояна”.
Непоказвани предмети, по-богат текстов и визуален материал за експонатите са предимствата на новата експозиция, научи БТА от Юлия Крусашка от пресцентъра на Министерството на културата.
Философията на експозицията е нова – по-изчистена и лесна за разчитане, обясни г-жа Крусашка. Широките пространства са позволили да се изгради нова ходова линия, по която посетителите ще могат и без гид лесно да проследят развитието на цивилизацията по нашите земи.
Експозицията ще бъде открита от директора на НИМ – Иля Прокопов. Ще я освети отец Анатоли Балачев от църквата “Света Неделя”, съобщи г-жа Крусашка.
От юли ще бъдат пускани посетители, но местенето на фондохранилищата, ателиетата и лабораториите ще продължи вероятно до есента, допълни тя.
Експозицията на НИМ се открива на 29 неслучайно. Тогава е Петровден – първият ден на жътвата и организаторите са търсили символика в това, обясни Юлия Крусашка.
***
Иван Костов определи Националния исторически музей като най-добрата инвестиция на Министерския съвет
София, 29 юни 2000 г. /БТА/ Премиерът Иван Костов откри днес Националния исторически музей в Бояна и го определи като “най-добрата инвестиция на Министерския съвет”.
Общо 6,136 млн. лева е струвало преместването досега.
На откриването присъстваха министри и дипломати. Директорът на музея Иля Прокопов разведе гостите из музея и им представи дизайнерите и главния консултант на експозицията проф. Магдалина Станчева.
Премиерът каза на екипа, че не е ходил в по-хубав музей и при първа възможност ще го разгледа подробно. В книгата на музея, той написа “Да пребъде в своя дом Националният исторически музей на Република България”.
Сградата на НИМ е най-охраняваната сграда в България, каза пред журналисти Иля Прокопов. Той допълни, че озвучителната и охранителната системи са най-новото в техниката.
Единадесет сектора с експонати от различни епохи съдържа експозицията на НИМ. Тя е развита до 1946 година, но в конгресната зала на третия етаж ще се прожектират филми и кинопрегледи за събитията от най-новата българска история. Сред експонатите има непоказвани досега предмети от фондовете на музея или придобити през последните години. Сред тях са оловен саркофаг от римската епоха, римски бойни тръби от II и III век, ново Никополско съкровище, накити и оръжия. (…)
Миналата година БТА отрази и събитията, с които НИМ отбеляза 50 г. от създаването си с разпореждане на Министерския съвет от 5 май 1973 г. Товава публиката беше поканена на юбилейната изложба “50 от 50”, в която с 50 постерни пана с архивни снимки и витрини, с важни за всяка от годините предмети, бяха описани запомнящи се събития от историята на музея.
